В нашите православни храмове понякога се забелязват причудливи гледки - посетители, които с разтворени длани гледат нагоре или са ги прелепили плътно до някои от иконите и шепнат с трепет неизказани слова. Някой би побързал да каже - чудесно, защото храмът е място за уединение и мистично търсене на Бога и колко е хубаво, че има хора с жива и гореща вяра! Но дали е така. Това е наистина картина на съкровения разговор на душата с Бога,прозорец към борбата за нейното спасение и мистика, но не здрава, а болна. Болна мистика.нарича се зареждане с енергия, а хората, които я практикуват събирачи на енергия.

Понятието “energia” от гръцки – сила, действие, движение не е неприето в църковните среди, но богословието в практиката избягват неговата употреба, поради преплитането му с трактовките на различни теософски и окултни движения, които масово боравят с него.Бог като Творец на цялата вселена, общува с творението си, чрез Своите бликащи сили  енергии, както изцяло, така и дълбоко индивидуално при срещата си с всяка една душа. Подобно е и понятието “synergia” - съдействие, израз на този вид съкровено общуване, което е в духа на спасението- дело Божие и човешко едновременно.

Учението на Светата Православна Църква ясно е посочила  различните форми на общуване с третата ипостас - Светия Дух, за да избегне съблазните и заразите на този съвременен диалог. Решенията на Вселенските събори, както и Правилата на Светите отци, никак не са благосклонни към този начин на общуване и дори го заклеймяват като неправилно,неприемливо и нечисто.никъде в Светите Евангелия и нито един от четиримата евангелисти не свидетелстват Спасителят да общува така с Отца си, дори и в най-покъртителната си молитва в Гетсиманската градина.

Светите апостоли не са придобивали по този начин всепроникващата Божия благодат, за да отидат и благовестят на всички народи.Нещо повече  в съкровищницата на патеричната литература няма нито един пример за подобно молитвено правило и благодатно общуване с Бога. Православието е дълбоко изповедническо учение и повече от всичко държи на чистата си връзка със Спасителя.

Това е неговата историческа мисия и велика задача - да съхрани завета между Христос и Неговите апостоли. Нашата доктрина твърди, че Светият Дух или Божията благодат изпълва цялото храмово пространство, а не само окръжността, непосредствено под купола. Другото мнение е окултизъм в църковната практика, породен от неправилно разбиране, че най-чистата като наситеност и резонанс божествена енергия възлиза единствено и само то купола, като уникално архитектурно изпълнение, наложено с тази цел от традицията.Но Божията благодат не може да бъде анализирана и степенувана до нива и степени на пречистеност, така както се опитват да обяснят това различните окултни движения.

Ако се опитаме да обясним на окултистите  с техния език и терминология, но бихме казали, че най-чистата космическа енергия е Божията благодат. И тя е еднакво пълноценна, чиста и всепроникваща винаги,във всички времена и периоди. А разтворените длани са средство за лесно контактуване с поднебесните духове на злобата, подвластни на въздушния княз Сатаната.Според опита на Църквата така по-лесно се получават завихрения и топлинни въздействия, които са присъщи на тяхното нечисто и натрапчиво присъствие. Усещанията, които се получават като стопляне, затопляне на ръце, крака и цялото тяло не са доказателство за чисто общуване с Божествената благодат, а по-скоро плод на нечиста намеса и чуждо въздействие. Общуването между Бог и човека е дълбока интимна връзка,но духовна,а не физическа. Човек отваря душата си за Бога и приема Неговата благодат, която го ожитворява, твори и съживява по невероятен и необясним за другите начин. На практика зареждането по този начин е отваряне за бесовете и многоразличните им способи за внушения върху човешката личност. Цялото пространство от земята до небето, определено от окултните движения като “астрал” е изпълнено с тяхното активно присъствие. По подобен начин стои и въпросът за зареждането от иконите.

Понятието икона произтича от ”икос” - образ, лице, визия. Смисълът на иконата е да насочи от образа към първообраза, но само посредник на духовно внимание и концентрация. Ако молещият се не стори това на практика е идолопоклонник и еретик. Ние се покланяме на иконите, дължим им особена почит и преклонение, но Светите отци не препоръчват подобни начини за длани и очакване на топлинни признаци на контакта ни с тях и с изобразените светци. Напротив -настойчиво изискват от нас да подхождаме с искрено благоговение и трепет, като дори в целувките и докосванията  до тях да следваме пристойност и благоприличие, като на нещо свято и пречисто. Въздействието на иконата е в зависимост от нашата жива, лична вяра, а не плод на нейната енергийна сила. Затова е и прието да се твърди, че всяка икона е чудотворна, в най-чистия и съкровен смисъл на думата.Разковничето за контакта е в исконната връзка между Бог и човека и неговата лична отдаденост на молитвата.

Долепените длани не ни приближават или отдалечават от Бог, а само създават условия за изпадане в заблуди  за нашия молитвен успех. Църковната практика показва, че много често хората- събирачи на енергия в храмовете, не само искрено и трептящо търсят общуване с Бога, но са убедени в силата на Православието и в своята безупречност православност. Готови са да спорят упорито и неотстъпно за превъзходството му сред всички останали деноминации. А всъщност са жертва на своята болна мистичност, изпадащи в молитвени изстъпления. Лесно могат да бъдат разпознати  по дълбокосъзерцателния и отнесен външен вид и особеното вглъбяване, когато извършват всичко в храма.В свободен разговор  разпалено убеждават другите как и колко пъти Бог и светците са им помагали и явно са усещали тяхната помощ.

Вярват че чудесата изпълват живота им.Разкайват се сърцераздирателно за извършените грехове, плачат по време на църковните служби и последования. Някои от другите миряни  могат дори да ги вземат за пример за благочестие и пълна отдаденост на вярата.Но тяхната болезнена чувствителност по някакъв неуловим начин разпалва чувството им за духовно превъзходство над околните и развива най-опасната духовна болест - прелестта. Според учението на Светите отци тя е в основата на всяко лично духовно падение. Св. Нил Синайски казва“Понякога демоните се разделят на групи. Едните идват със съблазън и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен ти и да изпаднеш в самомнението,  че си достоен за тях.” (Архимандрит Серафим. Болна и здрава мистика. стр.25.)

Единствено точното и чисто спазване на заветите на Светите отци в духовния живот може да ни избави от превъплъщението на бесовете и да предотврати нашето пленяване от техните козни… Наистина тесен и труден е пътят на нашето спасение,но е единствено целителен и възобновяващ нашата паднала природа. Нека не позволяваме да бъдем заблудени, а трезво да стоим в духа на истината. Когато християнинът се смирява във всичко, търси съветите на своя духовен наставник и в послушание ги изпълва, тогава не само че възпрепятства внушенията на падналите ангели, но и със сигурност се движи напред и бере духовни плодове от своите искрени усилия! Амин!