Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2015 20:19 - ЗАКОНЪТ ЗА ПРОШКАТА
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1184 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Йеромонах Дамаскин

Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Нашият Господ Иисус Христос ни е дал духовен закон: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат 6:14-15).

Старецът Сампсон потвърждава, че този Божествен закон е безусловен: „Нито една добродетел не може да компенсира липсата на прошка. Нито един подвиг (колкото и да е аскетичен и строг), нито дори милостинята може да изкупи отказа ни да простим.

„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си” (Мат. 6:12). Това е единственото условие да бъдем чути от Бога, за спасение. Не можеш да подкупиш Бога с формалности. Божият закон е абсолютен закон! Затова е толкова болезнено и трудно за нас, когато се срещнем души, които не са Христови по дух – души, които нямат намерение, нито дори желание, да простят.

В живота на светиите има много примери, които показват, че Христовият закон за прощаването е наистина безусловен. Например авва Исаак казва: „Веднъж демон се приближи до мен във вид на младеж. „Ти си мой” – каза демонът. Аз го попитах как може да каже това. „Защото три недели си се причастявал бидейки във вражда със своя ближен” каза той. Аз му казах, че лъже. Но той отговори „Не прикриваш ли недоволство към него поради една чиния леща? Аз съм този, който отговаря за недоволството и злобата и отсега ти си мой”. Когато чух това аз излязох от килията си, отидох при брата си и направих земен поклон пред него, за да се помирим. Когато се върнах в килията си видях, че демонът беше изгорил рогозката ми, върху която правех поклони, защото се беше пръснал от завист към нашата любов”.

Още по-поучителен случай виждаме в Житията на Руските Светии: Св. преподобни Тит, презвитер Печерски, живял през 12-ти век: В Киево–Печерският манастир живеел йеромонах на име на Тит. Той и дякон Евагрий се обичали много и се разбирали много добре. Всички се чудели на искрената им дружба, но дяволът успял да ги скара толкова зле, така помрачил сърцата им с гняв и ненавист, че те не можели да се погледнат един друг в лицето и затова всячески се стараели да се избягват. Когато единият вървял в Църквата и прикадявал, другият бягал; ако пък единият не се отдръпвал, другият минавал покрай него, без да го прикади. Дълго време минало и те пребивавали постоянно в този греховен мрак, и даже така непримирени, без да си поискат прошка, се осмелявали да пристъпват към Светото Причастие. Братята много пъти ги молили да се примирят, но те не искали и да чуят. Веднъж по Божий промисъл преподобният Тит се разболял така тежко, че вече не мислел, че ще остане жив. Тогава той започнал горчиво да плаче за своя грях и изпратил братята при дякон Евагрий да му кажат, че смирено му иска прошка. Дяконът не само не му простил, но започнал да го проклина с лоши думи. Но братята, като видели, че Тит вече умира, насила завели Евагрий при него, за да се примири той с брат си. Щом го видял, болният се приповдигнал и паднал в нозете на Евагрий, като казал през сълзи: „Прости ми, отче”. Но немилостивият и безчовечен Евагрий се отвърнал от брат си и пред всички казал следните пълни с ненавист думи: „Никога не ще пожелая да се примиря с него: нито в този век, нито в бъдещия!”. Като казал това, той се изтръгнал от ръцете на братята и паднал. Монасите пожелали да го повдигнат, но той бил мъртъв. Те не могли нито да му поставят ръцете върху гърдите, нито да му затворят устата, нито очите – сякаш бил умрял отдавна. В това време блаженият Тит станал напълно здрав, все едно, че никога не бил боледувал. Всички се ужасили, като видели случилото се. Те започнали да питат блажения презвитер Тит, какво означава това. Тогава той им казал какво е видял с духовните си очи: „Когато бях болен и не се отказвах от гнева си към брат ми, аз видях, че Ангелите са оттеглят от мен и плачеха за смъртта на душата ми, и че демоните се радваха за това, че се гневя на брата си. Затова започнах да ви моля да отидете и да помолите брат ми да ми прости. Когато вие го доведохте при мен и аз му се поклоних, а той се отвърна от мен, видях как един ангел го удари с огнено копие и той моментално падна мъртъв. Същият ангел ми подаде ръка, повдигна ме и аз оздравях”.

В книгата „Вражда и помирение” архимандрит Серафим Алексиев коментира тази история: ”Колко често в живота се случва озлобени и непримирени с близките си християни внезапно да напущат тоя свят и да се запътват с гняв в душата си към Царството на вечността! Каква прошка ще очакват те от Бога, щом сами не са простили на обидилите ги! Страшно е да живееш непримирен! Но още по) страшно е да умреш непримирен! Ожесточението към другите всатанява душата и я прави неспособна да носи божествената благодат. С това ожесточението погубва”.

В житието на Св. Василий Нови се казва, че последното митарство, на което са изпитвани душите, преминаващи в другия свят, е митарството на немилосърдието. Това не е случайно, но е в съответствие с Божия закон. Ако ние сме спазвали и изпълнявали всички заповеди и сме избягвали всички грехове, но сме останали непримирими и озлобени към нашите лични врагове, ние няма да влезем в Царството Божие. Само към милостивите ще бъде показана милост. Човек, който е бил снизходителен и милостив към другите ще се радва на Божието снизхождение и милост към неговите слабости. На злобният няма да му се прости. Св. Тихон Задонски казва ясно: „Вратите на Божията милост са отворени пред крадците, убийците, блудниците, митарите и всички други грешници, но те са затворени пред злобните”.

В своя манастир в Румъния Св. Паисий Величковски нарежда, че ако някакъв спор или пререкание се появи между братята, те трябва да се помирят на момента, съгласно Писанието: „Слънце да ви не залязва гневни” (Еф. 4:26). И ако някой остава твърд в сърцето си, и не иска да се помири, на такъв не му се позволявало да влиза в Църквата, нито да казва молитвата „Отче наш” докато не се примири. Как би могъл да каже без лицемерие думите „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си”, освен ако той наистина е простил от сърце?

Като не позволява на непримирените братя да влизат в Църквата, Св. Паисий им дава да разберат, че техните молитви няма да бъдат чути и те няма да бъдат допуснати да влязат в Царството Божие ако те задържат в себе си обида и негодувание. Когато влизаме в Църква и особено когато пристъпваме към Светата Чаша, нека да помним това. Нека да помним всичко, което Св. Писание, Св. Отци и Житията на Светиите са ни предали за това колко е важно да се освободим от нашия гняв и злоба, от обидите и възмущението, и да имаме прощаващо сърце. Ако прощаваме на нашите ближни техните съгрешения, тогава и само тогава Господ ще прости на нас. Тогава и само тогава ще можем да се молим смело: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си”, защото Той Сам е казал: „Прощавайте, и простени ще бъдете” (Лука 6:37).



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4634104
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031