доц. Костадин Нушев

 

На 10 януари Православната църква почита паметта на свети Теофан Затворник (1815-1894) – един от най-големите подвижници на Православието от по-ново време и забележителен учител на християнското духовно благочестие. Като епископ и светител на Руската православна църква, книжовник и богослов, преводач и съставител на руското издание на светоотеческия сборник «Добротолюбие», автор на духовно-аскетични трудове за молитвата и многобройни проповеди и писма той се превръща в една от най-ярките и влиятелни фигури в духовния живот на Православната църква от втората половина на ХІХ век до ден днешен. През тази година се навършват 200 години от неговото рождение, което е повод за специален интерес и задълбочено изследване на живота, богословското наследство и книжовното дело на бележития руски духовник и светител на Православието.

 

Богословското творчество и книжовно наследство на св. Теофан Затворник са огромни по обем и имат определящо значение за развитието на Правословното учение на Църквата през ХХ век и началото на нашето столетие. През последните години нарастват интереса и изследванията върху съчиненията на руския светител, които според църковното определение за неговото прославление и причисляване към лика на светиите, се отличават с «дълбоко богословско разбиране на християнското учение» и представляват «развитие на светоотеческото учение при съхраняване на неговата православна чистота».

 

Жизнен и творчески път в служение на Бога и Светото Православие

Епископ Теофан Затворник е роден в семейството на руски православен свещеник със светското име Георгий Васильевич Говоров на 10 януари 1815 год. Завършва Ливенското духовно училище и Орловската духовна семинария и продължава висшето си богословско образование в Киевската духовна академия където започва да се занимава с учебно-възпитателна дейност. Като възпитаник на Киевската духовна академия младият богослов Говоров изучавал сериозно и се интересувал изключително задълбочено от аскетика, философски науки и психология, а в последната година от своето обучение приел монашески постриг и името Теофан. След като завършва своето висше богословско образование младият йеромонах е назначен за ректор на Киево-Софиевското духовно училище, а по-късно поема служение като инспектор на Новгородската духовна семинария. След това бъдещият светител Теофан продължава своята академична работа в Петербургската духовна академия като преподавател в Катедрата по нравствено и пастирско богословие. На това академично поприще той започва да изследва все по-целенасочено и съсредоточено аскетичната духовна традиция на Православието и светоотеческото богословско наследство. През този ранен период от своята педагогическа и научно-преподавателска работа като преподавател и богослов младият подвижник Теофан натрупва богат духовен и религиозно-психологически опит, който след това допринася изключително много за изграждане на неговите задълбочени аскетически и нравоучителни трудове.

 

През 1847 година йеромонах Теофан става член на Руската духовна мисия в Йерусалим където прекарва шест години. По време на служението си на Изток той изучава усилено древни и съвременни чужди езици като се запознава основно с еврейски и арабски и овладява на добро ниво също така гръцки и френски език. Тогава започва да изучава съчиненията на древните църковни учители и свети отци по оригиналните им ръкописи и основно се запознава с монашеските устави на Древната църква. По-късно епископ Теофан събира и издава по-важните монашески устави на Църквата, които са залегнали в основата на Православното монашество, като ги публикува в специален сборник „Древние иноческие уставы”( Св. Теофан Затворник. Древни монашески устави. Света гора Атон, 2002.).

 

През 1856 година като архимандрит Теофан Затворник служи в Константинопол в руската посолска църква, а след това е възведен в служението на ректор на Санкт Петербургската духовна академия и е избран за професор по богословие. От този момент бъдещият светител започва да работи усилено в областта на Православното нравствено и аскетическо богословие като създава свои оригинални научни трудове, предприема преводи на светоотечески творения и съставя множество проповеди.

 

Проповедническата активност на светителя се активизира особено много след като е възведен през 1859 година в епископски сан и поема високоотговорното архиерейско служение първо в Тамбовска, а след това във Владимирска епархия. По време на служението си като епископ, и в изпълнение на задълженията на епархийски архиерей в тези две епархии, Теофан Затворник произнася неизброимо множество проповеди, от които към настоящия момент са издадени само една малка част. Сред публикуваните негови проповеди и слова се наброяват над 270, които са произнесени по време на различни богослужения в двете епархии. В редица архивни хранилища в Русия и на Атон се съхраняват и много непубликувани негови богословски творения, проповеди и писма.

 

При своето служение като епархийски архиерей епископ Теофан организира и открива множество прицърковни духовни школи, неделни училища и духовни учебни заведения за жени и девойки. Той основава епархийски църковни периодични издания и се стреми да развива всестранна духовно-просветна, пастирска и научно-богословска дейност. Светителят Теофан Затворник работи в пълна отдаденост и с размах, които доближават богословските му трудове за разкриване на църковното учение в по-ново време до примера и образеца на църковните учители от епохата на Златния век на светоотеческата мисъл. Той пише множество екзегетически и нравоучителни трудове и се заема с превода на сборника „Добротолюбие” на съвременния и говорим руски език като с това полага огромни усилия за възраждане на православното богословие и за обновлението и утвърждаването на православното благочестие в светоотечески църковен дух. Заема се с преводаческа дейност и подготвя подробни и задълбочени екзегетически изследвания и тълкувания на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Светителят подготвя и публикува ценни богословски тълкувания на Псалтира и издава многотомно тълкувание на новозаветните послания на апостол Павел, които са издържани в духа на светоотеческата екзегетическа традиция, с което дава своя съществен принос в обновлението и на православната библеистика.

 

Духовното творчество и научно-богословското дело на епископ Теофан Затворникпредставляват нов етап и своеобразен връх в развитието на Руското православно богословие през ХІХ век. Неговите приноси като духовник и богослов се отразяват решително в областта на православното библейско, нравствено и аскетическо богословие и водят до съществени резултати в насоката на обновлението и осъвременяването на православната етическа и духовно-аскетическа мисъл. Той пише множество духовно-наставнически послания, поучения и писма, които обхващат изключително голямо тематично разнообразие от богословски въпроси на църковния живот и представляват огромно книжовно наследство.

 

Богословско дело на св. Теофан Затворник се вписва в процесите на духовно възраждане, което през целия ХІХ век се засилва и задълбочава както в Руското монашество, така и в рамките на академичното богословие. Този процес, който постепенно се разраства и задълбочава се изразява в едно съзнателно движение и целенасочено усилие за духовно обръщане към светоотеческите първоизвори, което води до активизиране на книжовната дейност, до нови преводи, преписване и отпечатване на различни светоотечески творения, богословски сборници, аскетични сбирки и православни антологии с напътствия за духовния живот и молитвата. Всички тези нови преводи на светоотечески творения, или нови сборници с духовно-аскетично съдържание, съдържат някои елементи от по-старите Патерични сборници и класически сбирки с авторитетни светоотечески писания, но отразяват и някои основни насоки на филокалийското нео-исихастко движение, заложени от делото напреп. Паисий Величковски и появата на славянското „Добротолюбие”.

 

В първоначалното двутомно издание на „Добротолюбие” на църковно-славянски език, обаче, което било подготвено от книжовната школа на преп. Паисий Величковски, не били включени всички известни и авторитетни съчинения. Ето защо в руската православна духовно-аскетична традиция се наложило съставът на славянското „Добротолюбие” да бъде допълнен с нови преводи от гръцки език на светоотечески съчинения на водещи духовни авторитети на Църквата, които не били включени в първоначалното издание. С тази задача се заел светителят Теофан Затворник, който превел на руски език, допълнил и издал новото и разширено в пет тома издание на сборника „Добротолюбие”. С това свое книжовно дело  руският духовник увенчал движението на нео-исихасткото обновление в Русия и спомогнал за даването на нов силен тласък в развитието на православното аскетическо и нравствено богословие като снабдил руската църковна и богословска наука с нова по-обширна сбирка от най-авторитетните извори с духовно-аскетични поучения на отците-исихасти.

 

Духовният подвиг на уединението и затворничеството

 

След двадесет и пет години на активна църковна дейност, за да продължи по- плодотворно своята книжовна и богословска работа в служение на Църквата, епископ Теофан доброволно се оттегля от своето административно служение като епархийски архиерей и приема духовния подвиг на пълно уединение и затворничество във Вишинския манастир на Тамбовска епархия. Тук по примера на отците-исихасти и книжовници в дълбоко духовно уединение и върховна концентрация на интелектуалните, духовни и физически сили светителят Теофан Затворник продължава своите преводачески, духовно-литературни и богословски трудове и създава своите зрели научни произведения.

 

В своето затворничество той не се оттегля от църковния живот, а продължава още по-активно да твори като преводач, да следи научната и богословска периодика чрез множество руски и международни издания, да пише духовни послания и писма до свои ученици и събратя в Русия и на Света гора. През този период се появяват оригиналните и практически ориентирани, изключително задълбочени от богословска и психологическа гледна точка, „Писма за духовния живот”, които по-късно залягат в основата на неговите научни трудове по православна християнска етика и аскетика. От основно и централно значение за развитието на Православното нравствено и аскетическо богословие са следните по-важни творения на епископ Теофан Затворник:

1. „Путь ко спасению” (1875), което съдържа кратко изложение на основите на християнската аскетика и систематично представяне на принципите на православната субективната сотириология;

2. „Начертание христианского нравоучения” (1891), което съдържа подробна систематизация на основните нравствени принципи и степени на духовния живот;

3. „Какво е духовен живот и как да се настроим за него?” – изложение на православното исихастко учение за подвижничеството и молитвата.

 

Първите две съчинения „представляват пълна система на християнското нравоучение.” Тази система на православната християнска етика е „особено ценна поради това, че авторът тълкува всички възвишени нравствени изисквания на християнството в съгласие: със Свещеното Писание и светоотеческата литература, от които той бил проникнат като малцина християнски богослови-моралисти.

 

На второ място богословските трудове на св. Теофан Затворник разкриват най-дълбоките стремежи и закони на човешката природа и се основават върху собствения аскетически опит и личните духовни подвизи. С тези свои трудове в областта на Нравственото богословие епископ Теофан Затворник създава една дълбока духовна основа и жизнена перпесктива на православната християнска етика като специална богословска дисциплина. Той се придържа към богатството на светоотеческото богословско предание на Църквата и прилага висок духовен критерий за богословско-етически анализ и синтез на библейското и светоотеческото учение за човека с истинността на личния духовен опит в християнското подвижничество. Всичко това придава на изградената от епископ Теофан Затворник система на християнската нравственост самобитна и дълбока жизненост и непреодолима убедителност.  От многобройните съчинения на епескоп Теофан Затворник в областта на православната аскетика за развитието на православното богословие имат особено значение и следните негови трудове: „Невидимая брань”; „За Иисусовата молитва”; „Содержание аскетики”; „Материкон”; „Древний патерик” и други. В атонския архив с непубликувани произведения на светителя се съхраняват също така много негови оригинални и неиздадени произведения, които имат отношение към православната християнска етика и аскетиическото учение на Църквата.

 

При анализа на основните въпроси от областта на християнската подвижническа нравственост и православната аскетика прави впечатление, че епископ Теофан се придържа изключително точно към учението на големите църковни отци и учители на Църквата като св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сириец, св. Йоан Лествичник, св. Максим Изповедник и исихастките учители на Църквата св. Григорий Палама и св. Григорий Синаит.

В своето богословско учение той се позовава върху големите църковни учители на Вселенското православие и на руските подвижници св. Серафим Саровски и св. Тихон Задонски.

 

В духовните си наставления св. Теофан Затворник обръща изключително внимание на исихастката подвижническа духовност и на нейния основен източник – Иисусовата молитва. Той придава на тази молитва централно значение в духовния живот на православните християни и я определя като „майка на всички духовни добродетели“. Духовният живот на християните обхваща цялата пълнота на техния телесен, душевен и духовен опит и се реализира в благодатното лоно на Църквата. Без църковните основи на християнския живот, според него, не е възможен истински православен духовен опит, който се основава върху вярата, борбата срещу греховните страсти и активното подвижничество в добродетелите.

 

Според св. Теофан Затворник високото духовно достойнство на човека се изразява в неговото свободно и самовластно движение на волята, което се разкрива посредством съзнателен избор, самоопределение и решение за изпълняване на Божия закон и послушание към Божията свята воля. Това достойнство на човека като богоподобна личност произтича от творческия замисъл на Бога и следва да се проявява винаги като съзнателно самоуправление и самообладание – въздържание, умереност и трезва разсъдителност. Така се отблъскват греховните помисли и се опазва чистотата на сърцето и трезвостта на ума. От високото предназначение на човека, който е сътворен по Божий образ (Бит. 1:26-28) и надарен от Бога с разум и свобода, произтичат неговите нравствени длъжности да постъпва винаги благоразумно и мъдро като съзнателно и свободно избира да осъществява на дело в живота си благата и съвършена Божия воля.

 

В този път на подвижничество и спасение всеки християнин трябва да се подвизава във вярата, твърдо да се уповава на Божието всемогъщество, човеколюбие и всеблагост и да не забравя, че Бог никого не изоставя и винаги ръководи нашия живот към добро. Божията благодат укрепва сърцето и води към спасение. Нищо в този свят не може да ни отлъчи от Божията любов в Христа и всичко в нашия живот съдейства за изпълнение на  Божия промисъл. Ако ние не се отдалечаваме от Бога и не отстъпваме от Него и Той няма да отстъпи от нас. Но ако се отклоняваме от изпълнението на Христовите заповеди, изпадаме в униние, нерадение и безгрижие за нашето спасение, ще отпадаме от Божията благодат и ще се лишаваме от Божията подкрепа. С това твърдо упование в Бога и постоянна молитва към Сина Божий Иисус Христос св. Теофан Затворник завършил своя земен път като предал своя праведен дух в Божиите ръце на празника Богоявление през 1894 година.

въведедоха в олтара на Св.Ал.Невски един католически богослов и една католическа монахиня(!) и така оскверниха най-големия православен храм на Балканите!?!

Св.Теофан Затворник би се погнусил от деянията на тези апологети на православието.