Когато те боли за някой човек, който има смирение и сърдечно проси от теб да се помолиш примерно за някоя страст, която го измъчва, и ти му кажеш: “Не се страхувай, ще се поправиш”, тогава това твое благословение е божествено благословение. В него има много любов и болка и затова е действено. То е угодно на Бога и Той изпълнява това благословение. Дори и само болката, която човек чувства за някого, е като благословение.

Веднъж, когато бях войник, командирът ме изпрати да изпълня един оброк за параклиса на свети Иоан Предтеча, защото по време на битката светият ни беше помогнал. Трябваше да отида да купя два свещника за параклиса и едновременно с това да съпроводя един войник до военния съд в Навпакт [43] . Помня, другите казваха на командира: “Ама ти намери кой да го съпровожда!” Клетникът беше от Епир [44] , беден музикант, женен, с деца и беше обвинен, че се е самонаранил, за да се измъкне от войната. Казал си: “По-добре да съм с един крак, отколкото мъртъв”. Слязохме в Агринио [45] , там той имаше някакви познати. “Нека да отидем да ги видя”, казва ми. “Добре, да отидем”, казах му. “Да идем тук, да идем там”, какво да правя, отивах и аз с него. Голямо мъчение беше! Не искаше да го предавам на съда. А и на мен ми беше мъчно за горкия. Много ме болеше за него и му казвам: “Ще видиш, ти ще бъдеш най-добре от всички ни! И командирът ще изпрати някое писмо, и ще те настанят на някоя служба, тъй че и децата си ще подсигуриш, а и животът ти няма да е в опасност”. Когато най-накрая пристигнахме в Навпакт, научаваме, че командирът бил изпратил писмо за помилване, а иначе го чакаше разстрел. По време на война законите са строги. Командирът го съжалил, понеже беше глава на семейство, и го поставиха за готвач в новобранския разпределителен център. Доведе и семейството при себе си и живееше най-добре от всички ни. А понеже войниците не всякога отивали да ядат, оставала храна в повече, та хранел и децата си. След това всички му казваха: “Ти прекара най-добре от всички ни”. Защото ние останалите бяхме горе по планините, в снега. На Бога е било благоугодно благословението, което бях изрекъл, защото го бях казал със сърдечна болка, от все сърце, затова и Бог го изпълни.

Спомням си един друг подобен случай в Коница, когато бях в манастира “Стомион”. След престолния празник на 8-и септември, Рождество Богородично, поклонниците бяха оставили всичко в пълен безпорядък. Чистейки и подреждайки, видях сестра ми с една друга девойка да остават, за да ми помогнат. Тази, клетата, имаше още две сестри - едната по-малка - които вече се бяха омъжили, а тя беше останала неомъжена. Какво любочестие имаше в нея! Останаха и подредиха всичко, а накрая ми казва: “Ако е нужно, отче, да останем да свършим и някоя друга работа”. “Толкова голямо любочестие” - казах в себе си. Отивам в църквата и от цялото си сърце казвам: “Света Богородице, отплати ѝ се ти. Аз нямам какво да ѝ дам” - пък и да имах, тя не би го приела. И щом се върнала вкъщи, там я чакал един младеж, с когото заедно бяхме служили войници, много добър момък, златен човек и от добро семейство. И се ожениха по живо по здраво. Как ѝ се отплати Света Богородица!

[36] Родното село на Стареца в малоазийска Кападокия - б. пр.

[37] Така фарасийците наричали свети Арсений Кападокийски - б. пр.

[38] Бащата на Стареца бил кмет на селото - б. пр.

[39] Т.е., когато прокълнат някого за това, че отива в манастир - б. пр.

[40] Т.е. най-ниската оценка, с която вземаме някой изпит - б. пр.

[41] Старецът подчертаваше, че само свещеник може да чете молитвата при урочасване - б. изд.

[42] Именно тогава Старецът е бил облагодетелстван от бъдещите основателки на манастира, които са дали за него кръв, нужна за лечението му - б. пр.

[43] Град в Югозападна Гърция - б. пр.

[44] Област в Западна Гърция - б. пр.

[45] Град в Югозападна Гърция - б. пр.