Проповедта на Йоан Кръстител предшествала проповедта на Спасителя. Предтечата Господен говорил на идващите при него хора: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 3:2). И когато нашият Господ Иисус Христос, след като приел Кръщение от Йоан, излязъл на проповед, за което чухме в днешното евангелско четиво, Той започнал Своята проповед именно с тези думи на Йоан Кръстител: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”. С това самият Христос засвидетелствал пред целия народ, че Той дошъл не да проповядва някакво ново учение, но „да изпълни закона и пророците” (вж. Мат. 5:17), т. е. да изпълни това, което не достигало в проповедите на пророците, последен от които бил Йоан Кръстител.

Тези думи напомняли на хората за необходимостта да принасят покаяние. Но какво представлява покаянието? Това не е просто разкаяние за извършените зли постъпки, защото всички хора правят грешки, зли дела, и всички – всеки по своему, в една или друга степен се разкайва за това. В разкаянието само по себе си няма за човека никаква полза, ако то не прерасне в покаяние, т. е. състояние на душата, основано на усещането за това, че се е приближило Царството Небесно.

Ние трябва да помним, че живеем и извършваме едни или други постъпки по свое усмотрение, но за всяка наша постъпка и всяка мисъл ние ще дадем отговор на Страшния съд Божи. Ако човек се учи да живее така, че всяка своя постъпка да измерва с Божията правда, както това правил свети Йоан Кръстител, тогава той действително принася покаяние, и не само еднократно покаяние след извършената зла постъпка – целият му живот става път на покаянието и път към Царството Небесно.

Йоан Кръстител бил човек, който винаги проповядвал Божията правда и, не гледайки на лице, говорил на хората това, което би им казал Бог, ако те биха Го срещнали лице в лице. Затова понякога свети Йоан бил много строг към идващите при него. Той казвал: „Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние” (вж. Мат. 3:7-8). Тези думи сякаш били оскърбителни, но от Евангелието ние знаем, че и много други неща казвал Йоан Кръстител, утешавайки хората. Какво утешение има в това да ви наричат „рожба ехиднина”? А утешението се заключавало в това, че Предтечата Господен отварял очите на хората за духовното състояние, в което те пребивавали, и всеки човек си тръгвал от него обновен, защото нещо му се откривало. Той понякога говорил съвсем прости думи: за това, че те просто са длъжни честно да изпълняват своите граждански задължения, никого да не мамят, никого да не обиждат. Но и тази проста проповед била необходима на хората, за да пробуди техните чувства, да ги настави на пътя на покаянието.

Когато Господ Иисус Христос започнал Своята проповед, Той не просто призовал хората към покаяние, но призовал човечеството към пълно преосмисляне на всички житейски ориентири. Той призовал хората да поставят Бога и правдата Божия на първо място, а всичко останало в техния живот да се построи около едната правда Божия, която освещава целия живот на човека, помагайки му да отличава доброто от злото, а ако той извърши зло, да принесе покаяние.

Господ учил Своите ученици, че покаянието не е някакъв акт, който се извършва един, два или три пъти след като човек е извършил грешка или зла постъпка. Спасителят учил, че покаянието трябва да бъде постоянно състояние в живота на човека, доколкото това не е просто разкаяние за извършеното, но и изменение начина на живот, свързано с това, че човек усеща присъствието на Царството Небесно редом със себе си.

Невъзможно е по друг начин да се стигне до покаянието, освен чрез чувството за Божието присъствие в нашия живот. Понеже просто така да заставиш себе си да се разкаеш за едни или други постъпки, първо, е лесно, а второ, такова разкаяние няма да приведе човека към това да се откаже от своите греховни привички и наклонности, които има всеки човек. Всеки има слабости, които е невъзможно да преодолее просто с човешка сила – за тяхното преодоляване е нужна Божията благодат.

Покаянието, към  което призовавал Йоан Кръстител, покаянието,  което е заповядал Сам Господ Иисус Христос и на което ни учи Църквата, – това е път на ежедневно предстоене пред Бога и молитва Господ да ни помогне да строим нашия живот в съответствие с Неговото учение и с Божествените заповеди. Покаяние трябва да принасяме не само когато идваме на изповед, за да ни допуснат до свето Причастие, но всяка вечер, когато застанем на молитва. Всеки ден от своя живот ние трябва да завършваме, припомняйки си какво добро или зло сме извършили, и да молим от Господа прошка за всичко неправедно или зло.

Но и това не е достатъчно. Ние трябва всеки ден и всеки час, помнейки, че винаги сме пред избор между доброто и злото, да избираме доброто. И всеки път, когато ние заставаме на кръстопът между това, да извършим ли добра или зла постъпка, ние трябва си спомняме Самия Господ и Неговите светии, които не се спирали пред човешката неправда, проповядвайки правдата Божия, -  такива, като Йоан Кръстител. Ние трябва да помним такива хора и да ги имаме за пример, да се стараем да им подражаваме в собствения си живот.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев