св. Йоан Кронщадски

 

Йоан Го възпираше и казваше:

„Аз имам нужда да се кръста от Тебе, а Ти ли идеш при Мене”?Но Иисус му отговори и рече: „остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним  всяка правда.”(Мат. 3:14-15)

 

На днешния ден в цялата Вселенска Православна църква се извършва тържествено възпоменание и прославяне на Кръщението на Господ Иисус Христос от Йоан Кръстител на река Йордан. Светият Евангелист повествува, че когато Господ дошъл на река Йордан да се кръсти, тогава Йоан го възпирал и казвал: „аз трябва да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?”(Мат. 3:14).

 

Не бихме ли казали и ние това като знаем Кой е Този, Който идва: Господи, какво е това Твое съвършено смирение, че Ти, Който си Господ и Безгрешен идваш да се кръстиш от човек, който макар и праведен, е станал такъв чрез Твоята благодат и правда? Какво да се умие у Тебе, Който си по-чист от слънцето или какво да се просвети у Тебе, Който Сам Си Слънцето на Правдата?

 

Но можем ли ние, които сме грешни, късогледи и недалновидни за това, което се отнася до нашето спасение, да противоречим на Самия Господ, Който всичко е сътворил и всичко, което твори е премъдро и превишаващо словото и разума? Всички слова и действия на Господ Иисус Христос носят върху себе си печата на най-висшата премъдрост и Божия правда и са непостижими за умовете на гордите учени от този век, които дръзват да приравняват Самия Господ на славата към обикновените хора и да тълкуват словата Му според понятията на своя извратен и заблуждаващ се разум. Ние сме длъжни смирено да се покланяме пред Него със съвършено доверие и задълбочено да размишляваме като просим от Бога разбиране.

 

Така и посочените слова на Господа към Йоан Кръстител, за това, че той трябва да Го кръсти в мълчание и без да Му противоречи, а и самото действие на Кръщението от ръцете на Йоан, носят върху себе си печата на височайшата Божия премъдрост, благост и правда. „Остави сега”, казва Господ на Йоан Предтеча, „защото ние така трябва да изпълним всяка правда!” С тези Свои думи Господ Иисус Христос сякаш казва „Аз затова и дойдох на земята и станах Човек, пребивавайки винаги неизменно като Бог, за да се изпълни всяка Божия правда, която така дръзко беше нарушена в Рая от първите човеци. И след това колкото по-далеч във времената и човешките родове, толкова по-дръзко, лукаво и със зло поругание се нарушаваше тази Божия правда от всички човешки родове с изключение на малцина праведни. Ето Аз дойдох, за да взема върху Себе Си всички човешки неправди и грехове, без да се оскверня от тях, да дам откуп и удовлетворение за тях пред Правосъдието на Моя Небесен Отец чрез Моята правда и да принеса Себе Си като изкупителна жертва. Аз искам в Самия Себе Си като Безгрешен Богочовек да умия всички човешки неправди като ги потопя във водите на река Йордан и да преподам на Моята Църква очистителната баня на Кръщението с вода и Дух. Искам Сам да изпълня всяка правда, да науча човеците на Божията правда и да им дам благодат и сила да я изпълняват.” Ето какво означават думите на Господ Иисус Христос, изречени към Йоан Кръстител: „остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда!”.

 

При четенето или слушането на Господните слова или на Благовестието за Неговите деяния и Спасително дело не бива да забравяме, че Той е „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на целия свят” (Йоан 1:29), Изкупител на човешкия род и Първосвещеник по чина на Мелхиседек, принесъл Самия Себе Си като примирителна жертва на Небесния Отец за нас грешните. Не бива да забравяме, че Той е Праведният Съдия, Лекарят на всички измъчвани от греховете и Единоборец, излязъл на духовна битка с „духовния Голиат” – дявола, който с велико изкуство, лукавство, хитрост и постоянство се е борил и се бори чрез безчислените страсти и всички неправди с целия човешки род. Него Господ, чрез Своето богомъдро и праведно промишление, съвършено е победил и така е избавил от властта му и от робството на греха целия човешки род.

 

Ето защо и в река Йордан Господ е приел Кръщението, за да победи във водите врага на човешкото спасение – дявола, който се е бил загнездил в тях. Да освети водите, за да можем ние в Светото Кръщение при трикратното потапяне в Името на Светата и Животворяща Троица да се умиваме благодатно от сквернотата на прародителския грях, да се възраждаме за нов живот в Светия Дух като получаваме осиновление от Небесния Отец и святост на живота.

 

Обстоятелствата на самото Раждане на Богочовека също са запечатани с величайша премъдрост и Божия правда. Той се роди в бедност от Пречистата Дева и беше положен в ясли, беше повит в пелени като Младенец, за да може чрез Своето смирение да изкупи гордостта на Адам и Ева, които възмечтаха да станат богове; да изобличи и смири човешката гордост и да научи хората на смирение, което е основата на всяка добродетел.

 

Всичко, което говорил и направил на земята Господ Иисус Христос Той извършил според предвечния, премъдър и всеблаг Съвет на Светата Троица, който е преди всички векове. Всичко, което извършил Богочовекът на земята, е било необходимо за спасението, съвършенството и блаженството на човешкия род и затова ако някой е отхвърлял или отхвърля Неговите заповеди, съвети и установления, както и създадената от Него на земята Църква, той е бил и е враг на Бога и на самия себе си, защото отхвърля и се отрича от Божествения Съвет и Божието установление за самия себе си.

 

Кръщението е установено от Бога в Църквата за спасението на човешкия род и то е необходимо за всеки вярващ като врата към Божието царство. Този, който го отрича или се отрича от него се отмята и отпада от своето спасение и от собственото си вечно благо. Така Господ Иисус Христос говори за противилите се срещу Него книжници и фарисеи, които не поискали да се кръстят от Йоан Кръстител, че са отхвърлили Божия Съвет и Божието определение за себе си.

 

Възлюбени братя и сестри! Ние всички сме се сподобили със светото кръщение като младенци според вярата на нашите родители и възприемници, очистили сме се от прародителския грях, възродени сме от водата и Светия Дух и сме осиновени от Нашия Небесен Отец. За нас са отворени дверите на Царството небесно! Затова нека винаги от цялото си сърце да пазим този скъпоценен Божий дар и да ценим високо своето звание на Божий синове и дъщери по благодат! Да се отдалечаваме от всеки грях и да се стремим със своите мисли, желания и дела към Небесното царство и „нетленното наследство, което е чисто и неувяхващо и е приготвено за нас на небесата!” (1 Петр.1:4). Амин!

 

 

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902, с. 23-27.

 

Превод от руски: Костадин Нушев

 

Свети Игнатий Брянчанинов

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте (Мат. 3:17; 17:5).

Такъв бил гласът на предвечния Бог-Отец към човеците за предвечния Бог-Син, когато Синът, по волята на Отца и по действие на Духа се въплътил от Дева и извършвал спасението на погиналото човечество. Братя! Да окажем послушание на Божия Син, както иска от нас Бог, за да почива върху нас божественото благоволение.

Може би някой ще каже: бих искал да послушам Сина Божий, но как да постигна това, след като вече са минали около две хиляди години от времето, когато нашият Господ Иисус Христос е пребивавал на земята в плът и проповядвал Своето всесвето учение?

Да постигнем това постоянно да бъдем с Христа, непрестанно да слушаме Неговия пресладък глас, да се храним с Неговото животворно учение е много леко: Господ Иисус Христос и досега пребивава с нас. Той пребивава с нас в Своето свето Евангелие, пребивава с нас чрез светите църковни тайнства, чрез Своето всеприсъствие и всемогъщество, пребивава всеобилно, както подобава на неограничения, всесъвършен Бог. Господ доказва Своето пребиваване с нас чрез освобождаването на душите от греховния плен, чрез раздаването на даровете на Светия Дух, чрез много знамения и чудеса.

Желаещите да пристъпят към Господа и всеблажено да се прилепят към Него навеки, трябва да започнат това свято дело със старателно изучаване на словото Божие, да започнат да изучават Евангелието, в което е скрит Христос, от което говори и действа Христос. Словата на Евангелието са дух и живот (Иоан. 6:63). Те претворяват плътския човек в духовен и оживотворяват душата, умъртвена от греха и житейската суета. Те садух и живот: пази се да не обясняваш великото слово на Духа със своя разум, влачещ се по земята; пази се да не обясняваш словото, преизпълнено със страшна, божествена сила, така, както то може да се представя на твоята мъртва душа, на твоя мъртъв ум, на твоето мъртво сърце.

Словото, произнесено от Светия Дух, се обяснява само чрез Светия Дух.

Желаещи да пристъпите към Господа, за да чуете Неговото божествено учение, да се оживотворите и спасите чрез него, пристъпете, застанете пред Господа с най-голямо благоговение и свят страх, както предстоят пред Него Неговите светли Ангели, Неговите Херувими и Серафими. Чрез вашето смирение направете земята, на която стоите, небе. И ще заговори към вас Господ от Своето свето Евангелие, както на Своите възлюбени ученици! А светите отци, изтълкували светото Евангелие по дара на Светия Дух, ще ви бъдат ръководители в точното и безпогрешно разбиране на светото Евангелие.

Бедствено е да пристъпваме към Евангелието, към живеещия в него Господ Иисус Христос, без необходимото благоговение, с дързост и самонадеяност. Господ приема единствено смирените, преизпълнени със съзнанието за своята греховност и нищожество, преизпълнени с покаяние, а от гордите се отвръща. Отвръщането на Господнето лице от дръзкия изкусител – така наричам неблагоговейния, лекомисления и хладен слушател – поразява изкусителя с вечна смърт. Боговдъхновеният старец Симеон е възвестил за въплътилия се Бог-Слово: Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лук. 2:34). Словото Божие е камък, камък с безмерна големина и тежест, – и който падне върху тоя камък, ще се разбие с неизцелимо съкрушение (Мат. 21:44).Братя, да бъдем благоговейни и деятелни слушатели на Словото Божие! Да окажем послушание на Небесния Отец, Който днес ни е възгласил от светото Евангелие за Своето всесвето Слово: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте (Мат. 3:17). Да Го послушаме! Да Го послушаме! И благоволението на Небесния Отец да почива над нас във вечни векове. Амин.Свети Игнатий Брянчанинов. Творения. Из "Аскетическа проповед"
Издание на Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006 година

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Йордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: "летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се." А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите.

Църковните учители, които представляват съсъди, трябва да разгласят Божието име по цялата вселена и със своето учение да извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. Учителят трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Йордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: "със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение".

Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: "спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!" Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла! Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая".

Накрая, Бог Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: "Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе". Той и духовните гълъби, светите девственици, "устроява горе", като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа.

А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите па Евангелието: "колко сте вие по-ценни от птиците!", говори така: "плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле."

Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле.

И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето, защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си.

Чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Йорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Йордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.