Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода (Пс. 65:12). Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?

Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

Нищо по-хубаво няма от Христовия мир, защото с него се разбива всяка бран на въздушните и земните духове. Понеже нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. (Еф. 6:12)

Признак за духовен живот е вглъбяването на човека вътре в себе си и съкровения труд в сърцето му. Божията благодат осенява този човек и той отпърво е в състояние на мир, а по този път стига до небесно състояние; в мирно състояние, т.е. с чиста съвест; а пък в небесно, когато умът му съзерцава у себе си благодатта на Дух Свети, според Божието слово: Неговото пребивание - (беше)на Сион... (Пс.75:3)

Може ли да не се радваш, виждайки със сетивните си очи слънцето? А колко по-радостно е, когато умът с вътрешните очи вижда Слънцето на правдата - Христос? Тогава той наистина с ангелска радост се радва. Тъкмо заради това и апостолът казва: нашето живелище е на небесата... (Фил.3:20)

Който живее неотклонно в състояние на мир, той като с лъжица гребе духовните дарби.

Светите отци, имайки мирно състояние и осенявани от Божията благодат, са живели дълго.

Когато човек дойде до състоянието на мир, тогава той може и за другите да излива от себе си светлина за просвещаване на разума. Дотогава е потребно човек да повтаря тези думи на Анна пророчица: Дръзки думи да не излизат из устата ви... (1 Цар.2:3), както и думите на Господа: Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат.7:5)

Тъкмо този мир, като едно безценно съкровище, нашият Господ Иисус Христос е оставил на учениците Си, когато пред Своята смърт е казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам... (Йоан.14:27) И апостолът също говори за него: ...и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса (Фил.4:7); да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа... (Евр.12:14)

Затова трябва да съсредоточаваме всичките си мисли, желания и действия към това, да получим Божия мир и винаги заедно с Църквата да казваме: Господи! Ти ни даруваш мир... (Ис.26:12).

Из "Писмени наставления", превод от руски Майя Начкова 


Брой 14 за 2003 година

 

С

Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко; и не в това да се яде веднъж, а в това да не се яде много. Неразумен е онзи постник, който дочаква определеното време, а по време на трапезата цял се отдава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си.

При различаването на храната трябва да се внимава и за това да не избираме между вкусни и безвкусни храни. Тази работа, която е присъща на животните, у разумния човек не е достойна за похвала. Нали ние се отказваме от приятната храна, за да усмирим воюващите членове на плътта и да дадем свобода за действие на духа.

Истинският пост не се състои само в изнуряването на плътта, но и в това ­ онази част от храната, която ти самият би искал да изядеш, да я дадеш на гладния. Блажени гладните... защото те ще се наситят. (Мат. 5:6)

Основоположникът на подвига, нашият Спасител Господ Иисус Христос, преди да встъпи в подвига на изкуплението на човешкия род, се изпитал с продължителен пост. И всички подвижници, започвайки служението си на Господа, са се въоръжавали с пост и са встъпвали в кръстния път не иначе, а с подвига на поста.

Светите люде са пристъпвали към строгия пост не изведнъж, а постепенно и малко по малко са ставали способни да се задоволяват с най-оскъдната храна. Преподобният Доротей, когато приучавал своя ученик Доситей към поста, постепенно отнемал от неговата маса по малка част, така че от ежедневната му мярка от четири фунта храна (около 1600 грама) накрая го довел до осем лота хляб (около 100 грама).

При всичко това светите постници за почуда на другите не се отпускали, а винаги били бодри, силни и готови за работа. Болестите сред тях били рядкост и доживявали до дълбока старост.

И в степента, в която плътта на онзи, който пости, става тънка и лека, духовният живот достига съвършенство и се проявява с чудни явления. Тогава духът извършва действията си като че в безтелесно тяло. Външните сетива все едно се затварят и умът, освободен от земята, се възнася към небето и всецяло се потапя в съзерцание на духовния свят.

Обаче не всеки би могъл да си наложи строго правило на въздържание от всичко, което би могло да послужи за облекчаване на немощите. Който може възприе, нека възприеме. (Мат.19:12)

Всеки ден трябва да се употребява толкова храна, че тялото, като се подкрепи, да бъде приятел и помощник на душата при вършенето на добродетели; иначе може да стане и така, че тялото като изнемогне, и душата да отслабне. В сряда и петък, особено пък през четирите поста, по примера на отците употребявай храна веднъж на ден ­ и Ангелът Господен ще се прилепи към тебе.

Из "Писмени наставления", превод Майя Начкова
© Църковен вестник, брой шести за 2005 година
ЦВ

Беседа на св. Серафим Саровски с Н.А. Мотовилов за целта на християнския живот, според разказа на Мотовилов



"Беше четвъртък. Денят бе мрачен. Имаше дълбок сняг - към четвърт метър, а върху него се сипеше доста гъст снежен прах. Отец Серафим започна да беседва с мен на далечната си полянка, която се намираше до близката негова пустиня срещу рекичката Саровка.

Той ме настани на пъна на едно току-що отсечено от него дърво, а сам приседна срещу мен с подвити крака.

- Господ ми откри, - каза великия старец, - че в детството си вие усърдно сте желали да узнаете, в що се състои целта на християнския живот, и неведнъж сте питали за това мнозина измежду големите духовни особи…

Тук трябва да кажа, че от дванадесет годишна възраст тази мисъл действително ме е безпокояла, и аз наистина съм се обръщал с този въпрос към много духовни лица, обаче отговорите им не бяха ме задоволили. Старецът не знаеше това.- Но никой, - продължи отец Серафим, - не ви е отговорил на това задоволително. Казали са ви: Ходи в църква, моли се Богу, изпълнявай Божиите заповеди, върши добро - ето ти целта на християнския живот. А някой дори са негодували против вас, задето сте били обзети от небогоугодно любопитство и са ви казвали: "Не търси непосилни за тебе неща!" Ала те не са говорили както би следвало. Ето аз убогият Серафим, ще ви разясня сега, в що се състои в същност тази цел.

Молитвата, постът, бдението и всички други християнски дела са добри сами по себе си, но все пак не в тяхното извършване само се състои целта на нашия християнски живот, макар те и да са необходими средства за постигането и, истинската цел на нашия християнски живот се състои в придобиване на Светия Божи Дух. А постът, бдението, молитвата, милостинята и всички добри дела, вършени заради Христа, са средства за припечелване на Светия Божи Дух.

Забележете, брате, че само онова добро дело, което бива извършено заради Христа, ни донася плодовете на Светия Дух. А всичко, вършено не заради Христа, макар и да е добро, не ни носи награда в бъдещия век, пък и в тукашния живот също не ни дава Божията благодат. Ако човек не почне с права вяра в нашия Господ Иисус Христос, Който е дошел на света да спаси грешниците …няма право да се оплаква, че доброто му дело е пропаднало. Това (т. е. пропадането на добрите дела - в ск. м) никога не става само в случая, когато някое добро дело е извършено заради Христа, тъй като такова добро не само спечелва на човека венеца на правдата в бъдещия живот, но и в тукашния го преизпълва с благодатта на Светия Дух, както е казано: "Бог не с мярка дава Духа. Отец люби Сина и всичко е дал в ръцете Му" (Иоан. 3:34-35).

Така, Ваше Боголюбие! В придобиването именно на този Дух Божи се състои истинската цел на нашия християнски живот. А молитвата, бдението, постът, милостинята и другите вършени заради Христа добродетели са само средства за придобиване на Духа Божи.

- Как така придобиване? - запитах аз отца Серафима: - аз като че ли не разбирам това.

- Придобиване означава същото, каквото и припечелване, - отговори ми той. Нали разбирате, що значи припечелване на пари. Същото е и припечелването и на Духа Божи. Та нали вие разбирате, Ваше Боголюбие, какво означава в светски смисъл печелене? Целта на земния живот на обикновените люде е да печелят или да трупат пари, а у дворяните, освен това, - и да получават почести, отличия и други награди за заслуги пред държавата. Придобиването на Духа Божи е също тъй капитал, само че благодатен и вечен. И той се придобива по начини твърде сходни с тия, по които се спечелва паричният, чиновническият и временния капитал.

Бог Слово, Богочовекът, Господ наш Иисус Христос уподобява живота ни на пазар, а делото на земния ни живот нарича купуване, като казва на всички нас: "Купувайте, докле дойда, като скъпите времето, защото дните са лукави", т. е. използвайте времето за получаване на небесни блага срещу земни стоки. Земните стоки са добродетелите, вършени заради Христа, които ни доставят благодатта на Всесветия Дух.

В притчата за мъдрите и неразумните девици се казва на последните, когато не им стигнало маслото, да идат и си купят на пазара. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени, и те не могли да влязат в него. Някой твърдят, че недостигът на масло у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние, и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях не им достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи. Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели. Постигнали те някоя и друга добродетел и чрез това сметнали, че са извършили Божието дело, а никак и не искали да знаят, дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Св. Дух означава маслото, което не достигнало на неразумните девици. Затова са те и наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: "чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистота се възвисява и свещенотаинствено светлее чрез Троическото единство". Сам Дух Свети се вселява в нашите души.

Ето това е то маслото в светилниците на мъдрите девици, което ярко и продължително горяло, тъй че тези девици със запалени светилници могли да дочакат Младоженеца, Който дошел в полунощ, и да влязат с Него в чертога на радостта. Неразумните пък девици, като видели, че светилниците им угасват, отишли на пазара да си купят масло, но не успели да се върнат навреме, и вратите били вече затворени. Пазарът - това е нашият живот; вратите на брачния чертог, които се затворили и отнели достъпа до Младоженеца, това е човешката смърт; мъдрите и неразумните девици са душите на християните, а маслото е получаваната чрез дела благодат на Всесветия Дух Божи, която изменя човека от тление в нетление, от душевна смърт в духовен живот, от тъмнина в светлина, от кошара…, в която страстите са привързани като диви животни, в храм на Божеството, в пресветъл чертог на вечна радост в Христа Иисуса, нашият Господ, Творец и Избавител и вечен Младоженец на нашите души…

О, как бих желал, Ваше Боголюбие, щото през тукашния си живот Вие винаги да бъдете в Духа Божи. "Кого както заваря, тъй ще го и съдя", - каза Господ. Беда, страшна беда е, ако Той ни завари затрупани от житейски грижи и тревоги, защото тогава кой би могъл да понесе гнева Му и да устои пред Него? Ето защо е казано: "Бдете и се молете, за да не паднете в напаст" (Мат. 26:41), т. е. да не се лишите от Духа Божи, понеже бдението и молитвата ни донасят Неговата благодат.

Разбира се, всяка добродетел, вършена заради Христа, ни дава благодатта на Духа Свети, но най-вече тя ни се дава от молитвата, която е винаги в ръцете ни като някакво оръжие за придобиване на благодатта на Духа.

Поиска ви се например да отидете в църква, но или няма наблизо църква, или пък службата е свършила. Поиска ви се да дадете милостиня, обаче в момента не се намира беден, или нямате какво да дадете. Поискате да запазите девството си, но нямате сили да изпълните това поради природата си, или поради изкушенията на вражеските козни, на които вие по човешка слабост не можете да се противите. Решите да извършите и някоя друга добродетел заради Христа, но пак сили не ви стигат, или няма съответен случай. Но с молитвата съвсем не е тъй: за нея всеки и всякога има възможност, - и богатият, и бедният, и знатният, и простият, и силният, и слабият, и здравият, и болният, и праведният, и грешният.

От следния пример на Свещеното предание съдете, колко голяма е силата на молитвата, когато тя се възнася от цялата душа, дори и от страна на грешен човек. Една отчаяна майка била загубила единствения си син, който бил грабнат ат смъртта. Тя се обърнала към една случайно срещната блудница, която току-що била съгрешила, с молба да се помоли за сина и. Блудницата, трогната от скръбта на майката, се провикнала към Бога: "Не заради мен, окаяната грешница, а заради сълзите на тази майка, която скърби за сина си и твърдо е уверена в Твоето милосърдие и всемогъщество, Христе Боже, възкреси сина й!"… И Господ го възкресил.

Толкова велика е, Ваше Боголюбие, силата на молитвата. Тя повече от всичко дава Духа Божи и е най-удобна за всекиго да я извършва. Блажени ще бъдем, ако Господ ни завари, че бдим в пълнота на даровете на Светия Негов Дух. Тогава ние можем дръзновено да се надяваме, че ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем във въздуха Господа (1 Сол. 4:17), Който ще дойде с голяма слава и сила да съди живите и мъртвите и да въздаде всекиму според делата.

Но и тук ние трябва да се молим само дотогава, докато Дух Свети слезе над нас, в известните Нему степени, докато слезе над нас със Своята небесна благодат. А когато Той благоволи да ни посети, вече трябва да престанем да се молим. За какво тогаз да му се молим: "Дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка нечистота и спаси, Благий, нашите души", щом Той вече е дошел при нас, за да спаси нас, които се надяваме на Него и призоваваме в истина светото Му име…

Аз ще поясня на Ваше Боголюбие това с пример: да речем, Вие сте ме поканили на гости и аз съм се отзовал на поканата Ви, дошъл съм и искам да беседвам с Вас. Обаче Вие все продължавате да ме каните: "Моля Ви се, заповядайте у мене!" Тогава аз по неволя ще си река: "Какво говори той? Дали не се е побъркал? Аз съм дошел при него, а той все още ме вика". Същото се отнася до Бога - Дух Свети.

Затова е и казано: "Застанете (по слав. упразнитеся, т.е. освободете се, из - в ск. м. ) и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята" (Пс. 45:11), т. е. ще се явя и ще се явявам на всеки вярващ в Мене, който Ме призовава, и ще беседвам с него, както някога с Адам в рая, както с Авраама и Иакова, с Мойсея, Иова и с другите подобни тям.

Мнозина тълкуват, че това място се отнася само до освобождаването ни от светските работи, т. е. че при молитвена беседа с Бога човек трябва да изостави светските дела. Но аз ще Ви кажа, че, разбира се, и от тези дела трябва да се освободим при молитва, но когато поради всемогъщата сила на вярата и молитвата Господ Бог Дух Свети благоволи да ни посети и дойде при нас в пълнотата на неизказаната Си благост, тогава трябва да изоставим дори и молитвата. Когато се моли, душата все пак мълви, а при слизането на Дух Свети тя трябва да бъде в пълно безмълвие, да чува ясно и да разбира всички думи на вечния живот, които Той тогава благоволява да и извести. През това време човек трябва да бъде в пълно отрезвление на духа и в целомъдрена чистота на плътта.

Затова е и казано: "Застанете (по слав. упразнитеся, т.е. освободете се, из - в ск. м. ) и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята" (Пс. 45:11), т. е. ще се явя и ще се явявам на всеки вярващ в Мене, който Ме призовава, и ще беседвам с него, както някога с Адам в рая, както с Авраама и Иакова, с Мойсея, Иова и с другите подобни тям.

Мнозина тълкуват, че това място се отнася само до освобождаването ни от светските работи, т. е. че при молитвена беседа с Бога човек трябва да изостави светските дела. Но аз ще Ви кажа, че, разбира се, и от тези дела трябва да се освободим при молитва, но когато поради всемогъщата сила на вярата и молитвата Господ Бог Дух Свети благоволи да ни посети и дойде при нас в пълнотата на неизказаната Си благост, тогава трябва да изоставим дори и молитвата. Когато се моли, душата все пак мълви, а при слизането на Дух Свети тя трябва да бъде в пълно безмълвие, да чува ясно и да разбира всички думи на вечния живот, които Той тогава благоволява да и извести. През това време човек трябва да бъде в пълно отрезвление на духа и в целомъдрена чистота на плътта.

Така е било при планината Хорив, когато било казано на израилтяните, три дни още преди Божието явяване на Синай, да не се докосват до жените си, тъй като нашият Бог е огън, който изтребва всичко нечисто, и в общение с Него не може да влезе никой нечист по плът или дух.

- Отче, ами какво ще кажете за другите добродетели, вършени заради Христа, с цел да се придобие благодатта на Светия Дух? Досега вие ми говорихте само за молитвата.

- Придобивайте благодатта на Духа Свети и чрез всички други добродетели заради Христа, като търгувате духовно с тях, и то най-вече с ония от тях, които ви дават по-голяма печалба. Събирайте капитал от излишъците на благодатта Божия, туряйте ги във вечната Божия банка, от където ще получите невеществени лихви, и то не по 4 или 6 на сто, но по сто на една духовна рубла, па дори и безчислено пъти повече.

Ето аз ще Ви разкажа за бедния Серафим. Роден съм от търговско семейство в гр. Курск. Преди да отида в манастир, помня, че ние търгувахме със стоки, които ни даваха повече печалба. Така постъпвайте, драги мой, и Вие. Както при търговията умението се състои не в това - само да се търгува, а в това - да се получи повече печалба, така и при християнския живот. Работата не е там - само да се молим или да вършим други някои добри дела. Наистина, апостолът казва: "Непрестанно се молете", но както знаете, и прибавя "Предпочитам пет думи да кажа разбрани, отколкото хиляди думи - с език непознат". И Господ казва: "Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21), т. е. оня, който върши делото Божие и то с благоговение, защото "Проклет е всеки, който върши Божието дело нерадиво." А делото Божие е "да вярвате в Бога и в Иисуса Христа, Когото Той е пратил". Ако правилно разсъждаваме за Христовите и апостолските заповеди, то излиза, че нашата работа като християни е не само да умножаваме броя на добрите дела, тъй като те са само средства за постигане целта на християнския живот, но - да извличаме от тях по-голяма полза, сиреч, да придобиваме повече обилни дарове на Светия Дух.

Колко бих желал, Ваше Боголюбие, и Вие сам да придобиете този никога непресекваш извор на Божията благодат и винаги да се запитвате, дали се намирате в Духа Божи! Ако да, - благословен да бъде Бог: няма за какво да скърбите, дори да трябва веднага да се явите на страшния съд на Христа, защото както Той ни завари, тъй ще ни и съди. Ако ли пък не, то трябва да си изясним, защо и по коя причина Бог Дух Свети ни е напуснал и отново да Го търсим и да се стремим към Него и да не престанем, докато търсения от нас Господ Дух Свети бъде открит и отново заживее в нас по благодатта Си. А враговете, които ни отдтраняват от Него, ние трябва тъй да нападаме, че и помен да не остане от тях, както казва и пророк Давид:

"Ще погна враговете си и ще ги настигна и не ще се върна, докле не загинат; ще ги поразя и те не ще могат да станат, а ще паднат под нозете ми."

Тъй, братко! Така гледайте да търгувате духовно с добродетелите! Раздавайте благодатните дарове на Дух Свети на нуждаещите се от тях, подобно на запалената свещ, която и сама свети, горейки със земен огън, и другите свещи запалва, без да намали собствения си огън, та да светят и те на други места. И ако това е тъй със земния огън, то какво да кажем за благодатния огън на Всесветия Дух Божи? Защото земното богатство, когато се раздава, намалява, а небесното богатство на Божията благодат колкото повече бива раздавано, толкова повече се преумножава у тогова, който го раздава. Та и Сам Господ благоволил да каже на самарянката: "Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее: а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее: но водата която Аз ще му дам, ще стане в него извор на вода, която тече в живот вечен (Иоан. 4:13-14).



- Отче,- рекох аз, - вие говорите все за придобиване на благодатта на Духа Свети като за цел на християнския живот. Но как и къде мога аз да я видя? Добрите дела се виждат, но Дух Свети нима може да се види? Как мога, прочее, да узная, дали Той е с мен или не ?

- В сегашно време, - отговори старецът, - при почти всеобщата наша хладност към светата вяра внашия Господ Иисуса Христа и поради нашата невнимателност към проявите на Неговия Божествен промисъл за нас… сме стигнали до там, че, може да се каже, почти съвсем сме се отдалечили от истинския християнски живот. Сега нам се струват странни свидетелствата на Свещеното Писание, където Духът Божи чрез устата на Мойсея казва: "И видя Адам Господа как ходи из рая", или когато четем у св. апостол Павла: "Отидохме в Ахайя, и Духът Божи не дойде с нас; обърнахме се към Македония, и Духът Божи дойде с нас." Неведнъж и на други места в Свещеното Писание се говори за това, че Бог се е явявал на човеци.

Някои казват за това: "Тези места са непонятни. Нима хора са могли тъй ясно да виждат Бога?" - Но нищо неразбираемо тук няма. Неразбирането иде от това, че ние сме се отдалечили от простотата на първоначалното християнско знание и под предлог на просвета сме затънали в такава тъмнина на незнанието, че ни се струва мъчно постижимо и онова, което древните толкова добре разбирали, щото и при обикном(вени разговори дори не им се виждала чудна мисълта за явяване на Бога сред хората.

Така Иов, когото приятелите му го укорявали, че хулел Бога, им отговарял: "Как може да бъде това, когато аз чувствувам Божието дихание в ноздрите си?", сиреч, "Как така мога да хуля Бога, когато Дух Свети пребивава с мене ? Ако хулех Бога, то Дух Свети би се отстранил от мене, но ето че аз дори и диханието му чувствувам в ноздрите си". По същия начин се говори и за Авраама и за Иакова, че те видели Бога и беседвали с Него. А Иаков дори се и борил с Него. Мойсей видял Бога, когато бил удостоен да получи от Него скрижалите на закона при планината Синай. Облачният и огненият стълб или, иначе казано, явната благодат на Дух Свети служели за пътеводители на Божия народ в пустинята. Хората виждали Бога и благодатта на Светия Негов Дух не насъне, не в мечтания, или в изстъплението на разстроеното въображение, а действително, на яве.

Твърде много сме станали ние невнимателни към делото на нашето спасение, та затова и много други думи на Свещеното Писание приемаме не в тоя смисъл, в който би трябвало. И всичко това е, защото не търсим благодатта Божия. Поради гордостта на ума си не я допущаме да се всели в нашите души, и затова не получаваме истинско просвещение от Господа, което се изпраща в сърцата на ония, които от все сърце гладуват и жадуват за Божията правда…

Когато Господ Бог вдъхнал в Адамовото лице диханието на живота, тогаз, както се изразява Мойсей, "Адам стана жива душа", сиреч, напълно във всичко подобна Богу и навеки безсмъртна като Него.

Именно от това жизнено дихание, вдъхнато в Адамовото лице от творческите уста на Всетвореца и Вседържителя Бога, Адам дотолкоз се умъдрил, че никога не е имало, няма и едва ли ще има някога на земята човек по-премъдър и многознаещ ат него. Когато Господ му заръчал да даде имена на всичко, то на всяка твар той дал такова наименование, което напълно да изразява всички качества, възможности и свойства, които Бог и дарувал още при създаването и.

Ето с този свръхестествен дар на Божията благодат изпратен нему чрез жизненото дихание, Адам можел да вижда и да разбира Господа, Който ходел из рая, и да схваща думите Му и разговорите на светите ангели и езика на всички зверове, птици и гадини, които живеели по земята. Всичко онова, което сега е скрито за нас, понеже сме паднали и грешни, било ясно за Адама до преди падението му.

Обаче като вкусили - противно на Божията повеля - от дървото за познаване добро и зло, Адам и Ева узнали разликата между доброто и злото и претърпели всички беди, които произтичали от нарушаването на Божията заповед. Тогава те се лишили от този безценен дар - благодатта на Духа Божи, тъй щото до самото идване на Богочовека Иисуса Христа в света "Дух Свети още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен". (Иоан. 7:39)

Но това не значи, че Духът Божий съвсем Го е нямало в света. Той е пребъдвал тук, само че не в такава пълнота, както в Адама или в нас, православните християни, а само външно се е проявявал. Така, признаците на Неговото пребиваване в света били известни на целия човешки род. Например на Адама и Ева и след грехопадението били открити много тайни, които се отнасяли до бъдещето спасение на човешкия род. И Каин, въпреки нечестието и престъпността си, лесно разбирал Божия благодатен, макар и изобличителен глас, насочен към него. Ной разговарял с Бога. Авраам видял Бога и Неговия ден и се възрадвал. Благодатта на Светия Дух, която действувала вън, се отразявала и у всички ветхозаветни пророци и светии на Израиля.

У евреите били създадени по-късно специални пророчески училища, където се учели да разпознават признаците на Божието или ангелско явяване и да различават проявите на Светия Дух от обикновените явления, които се случват в природата на безблагодатния земен живот. Св. Симеон Богопремец, св. Богоотци Иоаким и Ана и множество безбройни Божии раби имали постоянни, разнообразни, открити Божествени явления, гласове, откровения, които се оправдавали чрез очевидни чудесни събития.

Св. Симеон Богоприемец бил пазен от Дух Свети, след като на 65-годишна възраст му била предизвестена таината на приснодевственото зачатие и раждане на Спасителя от Пречистата Приснодева Мария. Като преживял по бллагодатта на Всесветия Дух Божи още 300 години, на 365-та година от живота си той ясно заявил в храма, че осезателно узнал чрез дара на Дух Свети, че този именно е Христос, Спасителя на света, за Чието свръхестествено зачатие и рождение от Дух Свети му било съобщено преди триста години от ангел.

Ето и св. Анна пророчица, дъщеря Фануилова, която осемдесет години служела Богу в Неговия храм, и тя възвестила, че наистина Той е обещания на света Месия, истинският Христос, Богочовекът, Царят Израилев, дошел да спаси Адама и човешкия род.



Св. Петдесетница