Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.
Нищо по-хубаво няма от Христовия мир, защото с него се разбива всяка бран на въздушните и земните духове. Понеже нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. (Еф. 6:12)
Признак за духовен живот е вглъбяването на човека вътре в себе си и съкровения труд в сърцето му. Божията благодат осенява този човек и той отпърво е в състояние на мир, а по този път стига до небесно състояние; в мирно състояние, т.е. с чиста съвест; а пък в небесно, когато умът му съзерцава у себе си благодатта на Дух Свети, според Божието слово: Неговото пребивание - (беше)на Сион... (Пс.75:3)
Може ли да не се радваш, виждайки със сетивните си очи слънцето? А колко по-радостно е, когато умът с вътрешните очи вижда Слънцето на правдата - Христос? Тогава той наистина с ангелска радост се радва. Тъкмо заради това и апостолът казва: нашето живелище е на небесата... (Фил.3:20)
Който живее неотклонно в състояние на мир, той като с лъжица гребе духовните дарби.
Светите отци, имайки мирно състояние и осенявани от Божията благодат, са живели дълго.
Когато човек дойде до състоянието на мир, тогава той може и за другите да излива от себе си светлина за просвещаване на разума. Дотогава е потребно човек да повтаря тези думи на Анна пророчица: Дръзки думи да не излизат из устата ви... (1 Цар.2:3), както и думите на Господа: Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат.7:5)
Тъкмо този мир, като едно безценно съкровище, нашият Господ Иисус Христос е оставил на учениците Си, когато пред Своята смърт е казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам... (Йоан.14:27) И апостолът също говори за него: ...и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса (Фил.4:7); да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа... (Евр.12:14)
Затова трябва да съсредоточаваме всичките си мисли, желания и действия към това, да получим Божия мир и винаги заедно с Църквата да казваме: Господи! Ти ни даруваш мир... (Ис.26:12).
Из "Писмени наставления", превод от руски Майя Начкова
Брой 14 за 2003 година
С
При различаването на храната трябва да се внимава и за това да не избираме между вкусни и безвкусни храни. Тази работа, която е присъща на животните, у разумния човек не е достойна за похвала. Нали ние се отказваме от приятната храна, за да усмирим воюващите членове на плътта и да дадем свобода за действие на духа.
Истинският пост не се състои само в изнуряването на плътта, но и в това онази част от храната, която ти самият би искал да изядеш, да я дадеш на гладния. Блажени гладните... защото те ще се наситят. (Мат. 5:6)
Основоположникът на подвига, нашият Спасител Господ Иисус Христос, преди да встъпи в подвига на изкуплението на човешкия род, се изпитал с продължителен пост. И всички подвижници, започвайки служението си на Господа, са се въоръжавали с пост и са встъпвали в кръстния път не иначе, а с подвига на поста.
Светите люде са пристъпвали към строгия пост не изведнъж, а постепенно и малко по малко са ставали способни да се задоволяват с най-оскъдната храна. Преподобният Доротей, когато приучавал своя ученик Доситей към поста, постепенно отнемал от неговата маса по малка част, така че от ежедневната му мярка от четири фунта храна (около 1600 грама) накрая го довел до осем лота хляб (около 100 грама).
При всичко това светите постници за почуда на другите не се отпускали, а винаги били бодри, силни и готови за работа. Болестите сред тях били рядкост и доживявали до дълбока старост.
Обаче не всеки би могъл да си наложи строго правило на въздържание от всичко, което би могло да послужи за облекчаване на немощите. Който може възприе, нека възприеме. (Мат.19:12)
Всеки ден трябва да се употребява толкова храна, че тялото, като се подкрепи, да бъде приятел и помощник на душата при вършенето на добродетели; иначе може да стане и така, че тялото като изнемогне, и душата да отслабне. В сряда и петък, особено пък през четирите поста, по примера на отците употребявай храна веднъж на ден и Ангелът Господен ще се прилепи към тебе.
Из "Писмени наставления", превод Майя Начкова
© Църковен вестник, брой шести за 2005 година
ЦВ
"Беше четвъртък. Денят бе мрачен. Имаше дълбок сняг - към четвърт метър, а върху него се сипеше доста гъст снежен прах. Отец Серафим започна да беседва с мен на далечната си полянка, която се намираше до близката негова пустиня срещу рекичката Саровка.
Той ме настани на пъна на едно току-що отсечено от него дърво, а сам приседна срещу мен с подвити крака.
- Господ ми откри, - каза великия старец, - че в детството си вие усърдно сте желали да узнаете, в що се състои целта на християнския живот, и неведнъж сте питали за това мнозина измежду големите духовни особи…
Тук трябва да кажа, че от дванадесет годишна възраст тази мисъл действително ме е безпокояла, и аз наистина съм се обръщал с този въпрос към много духовни лица, обаче отговорите им не бяха ме задоволили. Старецът не знаеше това.- Но никой, - продължи отец Серафим, - не ви е отговорил на това задоволително. Казали са ви: Ходи в църква, моли се Богу, изпълнявай Божиите заповеди, върши добро - ето ти целта на християнския живот. А някой дори са негодували против вас, задето сте били обзети от небогоугодно любопитство и са ви казвали: "Не търси непосилни за тебе неща!" Ала те не са говорили както би следвало. Ето аз убогият Серафим, ще ви разясня сега, в що се състои в същност тази цел.
Молитвата, постът, бдението и всички други християнски дела са добри сами по себе си, но все пак не в тяхното извършване само се състои целта на нашия християнски живот, макар те и да са необходими средства за постигането и, истинската цел на нашия християнски живот се състои в придобиване на Светия Божи Дух. А постът, бдението, молитвата, милостинята и всички добри дела, вършени заради Христа, са средства за припечелване на Светия Божи Дух.
Така, Ваше Боголюбие! В придобиването именно на този Дух Божи се състои истинската цел на нашия християнски живот. А молитвата, бдението, постът, милостинята и другите вършени заради Христа добродетели са само средства за придобиване на Духа Божи.
- Как така придобиване? - запитах аз отца Серафима: - аз като че ли не разбирам това.
- Придобиване означава същото, каквото и припечелване, - отговори ми той. Нали разбирате, що значи припечелване на пари. Същото е и припечелването и на Духа Божи. Та нали вие разбирате, Ваше Боголюбие, какво означава в светски смисъл печелене? Целта на земния живот на обикновените люде е да печелят или да трупат пари, а у дворяните, освен това, - и да получават почести, отличия и други награди за заслуги пред държавата. Придобиването на Духа Божи е също тъй капитал, само че благодатен и вечен. И той се придобива по начини твърде сходни с тия, по които се спечелва паричният, чиновническият и временния капитал.
В притчата за мъдрите и неразумните девици се казва на последните, когато не им стигнало маслото, да идат и си купят на пазара. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени, и те не могли да влязат в него. Някой твърдят, че недостигът на масло у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние, и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях не им достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи. Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели. Постигнали те някоя и друга добродетел и чрез това сметнали, че са извършили Божието дело, а никак и не искали да знаят, дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Св. Дух означава маслото, което не достигнало на неразумните девици. Затова са те и наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: "чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистота се възвисява и свещенотаинствено светлее чрез Троическото единство". Сам Дух Свети се вселява в нашите души.
О, как бих желал, Ваше Боголюбие, щото през тукашния си живот Вие винаги да бъдете в Духа Божи. "Кого както заваря, тъй ще го и съдя", - каза Господ. Беда, страшна беда е, ако Той ни завари затрупани от житейски грижи и тревоги, защото тогава кой би могъл да понесе гнева Му и да устои пред Него? Ето защо е казано: "Бдете и се молете, за да не паднете в напаст" (Мат. 26:41), т. е. да не се лишите от Духа Божи, понеже бдението и молитвата ни донасят Неговата благодат.
Разбира се, всяка добродетел, вършена заради Христа, ни дава благодатта на Духа Свети, но най-вече тя ни се дава от молитвата, която е винаги в ръцете ни като някакво оръжие за придобиване на благодатта на Духа.
От следния пример на Свещеното предание съдете, колко голяма е силата на молитвата, когато тя се възнася от цялата душа, дори и от страна на грешен човек. Една отчаяна майка била загубила единствения си син, който бил грабнат ат смъртта. Тя се обърнала към една случайно срещната блудница, която току-що била съгрешила, с молба да се помоли за сина и. Блудницата, трогната от скръбта на майката, се провикнала към Бога: "Не заради мен, окаяната грешница, а заради сълзите на тази майка, която скърби за сина си и твърдо е уверена в Твоето милосърдие и всемогъщество, Христе Боже, възкреси сина й!"… И Господ го възкресил.
Толкова велика е, Ваше Боголюбие, силата на молитвата. Тя повече от всичко дава Духа Божи и е най-удобна за всекиго да я извършва. Блажени ще бъдем, ако Господ ни завари, че бдим в пълнота на даровете на Светия Негов Дух. Тогава ние можем дръзновено да се надяваме, че ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем във въздуха Господа (1 Сол. 4:17), Който ще дойде с голяма слава и сила да съди живите и мъртвите и да въздаде всекиму според делата.
Аз ще поясня на Ваше Боголюбие това с пример: да речем, Вие сте ме поканили на гости и аз съм се отзовал на поканата Ви, дошъл съм и искам да беседвам с Вас. Обаче Вие все продължавате да ме каните: "Моля Ви се, заповядайте у мене!" Тогава аз по неволя ще си река: "Какво говори той? Дали не се е побъркал? Аз съм дошел при него, а той все още ме вика". Същото се отнася до Бога - Дух Свети.
Затова е и казано: "Застанете (по слав. упразнитеся, т.е. освободете се, из - в ск. м. ) и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята" (Пс. 45:11), т. е. ще се явя и ще се явявам на всеки вярващ в Мене, който Ме призовава, и ще беседвам с него, както някога с Адам в рая, както с Авраама и Иакова, с Мойсея, Иова и с другите подобни тям.
Мнозина тълкуват, че това място се отнася само до освобождаването ни от светските работи, т. е. че при молитвена беседа с Бога човек трябва да изостави светските дела. Но аз ще Ви кажа, че, разбира се, и от тези дела трябва да се освободим при молитва, но когато поради всемогъщата сила на вярата и молитвата Господ Бог Дух Свети благоволи да ни посети и дойде при нас в пълнотата на неизказаната Си благост, тогава трябва да изоставим дори и молитвата. Когато се моли, душата все пак мълви, а при слизането на Дух Свети тя трябва да бъде в пълно безмълвие, да чува ясно и да разбира всички думи на вечния живот, които Той тогава благоволява да и извести. През това време човек трябва да бъде в пълно отрезвление на духа и в целомъдрена чистота на плътта.
Мнозина тълкуват, че това място се отнася само до освобождаването ни от светските работи, т. е. че при молитвена беседа с Бога човек трябва да изостави светските дела. Но аз ще Ви кажа, че, разбира се, и от тези дела трябва да се освободим при молитва, но когато поради всемогъщата сила на вярата и молитвата Господ Бог Дух Свети благоволи да ни посети и дойде при нас в пълнотата на неизказаната Си благост, тогава трябва да изоставим дори и молитвата. Когато се моли, душата все пак мълви, а при слизането на Дух Свети тя трябва да бъде в пълно безмълвие, да чува ясно и да разбира всички думи на вечния живот, които Той тогава благоволява да и извести. През това време човек трябва да бъде в пълно отрезвление на духа и в целомъдрена чистота на плътта.
Така е било при планината Хорив, когато било казано на израилтяните, три дни още преди Божието явяване на Синай, да не се докосват до жените си, тъй като нашият Бог е огън, който изтребва всичко нечисто, и в общение с Него не може да влезе никой нечист по плът или дух.
- Отче, ами какво ще кажете за другите добродетели, вършени заради Христа, с цел да се придобие благодатта на Светия Дух? Досега вие ми говорихте само за молитвата.
- Придобивайте благодатта на Духа Свети и чрез всички други добродетели заради Христа, като търгувате духовно с тях, и то най-вече с ония от тях, които ви дават по-голяма печалба. Събирайте капитал от излишъците на благодатта Божия, туряйте ги във вечната Божия банка, от където ще получите невеществени лихви, и то не по 4 или 6 на сто, но по сто на една духовна рубла, па дори и безчислено пъти повече.
Колко бих желал, Ваше Боголюбие, и Вие сам да придобиете този никога непресекваш извор на Божията благодат и винаги да се запитвате, дали се намирате в Духа Божи! Ако да, - благословен да бъде Бог: няма за какво да скърбите, дори да трябва веднага да се явите на страшния съд на Христа, защото както Той ни завари, тъй ще ни и съди. Ако ли пък не, то трябва да си изясним, защо и по коя причина Бог Дух Свети ни е напуснал и отново да Го търсим и да се стремим към Него и да не престанем, докато търсения от нас Господ Дух Свети бъде открит и отново заживее в нас по благодатта Си. А враговете, които ни отдтраняват от Него, ние трябва тъй да нападаме, че и помен да не остане от тях, както казва и пророк Давид:
Тъй, братко! Така гледайте да търгувате духовно с добродетелите! Раздавайте благодатните дарове на Дух Свети на нуждаещите се от тях, подобно на запалената свещ, която и сама свети, горейки със земен огън, и другите свещи запалва, без да намали собствения си огън, та да светят и те на други места. И ако това е тъй със земния огън, то какво да кажем за благодатния огън на Всесветия Дух Божи? Защото земното богатство, когато се раздава, намалява, а небесното богатство на Божията благодат колкото повече бива раздавано, толкова повече се преумножава у тогова, който го раздава. Та и Сам Господ благоволил да каже на самарянката: "Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее: а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее: но водата която Аз ще му дам, ще стане в него извор на вода, която тече в живот вечен (Иоан. 4:13-14).
- Отче,- рекох аз, - вие говорите все за придобиване на благодатта на Духа Свети като за цел на християнския живот. Но как и къде мога аз да я видя? Добрите дела се виждат, но Дух Свети нима може да се види? Как мога, прочее, да узная, дали Той е с мен или не ?
- В сегашно време, - отговори старецът, - при почти всеобщата наша хладност към светата вяра внашия Господ Иисуса Христа и поради нашата невнимателност към проявите на Неговия Божествен промисъл за нас… сме стигнали до там, че, може да се каже, почти съвсем сме се отдалечили от истинския християнски живот. Сега нам се струват странни свидетелствата на Свещеното Писание, където Духът Божи чрез устата на Мойсея казва: "И видя Адам Господа как ходи из рая", или когато четем у св. апостол Павла: "Отидохме в Ахайя, и Духът Божи не дойде с нас; обърнахме се към Македония, и Духът Божи дойде с нас." Неведнъж и на други места в Свещеното Писание се говори за това, че Бог се е явявал на човеци.
Така Иов, когото приятелите му го укорявали, че хулел Бога, им отговарял: "Как може да бъде това, когато аз чувствувам Божието дихание в ноздрите си?", сиреч, "Как така мога да хуля Бога, когато Дух Свети пребивава с мене ? Ако хулех Бога, то Дух Свети би се отстранил от мене, но ето че аз дори и диханието му чувствувам в ноздрите си". По същия начин се говори и за Авраама и за Иакова, че те видели Бога и беседвали с Него. А Иаков дори се и борил с Него. Мойсей видял Бога, когато бил удостоен да получи от Него скрижалите на закона при планината Синай. Облачният и огненият стълб или, иначе казано, явната благодат на Дух Свети служели за пътеводители на Божия народ в пустинята. Хората виждали Бога и благодатта на Светия Негов Дух не насъне, не в мечтания, или в изстъплението на разстроеното въображение, а действително, на яве.
Твърде много сме станали ние невнимателни към делото на нашето спасение, та затова и много други думи на Свещеното Писание приемаме не в тоя смисъл, в който би трябвало. И всичко това е, защото не търсим благодатта Божия. Поради гордостта на ума си не я допущаме да се всели в нашите души, и затова не получаваме истинско просвещение от Господа, което се изпраща в сърцата на ония, които от все сърце гладуват и жадуват за Божията правда…
Когато Господ Бог вдъхнал в Адамовото лице диханието на живота, тогаз, както се изразява Мойсей, "Адам стана жива душа", сиреч, напълно във всичко подобна Богу и навеки безсмъртна като Него.
Ето с този свръхестествен дар на Божията благодат изпратен нему чрез жизненото дихание, Адам можел да вижда и да разбира Господа, Който ходел из рая, и да схваща думите Му и разговорите на светите ангели и езика на всички зверове, птици и гадини, които живеели по земята. Всичко онова, което сега е скрито за нас, понеже сме паднали и грешни, било ясно за Адама до преди падението му.
Обаче като вкусили - противно на Божията повеля - от дървото за познаване добро и зло, Адам и Ева узнали разликата между доброто и злото и претърпели всички беди, които произтичали от нарушаването на Божията заповед. Тогава те се лишили от този безценен дар - благодатта на Духа Божи, тъй щото до самото идване на Богочовека Иисуса Христа в света "Дух Свети още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен". (Иоан. 7:39)
Но това не значи, че Духът Божий съвсем Го е нямало в света. Той е пребъдвал тук, само че не в такава пълнота, както в Адама или в нас, православните християни, а само външно се е проявявал. Така, признаците на Неговото пребиваване в света били известни на целия човешки род. Например на Адама и Ева и след грехопадението били открити много тайни, които се отнасяли до бъдещето спасение на човешкия род. И Каин, въпреки нечестието и престъпността си, лесно разбирал Божия благодатен, макар и изобличителен глас, насочен към него. Ной разговарял с Бога. Авраам видял Бога и Неговия ден и се възрадвал. Благодатта на Светия Дух, която действувала вън, се отразявала и у всички ветхозаветни пророци и светии на Израиля.
Св. Симеон Богоприемец бил пазен от Дух Свети, след като на 65-годишна възраст му била предизвестена таината на приснодевственото зачатие и раждане на Спасителя от Пречистата Приснодева Мария. Като преживял по бллагодатта на Всесветия Дух Божи още 300 години, на 365-та година от живота си той ясно заявил в храма, че осезателно узнал чрез дара на Дух Свети, че този именно е Христос, Спасителя на света, за Чието свръхестествено зачатие и рождение от Дух Свети му било съобщено преди триста години от ангел.
Ето и св. Анна пророчица, дъщеря Фануилова, която осемдесет години служела Богу в Неговия храм, и тя възвестила, че наистина Той е обещания на света Месия, истинският Христос, Богочовекът, Царят Израилев, дошел да спаси Адама и човешкия род.
Св. Петдесетница
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие