Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2015 02:21 - К Н И Г А Н А М Ъ Л Ч А Н И Е Т О
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 798 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 02.01.2015 03:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

 

 

В рубриката "Четиво" ви предлагаме откъс от стихосбирката на известния български поет, писател и сценарист Борис Христов "Книга на мълчанието", любезно предоставена от издателство "Рива".

К Н И Г А  Н А  М Ъ Л Ч А Н И Е Т О 

По обраслия с радостни сенки път в планината срещнах дърво
повалено от вятъра, което ме викаше да отида при него.
Короядът го беше оголил до кост  и с усърдието на древен монах
продължаваше да дълбае по ствола му странни  гравюри.
Приведен над тях,  си припомних нирванното време,
когато и аз съм опитвал, пишейки думи върху гърба на смъртта,
да оставям след себе си диря... Но оттогава опадаха много листа –
много дървета и книги намериха своята гибел...
И макар още да вярвам  в  б о ж е с т в е н о т о  н а ч а л о  на Словото,
запленен от творбите на този придворен гравьор на Танатос,
днес изповядвам с негова помощ Мълчанието...
и  ч о в е ш к и я  к р а й на Земята.

1.

Навсякъде в небето примки и капани –
богослужебни знаци, псалми и бръмчене.
Навсякъде край нас спасителни камбани...
И ни една душа спасена.

5.

Напразни опити  на Словото да събере
човечеството на една трапеза...
Изричано в безреда от безбройните амвони,
докато стигне до Сърцето се превръща в говор.

6.

Напява псалм от вятъра довян над огъня приведен
бедуинът: "Говорим, ала думите не казват вече нищо..." 
Дими в лагуната обядът му – разпятие на риба...

7.

Купчини камъни, които помнят… И ветрове –
огромни страници от книги, натрупани по рафтовете
на безмълвната пустиня – голямата библиотека на номада. 

9.

Всички камъни се раждат свободни и кръгли,
но с времето много от тях попадат в масонското братство
на формите и се отдават на робската  привилегия 
да бъдат крайъгълни.

10.

Хората направили така, че камъните да повярват
в Бог и да приемат Формата на кръста,
а Тя в отплата, събудила у тях любовта 
към последвалите разпятия.

12.

Мъдрият човек не прави опити да обитава
слънчевия склон на боговете.
Достатъчно е  молитвите му да стигат до скромната
хижа на състрадаващия божи разсилен.

13.

Храмовете  ни  са костници на думи
и объркани  молитви,
с  които  просим  милост  от светците,
приели мъченичеството си с мълчание. 

14.

Някога думите имали сила на бивник и можели
само с докосване да убият човек.
Но построени в стада върху белия лист,
придобили способност да изтребват цели народи.

20.

Всеки камък е белязан по рождение като  завършена творба...
Работата на художника в Салона на природата е –
търпеливо да извае постамента. 

21.

И затова, художнико, когато ваеш камък,
не се опитвай да отнемаш от плътта му,
нито да добавяш... Каквато да е неговата форма –
обхождаш в кръг едно яйце.

28.

Животът ни крепи на тъничка повъръхност, 
както пяната крепи удавника - въпрос на време е
джобовете да се напълнят с пясък...
И неусетно да потънем.

35.

Водата ни гледа и вижда навярно това,
което понякога виждаме ние от сушата –
самотни акули да мъкнат нанякъде
своите кървави късове щастие...

40.

Чувам нощем гласове на камъни край новия градеж –
гневят се отхвърлените, защото зидарите ги избират
не по Духът, който е вечен, а по лицето, което умира. 

42.

Не гледай човека, когато той не те вижда,
защото няма да видиш онзи, който гледа към теб
и заедно с него може да влезеш в минаващия по пътя
строй от слепци.
                                                                                                                                 
49.

Какво ще знаят в други времена за нашто време –
че хората разсаждали по нивите си думи;
че думи жънели и яли хляб от думи...
Родени - да мълчат, умирали - заради думи.

57.

Летим над книгите като над рифове опасни,
затворили очи от страх  – да не попаднем
на Смисъла, спотайващ се като чудовище
в дълбокото.

68.

Безброй са по земята хълмовете на страданието
по-високи от Голгота, ала на майките, останали
от болката без дъх, не им достигат сили да възлязат
и да огласят Разпятието.

72.

Пазарът на брашно през зимата – за него напомня
понякога светът на човека – вихрушките на войните
опразват чувалите и оставят мливарят
да стърчи безпомощен на опустелия площад.

73.

Човекът влезе в братството на камъните,
за да ги разедини, като едни от тях нарече скъпоценни
и така, дарявайки ги с власт, пося враждата...
и опръска с кръв Каменоломната.

76.

Все по-често земните недра използват Камъкът
за бързоходец, който да съобщи на хората,
че вече е на свършване и може скоро да пресъхне
Кладенецът на Търпението... 

82.

Защо е този смут в Читалнята и трескаво приготовление
за бягство – да прекосим Всемира и, достигнали
мечтаната звезда, да я превърнем някой ден в пустиня!..

84.

Все повече Земята напомня на просяк,
приседнал в мъглите край Млечния път –
в очакване, преди да падне мракът,
да бъде приютен от някой състрадателен стопанин.

86.

Напразно тревожиш безкрая, човече –
нима съзвездията по крилете на Калинката
не ти разкриват, че върху твойта длан
е кацнала Вселената – и вече си пристигнал...

87.

Написано е всичко в други времена от дъждове,
които знаят правописа... И днешните валят единствено,
за да поддържат свеж синтаксиса и цветовете на Езика.

88.

Но след поредната война Читалнята отново ще е пълна
и хората, макар и слепи, ще ровят в книгите
с наивната увереност че ще открият в тях Причината.

89.

Както водата  достига крайната цел,
защото е впрегнала рибите да работят за нея,
така всички  думи съставят накрая една –
която отвежда човека в Мълчанието.

90.

Какво са всички думи пред една – последната,
изречена в ухото от палача! Какво са всички жестове
пред онова разбиращо, последно кимване с глава



Гласувай:
0



1. sourteardrop - и още:
02.01.2015 03:57
"Не лишавайте от радостта да бъде роб
този,
който не иска да е свободен."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4632661
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031