Това стана днес и за храбрия Варлаам. Прозвуча бойната тръба на мъченика и, както виждате, събира войните на благочестието. Бе обявен за Божи поборник и окрили събраните в църквата. И както казваше Владиката на верните Христос: „Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее” (Йоан 11:25). Така умря смелият Варлаам и събира множества, чезне в гроба и свиква пиршества. Сега е времето да извикаме: „Де е мъдрецът? Де е книжовникът? Де е разисквачът на този век?”

Обикновен човек беше, а днес за нас е непобедим учител по благочестие, когото тиранинът влачеше към лесна плячка, но след като го изпита разбра, че е несломим воин, присмя му се, че говорел неумело, но се смая от ангелската му сила. Изпокъсаха се жилите по ръцете на биещите го, но битият остана с непреклонен дух. Бичовете прекъснаха единството на вените, но пулсът на вярата биеше все по-отчетливо. Избягвайки като стрели безчестните наказания, той гледаше на съдийския гняв като на сянка дим. Радваше се на ударите като на почести, възторгваше се от най-страшните наказания като от сияйни награди, приемаше ръцете на палачите като по-меки от восък, прегръщаше стълба на мъчението като спасение. Наслаждаваше се на оковите в затвора като на тучна ливада, радваше се на разните мъчения като на пъстри цветя. Десницата му беше по-крепка от огъня.

Това беше последното, на което го подложеха враговете му. Запалвайки жертвеник за жертвоприношение на бесовете, те му заповядаха да протегне десницата си над огъня, слагайки в нея горещ тамян. Но и тази надежда не остана за страхливците. Огънят изгаряше ръката, а тя понасяше пламъка, сякаш беше пепел. Огънят се сражаваше с ръката и намери поражението си.

О, ръка по-упорита от огъня! О, ръка, ненаучена да се поддава на огън. Желязото се размеква от властта на огъня, медта отстъпва пред силата му, дори и твърдостта на камъка бива побеждавана от него. Но всепобеждаващата огнена мощ, макар да изгори протегнатата ръка на мъченика, не я огъна.

Как да те нарека храбри христови войнико? Да те назова статуя? Много бих подценил твърдостта ти. Нея огънят я размеква, а твоята ръка той не успя да накара дори да се види, че трепва. Ако те нарека железен, и това сравнение ще намеря недостойно за твоята смелост. Ти сам с пламтяща десница удари лицата на бесовете и тогава с овъглена ръка стопи главите им. Сега с нея, изпепелена, ослепяваш и стъпкваш войските им.

Но защо принизявам победителя с детско бърборене? С най-величествени думи да му посветим химн, да призовем за него най-звучните тръби на учителите. Вдигнете се вие, блестящи художници на геройските подвизи. Осветете с багрите на вашата мъдрост венценосния победител, описан от мене твърде бледо. Нека си отида победен от вас в изрисуването на подвизите на мъченика. Нека видя борбата на вашата картина бореца, нарисуван лъчезарен. Нека плачат бесовете, наранявани и сега от подвизите на мъченика чрез вас. Покажете им отново ръката, пламтяща и побеждаваща. Нека бъда нарисуван на картината и Предводителят на борбите – Христос, Чиято слава е во веки веков! Амин!

https://www.facebook.com/notes/otec-vladimir-doychev/