Текст: Протойерей Адам Савицки Превод: д-р Росица Колева• 

Святото дете-мъченик Гавриил Бялистокски (Заблудовскии), син на благочестивите селяни Петър и Анастасия, се родил на 22 март 1684 г.  в с. Зверки (дн. Полша). Той бил кръстен с името на св. архангел Гавриил в храма на тогавашната Свято - Успенска Заблудовска обител, една от малкото, съхранили тогава верността си към Православието от посегателствата на латините. Детето Гавриил бил кротък и незлоблив, отличавал се от другите деца със склонност към молитва и уединение, а не към детски веселия и игри.

Родителите на детето Гавриил пазели свято православната вяра. Те от ранна възраст възпитавали единственото свое дете в духа на тази традиция. Голямо влияние оказала на святото дете близостта на манастира, в който той по време на богослуженията съзрявал духовно, учил се на молитва и опознавал Бога.

Младенец Гавриил - религиозено, любещо родителите си, невинно момче, станало жертва на злодеяние и насилие. През 1690 г. семейството било постигнато от голяма мъка. На 11. април, когато майката на шестгодишния Гавриил отишла да носи обяд на полето, в дома дошъл арендаторът на селото - евреинът Шутко. Той приласкал оставеното без надзор момченце и тайно го отвел в Бялисток. Тук с детето били извършени мъчения. Гавриил бил затворен в мазето, където с остри инструменти проболи рамото му, за да му изтече кръвта. След това младенецът - мъченик бил разпънат на кръст, поставен в голям съд и издълбан с остри инструменти, за да бъде събрана и останалата кръв.

Когато детето починало, убийците тайно отвързали бездиханното му тяло и го захвърлили в гората, близо до с. Зверки.  До тялото започнали да приближават гладни кучета, а в небесата кръжали хищни птици. Но кучетата не разкъсали детето, дори го охранявали от птиците.

Девет дни след убийството, православни християни намерили нетленното тяло на мъченика Гавриил. След разследване на случая станало ясно, че това е ритуално убийство - убийците били намерени и наказани - в мемуарната съдебна книга на гр. Заблудовски е запазена съответстващата записка по делото. Свидетелство за това, че убиецът е бил именно Шутко, а също и описание на ритуалното убийство се съдържат и в труда на архиепископ Феларет Черниговски (+1866).

Тялото на измъчваното дете Гавриил било придружено от множество народ, който бил развълнуван от небивалото зверство - погребението било извършено на гробището в Зверки и телцето останало тук 30 години.

В началото на  XVIII в.  през цялата Бялистокста област преминала чума. Едва успявали да погребват мъртвите.  В  с. Зверки починалите деца се старали да погребват по-близо до гроба на детето Гавриил, чувствайки особената благодат на това място.  Веднъж, по време на едно погребение, случайно засегнали гроба на мъченика и за всеобщо удивение намерили тялото нетленно.  Вестта за това мълниеносно се разнесла сред православния вярващ народ. Това се случило през  1720 г. Преданието свързва с това събитие много изцеления, извършени при гроба на мъченика Гавриил и краят на епидемията, което и става причина за почитането му.

Откритите мощи благовейно били принесени в криптата на храма в с. Зверки. През 1746 г. селската църква в с. Зверки изгоряла, но мощите останали непровредени. Частично обгоряла само едната ръка. Но това, несъмнено, станало по Божий промисъл, за укрепяване на вярата у православния народ - понеже  когато мощите били пренесени в Заблудовски манастир, ръката чудотворно оздравяла и отново се покрила с кожа.

През 1752 г. архимандрит Досифей (Голяховски) от Слуцкия манастир, наместник на Киевския митрополит, съставил и до днес изпозваните тропар и кондак.

На 9. май 1755 г. по повод напрегнатата обстановка, предизвиана от неброжелатело неправославно население, по благословението на Киевския митрополит архимандрит Михаил (Козачински), мощите на Святото дете-мъченик Гавриил били пренесени в Свято - Троицкия манастир от Минската област (един от важните центрове на православието в Източна Европа).

Раклата с мощите била носена на ръце с 300 км с кръстен поход.  В Слуцки мощите на детето Гавриил лежали напълно открити. Двете ръчичики на мъченика държали малък кръст. Пръстити били избити, а на тялото се виждали направените рани.

През 1820 г., на столетието от намирането на мощите, детето - мъченик Гавриил бил причаслен към лика на светците на Руската Православна Църква (по това време Полша не съществувала на картата на Европа). През 1855 г. била съставена молитвата на мч. Гавриил от игумен Модест, ректор на Слуцката семинария. През 1891 г. над мощите на св. Гавриил поставили иконата му - изрисувана от иконописеца И. П. Трутнев. През 1893 г. в Литовската епархия било разпоредено иконата на святото дете-мъченик Гавриил да се постави във всички църкви от областта.  На иконата светецът бил изобразен със поставени на кръст ръце и положени на гърдите, в скромни дрехи с коланче, без обувки.  През 1897г. с дарения на вярващия народ била създадена нова, сребърна ракла. С нея мощите са пренесени през 1908 г. в Бялисток.

През 1915 г. раклата с мощите, поради Втората световна война, била евакуирана в Москва и поставена  в Покровския събор на Червения площад (св. Василий Блажени).  Живата памет и чест, отдавана на св. мъч. Гавриил, породили желанието в с. Зверки да се построи параклис на детето. Църква била създадена на същото място, където през XVII в. се намирал родния дом на светия мъченик.  

По благословението на Брестонския еписко Йосиф, параклисът бил готов през април 1894 г. На 19 април параклисът бил осветен, а на 20 април била отслужена първата Света литургия с молебен на святото дете Гавриил. Това събитие довело до възраждане на почитанието към св. мъченик по родните му места. От тогава ежегодно започва организираето на кръстни походи, на които с молитва да се прослави паметта на светия мъченик.

На 6. Октомври 1902 г. изгоряло цялото село Зверки (заедно с параклиса).  По промисъла Божий в изгорелия храм неповреден останал кръста и иконата на св. Гавриил. Този знак на Божията милост станал повод светите мощи на детето - мъченик да да бъдат върнати в родината му.

През 1908 г. в печатницата на Успенско - Почаевската Лавла била напечатана "Службата на светия мъченик - дете Гавриил, в лето господне 1690, измъчено от евреин в град Бялисток, неговите нетленни мощи в град Слуцки до днес почиват". 

На  12 юни 1908 г. мощите били принесени в градчето до Бялисток- Дуйлид. На следващият ден с кръстен поход частица от мощите била отнесена в Свято - Николаевския катедрален събор в  Бялисток. Така след по-малко от 150 години, светинята се върнала в своята родина.  Частица от светите мощи на детето мъченик останали в Свято - Николаевския събор до 1912 г. После те били принесени в Благовещенския манастир в Супрасъл.

В манастира в Слуецки дълго време била поддъжана специална книга, в която се записвали чудесни случаи, свързани с мощите на светото дете-мъченик Гавриил. Всеки от тези случаи е бил официално потвърден от йерарх на Църквата и от служители на държавната власт. Тетрадката е съдържала хиляди записки. Ето някои от тях:

1. На 5-ти юни 1908 г. сина на дворянката Мария Загоровска, Борис, на 2 г. и 3 мес. бил с неподвижни крака. Когато крачетата били поднесени над светите мощи, той, без помощта на майка си успял да стане и започнал да ходи.

2. На 5-ти юни дъщерята на офицер от запаса - Матрона Антонова Кул, 39 годишна от с. Посутиче, страдала от много години от ревматизъм на ръцете, оздравяла след като се докоснала до гроба на светото-дете Гавриил.

3. На 20 май 1909 г. жител от с. Гурна, Яков Иванович Голуб разкал, че страдал от неизлечима болест на левия крак (кракът му бил покрит с рани). Медицината с нищо не можала да му помогне и го посъветвали да отиде във Варшава на операция. Голуб се обърнал с гореща молитва към св. Гавриил и дал обет в случай на оздравяването му, да извърши поклонническо пътуване до мощите на светеца. След немного време Голуб се почувствал по-добре, скоро раните му оздравяли и той напълно оздравял.

4. Анна Павлович от с. Кобиляни, сама засвидетелствала в църквата, че три години страдала от силни болки в дясната ръка, която започнала да изсъхва. Докторите решили да я оперират. Но Анна се обърнала с молитва към светото дете- мъченик Гавриил и обещала да отиде и да се поклони на неговите святи мощи. Нейната ръка оздравяла напълно ("Гродненски епархиални ведомости" за 1909 год, № 31).

В списанието "Руски монах" през  1914 г.  е описан един ден от тържественото почитане на св. Гавриил: "В печата се появи едно интересно съобщение за посещението на древния Свято-Троицки манастир в гр. Слуцки, където се съхраняват мощите на святото дете-мъченик Гавриил. Мощите на мъченика лежат в малкия ковчег съвършено открити. Двете ръчички на мъченика държат малък кръст.  Пръстите на ръцете са избити и се виждат издълбани рани. Мощите са се запазили невероятно. Детето е облечено в копринена риза. На 20. април над раклата с мощите беше извършено всенощно бдение от трима архиереи. Цяла нощ се извършваше бдение и поклонение на светите мощи на новомъченика. Молещи се пристигнаха от всички посоки. Поради големия брой на поклонниците, стичащи се при мощите, в манастира на 20 април бяха извършени две литургии с кръстен ход около обителта. Богослужението извърши апхиепископ Антоний (Храповицки) в съслужение с Минския епископ Теофан и Слуицки епископ Теофилакт и множество духовници. По време на кръстия поход с мощите на мъченика - дете Гавриил, пред очите на народа и предводителя на дворянството Рибаков, шест годишно момче с парализирани крака получи изцеление. По време на първата обиколка архиепископ Антоний го напръска със светена вода, а след това му каза "Моли се, дете, моли се!" - и постави ръката си на главата му. Момчето седа на земята, а след това започна да става без чужда помощ. Всеки път това му се получаваше все по-добре и по-добре. Казваше се Миша (Михаил), родом от с. Синявка, Слуицки окръг. Владика Антоний отбеляза, че такова множество поклонници (35 хиляди) той е виждал само в Почаев (Почаевска лавра - бележк. превод.) и то рядко".

Нетленното тяло на светия - мъченик (освен частиците, които пренесли в Бялисток) се съхранявало в годините на революцията и гражданската война в манастира "Света Троица" в Слуцки. След октомврийския преврат през 1917 г. започнали кървави гонения срещу православните. На враговете на Христа пречела паметта на уподобилото се на Него дете. Свещеник Йоан Восторгов, настоятел на московския Покровски събор на Червения плошад, заради защитата на мощите на мъченика Гавриил от поругаване бил арестуван от болшевиките и впоследствие разстрелян. О. Йоан бил следен от специално определени за целта чекисти, които се опитвали да го обвинят в антисемитизъм . Протойерей Йоан Восторгов е разстрелян на 5. септември 1918 г. (Прот. Йоан Восторгов е причислен към лика на светите новомъченици и изповедници на вярата от Руската православна църква през 2000 г. ).  

През 1919 г., когато болшевиките отчуждават мощите на светците  (постановление ВЧК от 23 април  1919 года), духовенството на  Покровския събор е било обвинено в контрареволюция. През ноември било повдигнато углавно дело "За антисемитска агитация в московския събор Василий Блажени, във връзка с мощите на мъченик Гавриил". "Народният съд" постановява: "Употребяването на тропара, глас 5-и, и кондака, глас 6-ти, в чест на св. Гавриил, като определено контрареволюционно, развращаващо правосъзнанието на трудещите се, да се счита за недопустимо, и лицата, които публично я употребяват, да се привлекат към наказателна отговорност". В постановлението на "Народния съд" на гр. Москва от 5. декември 1919 г. е написано: "Ковчежето с мощите на т.нар мъченик Гавриил да се предат в съдебното учреждение като веществено доказателство за престъпление, за по-нататъшно придвижване към съответстващото място".  Това ковчеже с цялото му съдържание е предадено за съхранение в Музея на доказателствата към Главната милиция (списание "Революцията и Църквата", 1919; № 6-8). Съветът на народните комисари от 29 юли 1920 г. постановява: "Планово и последователно да провежда на територията на CCСР пълна ликвидация на мощите". Тази наредба не можала да засегне мощите на детето - мъченик Гавриил. През 30-те години в Троицкия-Слуцки манастир се пазили мощите на мъченика, който бил закрит, а нетленното му тяло било пренесето в музея на атеизма в Минск. По време на Втората световна война репресиите започнали да намаляват, а в хаоса на военните години (градът е бил окупиран от фашистите) православните жители на Минск успяли да поставят мощите в дървена ракла в катедралния събор Преображение Господне. Настоятел на храма бил митрополит Пантелеймон (Рожновски). 1943 г. о. Алексей Зноско, настоятеля на църква Рождество на Пресвета Богородица в селцето Свислоч съставил акатиста на святото дете-мъченик Говриил - използван и до наши дни.

През 1944 г., по време на немската окупация на Минск възникнала възможност да се сбъдне мечтата на православния народ в Бялисток - да бъдат принесени светите мощи в родината на светия мъченик Гавриил.  Митрополит поръчал на отец Алексий Зноско да отдели три частици от светите мощи... Митрополитът решил едната частица да бъде предадена на църковната община в Свислоч, другата - в Заблудова, а третата -в Гродно. През май 1944 г. в Годно, в деня на освещаването на отремонтираната после военните действия църква, тази частица от св. мощи на мъченик Говриил била поставена под кръста на светия олтар (където се намира и до днес).

Следвоенната съдба на великата светиня е обвеяна в тайна. Всичко, което знаем е, че през 1944 г. благодарение на смоленския епископ Стефан (Eвбо) светите мощи били пренесени в Гродно. През последните десетилетия те се намирали в подземието на женския манастир "Рождество Богородично". Властите на СССР подготвили склад, в който само привидно имало подходящи условия. Нетленното тяло на светото дете-мъченик Гавриил било поставено във влажно избено помещение, в крайно неподходящо за съхранение място. Но светините никак не пострадали.

С благословението на Бялистокски и Гдански епископ (днес митрополит на Варшава и цяла Полша) Сава и архиепископ Гродненски и Волковиски Валентин на 21-22 септември 1992 г. светите мощи били пренесени с кръстен поход - първият от 1944 г. от гродненската църква "Рождество на Пресвета Богородица" (където са ги поместени след придобиването им) в "Св. Николаевския катедрален храм" в гр. Бялисток. На полската граница мощите са били посрещнати от 120 000 вярващи. През всичките градове и села многеството от хора са съпровождали мощите до самия Бялисток. Нетленното тяло на детето - мъченик билопренесето в дъбова ракла с автомобил. По пътя във всяко село и град, където има православен храм, походът спирал. Светите мощи се внасяли с кръстен ход в храма и по време на молебена или на акатиста, вярващите се докосвали към светинята.

В самия Бялисток светите мощи били посрещнати още извън града. Кръстният ход (продължил близо три часа), се отправил към Николаевския събор. Движението на обществения транспорт в града било преустановено. Богослуженията в храма продължили цяла нощ. На 23. Септември сутринта с мощите било извършено кръстно шествие около храма и са поставени в дясната част на катедралата. 

С благословението на владика Сава е постановено ежеседмично, във вторник, пред раклата с нетленното тяла да се чете акатиста на детето - мъченик Гавриил (тъй като 22 септември 1992 г. е бил във вторник).

От 1985 г. святото дете се почита в Полша като покровител на православните деца и младежи. На 2-ри май 1995 г. (по нов стил)  в селцето Зверки е осветен крайъгъле камък под постройката на храма-паметник в чест на детето-мъченик Гавриил. Близко до църквата се строи женски манастир, в който да бъде пренесено от Бялистокския събор нетленото тяло на светия мъченик.  На 9-ти септември (22 септември по нов стил) Полската православна църква отбезява един от своите големи празници - Намиране и пренасяне от Гродна в Бялисток мощите на светото дете - мъченик Гавриил!

Свято дете-мачениче Гаврииле, моли Бога за нас!

 Съвременна версия на тропара и на кондака

Тропарь, глас 5-й:

Святый младенче Гаврииле, ты за Прободеннаго нас ради от злых людей в ребра прободен был

еси и за Истощившаго кровь Свою за нас, все тело твое на истощение крове в лютыя язвы

предал еси, ныне же во славе вечнoй с Ним вeселишися еси. Темже поминай тамо и нас, зде

чтущих тя, прося нам здравия телесем и спасения душам нашим.

Кондак, глас 6-й:

В Богохранимой веси Зверки рожденный мучениче Христов Гаврииле, тамо свое малолетство

поживши. Тамо из отчаго дома лестию похищен бысть от лютых людей и вся поряду люте

претерпев, в отечество небесное всeлился еси. Сохраняй нас от всяких напастей и скорбей и

умоли, молим тя, улучити и нам вечное наследие твое.

 Снимки -  http://ruskombat.info, http://orthos.org,http://pravoslavie.ru

http://globalorthodoxy.com/2011-02-24-13-08-17/65470-sviatoto-dete-mychenik-gavriil-bialistokski-zabludovski.html