Много се говори напоследък за въвеждането или невъвеждането на Православно вероучение в българските училища. От едната страна на барикадата е Църквата, а от другата – държавата. Хората пък са раздвоени коя позиция да изберат, но ми се струва, че преобладават противниците на вероучението, ако съдя по шума, който вдигат. Затова ми се ще да ви занимая накратко с някои от възраженията на по-шумната група, без да омаловажавам обаче и нашата собствена неспособност да се справим адекватно със ситуацията.

Възражение 1: Същото ще поискат и другите вероизповедания в страната.

Отговор: Нека да поискат. Това е тяхно право, а държавата пък има законното право да им откаже. Причините за този отказ могат да бъдат няколко. В някои европейски страни, макар и там етническото и религиозно разнообразие да е далеч по-голямо от това у нас, е налице господстваща или официална религия. Дори да приемем, че за нас примерът на съседна Гърция е недостижим, като грък е равно на православен, добре е да знаем, че в страни като Австрия, Германия, Великобритания и др. представителите на т. нар. официално за страната вероизповедание имат привилегировано положение в обществото и на никой и през ум не му минава да обвини техните правителства в дискриминационно поведение. Всяка държава има своите исторически мотиви, които й позволяват да определи дадено вероизповедание за официално или традиционно с всичките произтичащи от това последствия. Най-безобидното последствие пък е изучаването на това вероизповедание в държавните училища. Поради което на Запад могат да се похвалят с много по-добро познаване на Свещ. Писание и християнските ценности, отколкото у нас.

Европа започва да осъзнава реалните опасности, които носи преекспонирането правата на малцинствата и все по-често се чуват гласове в полза на един по-скоро иерархичен, отколкото демократичен подход при решаването на подобни проблеми. Такава теза има, разбира се, и своите върли противници, които трябва да признаем, засега са доста по-организирани и далеч по-шумни. И все пак, шансът за свободно определяне на държавническото поведение и позиция не е напълно загубен. Да, наясно сме, че статуквото не е в наша полза, но докога ли европейците, а с тях и ние ще търпим статукво, което облагодетелства малцинствата, но е в тежест на мнозинството. Та това дори не е демокрация, като се има пред вид, че самата демокрацията съвсем не е най-добрата форма на управление.

Тук въпросът опира до политическа, историческа и духовна култура, а у нас тя за съжаление е в остър дефицит както при политиците, така и при духовниците.

Твърде показателни бяха преговорите между висшия клир и държавните мъже по въпроса за въвеждане на вероучение в училищата. Държавниците се правеха, че са отворени за предложения, а пък клириците даваха вид, че приемат нещата насериозно и изработват концепция. Само дето от тази концепция не стана ясно, как ще бъде обезпечено преподаването на Православно вероучение със съответните преподаватели и учебни пособия, но пък стана съвсем ясно, че Православният Св. Синод гарантира изучаването на ислям за тези, които желаят и съгласува концепцията си с… Главното мюфтийство?!?! Мигар мюсюлманите са питали Синода как да си пробутват исляма и то в българските училища, защото в Родопите отдавна се знае за пълзящо ислямизиране във всички посоки и този проблем става все по-отчетлив. После пък стана ясно, че държавниците си имали отдавна приети директиви в областта на образованието и всичко се оказа наужким – и преговорите, и „добронамереността” им, и „търсенето на алтернативи”.

Ама, казват, времето било трудно, международната обстановка била сложна, позициите ни били слаби. Вярно е. И все пак, ако не друго имаме поне добър пример в историята. Св. цар Борис взема съдбоносното решение за приемането на Православието за официална религия в България в не по-малко сложна международна обстановка. Нашата история дава ясен знак за добрия избор и колебанието на политиците е признак за нейното непознаване или съзнателно игнориране. Също тъй признак за ниска култура са опитите народът ни да бъде върнат към „езическите си корени” – все едно на облагороденото вече дръвче да му отсечеш облагородената част и да оставиш пак дивата. И да чакаш после плод. Изгледахме сеира на всякакви славянофилчовци и танграджии, а сега на мода са тракоманите. Финансират се предимно разкопки на паметници от съответната епоха, а пък откриването на парче керамика, или не дай си Боже, метал взривява медийното пространство и на екрана пак цъфва късогащатият перпериконски професор, чието име няма да спомена, само защото съм сигурен, че всички го знаят.

И след този класически пример за отклонение от темата преминаваме към:

Възражение 2: Програмата на учениците е достатъчно натоварена.

Отговор: Само вундеркинд или садист би твърдял обратното. Цялата трагедия на съвременното образование, обаче се състои в това, че самото то не е наясно със собствената си същност. И, което е още по-лошо никой не се замисля и всички се носят по течението като умрели риби.

Не е чак толкова трудно да се позамислиш. Повярвайте! Самата дума „образование” съвсем ясно подсказва, че това е процес, при който у детето се изгражда образът на човек. Следвайки иерархията на ценностите на първо място става въпрос за образ на добър човек, след това на патриот и чак след това идва натрупването на познания. Защото, да, „науката е слънце”, но какво става, когато научните достижения и познанието попаднат в ръцете на зли хора или просто на хора без стабилни морални устои? Дали това „слънце” няма да почне да излъчва опасна за здравето радиация? И точно тук въпросът с религиозното образование се явява от огромна важност. Освен това представите и критериите за добро и зло в различните религии често рязко се различават. Твърденията, че видите ли всички религии учели хората на добро са плод или на лукавство, или на религиозна неграмотност и индиферентност. А Църквата би била от огромна полза за училището със запазените в нея представи за иерархичен, а не само хоризонтален ред, за дисциплина, за саможертва и т. н.

Няма никакво съмнение, че истинският губещ от липсата на Православно вероучение е самото училище, съдейки по плодовете, които дава и които плодове тровят и самото него.

Възражение 3: Не е добре Православното вероучение да е задължително, защото „насила хубост не става”.

Отговор: Хей на това му се казва лукавство и двоен стандарт! Защо тогава обучението по естествените науки например е задължително, при все че е здраво стъпило на атеистичната еволюционна теория на крайните последователи на Дарвин, който сам не отричаше категорично ролята на Бога като Творец? Колцина са образователните кадри, които се притесняват, че в това отношение образованието ни е откъснато от сериозната наука, в чиито среди еволюционната теория е подложена на унищожителна критика? Какво става с желанието за съвременност и защо в това отношение образованието ни е приковано някъде на запад, някъде в XIX век, че и по-назад? Има ли в нашето училище хора, които да кажат на децата ни истината, че всички скелети на праисторически чудовища, по природонаучни музеи и университетски лобита са най-обикновени макети, плод не на археологически открития, а на съсипано от злобен атеизъм човешко въображение, където измисленото се представя за действително? Където несъществувалите никога динозаври получават плът само от парченце кост? Само че динозаврите чудесно пасват на еволюционната теория и затова всячески се пробутват псевдоархеологически открития за тяхното съществуване, открития, които обаче са недостоверни и представени манипулативно. В този ред на мисли, да не би училищните кадри да се притесняват, че в лицето на преподавателите по Православно вероучение ще се появят хора, които да изобличават ненаучната основа на някои дисциплини от учебната програма? Очевидно да. Следователно добро и хубост по силата на аргументите – не! Но виж атеизъм и тъпотия – да!

Възражение 4: Няма достатъчно преподавателски кадри за Православно вероучение.

Отговор: Това е вярно донякъде. Но то важи също и за други предмети от учебната програма. И на никой не му идва на ум да ги премахне по тази причина, а се търсят пътища за преодоляване на проблема. Що се отнася до преподавателите по Православно вероучение, тук нещата са зациклили в омагьосан кръг. Кадрите са недостатъчни по простата причина, че богословските факултети не предлагат на завършилите ги перспективи за реализация. Училищата казват, че няма кадри. Богословите се оплакват, че в училищата не ги щат. От ситуацията, обаче има и печеливши. Онези, които желаят децата на България да бъдат възпитавани в атеизъм, глобализъм, национален нихилизъм, религиозен индиферентизъм до пълен идиотизъм.

Възражение 5: Не е добре предметът религия да се изкривява във вероучение.

Отговор: Ако трябва криво да седим, но право да говорим, ще трябва да кажем, че точно предметът религия изкривява историята и вярата. Той почива на погрешни постановки и явни лъжи, но приписва това на вероучението. Съвсем накратко ще спомена някои от тях:

- повечето религии се основават на основните човешки добродетели и не се различават съществено по своята цел и догми.

Опашата лъжа. И рогата!

- ще се научите да уважавате чуждата религия, а не да я мразите сляпо, без да я разбирате.

Нищо подобно. Ще се научите просто да гледате отвисоко на собствената си вяра и на вярата на дедите си, но глупашки да благоговеете пред другите религии. Ако изобщо научите нещо.

- ще научите разликата между „религиозност“ и „фундаментализъм“ – знание, което липсва в голяма част от българския народ.

Твърде претенциозно твърдение. Добре е да сме наясно, че „фундаментализъм” е своего рода термин-плашило, с който обикновено глобалистите етикетират всяко разбиране за света, различно от тяхното, а в по-тесен план за фундаменталист може да бъде обявен всеки православно вярващ, позволил си да твърди, че Православието е чистата и непроменена от духа на времето богооткровена вяра, а в другите религии истината е примесена с лъжа.

- ще разберете, че днешните християнство, будизъм, мюсюлманство, и прочие имат едни и същи корени и цели, но са се развили по различен начин поради географски, икономически и политически причини.

Такова виждане също е плод на примитивен глобализъм и исторически и духовен дебилизъм.

Накратко, от програмните постановки на предмета религия става ясно, че той има за цел да подготви хора с глобуси вместо глави и с процесори вместо сърца, хора с променлива и неясна ценностна система, научени да приемат другия в целия му понякога порочен вид, но абсолютно неспособни да намерят и отстояват себе си. За саможертва в името на някакъв висок идеал пък и дума не може да става, тъй като всичко е твърде относително и променливо. Пък и такова поведение неминуемо ще заслужи етикета „фундаментализъм”.

Основата и съдържанието на предмета религия представляват пълен провал от духовна и от историческа гледна точка. Много претенции. Никакво покритие.

Сигурно вече сте разбрали, но аз все пак ще кажа: Това не е дълбоко изследване, а по-скоро щрихи. Добре би било, ако държавници и духовници бяха излъчили по една работна група, не обаче от дипломатични и гъвкави администратори, а от хора, които наистина ги боли за духовното здраве на българина. Видя се, че поне в църковните среди има такива, но трудът им и самите те бяха пренебрегнати. А така щеше да бъде свършена по-добра работа.

Ама и аз, що ли съм се размечтал...