„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26)
Въпросът за бъдещия задгробен живот волно или неволно заставя всеки човек да се замисли. С него рано или късно се сблъсква и религиозният човек, и човекът равнодушен към религията. Не може да избягаме от размишления за това какво ще стане с нас след смъртта, съществува ли задгробен живот и в какво се състои той. Ние, вярващите, знаем какво е бъдещият живот, в което ни удостоверява Божието откровение. Господ, поправяйки заблудата на садукеите, отричащи възкресението на мъртвите, им казал: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк. 20, 38).
Божественото Откровение говори не просто за запазване на духовната субстанция - то говори за безсмъртието на личността. Човек като неповторима личност не изчезва безследно. Тялото старее, а човек вътрешно се усеща такъв, какъвто е бил на младини. Защо? Понеже душата не се изменя, а целият наш вътрешен живот – това са свойства на душата. Ние мислим с душата, нашите чувства и емоции – това са прояви на душата Душата е това, което боли, когато цялото тяло е здраво. Нали не казваме, че ни боли мозъкът, сърдечната клапа, а че ни боли душата. Душата се ползва от тялото - както музикантът се ползва от своите инструменти. Ако струната се е скъсала – ние вече не слушаме музика, но това още не значи, че е умрял самият музикант. Това, което виждаме в умиращия – това е видимото, грубо тяло. Тялото не е способно да живее и действа самостоятелно без душата, душата пък е безсмъртна и може да продължава своето съществуване и без тялото.
Смърт няма, казва ни Църквата, има само преход от една форма на битието в друга. И всеки от нас веднъж вече е преживял подобен преход, когато в мъките на раждането е напускал уютното лоно на майката. Детето, плачейки и протестирайки, идва в нашия свят. Страда и трепери плътта пред неизвестността и ужаса на бъдещия живот, също така страда и трепери душата, напускаща уютното лоно на своето тяло. Раздялата на душата с тялото става така тайнствено и непостижимо, както и съединяването им в утробата на майката.
След изхода й от тялото душата на човека попада в нови условия на живот. Тя по своя воля не може вече да измени своето състояние, както това е ставало при живота на земята. И тук най-важно значение придобива духовната връзка на умрелия човек с Църквата.
Светите отци твърдят, че до всеобщия Съд Божи е възможно изменение задгробното състояние на умрелите, тъй като те принадлежат заедно с нас към едното Тяло Христово, т. е. към Църквата. И Христос както Разрушител на ада, има власт да отваря и затваря вратата на ада, и затова от страна на живите членове на Църквата е необходимо да молят Господа за помилване на умрелите
Извършвайки днес помен за починалите, трябва и ние, самите да се замислим сериозно за вечния живот. Всеки от нас без изключение, веднъж появил се на този свят, трябва непременно да го напусне. И в този Божи закон няма изключения. Нетраен и суетен е нашият живот на земята. Ясното и радостното му протичане често се помрачава от неочаквани житейски скърби и нещастия. Радостите ни са примесени с печал: от недалече от богатството е нищетата, здравето с нищо не е защитено от болестите, самият живот във всеки момент може да бъде прекъснат от смъртта. Времето на живота е неудържимо и бързотечащо, така и не забелязваш как отлитат дните.
Мисълта за нашата участ в бъдещия живот би трябвало да ни занимава повече от всичко. Но парадоксално е, че съвременният човек най-малко от всичко иска да се замисля над въпроса за смъртта. Най-поразителната разлика на съвременната масова култура от християнската култура е в неумението да умираме. Човек приближава прага на смъртта, не толкова стараейки се да надникне зад неговата черта, колкото безкрайно обръщайки се назад и с ужас пресмятайки цялото нарастващо разстояние от времето на своята младост. Старостта от време за „подготовка за смъртта”, когато „трябва да се помисли за душата”, е станала време за последен и решителен бой за място под слънцето, за последни „права”. Тя е станала време за завист. Както е писал нашият съвременник - архиепископ Йоан Шаховски: „Оглушелите от суетата хора вече не са способни да мислят за великите и вечни истини, за чието постигане е нужна макар и минута божествено мълчание в сърцето, макар и миг свята тишина”.
Отричането на бъдещия задгробен живот напълно обезсмисля земния живот, тогава той е „дар напразен, дар случаен”, както е писал Пушкин в трудни минути от живота си. Тогава няма основа за нравствен живот. „Ако няма Бог, тогава всичко е позволено” – казвал за такива хора Достоевски. Нямало ни е – и няма да ни има, животът нелепо мъждука между двете пропасти на небитието. Такива неверници са отрицатели или съвсем се отчайват в земния живот и не виждат в него никакъв смисъла, или живеят един низък, животински живот, придържайки се към епикурейското правило: „вземи от живота всичко”!
Смъртта – това е предел на земния живот, в течение на който човек може още да се изправи. Свещеното Писание казва: „Всеки човек е лъжа”, „Няма човек, който да е живял и да не е съгрешил”. Всички ние постоянно съгрешаваме. Ако не с дело, тогава с дума. Ако не с дума, тогава с чувство или помисъл и затова смъртта винаги ни сварва като неиздължили се длъжници пред Бога. И за всичко това ще ни се наложи в свое време да дадем отговор. Затова днес, поменавайки нашите ближни, да си спомним и за своята душа, за да прекараме достойно времето на земното странстване и да скъпим времето, което Господ ни е отпуснал. Амин!
*Оригиналното заглавие е „Проповед на Димитровская родителская суббота”
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.optina.ru
Великото Централно Слънце – космически п...
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие