Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2014 20:44 - ПРОПОВЕД НА АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА*
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 704 Коментари: 0 Гласове:
0



   Йеродякон Гавриил (Рожнов) image

„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26)

 

Въпросът за бъдещия задгробен живот волно или неволно заставя всеки човек да се замисли. С него рано или късно се сблъсква и религиозният човек, и човекът равнодушен към религията. Не може да избягаме от размишления за това какво ще стане с нас след смъртта, съществува ли задгробен живот и в какво се състои той. Ние, вярващите, знаем какво е бъдещият живот, в което ни удостоверява Божието откровение. Господ, поправяйки заблудата на садукеите, отричащи възкресението на мъртвите, им казал: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк. 20, 38).

 

Божественото Откровение говори не просто за запазване на духовната субстанция - то говори за безсмъртието на личността. Човек като неповторима личност не изчезва безследно. Тялото старее, а човек вътрешно се усеща такъв, какъвто е бил на младини. Защо? Понеже душата не се изменя, а целият наш вътрешен живот – това са свойства на душата. Ние мислим с душата, нашите чувства и емоции – това са прояви на душата Душата е това, което боли, когато цялото тяло е здраво. Нали не казваме, че ни боли мозъкът, сърдечната клапа, а че ни боли душата. Душата се ползва от тялото - както музикантът се ползва от своите инструменти. Ако струната се е скъсала – ние вече не слушаме музика, но това още не значи, че е умрял самият музикант. Това, което виждаме в умиращия – това е видимото, грубо тяло. Тялото не е способно да живее и действа самостоятелно без душата, душата пък е безсмъртна и може да продължава своето съществуване и без тялото.

 

Смърт няма, казва ни Църквата, има само преход от една форма на би­тието в друга. И всеки от нас веднъж вече е преживял подобен преход, когато в мъките на раждането е напускал уютното лоно на майката. Детето, плачейки и протестирайки, идва в нашия свят. Страда и трепери плътта пред неизвестността и ужаса на бъдещия живот, също така страда и трепери душата, напускаща уютното лоно на своето тяло. Раздялата на душата с тялото става така тайнствено и непостижимо, както и съединяването им в утробата на майката.

 

След изхода й от тялото душата на човека попада в нови условия на живот. Тя по своя воля не може вече да измени своето състояние, както това е ставало при живота на земята. И тук най-важно значение придобива духовната връзка на умрелия човек с Църквата.

 

Светите отци твърдят, че до всеобщия Съд Божи е възможно изменение задгробното съ­стояние на умрелите, тъй като те принадлежат заедно с нас към едното Тяло Христово, т. е. към Църквата. И Христос както Разрушител на ада, има власт да отваря и затваря вратата на ада, и затова от страна на живите членове на Църквата е необходимо да молят Господа за помилване на умрелите

 

Извършвайки днес помен за починалите, трябва и ние, самите да се замислим сериозно за вечния живот. Всеки от нас без изключение, веднъж появил се на този свят, трябва непременно да го напусне. И в този Божи закон няма изключения. Нетраен и суетен е нашият живот на земята. Ясното и радостното му протичане често се помрачава от неочаквани житейски скърби и нещастия. Радостите ни са примесени с печал: от недалече от богатството е нищетата, здравето с нищо не е защитено от болестите, самият живот във всеки момент може да бъде прекъснат от смъртта. Времето на живота е неудържимо и бързотечащо, така и не забелязваш как отлитат дните.

 

Мисълта за нашата участ в бъдещия живот би трябвало да ни занимава повече от всичко. Но парадоксално е, че съвременният човек най-малко от всичко иска да се замисля над въпроса за смъртта. Най-поразителната разлика на съвременната масова култура от християнската култура е в неумението да умираме. Човек приближава прага на смъртта, не толкова стараейки се да надникне зад неговата черта, колкото безкрайно обръщайки се назад и с ужас пресмятайки цялото нарастващо разстояние от времето на своята младост. Старостта от време за „подготовка за смъртта”, когато „трябва да се помисли за душата”, е станала време за последен и решителен бой за място под слънцето, за последни „права”. Тя е станала време за завист. Както е писал нашият съвременник - архиепископ Йоан Шаховски: „Оглушелите от суетата хора вече не са способни да мислят за великите и вечни истини, за чието постигане е нужна макар и минута божествено мълчание в сърцето, макар и миг свята тишина”.

 

Отричането на бъдещия задгробен живот напълно обезсмисля земния живот, тогава той е „дар напразен, дар случаен”, както е писал Пушкин в трудни минути от живота си. Тогава няма основа за нравствен живот. „Ако няма Бог, тогава всичко е позволено” – казвал за такива хора Достоевски. Нямало ни е – и няма да ни има, животът нелепо мъждука между двете пропасти на небитието. Такива неверници са отрицатели или съвсем се отчайват в земния живот и не виждат в него никакъв смисъла, или живеят един низък, животински живот, придържайки се към епикурейското правило: „вземи от живота всичко”!

 

Смъртта – това е предел на земния живот, в течение на който човек може още да се изправи. Свещеното Писание казва: „Всеки човек е лъжа”, „Няма човек, който да е живял и да не е съгрешил”. Всички ние постоянно съгрешаваме. Ако не с дело, тогава с дума. Ако не с дума, тогава с чувство или помисъл и затова смъртта винаги ни сварва като неиздължили се длъжници пред Бога. И за всичко това ще ни се наложи в свое време да дадем отговор. Затова днес, поменавайки нашите ближни, да си спомним и за своята душа, за да прекараме достойно времето на земното странстване и да скъпим времето, което Господ ни е отпуснал. Амин!

 

*Оригиналното заглавие е „Проповед на Димитровская родителская суббота”

 

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев

 

 

Източник:    www.optina.ru



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4632572
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031