Прочетен: 1375 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2014 03:43
Ние сме деца на един сложен свят. Потопени сме изцяло в динамиката и хаоса на връхлитащото ни ежедневие, чиято мощна струя помита всичко на пътя си. Неусетно сме се превърнали от личности в индивиди, от фигури в лутащи се единици по неизброимите пътища на съвременността. Нямаме време да изградим нещо цялостно, отделили сме се от всичко съществено и истинско. Без собствено верую, изпълнени с подозрения за другите и пронизани със съмнения за самите себе си.
Трептящото безпокойство е обсебило нашия мисловен стереотип, а страхът във всичките му психогенни производни ни преследва навсякъде. Ние сме боязливи и агресивни, малодушни и арогантни, несигурни във всичко, освен в желанието да живеем комфортно. В името на това сме способни на всякакви жертви-професионални и лични, обществени и съкровени. Тази съвременна диагноза е и нашето проклятие.
За съжаление то поразява не само невярващите в Христа, но и тези избраници, които са решили да Го следват и живеят, съобразно Неговите свети заповеди.
Християнството като доктрина винаги е изразявало святото и чисто учение за простота и осветеност на всеки елемент от човешкото битие. Бог като Творец на всичко видимо и невидимо, непрестанно благославя и освещава живота на поколения хора, изисквайки от тях ”На първо място да търсят Неговата правда и Неговата истина” (Мат 6:33), със съкровеното обещание, че всичко друго ще им се придаде. С това Той пронизва материята, приближава земята до Небето, прилепя я до лицето си, за да може да одухотвори и оживотвори всичко.
Спасителят, през цялото си тригодишно служение в плът, винаги е бил достъпен, разбираем и ясен в най-чистия и духовен смисъл на думата. Говорил е езика на народа, движил се е като обикновен странник, държал се е във висша степен като един от своя народ. Този истински Син Човечески е използвал притчи и образи, за да скъси в общуването си дистанцията си между Него и хората. Последователите Му са усещали дъха Му, виждали са потта от лицето Му и сами са намирали в Неговата необикновена и Божествена простата пример за подражание във всяко отношение. Бил и сред тях, и до тях - духовен и земен, изискан и прагматичен, елегантен и духовно реален. Иисус от Назарет е бил низхождащ в аристократизма си и въздигнат в битийността си, по начин непознаван от нито един от родените от жена. Обаятелен и необясним, трогващ и изчерпателен със всеки свой жест и действие - образец за учител и духовен лидер.
Тази простота е предавал и на хората, които са Го следвали навсякъде и неслучайно преминала чрез предаването на духовните дарби на апостолите и апостолските мъже. Те са излъчвали сила и дух Свети, но пресъздадена по възможно най-достъпния и разбираем за слушателите начин. Всячески са избягвали похватите на високопарната премъдрост и риторически техники, стремейки се максимално да изчистят и опростят своя подход към конкретно заобикалящите ги. С това са пленявали сърцата им, превръщали са ги от различни съсловия юдеи и изключителни елини във вдъхновени вярващи и носители на духа на Новия завет. Доказали са, че езикът на божествената любов е прост и необясним, но необикновено въздействащ, независимо от всички условности, които могат да разделят хората в стремежа си да живеят по един различен и по –пълноценен до сега начин. Предавали са силата на Небето, а не са разчитали на своята мъдрост и ерудиция.
Светите Отци, като носители на духа на Светото Предание, са приели чрез и в Духа Светаго тази особена божествена и неизразима простота, както в поведението и, така и в изказа си. Пример за това са техните боговдъхновени творения, толкова достъпни и близки за искрено вярващата душа и до днес! Затова и Православието е толкова трогващо и поразяващо за поколения хора и предава волята на Небето чрез пълнотата на благодатта, независимо и въпреки историческите превратности на Изтока.
Православният човек е дете на Бога, което не толкова се старае да го обясни и анализира, изтъквайки всичките Му необикновени свойства и качества, колкото се радва и съприживява душевно и просто чудото на слизането на божествената благодат в душата, къпейки се в богатството от пълнота и неизразимо вдъхновение. Творение, което възхвалява Твореца в простотата и спонтаността си! Православният още от ранни времена е разбирал изразеното в 18 век от св. Филарет Московски, а именно че простотата разкрива, необяснимото, а сложното обърква лесно обяснимото и, че езикът на Бога винаги е бил и си остава прост във всичките Му необикновени проявления! Човекът се измъчва в сложността и се успокоява в простотата, изморява се в подробностите и се утешава в цялото. Не само божествената премъдрост, но и индивидуалният житейски опит показват, че всичко истинско е просто и всичко просто е истинско.Това е неизменен закон във Вселената, която е изградена по гениален, но и прост начин от нашия Творец и Създател.
Духовните закони са прости, но всебхватни и засягат всяко човешко същество, независимо от неговия пол, възраст и занятие. Благодатният живот е и прост във всички свои проявления или изразено по друг начин, за придобиването на божествената благодат е необходимо молещият се да изчисти сърцето си и го потопи в простота и смирение. Това във висша степен е разбрал религиозният гений на св. Амвросий Оптински, който обичал да повтаря на поклонниците, идващи при него за съвет -“ Там, където е просто, има сто ангела, а където не е просто- няма нито един!. “Бог обича простотата, както и чистотата, за да може да изрази себе Си, да се обясни в любов на творенията Си! Тогава е най-въздействащ, най-трогващ и неотразим! Силен в простотата си, мощен в достъпността си! Простотата е езикът на Бога, а сложността е белег на Сатаната!
Това се отнася в еднаква степен, както за времената, когато науката и техническият прогрес не са били навлезли толкова дълбоко и всеобхватно в живота на хората, така и сега, в динамиката на настъпващата глобализация. При този настоящ бум на технологиите и връхлитаща информация от всички посоки е повече от необходимо нещата да бъдат опростени, за да могат по-лесно да бъдат асимилирани от обикновения човешки ум. В нашето съвремие, когато човекът е подложен на толкова много психосоматични изпитания и хаосът на съзнанията е очевиден факт, звучат като лекарство думите на един от боговидците на нашето съвремие - старецът Паисий Светогорец, отправени до читателите на неговия труд - “Да превърнеш чуждата болка в своя” – “Това, което днес наричат удобства, в действителност се оказват неудобства. Удобство е да опростиш живота си и да се ограничиш с необходимото.Това освобождава човека.
Освобождение, което идва след задължително разтоварване от непоносимата тежест на неизброимите задачи, които човек си поставя да извърши, без да се съобразява с реалните си възможности. Ако приемем всеки ден като последен в живота ни и насочим вниманието си само към най-важното и същественото в него, след едно правилно и духовно степенуване на ценностите, тогава нещата изглеждат по много по –различен начин. Да опростиш, на практика означава да освободиш съзнанието си от хилядите пробождащи те “още и още” ангажименти, които бавно съсипват изострeнатата ти чувствителност и лесно наранима нервна система. Опростяването е на практика терапия за съхранение на личността, сравнима с дълбоко поемане на чист въздух в една натровена и негативна среда. Удобството се е превърнало в неудобство, нещо повече - в робство, което изсмуква живителните сили на действения, активен и винаги натоварен модерен човек.
Той е поставен в разлагащото блато на комфорта, което му “гарантира” проспeритет и удовлетворяване на неговото съкровено аз. Но в един момент на просветление разбира цялата заблуда на действителността, превърнало го в пленник на връхлитащи го събития, а не свободна личност, която умее да ръководи мъдро жизнения си път. “Необходимото” според старецът Паисий е спасителният пояс, който ще съхрани баланса между очакваното и постигнатото, исканото и неговото реално удовлетворение. Душата желае свобода, но тя може да дойде само след разкъсване на реалните и въображаеми паяжини на подтискащото битие.Затова е истинско изкуство да отхвърлиш този свят като воля и представа, създадена от някой друг за теб, като се освободиш от притискащите условности на душевно съсипващия ритъм на живот.
Но всичко това е възможно само и единствено чрез Бога и поставянето Му в центъра на нашия малък и крехък свят, изправен пред заплахата от саморазрушение. Единствен Той, с невидимата Си и могъща Воля, може да преведе нашия разлюлян от вълните кораб по пътя на избавлението и спасението! Амин!
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.
Ей, Господи Царю!
Дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат,
защото си благословен во веки веков.
Амин.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие