Бог е любов :: Езерни молитви

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.09.2014 06:45 - Езерни молитви

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.09.2014 06:48

Световете се роят около Теб, Господи,
като пчели около цъфнала череша.
Един свят изблъсква другия, един другиму отнема
храната, еден другиго смята за паразит. Всички
претендират за Теб повече от Теб Самия.
От кипежа на Твоята пълнота рояци се хранят,
Сладост Неизчерпаема. Всички се ояждат и всички
си тръгват гладни.
От всички рояци хорският рояк си тръгва
най-гладен. Не защото Ти, Стопанино, нямаш храна за
хората, а защото те не познават Твоята храна, ами
се борят за един филиз с гъсениците.
Преди всички творения и преди времето и материята
Ти, Господи, Си оформил в сърцето Си човека. Първо
Си намислил човека, макар и да Си го разкрил
последен в броеницата на творението. Тъй и
градинарят мисли през цялото време за розовия
цвят докато копае и сади сухи шипове. Тъй и
зидаря първо мисли кубето на храма, макар да
го зида последно.
Родил Си първо човека в сърцето Си, преди още да
започнеш творението.
Помогни на смъртния ми език да именува този
човек, този блясък на Твоята слава, тази песен на
Твоето блаженство. Да го нарека ли Всечовек?
Защото както той се е пазел в Твоето сърце, тъй и в
неговия ум се е пазел целият свят заедно с човека и
спътниците на човека.
И никой не знае Отца, само Синът, нито пък знае
някой Сина, само Отец. Като Нирвана Си бил,
Господи, преди Синът да се зачене у Теб; без брой и
без име Си бил.
Как да Те възвелича сред рояка гладни гъсеници,
що едно подухване на вятъра довява въз
цъфналата череша, а друго отвява, и чийто живот
целият е между две подухвания?
Господи, блян мой денонощни, помогни ми да Те
възвелича. Да не остане нищо велико в сърцето ми,
освен Теб.
Нека Те величаят всички творения, Господи; не Теб
за да направят велик, но себе си.
Истина, превелик Си Ти, Господи, и не могат
всичките ни химни да Те направят по-велик.
И когато всички рояци насекоми отлитнат от
цъфналата череша, тя си остава същата по
височина и пролетна чудна хубост.

св. Николай Велимирович