Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2014 22:50 - Протокол от канонизацията на новобългарските мъченици
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1172 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.07.2014 22:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА в изгнание

Тържествено заседание
П Р О Т О К О Л
Днес, двадесет и четвърти октомври, две хиляди и втора година, Св. Синод на Българската православна църква в пълен състав под председателството на Наместник-Председателя на Св. Синод Софийския митрополит Инокентий и при участието на членовете на Св. Синод - Високопреосвещените митрополити, Преосвещените епископи , Високоблагоговейните ставрофорни икономи и благочестиви миряни, проведе тържествено заседание. След призоваване на Божието благословение с молитва беше обявен единствен въпрос на дневния ред на това тържествено заседание :Обсъждане и произнасяне по предло- жението на назначената от Св. Синод комисия с председател Високопреосвещения Пловдивски митрополит Борис и представените към нея доказателствени документи за канонизиране за светци на убитите по време на комунистическия терор в България свещенослужители и миряни.Св. Синод установи следното : Проводниците на комунизма в България са провеждали и провеждат и днес нескрита, активна пропаганда и дейност за унищожаване на християнството в България и превръщане на православния български народ в народ от безбожници. Резултатът на тази дейност е целенасочения и методично проведен многолетен терор над Българската православна църква и нейните свещенослужители и миряни.В резултат на безмилостното преследване със сатанинска жестокост са разрушени или осквернени безчет черкви, параклиси и манастири, убити са над трийсет хиляди свещенослужители и миряни, обявени за "класови врагове", идейни противници на безбожния комунизъм, набелязани за убиване или "пречупване".В България е имало над 80 комунис- тически концентрационни лагери с повече от 187 000 лагеристи, преживяли години в условията на непосилен каторжен труд, глад, побоища, изтезания, убийства.Комунистически палачи-безбожници, в късна доба, на потайни места или публично са убили с кирки, сатъри, тояги или други уреди за мъчение, завързани с бодлива тел, достойни свещенослужители на Българската православна църква, чиито брой е повече от 120. Българи са убивали братята си българи-духовници.Създадена е страхова психоза и покор- ност сред останалите живи свещенослужители и в народа, което е видно и до днес. Не е констатирано съдебно осъждане на лицата, организирали и извършили терора и убийствата.Убитите свещенослужители са били ревностни народни пастири, верни Божии служители. Отличавали се с висок автори- тет сред вярващите. Със своята църковно-обществена дейност те са се старали да насадят и утвърдят в съзнанието на българския народ здравите и спасителни начала на Православната вяра, да предпазят българите от вероотстъпничество, което е било желанието на мъчителите.Мъчениците са били ревностни свещенослужители с високо съзнание за дълг и отговорност пред народа си и са претърпели мъченическа смърт заради вярата си в Христа, любов към ближния и Отечеството, с което са засвидетелствували силата и истинността на Православната вяра.Те са били мъченици за вяра и народ. Отличавали се с възвишена любов към Църква, род и Родина. Обичали са дори мъчителите си и се молели за техните души.Изповядвали са искрено и с живо чувство за дълг своята вяра и църковни идеали, пламенно родолюбие, борческа воля, твърд характер.Съпротивили са се с проникновена прозорливост срещу бездуховността, която щяла да залее българските земи.Със саможертвата си те са положили основите на духовно пробуждане, верско утвърждаване и морално издигане на бъл- гарския народ.Те са ярък светилник за съвременни- ците си и бъдните поколения в борбата им за отстояване на църковна независимост, политическо освобождение и демокрация.Времето застила със забрава страда- нията на народа и скрива драмата на няколкото поколения свещенослужители и миряни – мъченици, станали жертва на комунистическия терор.За да не потънат в забрава, народното съзнание определя видно място на убитите по време на комунистическия терор свещенослужители и миряни на Българската православна църква в сонма на възсиялите из недрата на българския народ Божии угодници, апостоли, будители, учители, просветители народни, светители и отци на Църквата ни, преподобни подвижници, изповедници и мъченици.Въз основа на всичко това, следвайки благочестивия глас на цялата Българска православна църква, Св. Синод с молитвен възторг обявява всецърковно за свещено-мъченици, преподобномъченици и мъченици загиналите от комунистическия терор свещенослужители и миряни на Българската православна църква и ги причислява към лика на светиите.Приканваме чрез това синодално решение целия български народ и всички негови приятели по света с благоговение и молитвено смирение да почитаме всяка година с празнуване и похвални песни блажената памет на светите новобългарски свещеномъченици, преподобномъченици и мъченици, жертви на комунизма.Имената на възсиялите в Божия благодат светци да се впишат в месецослова на Светата Българска православна църква, а блажената им памет да се празнува всяка година на 10 юли, когато по всепра-вославния месецослов се празнува паметта на светите 45 мъченици в Никопол Арменски.
Т Р О П А Р
на всички българските мъченици,жертви на комунистическия терор в България1923-2002 г.
Хиляди са Твоите мъченици, Господи, жертви на комунизма в България, които чрез своите страдания са приели нетленни венци от Теб - нашия Бог. Имайки Те за своя крепост, с любовта и предаността си към Тебе, към Отечеството и православния български народ, те не се преклониха пред своите мъчители - безбожници и антихристи, и съкрушиха и демоните със своята вяра и сила.Молим Те Господи, чрез страданията на Твоите мъченици, чрез техните молитви, дарувай на нашия народ всяко благопреуспяване, а на нас, които ти се молим - спасение на душите.
Т Р О П А Р 
на всички българските мъченици,жертви на комунистическия терор в България1923-2002 г.
Хиляди са Твоите мъченици, Господи, жертви на комунизма в България, които чрез своите страдания са приели нетленни венци от Теб - нашия Бог. Имайки Те за своя крепост, с любовта и предаността си към Тебе, към Отечеството и православния български народ, те не се преклониха пред своите мъчители - безбожници и антихристи, и съкрушиха и демоните със своята вяра и сила.Молим Те Господи, чрез страданията на Твоите мъченици, чрез техните молитви, дарувай на нашия народ всяко благопреуспяване, а на нас, които ти се молим – спасение на душите.Като славим светлата Ви памет, прилежно молим, Вас, свещеномъченици български, непоклатими стълбове на вяра и благочестие, усърдни поборници за единството и величието на Православната ни църква : Молете се Христа Бога да запази земята ни от всякакви беди и посегателства, да дарува народа ни с мирно бъдеще, всякакво благопреуспяване, и за душите ни да даде велика милост.
ЖИТИЕ
на свещеномъчениците, преподобномъчениците и мъчениците на Българската православна църква– архиереи, свещеници, монаси и миряни, убити в годините 1923-2002 г.отбезбожниците комунисти
Християнството прониква на Балкан - ския полуостров още през І век чрез благовестническото дело на св. апостол Павел. Книга Деяния на св. Апостоли (гл. ХVІ-ХVІІ) съобщава, че, по време на второто си благо- вестническо пътешествие (51 г.), той основал християнски църкви във Филипи (дн. развалини на север от гр. Кавала), в Берия (дн. гр. Верея в Гърция), в Солун, Атина и Коринт. Преданието разказва, че през ІІ век възникнали християнски центрове във Филипополис (дн. Пловдив), където проповядвал апостолският мъж Ерм, в Тракийска Верея (дн. Стара Загора), където проповядвал св. апостол Карп, в Девелт (край днешния гр. Бургас), в Анхиало (дн. Поморие), както и в още редица български градове. Християнството си проправя път и в днешна Северна България (някогашна Мизия). Според някои по-късни предания, за епископ на Одесос (дн. гр. Варна) се сочи името на Амплий, вероятно ученик на св. апостол Павел.Мъченически актове от ІV век говорят за християнско присъствие и в други мизийски градове: Доростол (Силистра), Томи (Констанца) и Яксиопол. По време на римския император Диоклетиан (303-305) в Доростол мъченически пострадали епископ Дасий и 6 римски войници.През първата половина на ІV век епископски центрове има в Сердика (дн. гр. Со- фия) и Маркиоанопол (при с. Девня , Прова-дийско).През V и VІ век християнството прониква между всички племена на полуострова – траки, илири, славяни и др. С идването си на Балканите, Аспаруховите българи заварват едно християнизирано славянско население, с което влизат в племенен съюз. Съвсем скоро християнството прониква и в българския хански двор. По времето на Омуртаг (814-832) за християнската вяра загиват мъченически Одринският епископ Мануил, Никейският епископ Лъв, епископ Петър, Георги Девелтски, свещеник Парод, клириците (вероятно свещеници) Гавриил и Сионий, християнските военачалници Йоан и Леонтий и 377 християни, чиито имена са все още неизвестни.Маламир (832-836) умъртвява собстве- ния си брат Енравот (св. княз Боян Български) заради вярата му. Преди екзекуцията си Енравот изрекъл следните слова: “тази вяра, за която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се вдигнат храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще служат на чистия Бог”.Думите на Енравот се оказали пророчески. Във великото покръстително дело на св. княз Борис (852 - 889) те намерили своето.В 865 г. благоверният княз Борис, заедно със своя народ, приел св. Кръщение. Християнството станало официална държавна религия. Сбъднали се думите на пророка: “Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина ! ” /Мат. 4:16; Ис. 9:1-2/.С Божия помощ и благословение в страната настъпва духовен, културен и материален разцвет, за да се превърне тя в непоклатима крепост на православната наша вяра.Свещенослужителите на Българската православна църква, духовните пастири на православните българи усърдно служат на своя народ. Те са мисионери и учители, усърдни служители на Бога и народа, пример за подражание с личния си живот и дела. В годините на византийското и турското робство те съхраниха християнската вяра и националния български дух. Поведоха паството си към възраждане на българската държавност.Преминала през много страдания и кръв Българската православна църква излъчи своите герои на духа: Георги Нови (Софийски), св. Георги Най-Нови (Софийски), св. мъченик Николай Софийски, мъченик Ангел Лерински, св. Дамаскин Габровски, св. великомъченица Злата Мъгленска, св. мъченик Онуфрий Габровски и др.Тежки дни за Българската православна църква настъпват в началото на ХХ век с победата на болшевишката революция през 1917 г. Пренесена в България на 9 септември 1944 г., за Българската православна църква, за свещенослужителите и за православния вярващ народ настъпват нови, съдбоносни изпитания. Комунизмът задълго се настанява в православната и благословена от Бога българска земя. Въоръжени братоубийствени метежи, разбойнически банди, атентати и убийства заливат многострадална България. Българските комунисти с огън и меч, с реки от кръв осъществяват целта си – насилствено да завземат властта в България и да установят атеистичен комунистически режим по подобие на режима в Съветска Русия.Несъвместима с християнството, кому- нистическата идеология нанесе непоно- симо страдание на българското духовенство и вярващ народ. На вярата и любовта в Спасителя наш Иисус Христос, на любовта към човека и вярата в доброто – на християнските добродетели, комунистическата идеология противопостави безбожието, насилието и човеконенавистта. Основна задача на комунистите стана изкореняването на християнската религия и превръщането на християните в безбожници.Изпълнението на пъкления план за -почва с топовните изстрели срещу Храма в Медковец по време на септемврийския метеж от 1923 година. Премина през ужасява -щия атентат от 1925 г., когато на 16 април, под руините на взривения столичен катедрален храм “Света Неделя”, намират мъченическата си смърт повече от 150 богомолци– мъже, жени и деца, а ранените и осакатените са стотици. И достига връхната си точка на злощастния за България 9 септември 1944 година, когато само за няколко месеца, заради дълбоката им и непоколебима вяра в Иисус Христос и безпределната им любов към Отечеството и православната вяра, по най-жесток начин са убити между трийсет и сто хиляди християни – новомъченици.Точният брой на новомъчениците, имената на мнозина от тях и обстоятелствата на тяхната смърт ще останат неизвестни. Убийствата са извършвани масово, в тъмни нощи и в усойни места, а труповете им изгаряни, хвърляни в пропасти и реки, заравяни в общи ями. Убийците ги изгаряли живи, обезглавявали ги, живи ги хвърляли в дълбоки планински пропасти. Убивали ги с камъни и колове. Чупели костите им. Директорът на Пазарджишкия затвор полковник Топкаров, в писмен доклад, ни е оставил имената на 5014 мъченици и ужасяващото сведение за намерени в река Марица четири обезглавени трупа и голям брой “неизвестни трупове” на мъже “на 30-40 го-дини”, между които и на “14 човека от Ръжево Конаре, изчезнали на 20 септември 1944 г.”. И само там ли ? ...Между тези новомъченици нека споменем имената на Неврокопския митрополит Борис, на протосингела на св. Видинската митрополия архимандрит Паладий, на протосингела на св. Софийската митрополия архимандрит Ириней, на игумена на манастира “Св. Спас” в Сопот йеромонах Климент, на монасите от Рилския манастир Аверкий и Савел, на свещениците Лука Юруков от Панагюрище, Александър Камберов от Поибрене, Стефан поп Василев от Перущица, Стефан Кривошиев от Севлиево и още много други – над сто и двадесет свещенослужители на Българската православна църква – архиереи, свещеници и монаси, които с достойнство и голяма нравствена сила приемат мъченическа смърт, оставайки верни на Господа нашего Иисуса Христа до последния миг на живота си. За да останат те в сърцата ни като светъл пример за достойно служение на Бога, нрав-ствено съвършенство и безпределна любов към род и Отечество. Със собствената си кръв те увенчаха лицата си с венеца на светостта, а светата Българската православна църква ги причисли към лика на светиите за прослава на Светата Божествена Тройца, за да бъдат застъпници за нас пред Бога.За тях колко правдиво звучат словата на блаженопочиналия страдалец и мъченик екзарх Стефан, произнесени на панихидата в памет на жертвите на атентата в храм “Св. Неделя” на 25 май 1925 година:“За тия покойници не бива да плачем.За праведници не се плаче.Нека Бог им даде мир и покой.Те са безсмъртници над българското небе.Те ще будят у нас българската съвест и дух,за да отворим очите си и видим гибелта,към която ни водят пагубното безвериеи идеите на комунизма”.“Душите на праведните са в Божията ръкаи мъка вече няма да ги докосне. Наградатаим е у Господа и грижата за тях у Вишния .” (Прем. Сол., 3:1, 5:15)


ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО


иеромонах Аверкий управител на метоха на Рилския манастир в с. Рила, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Александър Ст. Мартинов с. Горна Диканя, Радомирско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Александър Петров убит м. октомври 1944 г.
свещеник Александър Стефанов София, убит 1944 г.
свещеник Ангел Мирчев с. Цалапица, Пловдивско, убит на 10 декември 1944 г.
свещеник Ангел Хубанчев Разград , убит в затвора в Силистра
свещеник Андон Василев Андонов с. Брестово, Хасковско, убит на 25 декември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Андрей Иванов Стаменов с. Горна Малина, Новоселско, убит на 18 октомври 1944 г.
свещеник Атанас Иванов Велков с. Лъки, Гоцеделчевско, починал на 22 ноември 1950 г.след изтезания в лагер - кариера "Самоводене".
свещеник Атанас Йотов с. Долни Дъбник, Плевенско, убит на 21 февруари 1945 г.
свещеник Атанас Янев с. Срем, Елховско, убит м. октомври 1944 г.
Неврокопски митрополит Борис убит на 8 септември 1948 г., пред храма в Петрич.
свещеник Борис Георгиев Вълканов с. Свети Кирилово, Старозагорско, убит на 12 септември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Борис Дялев Батак, убит 1944 г.
свещеник Борислав Стефанов Пловдив, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Борис Цветков с. Църква, Пернишко, убит на 1 октомври 1944 г.
свещеник Василий В. Вълков с. Горни Дъбник, Плевенско, убит на 2 октомври 1944 г.
свещеник Васил Вълков Враца, убит 1944 г.
свещеник Василий Дочев с. Саламаново, Шуменско, убит на 24 март 1945 г.
монах Виктор от черквата "Св. Николай" - Русе, убит след 9 септември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Георги Василев с. Драгалевци, Софийско, убит на 10 септември 1944 г.
свещеник Георги поп Величков с. Бухово, Софийско, убит на 24 октомври 1944 г.
свещеник Георги Николов Вучков с. Мазарачево, Кюстендилско,убит 1944 г.
свещеник Георги Иванов Дангоров Софийско, убит 1944 г.
свещеник Георги Кирилов убит 1944 г.
свещеник Георги Йорданов Кирков енорийски свещеник в храм "Св. Дух", София,убит на 25 септември 1944 г.
свещеник Георги Стоянов Атанасов Пазарджик, убит на 7 октомври 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Димитър Вълев с. Костиево, Пловдивско, убит 1944 г.
свещеник Димитър Вълков с. Смилец, Панагюрско, убит на 4 октомври 1944 г.
свещеник Димитър Гогев Рублев с. Жиленци, Кюстендилско, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Димитър Евтимов София, убит 1944 г.
свещеник Димитър Иванов Бояджиев с. Лозница, Търговишко, убит на 2 октомври 1944 г.
свещеник Димитър Петров -Пенкьовски енорийски свещеник с. Дивля,Радомирско, убит на 13 ноември 1944 г.
свещеник Димитър Евтимов Петров с. Злогош, Кюстендилско, убит на 12 септември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Евстатий поп Витошки енорийски свещеник в Бояна, Софийско, убит на 18 октомври 1944 г.
свещеник Евстати Янков Чепеларе, убит 1944 г.
свещеник Иван Ангелов с. Осмо Калугерово, Ловешко убит на 11 март 1945 г.
свещеник Иван Борисов Русе, убит 1944 г.
свещеник Иван Калинов Владов с. Пейчиново, Беленско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Иван Вълков Дряновски с. Бреница, Белослатинско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Иван Николов Гайдаров Пирдоп, убит 4 май 1950 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Иван Илиев Джолев с. Влахи, Св. Врач, убит, м. юни 1948 г.
свещеник Иван Тодоров Иванов с. Тръстеник, Плевенско, убит на 14 септември 1944 г.
свещеник Иван Ангелов Иванов Ловеч, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Иван Ковачев Йотов с. Мъдрец, Харманлийско убит м. октомври 1944 г.
свещеник Иван Кабакчиев с. Бръшлян, Плевенско, убит на 14 октомври 1944 г.
свещеник Иван Камберов с. Осоица, Новоселско убит м. април 1945 г.
свещеник Иван Периклийски гр. Кюстендил, убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Иван Койчев Попов с. Мъдрец, Харманлийско, убит 10 октомври 1944 г.
свещеник Иван Попов с. Батачка, Русенско, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Иван Тодоров с. Кирилово, Старозагорско, убит на 14 април 1945 г.
свещеник Иван Хаджийски гр. Ихтиман, убит м. септември 1944 г.
свещеник Иван Нанков Цанков с. Борисово, Поповско убит на 24 март 1945 г.
свещеник Иван Русинов Цветанов с. Белозем, Пловдивско, убит на 5 октомври 1944 г.
архимандрит Ириней протосингел на Софийската митрополия убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Исак Панайотов София, убит 1944 г.
свещеник Йордан поп Иванов с. Негованци Радомирско, убит на 27 септември 1944 г.
свещеник Йордан Ал. Камберов с. Поибрене, Панагюрско,енорийски свещеник с. Осоица, Новоселско убит 1944 г.
свещеник Йордан Петров Панов с. Брегово, Видинско, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Йордан поп Хаджийски Софийско, убит 1944 г.
свещеник Киприан Пловдив, убит 1944 г.
свещеник Кирил Димитров убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Кирил Енчев с. Горна Баня, Софийско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Кирил Манчев Димитров с. Дебели лак, Радомирско, убит на 17 март 1945 г.
свещеник Кирил Георгиев Тодоров с. Яхиново, Дупнишко убит 1944 г.
йеромонах Климент - Кирил Дудевски игумен на манастира "Св. Спас" - Сопот убит на 20 януари 1945 г.
свещеник Константин Бъчваров Враца, убит 1944 г.
свещеник Лука Радев Юруков архиерейски наместник в Панагюрище, убит на 4 октомври 1944 г.
свещеник Методи Ананиев с. Борован, Белослатинско убит 1945 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Методи М. Данов Видин, убит на 1 март 1945 г.
свещеник Михаил Лазаров Софийско, убит 1944 г.
Архимандрит Наум Протосингел на Варненската св. Митрополия убит 1944 г.
йеромонах Наум Амистов убит 1945 г.
свещеник Никола Георгиев Вълков с. Верен, Чирпанско, убит на 27 септември 1944 г.
свещеник Никола Тодоров Калайджиев с. Опълченец, Чирпанско убит на 15 март 1945 г.
свещеник Никола Пешев Миленков с. Подгоре, Белоградчишко убит на 21 февруари 1945 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Петър Василев Дивизиев архиерейски наместник в Разлог, убит 6 октомври 1944 г.
свещеник Петър поп Иванов с. Саранци, Новоселско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Петър Стойчев Киселков Трявна, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Петър К. Киселов с. Енчовци, Дряновско, убит на 24 февруари 1945 г.
свещеник Петър Петров с. Шишковци, Кюстендилско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Петър Петров Русев с. Къпиновец, Великотърновско, убит м. септември 1944 г.
свещеник Рафаил Раев с. Стражица, Горнооряховско убит м. октомври 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
йеромонах Савел от Рилския манастир, убит 1944 г.
свещеник Светослав Василев Варна, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Стефан поп Василев енорийски свещеник в храм "Св. Атанасий" Перущица, убит на 22 септември 1944 г.
свещеник Стефан Георгиев с. Попица, Белослатинско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Стефан Илиев Камбитов с. Сенокос, Св. Врач, убит, м. юни 1948 г.
свещеник Стефан Камберов гр. Банско, убит на 22 юли 2002 г. пред вратите на манастира "Св.Панталеймон"
свещеник Стефан Маринов Трън, убит на 1 октомври 1944 г.
свещеник Стефан Петров Враца, убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Стефан Митков Тафров с. Зелениково, Пловдивско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Стефан поп Христов с. Загорци, Новозагорско убит на 16 март 1945 г.
свещеник Стефан Тенев Маринов с. Крън, Казанлъшко, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Съби Кънев Кривошиев архиерейски наместник в Севлиево, убит на 6 октомври 1944г.
свещеник Тодор Тумбев Велико Търново, убит 1944 г.
свещеник Трифон Ил. Спасов с. Гиген, Плевенско убит на 31 декември 1944 г.
свещеник Христо Димитров Николов София, убит на 14 септември 1944 г.
свещеник Христо Маринов с. Ореховица, Плевенско убит през лятото на 1957 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Христо Николов Стоименов с. Рашка Гращица, Кюстендилско убит м. октомври 1944г.
свещеник Цветан поп Кръстев Враца, убит 1944 г.
свещеник Цветан поп Христов с. Крушовица, Оряховско убит на 16 февруари 1945 г.
свещеник Цонко Петков Ковачев енорийски свещеник в с. Левски, Карловско убит на 23 септември 1944 г.
и всички,чиито имена са все още неизвестни на нас грешните!

СПОМЕН ЗА ПРАВЕДНИТЕ   image
Днес на 09.септември 2009 година,отново се връщаме в спомена за всички чиито живот бе отнет преди 65 години.Новомъчениците на българското православие,на българският народ.Възцаряване то на атеистичния режим в страната ни през онези години,подложи под кървава сеч десетки достойни български чеда - мъже и жени,общественици и духовници. ДА СИ СПОМНИМ В ТОЗИ ДЕН ЗА ТЯХ! ВЕЧНА ПАМЕТ ИМ ДАЙ ГОСПОДИ!   



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4297280
Постинги: 5188
Коментари: 2777
Гласове: 1163
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728