от Митрополит Нектарий (Антонопулос);  източник: www.pravoslavie.ru•     

Св. Лука (Войно-Ясенецки)

 

 

В навечерието на 11 юни, когато се отбелязва паметта на св. Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Симферополски и Кримски, в Централния културен дом на железничарите в Москва беше открита фотоизложбата «Светителят Лука», подготвена от ОАО «РЖД» съвместно с Фондация „Св. Андрей Първозвани”. Не по-малко впечатление от изложбата обаче произведе докладът на Арголидския митрополит Нектарий (Антонопулос), изнесен пред лекарска аудитория.

 

 

Гръцкият архиерей е признат специалист в изучаването на живота и дейността на руския светец в Гърция. Благодарение на трудовете на владика Нектарий през последните 15 години св. Лука стана един от най-почитаните светии в Гърция. Повече от 30 гръцки църкви носят името на руския лекар.

Представяме на вашето внимание доклада на Арголидския митрополит Нектарий (Антонопулос) «Пътят със свети Лука»: 

 

Архимандрит Нектарий (Антонопулос), сега митрополит Арголидски

Прелиствайки страниците на човешката история, ние се срещаме със съдбите на хора, които слагат печат върху цяла епоха, върху историята. Техните съдби стават повратен момент за всички следващи поколения. Тези хора са като указателни табели по пътя. Животът им е живот от друго качество, далече от изгоди и празни цели. Тяхното дело, приносът им в историята е получил главозамайващ размах, наследството им е безценно. Източник и движеща сила в техния живот е била любовта - безгранична, стигаща до саможертва и отричане от себе си. Главното за тях е човекът, всеки, независимо какъв е той.

 

Двадесети век отмина. Това, несъмнено, беше век на велики открития, но и на огромни сътресения за човечеството. Тогава, в атмосферата на всеобща обърканост, малцина продължаваха да държат нравствения курс. И ако силните на деня пишеха историята с кръвта на милиони хора, някои други пишеха своята светла история, бяха редом с изранените души. Те изтриваха сълзи и утешаваха хората, изцеляваха рани, подобно на добрия самарянин. Един от тези хора, несъмнено, беше свети Лука.

Запознанството ми с него беше велика благодат и повратен пункт в моя живот. От първия момент, когато открих за себе си този светец, аз поисках да узная колкото може повече за неговия живот. Затова през всичките тези години посетих всички места, където е живял свети Лука. Материалът, който събрах, опитът, който придобих, записах и издадох в тритомен труд, излязъл в Атина преди половин година. От тази моя монография бих искал да приведа свидетелствата на хора, познавали лично свети Лука.

 

ТАШКЕНТ: «ОЧЕРЦИТЕ ПО ГНОЙНА ХИРУРГИЯ» ЩЕ БЪДАТ АКТУАЛНИ ОЩЕ 500 ГОДИНИ. ТОВА Е КАТО ЕВАНГЕЛИЕ, КАТО КОРАН НА ХИРУРГИЧЕСКАТА НАУКА

 

Да започнем с Ташкент. Попаднах на две свидетелства: първото е от болница Ново-Городска. Централният ѝ корпус е построен през XIX век. След революцията от военно училище е преустроена в болница. На входа има параклис, изрисуван от свети Лука. В една от аудиториите е поставена негова снимка. В хирургическото отделение се запознахме с главния лекар и неговия заместник, и двамата мюсюлмани.

Лекарят-мюсюлманин:

«Очерците по гнойна хирургия» — това е като

Евангелие, като Коран

на хирургическата наука

 

Те говореха с възторг за свети Лука. Главният лекар донесе от библиотеката си труда на светителя «Очерци по гнойна хирургия», издание от 1956 г., и гордост ни я показа с думите: „Уникален лекар, уникална книга. По нея съм се учил, както и много лекари в Съветския съюз. Тя ще бъде актуална още 500 години. Това е едновременно и висока наука, и простота! Това е моята дясна ръка. Всичко, което ми трябва, взимам оттук. Това е като Евангелие, като Коран на хирургическата наука. Преди операция свети Лука се молел, просел е помощ от Бога. Той ни е остави тази традиция. Не взимаме скалпела в ръка, ако първо не се помолим. Няма значение, че вярата ни е друга, както и езикът. Небето ни е едно и също и земята ни е една и съща”

Посетихме и основаното от свети Лука първо отделение по гнойна хирургия. След беседата се отправихме към гробището, на гроба на жена му Анна и дъщеря му Елена, освен това посетихме и дома, където е живял. Срещнахме се със сестрите Вера и Роза, едната от тях през 1936 г. е била оперирана от самия светец. Вера си спомня: „Той беше добър и жалостив. Всички му бяхме като деца. Много ни обичаше, прегръщаше ни, целуваше ни, съветваше ни. Щом го видехме, веднага тичахме при него. След св. Литургия хората го изпращаха до дома му.

 

„Хвърляхме цветя под краката му,

толкова го обичахме”.

 

Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Често, за да не го забележат, минаваше през страничната врата. Когато се върна от първото заточение, нямаше нито място в болницата, нито в университета, беше оставил и епископската си длъжност. При него идваха с всякакви въпроси, всички при него искаха да отидат. Къщичката му беше притегателен център».

Ето какво разказа Роза: «През 1936 г. бях 14-годишна. Разболях се от остеомиелит. Положението ми беше сериозно. Операцията продължи дълго, но по неговите молитви всичко мина добре. Каза ми да ходя на превръзки в районната поликлиниката. Отидох, но там не ми хареса. Дойдох отново при него, а докторът ме посрещна с думите: «Казах ти да правиш превръзки в поликлиниката, където живееш». Дръзнах да отвърна: «Няма да ходя там, мръсно е и никой не ми обръща внимание». Той поклати глава: «Е, тогава идвай тук». И действително, цели 6 месеца той лично ме превързваше. Чак сега разбрах с кого съм общувала. Този хирург-светило, този архиерей имаше такава любов и търпение да се занимава с мен». Нашият водач добави, че дядото на двете сестри е бил свещеник. Изпратили го в Соловка, откъдето не се върнал. Роза останала некръстена. Преди две години специално за тях нарисували икона на свети Лука. Щом я видели, те заплакали и възкликнали: «Здравей, скъпи Владико! Ето че след 70 години се срещнахме отново!» И Роза след няколко дни, на 80-годишна възраст, се кръстила с името Надежда!

 

СИБИР. «МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ ХИРУРГ И АРХИЕРЕЙ ДА ГЛЕДА ДЕЦАТА НА ОБИКНОВЕНА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА?»

 

Посетихме и Сибир, и Красноярск. Там се срещнахме с докторНадежда Алексеевна Бранчевска. През 2006 г. тя беше на 95 години. Ще ви приведа накратко разказа ѝ: «Работех с архиепископ Лука в трудните военни години и добре го познавам като учен, архиерей и Човек. В началото изглеждаше странно: лекар – пък епископ. На пръв поглед беше като стар мъдрец. Спокоен, с нисък дълбок глас. Говореше ясно и разбрано. Не много думи, но точно на място. Избягваше празното бъбрене. В болницата докарваше най-тежко болните, сам ги взимаше директно от влака с ранените. Вагони с ранени войници, изминали седем хиляди километра, идваха при нас, и можете да си представите, в какво състояние се намираха, нещастните.

 

„Искаше лично да оперира всички ”

 

И в Красноярск съществували само две алтернативи — или да оцелеят, или да умрат. Той искаше сам да оперира всички. Събираше лекарите и казваше внимателно да гледат как трябва да се оперира травма. Мнозина от докторите не умееха да се справят. Той извика фотограф, за да документира някои случаи за книгата си. Аз съм хирург с 60-годишен стаж, но такова съвършенство в работата не съм виждала никога! Свети Лука говореше толкова хубаво, че на човек му се искаше да го слуша безкрай. Буквално го гледахме в устата. ВСИЧКО ни привличаше в него. Има много хирурзи, но той е уникален случай. Операциите му бяха урок за всички. Помня по време на неговите смели, със собствена методика операции как лекарите скачаха от столовете, за да видят филигранната му работа. Той идеално познаваше анатомията и правеше идеално местната анестезия! Когато другите лекари отпускаха ръце, той извършваше чудеса! Другите лесно се решаваха да ампутират, а той се бореше за живота на ранения, опитваше се да не допусне осакатяване. Да не се изгуби много кръв. Даваше надежда там, където тя вече не съществуваше. Ранените го боготворяха, приветстваха го с радостни викове, размахвайки ръцете и краката, които беше спасил. А той само се усмихваше. Това беше най-голямата му радост. Гледаше на тях с любов и състрадание. И на всеки болен казваше нещо ободряващо. А властите дори не му позволяваха да се храни в болничната столова, и той оставаше главен. Медицинските сестри му носеха храна. Но той не протестираше.

 

„Живееше в стаичка в болницата,

за да бъде близо до болните.

Живееше скромно и спазваше постите”

 

Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Всеки ден от 11 до 14 часа оперираше. От операционната слизаше в стаичката си и там пишеше своите очерци. Ето такъв беше свети Лука. Такива хирурзи вече няма. Това е блестящ пример. Винаги държа при себе си иконата му, и разговарям с него, сякаш е жив».

 

В Красноярск в кабинета на професор Михаил Григоревич Дралюк се срещнахме с лекари от три поколения: баща хирург, майката на професора Нина и дъщеря му Наталия. Нина е била медицинска сестра по време на войната и каза, че помни как е работел свети Лука – той прекарвал с часове в операционната. Тогава никой не умеел да оперира ранени, а той правел чудеса! И не само оперирал, но и превързвал, обработвал раните, дружал с болните. Преди операция се молел, след операцията благославял. «Трудът му е велика школа за нас! — каза тя. — Никъде в страната не бяха постигани такива блестящи резултати. Мнозина му подражаваха. Той беше звезда, създаде традиция, своя школа в Красноярск и ни научи на любов към работата и към човека. Той е истински свят човек, а ние сме негови наследници. Моят баща беше негов ученик, после аз, децата ми, внуците. Синът ми е хирург и във всичко иска да прилича на свети Лука».

***

Ето още един разказ. Борис Мастаков, завеждащ клиниката, споделя: «Свети Лука остави дълбока следа в историята на нашия град. Много го почитаме. Пресметнахме, че е извършил повече от 6 000 операции! Това е невероятно! При това не си дояждаше, беше преследван, уморен! Въпреки това успяваше да контролира още 30 000 операции. Втори такъв пример в историята няма».

***

Спомени на Анна Михайловна Безрукова: «През 1945–1946 г. бях медицинска сестра в болница №1515. Свети Лука ни обичаше и през цялото време учеше всички. Консултираше и лекарите от градските болници. Докарваха ни тежко болни. Виждала съм как той се моли преди операция. Ако изходът беше летален, силно страдаше, плачеше в стаичката се и се молеше за упокоение на душата на починалия. Никога няма да забравя: превързвам в операционната. Студ. Изведнъж чувам гласа му: «Анна!» Уплаших си. Може би не правя нещо както трябва? А той казва: «Ти си без чорапи, това не е добре. Ще се простудиш!» Такова отношение към една обикновена медицинска сестра. Свети Лука дори куршум от сърдечния мускул изваждаше! Не можете да си представите КАКВИ негови операции съм виждала! Помня, донесоха историята на заболяването, и болният говори: «Не зная защо ме държите тук, всичко е свършено!» В отговор му казвам: «Не трябва да говорите така. Имаме чудо-хирург, ще ви спаси». И хирургът извърши операцията ювелирно. Болният оцеля и живя още много години.

 

„Свети Лука изваждаше дори куршум

от сърдечния мускул!”

 

В нашата смяна никой не умираше. В трудните минути той не се вълнуваше, намираше изход там, където положението изглеждаше безнадеждно!»

 

***

 

Ето още един разказ на операционната сестра Валентина, която разказа, как светителят ѝ излекувал очите. «Питам го какво ми е – трахома ли имам?» «Това не е твоя работа», — отговори докторът. Сам ми правеше промивките и ми постави някакъв мехлем. Вече съм на 88 години, и благодарение на свети Лука досега съм нямала оплакване от очите. В операционната редом до него научих много неща. Младите той учеше на отговорност, стремеж към учението, говорейки: „При вас идват болни, а вие доста неща не знаете, и болните умират. Вашата отговорност е огромна, обичайте болните”.

Раздаваше пари. Помагаше на вдовици и сираци. Мъжете бяха на фронта, мнозина загинаха. Изпратиха мъжа на една медицинска сестра в лагер, където той умря. Свети Лука тогава беше в село Болшая Мурта. Когато тази медицинска сестра загуби работа, той ѝ съдейства да се възстанови. Помагаше ѝ и поемаше всичко върху себе си. Представете си хирург и архиерей, който гледа децата на медицинска сестра. Той взе две от нейните момичета, седеше с тях до вечерта, разхождаше ги, разказваше им жития на светиите. А когато майката се връщаше от работа, ѝ предаваше децата.

 

***

 

В Болшая Мурта нямаше църква: разрушиха я през 1936 година, и свети Лука отиваше да се моли в горичката. Прикрепваше за дърветата иконки и се молеше».

 

В Енисейск ни показаха храма и манастира, където е служил свети Лука. А къщичката му беше превърната в домашна църква и лазарет.Посетихме старата болница, където свети Лука беше присадил бъбреци от животно на човек. Единственото, с което разполагал свети Лука в болницата, била бутилка медицински спирт и нож, а за конци използвал косата на болния

 

След това се отправяме за Туруханск. Тук, в манастира „Света Троица”, беше служил и проповядвал свети Лука. Заради това го бяха заточили в Плахино. Тук той отседнал в дома на лекаря, който отишъл на лечение в Красноярск. Светителят се поселил в това мизерно жилище и потърсил работа в местната болница, където имало само един медицински работник и една медицинска сестра. Заминалият лекар взел със себе си всички инструменти.

 

„Единственото, с което разполагал свети Лука

в болницата, била бутилка медицински спирт и нож,

а за конци използвал косата на болния”.

 

Нищо не можело да го спре! Един лекар си спомня: «Много неща научих от този велик човек. Той правеше такива операции, за които дори в учебниците нищо не се споменаваше. Разказваше всичко и ми обясняваше подробно. Действително това беше човек от друг свят!» Попитахме дали е останал жив някой, който лично е познавал светителя? Не, отидоха си вече, ни отговориха. Жива била само една жена, която той два пъти оперирал. И още една друга, която ни разказа следното: «Туруханск е малък град. Когато заточените пристигнаха тук, за Рождество Христово украсиха елха. Едно момиче се доближи до елхата, за да свали от клончето бонбона, и в това време дървото пламна от случайно запалена кибритена клечка. Детето получи страшни изгаряния. Свети Лука, нямайки почти никакви инструменти, ѝ направи пластична операция - пресаждане на кожа. Положи титанични усилия. Момичето оздравя напълно, не останаха никакви следи от изгарянията. Това беше истинско чудо!»

 

***

 

С обикновен кухненски нож той оперирал едно момче, асистирали му домашните.

 

Друга наша събеседничка, Низовцева, разказа: «Баба ми беше чула за успешните операции на светителя, и от Енисейск, през снега и преспите тръгна при свети Лука в Туруханск. Синът ѝ беше болен от остеомиелит. Лекарите нищо не могли да направят, и тя го завела при чудесния доктор. А на него в този момент му било забранено да лекува, взели му всички инструменти, но не могли да му вземат ръцете, които вършели чудеса, и горещото сърце. И светецът направил чудо!

 

 

„Той оперирал едно момче с обикновен кухненски нож,

асистирали му домашните”

 

Не зная, молил ли се е той на Бога, но баба ми видяла с очите си кухненския нож. Името на свети Лука се превърна в легенда».

 

Не ни се удаде да отидем в Плахино. Видяхме всички тези места от илюминатора на самолета: Селиваниха, Костино, Игарка,Плахино. През годините бяхме посетили Котлас, Макарих,Архангелск, Тамбов и, накрая попаднахме в Крим. Тук се срещнахме с мнозина, които познаваха светеца.

 

КРИМ. АКО ЦЪРКВАТА В КРИМ СЕ Е СЪХРАНИЛА, ТОВА Е БЛАГОДАРЕНИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА (ВОЙНО-ЯСЕНЕЦКИ)

 

Ще приведа разказа на декана на медицинския факултет на Симферополския университет Анатолий Бабанин. И с това повествование ще завърша доклада си. Бабанин ми разказа: «Виждал съм свети Лука един път. Това беше последната година от неговия живот. Беше започнала нова вълна от гонения. Властите в Крим затваряха храмове, начисляваха непосилни данъци. Всички изказвания и проповеди на светителя строго се контролираха от службите за държавна сигурност. Пишеха се доноси и отчети. Архиепископът противостоеше и понасяше всичко. Ако Църквата в Крим се е съхранила, това е благодарение на него. Това дразнеше органите на сигурността. Тяхна беше цялата мощ на държавния апарат, но свети Лука не можеха да го сломят. А той беше вече 80-годишен, беше болен, сляп след толкова затвори и мъчения.

Тогава бях във втори курс и за всичко това, естествено, не знаех. И ето, през междучасието стоим в университетския двор, шегуваме се, смеем се – радостта от буйната ни младост бушува в нас. Изведнъж до нас спря една черна кола. Вниманието ми привлече не колата, а човекът, седнал на предната седалка. Това беше свещеник на преклонна възраст, с камилавка, с побелели коси и брада, с очила с метални рамки (както на старите снимки). Силно ме впечатли погледът му — проницателен, сякаш гледаше през всеки един от нас. Двама млади свещеника му отвориха вратата и му помогнаха да излезе. Беше висок и пълен човек, но независимо от това видът му беше величествен. Като видях как внимателно пристъпва, разбрах, че почти нищо не вижда. Едното му око беше почти сляпо, а в другото грееше някаква благородна светлина. Лицето му носеше печата на умората - физическа и духовна. Той още веднъж ни погледна с лека, добра усмивка, прощавайки ни сякаш безумните шеги и, поддържан от двамата свещеника, започна бавно да се изкачва по стълбата. И когато те стигнаха върха на стълбата, главата на този беловлас старец буквално започна да излъчва светлина. Всички ние, студентите, застинахме в изумление, разбирайки, че това не е обикновен свещенослужител, че това е някакъв необикновен човек. За това свидетелстваше благородството на светлината, осанката, особеното му величие.

 

„И когато те стигнаха върха на стълбата,

главата на този беловлас старец

буквално започна да излъчва светлина”.

 

Аз тогава не бях въцърковен. След това в храмовете видях нимба над главите на светиите. Те се изкачваха все по-нагоре, и двете фигури до него изчезнаха, а светлината от фигурата на стареца ставаше все по-ярка. Точно така! Това не беше обикновен свещенослужител, не беше Симферополският и Кримски архиепископ, нито великият хирург Валентин Войно-Ясенецки, това беше свети Лука!

 

 

Москва, 11 юни 2014 г.

Превод от гръцки: Наталия Николау,

записала: Ирина Ахундова

Превод от руски език: Василка Нанева

 

 

Още статии за св. Лука Войно-Ясенецки може да прочетете ТУК иТУК:

••

Колко души мислиш, че ще го прочетат?
Споделих, че прекалено много публикуваш и много
дълги текстове, които никой не чете. Не че не са
стойностни, но са много и прекалено дълги.

Не знам, кой кога ще има нужда от този текст. Може сега да не го прочете до края но да запомни че има нещо за светителя тук. И когато по друг повод се прояви необходимостта от общуване - да го намери отново. Интернет е необятен, според човешките измерения. Но всъщност когато търсиш нещо е по-лесно да го намериш на място, което припознаваш по определен признак. В случая с блога в памет на Вики е православен замък на любовта. Аз обичам да поствам за светиите - така се докосвам до тях а и те до мен. Чувствам ги по близки. Ако за някой друг се получи същото - мога само да се радвам. Не е важно количеството текст. Колкото му е нужно на този, който чете - толкова. Всеки сам избира. Важното е че това място е живо, случва се нещо. А който не иска - може и съвсем да не влиза. На никого не се натрапва любовта.