Ангел Божий, чедо мое, да те последва и да ти покаже Божия път за твое спасение. Амин, да бъде. Пожелавам ти Бог да ти дари душевно здраве, защото то е дар на осиновяване, който ще получат душите, които изцяло са се отдали на служба на Бога и Неговата любов.



Светът притегля младостта подобно на магнит. Светското има голяма власт над новопостроената душа, която едва – едва е започнала да разбира своето предназначение, целта на живота си и дълга, който я зове.

Приятелството със света (любовта към него) е вражда против Бога; който, прочее иска да бъде приятел на света, враг става на Бога (Иак. 4:4). Бог е приготвил наслаждение във вечността, тъй като Той и душата ни са вечни. Но никакво наслаждение на света не може да се сравни със святото и чисто Божествено наслаждение.

Светски наслаждения се получават с труд и парични разходи. Но след кратковременна наслада идват многообразни скърби и затова би било неправилно да наричаме това нещо наслаждение. Божественото наслаждение няма лоши последици; и духовната наслада долу на земята е начатък на едното вечно редуване на наслаждения и радост в Божието Царство. А изгнилият в наслаждения свят, напротив, ще трябва да бъде подложен на вечно осъждане с древния виновник на покварата – дявола.

Времето на живота ни, чедо мое, ни е дадено като злато, за да може всеки “да купи” своето спасение, и в резултат на “търговията”, която ще извършим, или ще забогатеем, или ще обеднеем. Ако използваме златото на времето за закупуване и увеличаване на духовното богатство, ще стане действително добри търговци (виж: Мат. 13:45,46) и ще чуем блажения глас: Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си ( Мат. 25:23).
След края на живота ни от всекиго от нас ще бъде поискан точен отчет за това как сме изразходили златото на времето, и горко ни ако сме го пропилели за кино, за развлечения, за блудни действия, за суетни фантазии и плътски утехи.

Тогава какво оправдание ще може да изрече онемелия ни език или как ще може човек да повдигне очите си и да погледне към Христа, щом Той изброи безбройните си благодеяния, които безграничната Му любов е изразходвала за нас?



Сега, когато имаме време, сега, когато все още не цялото злато е пропиляно и още можем да се разпореждаме с него, да поразмислим мъдро и да отхвърлим разбойническия свят, крадящ го от нас, да го отхвърлим като умряло смърдящо куче, и да побързаме да купим за златото скъпоценни дела, които, бидейки изпитани с огън, ще станат пресветли, достойни дарове за нашия свят Бог и ще украсят светия и Небесния Иерусалим. Да не купуваме слама, тоест дела, заслужаващи мрак и мъчения, тъй като с тях ще слезем във вечния огън на геената, където множество прахосници на Божествени дарове ще жънат това, което са посели! А ти със сълзи сей добри дела и по време на посещението1 ще пожънеш снопи наслаждение на вечния живот!
1) Време на наслаждението или ден на посещението, съгласно тълкуванието на светите отци, е денят на Второто Пришествие на нашия Господ Иисус Христос, “когато ще дойде в света да въздаде на всекиму според делата му”.

Можеш ли да ядеш един портокал и да предаваш Божията благодат на другия до тебе? С просто държание и живот? Можеш ли да чистиш фасул и лук, да пържиш, да готвиш, да бършеш с парцал, децата да гледат телевизия в хола и ти да минаваш и да казваш: ” Вдигни си малко краката, детенцето ми, да избърша и тук!” И децата да чувстват, че покрай тях е минал тих повей, любов, милувка, добродушие, духовност, която излиза от шума на прахосмукачката? Духовност, която излиза от чините в кухнята, от начина, по който ще отидеш да простреш дрехите? От начина, по който паркираш колата и детето ти от прозореца те вижда, че отваряш и затваряш вратата и че носиш покупките от супермаркета или да спираш на бензиностанцията да заредиш бензин? Тази духовност прелива от всичко това, от всичко, което правиш, от всичко, което говориш, от всичко, което не казваш, от начина, по който си миеш зъбите и децата виждат как слагаш четката за зъби на мястото й и не се нервираш, ако нещо се обърка в твоите неща. Нещо е паднало на земята, навеждаш се с усмивка да го вземеш, с хумор, с хладнокръвие и с оптимистично настроение- това е духовност. Това е голямата ни заблуда, голямата ни грешка, че сме ограничили духовността само до няколко дяла в живота ни, изкарали сме я от нашето ежедневие и живот и сме забравили, че всичко е духовно. И пак ще ти кажа за случая от училище, когато един ученик играеше баскетбол, видя ме и аз му казах да спре да хули:” Защо говориш така?” Той се обърна и ми каза: ” Е, отче, сега нямаме час по вероучение! Извинявайте, сега играем баскетбол!” Аз му казах: “Добре, ще ти го кажа друг път, сега играеш баскетбол, не е час за разговори и друг път ти обясних, че и баскетболът, и мигът, в който чакаш на опашката да вземеш сандвич, и училищният автобус, с който отиваш на училище и вкъщи, всичко има Бога до себе си и Бог в тебе, каквото и да правиш”.

И вероучението не е вероучение за един-два часа на седмица или за един час, както постепенно искат да го отхвърлят и воюват за това; то не е за един час и край, свършили сме! Вероучението започва, когато свърши урокът. Участието в св. Литургия започва да функционира, да въздейства върху нас и да открива силата, която ни е дало, след възгласа „По молитвите на светите наши отци. . .”, тогава започва твоят духовен живот, а не там с хубавите дрехи, с хубавото изражение и с духовността върху външния профил, а когато отидеш в павилиона, в квартала, в къщи, при мъжа си, жена си, децата, в контактите с твоите колеги. . ..



Из беседа на архим. Андрей Конанос

Източник: http://dveri.bg