Постинг
30.05.2014 07:27 -
РАЙСКАТА ПИРАМИДА - Изяснение на християнските добродетели по деветте Блаженства
Изяснение на християнските добродетели по деветте Блаженства.
Свети Николај Велимировић. Рајска пирамида.
Автор: св. Николай Велимирович. Превод от сръбски: Маргарита Хаджипейкова. Издателство „Православна класика‟, 2014 г. 32 стр.
http://www.orthclass.com/rp1-9.pdf
Свети Николај Велимировић. Рајска пирамида.
Автор: св. Николай Велимирович. Превод от сръбски: Маргарита Хаджипейкова. Издателство „Православна класика‟, 2014 г. 32 стр.
http://www.orthclass.com/rp1-9.pdf
Следващ постинг
Предишен постинг
И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграж-
дани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте
върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия
Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото
здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа,
върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа”
(Еф . 2:19-22).
В стари, прастари времена египетските фараони стро-
или пирамиди от камък. Някои от тях били високи
петдесет метра, а други сто. Други пък били и над сто метра.
Съществуват и такива, които са два пъти по-високи от храма
Света София в Цариград, която е най-величествената църква
на православния Изток. В действителност остава загадка, за-
що фараоните са съградили такива гигантски пирамиди.
Всъщност всичко в древния езически Египет е енигматично,
всичко е една приказка, eдно предчувствие. Най-вероятно
фараоните са строили тези исполински каменни съоръжения,
мечтаейки за своето безсмъртие. Те са бленували за без-
смъртието на тялото, въпреки че са се досещали и за
безсмъртието на душата. При всички положения другият
мотив за подобно строителство бил тщестлавието и съпер-
ничеството помежду им. Всеки един от тях желаел да се
увековечи с паметник, който да противостои на времето и да
се извисява, докато свят светува. В египетската „Книга на
мъртвите” се дава пример с предсказанието на египтянина за
наближаващия съд на бог Озирис и за безсмъртието на човека,
само че същото е изразено с неясни догадки и се основава на
гадания.
цитирайдани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте
върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия
Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото
здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа,
върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа”
(Еф . 2:19-22).
В стари, прастари времена египетските фараони стро-
или пирамиди от камък. Някои от тях били високи
петдесет метра, а други сто. Други пък били и над сто метра.
Съществуват и такива, които са два пъти по-високи от храма
Света София в Цариград, която е най-величествената църква
на православния Изток. В действителност остава загадка, за-
що фараоните са съградили такива гигантски пирамиди.
Всъщност всичко в древния езически Египет е енигматично,
всичко е една приказка, eдно предчувствие. Най-вероятно
фараоните са строили тези исполински каменни съоръжения,
мечтаейки за своето безсмъртие. Те са бленували за без-
смъртието на тялото, въпреки че са се досещали и за
безсмъртието на душата. При всички положения другият
мотив за подобно строителство бил тщестлавието и съпер-
ничеството помежду им. Всеки един от тях желаел да се
увековечи с паметник, който да противостои на времето и да
се извисява, докато свят светува. В египетската „Книга на
мъртвите” се дава пример с предсказанието на египтянина за
наближаващия съд на бог Озирис и за безсмъртието на човека,
само че същото е изразено с неясни догадки и се основава на
гадания.
Древното египетско предположение за безсмъртието на
човека е обявено в християнството като реалност. Единствено
в християнската религия понятието за безсмъртието на ду-
шата е изчистено от всякакви фараонски заблуди, то е
отделено от смътните езически видения и от фантастичните
предположения и произволни гадания. Понятието за безсмър-
тието в християнската епоха се базира на съществуването на
Единния Жив Бог и е свързано със спасителната жертва на
Христа, с Неговото Възкресение и победа над смъртта.
Така християнството на свой ред подтикнало човеците да
издигат пирамиди. То подбуждало към подобен труд не само
царете и известните хора, но и всички останали, които вярват
в Христа и Го следват. Това станало така, защото всички хри-
стияни по думите на Тайновидеца са наречени царе: „и Който
ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници,” (Откр.
1:6). Според казаното дотук почетен дълг на всеки християнин
е да издигне една пирамида за себе си. Следователно колкото
християни има на света, толкова пирамиди трябва да
съществуват. Обаче тези християнски пирамиди са доста по-
високи от която и да било такава на фараоните. Но те не бива
да се измерват с обикновен метър. Духовните пирамиди се
издигат над Слънцето и Луната и над цялата материална все-
лена. Те се възнасят към небесата и само там стават видими в
цялото си величие и красота.
цитирайчовека е обявено в християнството като реалност. Единствено
в християнската религия понятието за безсмъртието на ду-
шата е изчистено от всякакви фараонски заблуди, то е
отделено от смътните езически видения и от фантастичните
предположения и произволни гадания. Понятието за безсмър-
тието в християнската епоха се базира на съществуването на
Единния Жив Бог и е свързано със спасителната жертва на
Христа, с Неговото Възкресение и победа над смъртта.
Така християнството на свой ред подтикнало човеците да
издигат пирамиди. То подбуждало към подобен труд не само
царете и известните хора, но и всички останали, които вярват
в Христа и Го следват. Това станало така, защото всички хри-
стияни по думите на Тайновидеца са наречени царе: „и Който
ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници,” (Откр.
1:6). Според казаното дотук почетен дълг на всеки християнин
е да издигне една пирамида за себе си. Следователно колкото
християни има на света, толкова пирамиди трябва да
съществуват. Обаче тези християнски пирамиди са доста по-
високи от която и да било такава на фараоните. Но те не бива
да се измерват с обикновен метър. Духовните пирамиди се
издигат над Слънцето и Луната и над цялата материална все-
лена. Те се възнасят към небесата и само там стават видими в
цялото си величие и красота.
Те не се боят нито от времето,
дъжда, вятъра, студа, бомбите, гранатите, нито пък от каквато
и да било сляпа разрушителна сила. Целият свят е безсилен,
стоейки пред християнските пирамиди. Те съществуват
неподвластно на разрушения и на смърт. Пирамидите са си
гарантирали безсмъртието в свят, в който името на смъртта не
се споменава и жилото й не се усеща. Всичко това е поради
факта, че тези пирамиди са духовни и много по-реални от
която и да е физическа действителност. Те се базират на
духовен фундамент, построени са от дух, украсени са от дух,
укрепени са от дух и са предназначени за духовното царство.
Необходимостта от такива пирамиди и планът за построява-
нето им е обявен от Самия Господ Иисус Христос. А строите-
лите им трябва да бъдат всички кръстени хора, вдъхновявани
от всемогъщото съдействие на Светия Дух. Всяка от тези
пирамиди се състои от девет основни етажа, а десетият е
Кулата на радостта, с която Самият Творец коронясва всички
съоръжения. Всеки етаж има по няколко свои отделни нива и
множество отделения. А високите етажи се опират върху
онези, които се намират под тях – естествено свойство и при
обикновеното строителство на земята. Всяка една пирамида
като цяло е толкова прекрасна и стройна, че човек не може да
отдели поглед от нея. Както е известно, фараоните са
изграждали своите пирамиди върху пясъка, донасяйки камък
отдалеч. Християнските пирамиди са райски, базиращи се на
самия твърд Камък, а този камък е Христос, за което великият
апостол казва следното: „И тъй, вие не сте вече чужди и
пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се
утвърдихте върху основата на апостолите и пророците,
имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху
който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет
чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие
чрез Духа” (Еф. 2:19–22).
цитирайдъжда, вятъра, студа, бомбите, гранатите, нито пък от каквато
и да било сляпа разрушителна сила. Целият свят е безсилен,
стоейки пред християнските пирамиди. Те съществуват
неподвластно на разрушения и на смърт. Пирамидите са си
гарантирали безсмъртието в свят, в който името на смъртта не
се споменава и жилото й не се усеща. Всичко това е поради
факта, че тези пирамиди са духовни и много по-реални от
която и да е физическа действителност. Те се базират на
духовен фундамент, построени са от дух, украсени са от дух,
укрепени са от дух и са предназначени за духовното царство.
Необходимостта от такива пирамиди и планът за построява-
нето им е обявен от Самия Господ Иисус Христос. А строите-
лите им трябва да бъдат всички кръстени хора, вдъхновявани
от всемогъщото съдействие на Светия Дух. Всяка от тези
пирамиди се състои от девет основни етажа, а десетият е
Кулата на радостта, с която Самият Творец коронясва всички
съоръжения. Всеки етаж има по няколко свои отделни нива и
множество отделения. А високите етажи се опират върху
онези, които се намират под тях – естествено свойство и при
обикновеното строителство на земята. Всяка една пирамида
като цяло е толкова прекрасна и стройна, че човек не може да
отдели поглед от нея. Както е известно, фараоните са
изграждали своите пирамиди върху пясъка, донасяйки камък
отдалеч. Християнските пирамиди са райски, базиращи се на
самия твърд Камък, а този камък е Христос, за което великият
апостол казва следното: „И тъй, вие не сте вече чужди и
пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се
утвърдихте върху основата на апостолите и пророците,
имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху
който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет
чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие
чрез Духа” (Еф. 2:19–22).
На един не особено висок бряг на синьото Генисарет-
ско езеро седнал Божественият Строител върху зеле-
ната трева и започнал да нахвърля плана за новото здание.
Обаче Той не го чертаел върху пергамент и не го рисувал с
молив на хартия, а със страстни думи го запечатвал в душите
на Своите ученици като елмазен печат върху податлив восък.
Неговите първи думи разкриват с какво започва съзиждането
на райската пирамида и как се строи първият етаж.
„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството не-
бесно” (Мат. 5:3). Само тези слова произнася Божественият
Строител за полагане основите на първия, най-големия и най-
устойчив етаж, чийто фундамент трябва да носи върху себе си
останалата част от зданието. Но казаните думи трябва да са ти
достатъчни, о, християнино, ако само искрено желаеш да из-
дигнеш царската пирамида, на която ще се радваш в Рая на
вечността. Самият ти знаеш, че колкото по-дълбоко в земята
са основите на сградата, толкова по-надеждна е тя. Нашата
човешка бедност е много дълбока и скрита, така че доста от
нас не могат да достигнат до нейното дъно. Обаче благодат ще
имат онези, които се спуснат до самите низини. Бедността на
духа не е някакъв дар, получен отвън, а е реално състояние на
човека, което трябва само да се осъзнае. А до осъзнаването на
своята бедност се стига чрез сурови изпитания над самия себе
си. Който успее да го постигне, ще достигне до разбирането
на троякостта на бедността:
1) Бедността от гледна точка на своите познания.
2) Бедността от гледна точка на своята доброта.
3) Бедността от гледна точка на своите дела.
Бедността е висшата степен на нищетата. Когато човек раз-
мишлява за възможностите на разума си, за своите морални
качества, или пък за своята дейност, той винаги стига до убеж-
дението за своята преголяма нищета, направо казано бедност.
цитирайско езеро седнал Божественият Строител върху зеле-
ната трева и започнал да нахвърля плана за новото здание.
Обаче Той не го чертаел върху пергамент и не го рисувал с
молив на хартия, а със страстни думи го запечатвал в душите
на Своите ученици като елмазен печат върху податлив восък.
Неговите първи думи разкриват с какво започва съзиждането
на райската пирамида и как се строи първият етаж.
„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството не-
бесно” (Мат. 5:3). Само тези слова произнася Божественият
Строител за полагане основите на първия, най-големия и най-
устойчив етаж, чийто фундамент трябва да носи върху себе си
останалата част от зданието. Но казаните думи трябва да са ти
достатъчни, о, християнино, ако само искрено желаеш да из-
дигнеш царската пирамида, на която ще се радваш в Рая на
вечността. Самият ти знаеш, че колкото по-дълбоко в земята
са основите на сградата, толкова по-надеждна е тя. Нашата
човешка бедност е много дълбока и скрита, така че доста от
нас не могат да достигнат до нейното дъно. Обаче благодат ще
имат онези, които се спуснат до самите низини. Бедността на
духа не е някакъв дар, получен отвън, а е реално състояние на
човека, което трябва само да се осъзнае. А до осъзнаването на
своята бедност се стига чрез сурови изпитания над самия себе
си. Който успее да го постигне, ще достигне до разбирането
на троякостта на бедността:
1) Бедността от гледна точка на своите познания.
2) Бедността от гледна точка на своята доброта.
3) Бедността от гледна точка на своите дела.
Бедността е висшата степен на нищетата. Когато човек раз-
мишлява за възможностите на разума си, за своите морални
качества, или пък за своята дейност, той винаги стига до убеж-
дението за своята преголяма нищета, направо казано бедност.
Човек би искал да узнае своята съдба, би желал да разбере кой
е, откъде е и как трябва да постъпва, плетейки конците на
живота си. Но той вижда, дори ако самият е учен, че всичките
му познания по отношение на своето невежество наподобяват
на раковина, пълна с вода на фона на морските дълбини.
Човекът би искал да превъзхожда по доброта всички останали
същества на света, но вижда, че на всяка крачка попада в
калната локва на злото и на жестокостта. Той би искал винаги
да твори най-великите и грандиозни дела, но осъзнава, че без
външна помощ не е способен на нищо. Така, откъдето и да го
погледнем, човекът се убеждава в своята немощ и в нищо-
жеството си. Останалите хора не могат да му помогнат, тъй
като и те са нищожни и слаби, какъвто е самият той.
Тогава човекът се обръща към своя Творец, пада в прахта
пред Него, предава се на Неговата воля и Го призовава за
помощ. Подобно осъзнаване на своята немощ и разбиране на
пълната си нищожност се нарича нищета на духа. А нищетата
на духа се противи на високомерието на духа. Освен това
високомерието е много повече нищожество, отколкото нище-
та на духа. Осъзнаването и чувстването на своята нищожност
е много по-малко нищожество, отколкото високомерие.
Следователно високомерието – това е не само незнание, но и
глупост. Високомерието е майка на всички глупости и на
всички човешки злини. Да познаеш себе си, означава да
съумееш да видиш своята немощ и своето нищожество, да
достигнеш до съкрушение на сърцето и накрая, да протегнеш
ръце към Господа за милост и да Го умоляваш за помощ.
Съкрушението или смирението, които произтичат от пра-
вилното разбиране на нашата немощ, са основа на всички
добродетели, база на духовния живот на всеки християнин, а
те са фундамент на райската пирамида. Преподобният Йоан
Колов е рекъл: „Смирението е вратата към Бога”.
цитирайе, откъде е и как трябва да постъпва, плетейки конците на
живота си. Но той вижда, дори ако самият е учен, че всичките
му познания по отношение на своето невежество наподобяват
на раковина, пълна с вода на фона на морските дълбини.
Човекът би искал да превъзхожда по доброта всички останали
същества на света, но вижда, че на всяка крачка попада в
калната локва на злото и на жестокостта. Той би искал винаги
да твори най-великите и грандиозни дела, но осъзнава, че без
външна помощ не е способен на нищо. Така, откъдето и да го
погледнем, човекът се убеждава в своята немощ и в нищо-
жеството си. Останалите хора не могат да му помогнат, тъй
като и те са нищожни и слаби, какъвто е самият той.
Тогава човекът се обръща към своя Творец, пада в прахта
пред Него, предава се на Неговата воля и Го призовава за
помощ. Подобно осъзнаване на своята немощ и разбиране на
пълната си нищожност се нарича нищета на духа. А нищетата
на духа се противи на високомерието на духа. Освен това
високомерието е много повече нищожество, отколкото нище-
та на духа. Осъзнаването и чувстването на своята нищожност
е много по-малко нищожество, отколкото високомерие.
Следователно високомерието – това е не само незнание, но и
глупост. Високомерието е майка на всички глупости и на
всички човешки злини. Да познаеш себе си, означава да
съумееш да видиш своята немощ и своето нищожество, да
достигнеш до съкрушение на сърцето и накрая, да протегнеш
ръце към Господа за милост и да Го умоляваш за помощ.
Съкрушението или смирението, които произтичат от пра-
вилното разбиране на нашата немощ, са основа на всички
добродетели, база на духовния живот на всеки християнин, а
те са фундамент на райската пирамида. Преподобният Йоан
Колов е рекъл: „Смирението е вратата към Бога”.
Веднъж злият дух се препирал със свети Макарий и накрая възкликнал:
„Способен съм на всичко, Макарий, което и ти можеш, но
само в едно ме побеждаваш – в смирението!” За смирението
някой от светите отци е рекъл: „То не притежава език, за да
говори лошо за другите, не притежава очи, за да вижда
чуждото зло, не притежава уши, за да чува злословието на
другите”.
Който е осъзнал, че в нищожеството си не може нищо без
Божия помощ, той е положил надежден фундамент в основите
на своята райска пирамида. Без мен не можете да направите
нищо, казал Господ.
цитирай„Способен съм на всичко, Макарий, което и ти можеш, но
само в едно ме побеждаваш – в смирението!” За смирението
някой от светите отци е рекъл: „То не притежава език, за да
говори лошо за другите, не притежава очи, за да вижда
чуждото зло, не притежава уши, за да чува злословието на
другите”.
Който е осъзнал, че в нищожеството си не може нищо без
Божия помощ, той е положил надежден фундамент в основите
на своята райска пирамида. Без мен не можете да направите
нищо, казал Господ.
Търсене
За този блог
Гласове: 1232
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие