- Отче благослови ме, както би ме благословил моят собствен баща!

После насаме някои го попитаха защо направи това. Той отговори:

- Наистина утре той ще ни остави и ще премине при Господа.

Така и стана. Всред фулския народ имаше един голям дъб, сраснат с череша, който наричаха "Александър" и под който извършваха богослужения, като не позволяваха на женския пол да пристъпи нито към него, нито към богослуженията под него. Като чу това, Философът си направи труд да отиде при тях и каза:

- Елините наследиха вечна мъка, задето се покланяли на небето и земята като на Бог ­ на такива велики и красиви творения. А вие как ще избегнете вечния огън като се покланяте на дърво ­ едно просто нещо, което е готово за огъня?

Те отговориха:

- Ние не сме почнали отсега да правим това, но сме го възприели от своите бащи, и от него получаваме изпълнението на всички наши просби, а най-вече много дъжд. И как можем да го отсечем, което не е дръзнал никой преди нас? Ако ли някой дръзне, той веднага ще умре, но и дъжд вече няма да видим до края си.

Философът им отговори:

- Бог за вас говори в Библията, а вие как така се отмятате от Него? Исаия вика от името на Господа и казва: "Ето аз ще дойда да събера всички племена и народи, и те ще дойдат и ще видят славата Ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите в Тарсис, и Фул, и Луд, и в Мосох, и Товел, и в Елада, и в далечните острови, които не са чували името Ми и не са видели славата Ми. Те ще възвестят на народите Моята слава" ­ казва Господ Вседържител. Братя, познайте Бога, Който ви е сътворил! Ето Евангелието на Новия Божи завет, в което сте се покръстили!

Като ги придума с такива сладки думи, заповяда им да отсекат дървото и да го изгорят. Тогава старейшината се поклони и отиде, та целуна Евангелието, също и всички други. Получиха от Философа бели свещи и с песни пристъпиха към дървото. Философът взе секирата и пръв удари 33 пъти, след което заповяда на всички да отсекат, изкоренят и изгорят това дърво. Същата нощ падна дъжд от Бога и възхвалиха Бога с голяма радост. А и Бог се възрадва твърде много на това.

Философът се завърна в Цариград, представи се на царя, засели се при църквата "Свети Апостоли" и там живееше в безмълвие, като се молеше на Бога. А в църквата "Св. София" има една чаша от скъпоценен камък, дело на цар Соломон, на която с еврейски и самарянски букви са написани стихове, които никой не можеше нито да прочете, нито да изтълкува. Философът взе, прочете и изтълкува. Първият стих гласи така: "Чашо моя, чашо моя, предричай, докато е звездата! Бъди, Господи, питие за първенеца, който бди нощем!" После другият стих: "За Господне вкусване направена от друго дърво. Пий и се опий с веселие и извикай: алилуия!" И след това третият стих: "Ето го Князът, и целият събор ще види Неговата слава, и цар Давид посред тях!" После написано числото 909. След като го разчете Философът подробно, намери, че от дванадесетата година на Соломоновото царуване до Рождество Христово са 909 години. И това е пророчество за Христа.

Докато Философът се радваше в Бога, ето че пак се яви друга работа не по-малка от първите. Моравският княз Ростислав, по внушение Божие, се съвещава със своите князе и моравци и изпрати пратеничество при византийския император Михаил, като казваше:

- Нашият народ се отказа от езичеството и се придържа към християнския закон, обаче нямаме такъв учител, който да ни изясни на наш език истинската християнска вяра, та и други страни като ни гледат, да се уподобят на нас. Затова, Господарю, молим изпрати ни такъв епископ и учител, защото винаги от вас изхожда добрият закон по всички страни!

Царят свика съвета, а повика и Константин Философ, за да чуе това писмо, и му рече:

- Знам, Философе, че си преуморен, но се налага ти да отидеш там, защото никой не може да извърши тази работа като тебе.

Философът отговори:

- И съм преуморен, и болен телесно, но с радост ще отида там, стига само да имат букви на своя език.

Царят му каза:

- И дядо ми, и баща ми, и много други са правили опити безуспешно. Та как бих могъл аз да се справя?

Философът рече:

- Но кой може да запише на води своите проповеди, та и да придобие име на еретик?

Царят пак му отговори заедно с вуйчо си Варда:

- Ако ти поискаш, Бог, Който дава на всички просещи без съмнение и Който отваря на хлопащите, може да ти даде.

Философът си отиде и се предаде на молитва и пост по своя обичай заедно с другите свои сътрудници. И скоро Бог послуша молитвите му и му откри да състави буквите, и той веднага започна да пише Евангелието: "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" и прочее.

Царят се зарадва и прослави Бога заедно с членовете на своя съвет, и го изпрати с много дарове, като написа такова послание на Ростислав:

"Бог иска всички да стигнат до познание на истината и да се издигнат на по-висока степен, затова, като видя твоята вяра и подвиг, в наше време откри букви за вашия език, каквито по-рано е нямало, та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. Затова ти изпращаме самия този, на когото Бог ги откри, благоговеен и благоверен мъж и много учен философ. Приеми го като дар по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, скъпоценен камък и преходно богатство! Подвизавай се заедно с него да утвърдите бързо това дело и с все сърце да потърсите Бога! Погрижи се за общото спасение и подтиквай всички да не се ленят, но да поемат истинския път, та и ти като ги доведеш с твоя подвиг, да познаят Бога, да приемеш своята награда в този век и в бъдещия, приготвена за всички ония души, които искат да вярват в нашия Бог Христа, и да оставиш спомен за себе си на бъдещите поколения подобно на великия цар Константин отсега и до века!"

Като пристигна Кирил в Моравия с брат си Методий, Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. А той скоро преведе целия богослужебен чин и ги научи на утринна, часове, вечерня, повечерие и тайнствената служба ­ света литургия. Тогава според пророческите думи, отвориха се ушите на глухите да слушат библейските слова и стана ясен езикът на гъгнивия. Бог се възвесели за това, а дяволът се огорчи.

Но докато се ширеше Божието учение, изначалният зъл завистник ­ проклетият дявол, влезе в своите съсъди и започна да подбужда мнозина, като им говореше: "Така не се слави Бог. Ако това би Му било угодно, не можеше ли да направи така, щото и славяните да славят Бога още от начало, като пишат с букви своята реч? Ами избра само три езици, с които подобава да Му се въздава слава ­ еврейски, гръцки и латински!" Това говореха латински клирици ­ владици, свещеници и техните ученици.

Философът се пребори с тях, както Давид с другородците, победи ги с библейски думи и ги нарече триезичници или пилатяни (Защото на тия три езици Пилат написал надписа на кръста Господен.)

И не само това говореха, но и на друго безчестие учеха народа: че под земята живеят човеци с големи глави; че всички влечуги са дяволско творение, че ако някой убие змия, заради това ще се избави от девет свои грехове, че който убие човек, три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да не се докосва; не забраняваха на народа си да прави жертвоприношения по стар езически обичай, както не забраняваха и безчестните женитби.

Всичко това Философът изсече като тръни и го изгори със словесен огън, като им казваше заедно с пророка:

- "Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци!"

"Правехте това, което Аз ненавиждах: защото Господ е свидетел между тебе и жената на твоята младост, която си оставил. А тя е твоя другарка и твоя законна жена. Пази духа си, и не напущай жената на твоята младост! Ако ли я възненавидиш и напуснеш, безчестие ще покрие твоите помисли!"

И в Евангелието Господ казва: "Слушали сте, че бе казано на древните: Не прелюбодействувай! Аз пък ви казвам, че всеки който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си".

И пак: "Казвам ви, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства, и който вземе напусната от мъжа є, и той прелюбодейства".

И още: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!"

След като прекара четиридесет месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици. Пътьом го прие Коцел, князът на Панония, който обхванат от такава силна любов да се научи на славянските книги, му предаде около петдесет ученици, за да ги научи; оказа му голяма почит и го препрати в неговия път. И не взе нито от Ростислав, нито от Коцел злато или сребро, нито друго нещо, понеже беше положил в сърцето си евангелското слово, а само измоли пленници от двамата деветстотин и ги пусна свободни.

Когато беше във Венеция, против него се събраха като врани на сокол епископи, свещеници и монаси, подигнаха триезическата ерес и казваха:

- Човече, кажи ни, как сега си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил ­ нито апостол, нито римски папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние познаваме само три езика, на които подобава да славим Бога в книгите ­ еврейски, гръцки и латински!

Философът им отговори:

- "Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.

Ако ли не искате да разберете от това истината, поне в Библията вижте присъдата си. Давид вика и казва: "Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо!" И пак: "Възклицавайте Господу, цяла земьо, тържествувайте, веселете се и пейте!" И на друго място: "Цялата земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний" И пак: "Хвалете Господа, всички народи! Прославете Го, всички племена!" и "Всяко дихание да хвали Господа!"

А Евангелието казва: "Които Го приеха, даде им възможност да станат чеда Божий". В същото Евангелие Господ говори: "И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, за да бъдат всичкиедно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе!" А в Евангелието от Матея рекъл: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Света го Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал! И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света, амин!" И в евангелието от Марка казал: "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици".

А към вас, законоучителите, казва: "Горко вам, книжници и фарисеи лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате нито влизащите пускате да влязат". И пак: "Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието, сами не влязохте, и на влизащите попречихте!" А Павел пише на коринтяните: "Желая всички вие да говорите езици... И бездушните предмети като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка или на гусла? Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?

Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, което говорите? Защото ще говорите на вятър. Толкова например различни думи има в света и ни една от тях не е без значение. Ако прочее не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец па и говорещият ще бъде за мене чужденец... И тъй какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира какво казваш? Ти благодариш хубаво, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат...

В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на твоя народ, но и тъй няма да Ме послушат, казва Господ"... Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което пиша, са Господни заповеди. А който не разбира, нека не разбира! И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици! Всичко да става с приличие и ред". И пак казва: "всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца!

С тези и още много други думи ги посрами, остави ги и си замина по своя път.