който преди бил разбойник
Блаженият Варвар преди бил жесток разбойник в Луканските страни. Той пролял много човешка кръв и никой не можел да го залови, нито пък да се пребори с него, понеже притежавал необикновена телесна сила. Но преблагият и човеколюбив Бог, Който не иска смъртта на грешника и търси спасението на всички, както някога на апостол Павел, с действието на Своя Промисъл уловил и разбойника в мрежите на спасението. Веднъж, когато той седял в една пещера и гледал купищата заграбено злато, неочаквано до сърцето му се докоснала Божията благодат, извеждаща грешника на пътя на покаянието. Душата му се умилила и като си спомнил за страшния Божий съд, започнал да скърби и да говори на себе си:
- Уви, какво сторих! Пролях много човешка кръв, много жени оскверних, откраднах чуждо имущество и извърших много други злини! Но днес или утре ще умра; на кого ще остане това, което придобих.
И след това въззвал отново:
- Зная, че Христос приел при Себе си древния разбойник по милостта Си: ще приеме и мен, ако се покая. Затова сега се кая и се съкрушавам заради делата си и търся Неговото милосърдие.
Когато казал това дълбоко в душата си, Варвар станал, без да каже нищо на другарите си, скрил само меча под дрехите си и като оставил всичко, през нощта отишъл в най-близкото селище, където имало църква. Дошъл там по време на утренята и след края и паднал в нозете на свещеника, възклицавайки със сълзи:
- Отче свети! Не отхвърляй мене, окаяния грешник, дошъл при твоята святост: понеже искам да се покая за злодействата си.
Свещеникът го вдигнал от земята, завел го до светия олтар и казал:
- Изповядай пред Бога съгрешенията си, сине, а аз ще бъда смирен свидетел на твоята изповед и покаяние.
Каещият се заговорил:
- Отче, аз съм онзи разбойник Варвар, за който, мисля, си чувал и ти. Преизпълнен съм с множество грехове, с телесна нечистота, грабежи и убийства: защото съм убил до триста души, а с меч погубих и двама свещеници, задето не поискаха да ме допуснат до тайнството на покаянието. И ето, ако мислиш, че Бог ще ме приеме в покаянието ми, превържи по свое усмотрение моите греховни язви с Божиите заповеди; ако ли пък не, вземи този меч и заповядай да ме убият.
Но свещеникът му казал:
- Сине! Няма грях, който да побеждава Божието милосърдие: ти само не се отчайвай. Иди в моя дом и изпълни на дело каквото ти заповядам.
Като излязъл от църквата, свещеникът видял Варвар да се движи след него на лакти и колена. Рекъл му:
- Какво правиш, сине?
Варвар отговорил:
- От мига, когато паднах на земята пред Бога с моите грехове, няма да се вдигна, докато не ми бъдат простени всички зли дела.
- Сине - казал му свещеникът, - ти доброволно даваш обет за това на Бога. Опази го и ще ти бъде простено всичко.
Като стигнал вкъщи, свещеникът отново му казал:
- Ето, сине, децата ми, робите, добитъка и кучетата: към кого искаш да бъдеш приравнен, за да се храниш заедно с тях?
Варвар отговорил:
- Отче, аз не се смятам за равен дори на кучетата; но поради телесната потребност от храна, сложи ме при тях, за да ям с тях и да бъда без покрив през всичките си дни и нощи.
На това свещеникът отговорил:
- Постъпи така, както говориш пред Бога, сине, и уповавай на великото Му милосърдие.
И Варвар живял така при свещеника три години, подобно на животно, пълзейки на ръце и крака и без да става от земята, понеже се смятал за недостоен да бъде сред хората. Хранел се само с животните и кучетата и с тях оставал вън от къщата ден и нощ. След края на третата година свещеникът му казал:
- Доста, сине, престани да се храниш с кучетата, защото Господ ти дарява Своята милост.
- Но аз, отче - отговорил Варвар, - искам още да се храня с добитъка.
Свещеникът му рекъл:
- Чедо! Бог вижда и тоя обет, който Му принасяш със смирение, понеже желаеш така да пострадаш заради греховете си.
Варвар отишъл вън от селото заедно с добитъка, движейки се като четириного и пасейки оскъдната трева. Той останал на поляната дванадесет години, съвсем гол. Кожата му станала като кора на дърво; изгаряна от слънчевия зной и напукана от студа, тя почерняла като въглен. И станал блаженият Варвар доброволен мъченик.
Когато изминали дванадесет години от страданията му, с Божествено откровение му било известено за прощаването на греховете му и за това, че му предстои да завърши подвига на покаянието си мъченически, като пролее кръвта си. И ето, веднъж, докато ходел по поляната, Варвар се доближил до пътя, където били спрели някакви търговци. Помислили, че наближава някакъв звяр (защото не видели какво се движи в гъстата трева), те изстреляли от лъковете си няколко стрели и го поразили с три от тях; като се приближили и видели, че простреляли човек, те изпаднали в ужас. А Варвар им казал да не се страхуват и да не скърбят, разказал им всичко за себе си и наредил да кажат за кончината му на свещеника на селото. След това предал душата си в Божиите ръце.
А свещеникът, като научил от търговците за станалото, отишъл на онова място и видял тялото на блажения Варвар просветлено, озарено от светлина. Той опял мъртвия и го погребал на мястото, където бил убит. Впоследствие от гроба на блажения Варвар започнало да се дава изцеление на болните от различни недъзи. След време тук заедно с презвитера дошли хора, отворили гроба и видели, че тялото на светеца не само било нетленно, но и източвало целебно миро. Тогава всички се почудили и прославили Бога; а честните мощи на свети Варвар пренесли с големи почести в селото си и ги положили в църквата, удивлявайки се на чудното човеколюбие и милосърдие на нашия Христос Бог, на Когото с Отца и Светия Дух се възнася чест и слава во веки. Амин.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие