Евангелската притча за Блудния син е жива история за мнозина християни. Припомнете си последния път, когато се покаяхте, получихте опрощение на греховете и се приобщихте със светите Тайни Христови. За всеки един от нас този прекрасен миг е различен, едни се причастяват по-често, други по-рядко, а трети не го правят. Питаме ли се защо е така, защо бързо забравяме благодатните дарове, които получаваме от Господа. Защо душата става безчувствена, защо принципите за добро и човечност се променят, чувствата и желанията загрубяват? И сега много от нас приличат на Блудния син, изоставен, сам, далече от своя Създател.
Но ако подражаваме на Блудния син в падението, нека му подражаваме и в издигането. И ние като него разпиляваме нашето благодатно наследство. Нека също като него да побързаме да се върнем в обятията на небесния наш Отец, които винаги са отворени за нас.
Нека се поучим от блудния син, който намери отново пътя към Отца, като се опомни и видя, че не може да живее без онова, което му бе предложено като наследство от Самия Създател.
Това е първата стъпка, при която се активират мисълта и волята на човека да отстъпи от греха и да тръгне към Бога
Началото на пътя е най-трудно и зависи от самите нас. Ние трябва да тръгнем и да се откажем от греха, който ни погубва с неговите съблазни и примамки. Грехът потопява душата в съня на самозабравата, безчувствието и безгрижието. И според св. отци грешният човек дълбоко спи. И както е необходимо да събудим заспалия, за да стане и тръгне, така и грешният човек трябва да бъде пробуден от греховния сън, за да види опасността и да избяга от нея. За пробуждането на личността имаме помощта на Словото Божие, словото на отците, богослужебния чин на Църквата, на цялото Божие творение, на щастливите и нещастни обстоятелства в живота. Всичко това буди заспалия грешник и го призовава с думите на св. ап. Павел: „Стани ти, който спиш ... и ще те осветли Христос” (Ефес. 5:14). За същото духовно пробуждане говори и едно от великопостните песнопения: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш, краят наближава...”. Нека се молим и просим от Бога да ни събуди, да ни върне при братята в Църквата, да ни върне в дома на Отца ни. И Бог, на Когото „се покланяме в Троица, Който е създал света и промишлява за него, спасява ни в Господа Иисуса Христа, с благодатта на Духа Свети, в своята Света Църква, съобразно вярата ни очиства ни в този живот, та за малкия тукашен труд в другия живот да ни даде вечен мир” (Св. Йоан Златоуст). Но грехът изтръгва всичко от нашето внимание и го увлича в друг ред, различен от Божия порядък. Както св. Йоан Златоуст подчертава: „От греха се забравя Бог, забравя се благодатното домостроителство Божие, забравя се смъртта, забравя се бъдещият живот и справедливото възмездие.” Виждат се само земните блага и чувственият живот; парите, вещите, имотите, които обаче след смъртта не могат да помогнат на онзи, който ги е притежавал, защото там в небесата душата е сама, гола и беззащитна, и ще се срещне с Господа, без да може да се скрие нищо от Него.
Нека съсредоточим вниманието си върху Божия порядък, а не върху онова, което ние устройваме през земния си живот. Да си припомним, че Бог всичко е създал чрез Словото, отличил човека от всички твари и го удостоил със Своя образ. Но човекът паднал и прогневил Бога, своя Творец, и бил изгонен от рая. Как Бог от любов към човека обещал да изпрати Спасител и въплътилият се Син Божий с кръстната Си смърт изкупил човешкия род, как Бог изпратил Светия Дух и на Петдесетница основал Църквата.
Как ние, които сме членове на Тялото Христово - Църквата, си позволяваме чрез своя безгрижен и порочен живот да опетняваме това свято тяло, чиято Глава е самият Христос. Защо не се пробудим, да потърсим изход, да излезем от греха, както излезе Блудният син. Той си спомни, че дори наемниците в дома на баща му имали хляб в изобилие, а той, на когото всичко било дадено, сега нямал нищо и трябвало да се храни с прасетата. Колко светло, блажено и спокойно е в дома на Отца и колко мрачно, неспокойно и тъжно е извън Неговата прегръдка. Блудният син си казал: каква нужда имам да служа на чужди господари, да се повреждам и да се погубвам? Ще стана и ще отида. Ще захвърля грешния си живот, чрез който пропилях всичко, което имах като благодатен дар и ще се върна при Отца ми и ще заживея при Бога.
Това е втората стъпка - грешникът се решава на дело да промени живота си
И от покаянието в мисълта си решава да се покае и на дело и със силна воля да осъществи онова, което е решил. Това решение е дарът на благодатта - не бива да го пренебрегваме и отхвърляме!
Нека да започнем поновому нашия живот, за да се спасим, нека решително и бързо да тичаме към дома на Отца ни.
В предстоящите дни да пазим поста, да посещаваме храма, да даваме милостиня, да забравим всички житейски грижи, да прощаваме, да обичаме, да четем за Бога, да размишляваме за Него и най-вече да Му се молим с ум и сърце. Ако вършим това с цялата си искреност, добросъвестност и търпение, както ни съветват св. отци, Господ ще види нашия стремеж, ще ни осени със Своята благодат, ще смекчи сърцето ни и ще ни даде сили да сломим ветхия човек, за да кажем и ние като Блудния син: „Татко, съгреших против небето и против Тебе и не съм вече достоен да се нарека Твой син”. И в този момент Бог, нашият Отец небесен, ще ни приеме като дългоочаквани гости на Неговата трапеза, ще ни облече, нахрани и прегърне със Своята благодат, за да живеем вечно в Неговия дом!
Това е третата стъпка, решението е взето - да седнем на трапезата Господня
Каква е трапезата Господня? Това е участието в богослужението и в тайнствата на Църквата, това е приобщаването със светите тайни Христови, Неговото тяло и Неговата кръв, това е причастието, което човек приема, след като се е примирил с Бога, с ближните и със себе си. След като се е подготвил достойно в периода, определен от Църквата за пост и въздържание, и се е изповядал, за да получи прошка на греховете си. Причастието дава духовна сила и благодат за спасението на човека и за вечен живот.
Затова нека се възползваме от безкрайното Божие благоволение, да се оставим Бог да ни води и направлява и никога да не забравяме Неговите благодеяния към нас грешните. Пътят на обръщането от греха към Бога е труден, но не е невъзможен. Направете първата крачка - и Той ще ви подаде ръка; покайте се - и Той ще ви прости.
И като последвате призива на апостола: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите” (Ефес. 5:14), достойно се подгответе за срещата с Господ Иисус Христос в тайнството Изповед и св. Евхаристия. Амин!
Дякон Иван Иванов
|