Бог е любов :: Блажен народът, чийто Господ е Бог!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.04.2014 09:29 - Блажен народът, чийто Господ е Бог!

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:

Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф

Така псалмопевецът св. пророк и цар Давид облажава онзи народ, който вярва в истинския Бог. С тези думи Българската православна църква духовно кърми и спасява нашия народ, възвестявайки по цял свят блаженството, което притежаваме, че нашият Господ е един истински Бог. „Благословен Бог наш” - така започваме богослужбите по всяко време на денонощието в нашите храмове и у дома, та да може всеки поотделно да каже: Да, Господи, Ти си мой Бог, „моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит” и аз на Тебе се уповавам. Ти си Господ Бог на „моя народ” (вж. Пс. 143:2).

Още на Мойсей Господ рече: „Аз съм Бог на баща ти” (Изход. 3:6); „Аз съм вечно Съществуващият” (3:14); „Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител... Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди” (20:5-6); „Да нямаш други богове, освен Мене” (20:3).

Само Бог може да каже това. По пътя за Дамаск Той се явил и на Савел със същите думи. Особено това слово „Аз” е велико. То означава личност. Личността има истински живот. Това е Господ, Който и в Новия Завет рече: „Преди Авраам да е бил, Аз съм” (Йоан 8:58). „Аз съм пътят и истината и животът” (Йоан 14:6). „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, първият и последният” (Откр. 22:13). Затова, щом Господ казва: „Аз!”, ние, човеците, трябва да казваме: „Ти!” В тези две думи „Аз” и „Ти” се съдържа цялата пълнота. Защото извън Бога няма нищо. Всеки трябва да рече: докато съм в Бога - нещо съм, щом съм извън Него - умирам.

Чрез Господа Иисуса Христа ние сме видели и Отца. Само чрез Него ние можем да познаем както Бога, така и човека. Тук е тайната на Божия промисъл за нас, човеците. Божият Син се уподоби във всичко на човека, та човекът да може да се уподоби във всичко на Бога. „Аз рекох: богове сте” (Йоан 10:34), четем в св. Библия. „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). „Защото писано е: „бъдете свети, понеже Аз съм свет” (1 Петр. 1:16). А свет може да бъде всеки, който носи в себе си Св. Дух.

Истинското робство е робството на греха. Истинската свобода е съвъзкресението в Христа. Затова св. Православие учи, че християнството е живот, а християнското знание - жив опит от общуването с Бога. Такава е и целта на св. Българска православна църква - да ръководи своите духовни чеда да обичаме Бога, без да сме Го видели, и в Когото вярваме сега, без да Го виждаме, да се радваме с неизказана и преславна радост, като постигаме края на нашата вяра - спасението на душите (вж. 1 Петр. 1:8-9). Българската православна църква е тук по нашата земя хубава не, за да ни прави щастливи. Тя е тук, за да ни направи свети. Любовта Христова е основата. Да обичаш обаче Христа, означава да пиеш от Неговата чаша; да включиш в живота си живота на цялото човечество; да вземеш върху себе си греховете на света като свои собствени; да се молиш за хората, дори за враговете си, което не се постига леко. Христос е всичко за всички. Ако ограничим личността Му с националност, ние ще загубим всичко и ще пропаднем в мрак.

Крайъгълният камък на св. Евангелие е любовта към враговете. Който обича враговете, познава Христа с дух и истина. Който няма тази сила, той не е православен. Враговете трябва да се покоряват с любов. Всеки трябва да знае, че абсолютно зло не съществува. Единственият абсолют е безначалният Бог. Използването на сила заменя едно насилие с друго и поддържа динамиката на злото. Победа, извоювана със сила, е посрамваща за човечеството. Тя не може да трае вечно. Победата на мъчениците и светиите носи истинската слава. Тя трае во веки веков. Искате доказателства за това? Огледайте се, когато сте в изографисан храм, и ще видите. Навън по земята ще срещнете безкрайни страдания, престъпления и трагедии, а на небето и в храма - обилно множество ангели и светци. Какво значи това? В Бога няма трагедия. Тя съществува само за онзи, който не може да вижда зад пределите на този свят. Припомнете си страданията Господни: Христос преживява трагедията на цялото човечество, но в Самия Него няма и следа от трагедия. Бидейки в мъка под кръста, Той изпрати с убруса Си много здраве и живот на Авгар.

Каква е поуката? Да бъдем смели и твърди следовници на Христа. Ако целта е ясна - да спасим душите си и да се обожим, то и пътят към нея трябва да бъде ясен, т. е. да следваме заповедите Христови. Като спазваме заповедите, ние ставаме вътрешно подобни на Христа. Неговият живот става наш живот; Неговото съзнание - наше съзнание; Неговите мисли - наши мисли. А какво по-хубаво от това - Христос да е с нас, при нас, между нас, в нас! Ако Той е с нас, никой не може да бъде против нас!

Прочее, нека се стараем да прекарваме всеки ден без грях. Да внимаваме в живота ни да няма нищо безлично. Духът ни да живее ден и нощ там, където е Христос. Всеки от нас, където и да го е поставил Бог, да работи за придобиване на Св. Дух и Бог ще свърши останалото.

Като Божи народ нека от все сърце да Му се помолим: Боже, нова песен ще Ти изпеем от името на любимия Ти български православен народ: избави и спаси ни от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата. Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, а нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати. Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна; да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища; да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове. Защото Ти си наш Бог и ние - българите - сме Твой народ. „Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог” (Пс. 143:15). Амин.

Нагоре