Постинг
31.03.2014 11:37 -
ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОГРЕСА - 2
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 1918 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2014 11:47
Прочетен: 1918 Коментари: 4 Гласове:
2
Последна промяна: 31.03.2014 11:47
Европейският човек е глупав, щом може, без да вярва в Бога и безсмъртието на душата, да вярва в прогреса,
в смисъла на живота и да работи върху това. За какво ми е прогрес, когато той ме обрича на смърт? За
какво са ми всички неща, всички съзвездия, всички култури, когато от тях ме дебне смъртта и най-накрая
ме улавя? Където има смърт, там със сигурност няма прогрес. А ако го има, той е прокълнат прогрес към
воденицата на смъртта.
Тази безпътица на европейския хуманистичен прогрес е усетил и художествено изразил в своята трагедия
“Rossum’s universal Robots” изтъкнатият чехословашки писател Карел Чапек. Между неговите герои Алквист
и Елена се води следният диалог:
Алквист: Нана, има ли някакъв молитвеник?
Елена: Има един огромен.
Алквист: И в него навярно се намират молитви за разни случаи в живота? Против природни бедствия? Против
болести?
Елена: Да, против изкушения, против наводнения...
Алквист: А против прогреса няма ли?
Елена: Сигурна съм, че няма.
Алквист: Е, жалко.
Приятели, срещу хуманистичния човек и неговия прогрес стои Христовият човек със своя богочовешки
прогрес. Основното начало на богочовешкия прогрес е: човек е истински човек единствено с Бога, единствено
с Богочовека; с други думи: човек е истински човек единствено с безсмъртието, тоест с преодоляването
на всичко смъртно и всяка смъртност, с победата над смъртта. Като побеждава у себе си греха и злото,
Христовият човек преодолява смъртта и смъртността в своето съзнание и чувства и съединява себе си
с Единствено Безсмъртния - с Богочовека Христос. Христовият човек, като се съединява с безсмъртния
Богочовек, вече е безсмъртен, още в този свят получава безсмъртие: неговият ум вече мисли с мисъл
Христова, мисъл безсмъртна и вечна, а сърцето му вече усеща в себе си живота Христов, живот безсмъртен
и вечен...
В очите ви като че ли се чете въпросът: как се постига това в тази воденица на смъртта? Ето как: с вяра във
Възкръсналия Господ Иисус. Човек повярва ли от все сърце и искрено във възкръсналия Богочовек, в душата
му веднага се ражда чувството за безсмъртност, за възкресение, усещане, че смъртта е победена, а с нея и
грехът, и злото. Това усещане за личната безсмъртност въодушевява и подтиква християнина към евангелски
подвизи и той с радост изпълнява заповедите Христови, и с възторг преминава жизнения път от небитие
към всебитие, от смърт към безсмъртие. Съединявайки се с Христа, човек се чувства безсмъртен и безкраен
с цялото си същество. Така трагичният принцип на хуманистичния прогрес - смъртта е необходимост, се
заменя с радостния принцип на богочовешкия прогрес - безсмъртието е необходимост.
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Pravosl-filosofia/book.pdf
Богочовешкият прогрес има своя богочовешка нравственост: целият човешки живот има своето ръководство
и сила в Богочовека. Добро е само онова, което е Христово; вън от това няма истинско добро. Безсмъртието
е главно свойство на Христовото добро. Оттук безсмъртието е необходимо в нравствеността на Христовия
човек като усещане, като съзнание, като дело, като практика. Да усещаш Господа Христа като душа на своята
душа, като живот на своя живот - това е и човешката безсмъртност, понеже с това е осигурена безкрайността
и безконечността на мислите, чувствата, живота. За истинския християнин безсмъртието е и естествено,
и логично, а също и неговата безкрайност. То е, което способства и осигурява безкрайното нравствено
усъвършенстване, безкрайния нравствен прогрес към Бога, у Когото се събира цялото съвършенство.
Поради това е съвсем естествен, логичен и оправдан категоричeският императив на богочовешкия прогрес:
Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
Христовият човек върви по пътя на божественото съвършенство, побеждавайки с помощта на евангелските
добродетели греха и злото у себе си и в света. Той винаги се стреми напред от добро към по-добро, от малко
към по-голямо, от по-голямо към най-голямото. При това той никога не спира, защото застояването означава
духовна смърт. Чрез всяка чиста мисъл, чрез всяко свято чувство, чрез всяко добро желание и блага дума
човекът напредва към възкресението, към безсмъртието, към вечния живот.
Побеждавайки греха и смъртта, Христовият човек преминава в този живот три главни етапа на християнското
развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа. Крайната цел на неговата борба
е да възкръсне с Христа. А това значи да победи смъртта. Значи, ти вече си победил смъртта, ако с душата
си си повярвал във възкръсналия Богочовек, защото Той е казал: “Който вярва в Мене, има живот вечен...
преминал е от смърт в живот...”.
цитирайи сила в Богочовека. Добро е само онова, което е Христово; вън от това няма истинско добро. Безсмъртието
е главно свойство на Христовото добро. Оттук безсмъртието е необходимо в нравствеността на Христовия
човек като усещане, като съзнание, като дело, като практика. Да усещаш Господа Христа като душа на своята
душа, като живот на своя живот - това е и човешката безсмъртност, понеже с това е осигурена безкрайността
и безконечността на мислите, чувствата, живота. За истинския християнин безсмъртието е и естествено,
и логично, а също и неговата безкрайност. То е, което способства и осигурява безкрайното нравствено
усъвършенстване, безкрайния нравствен прогрес към Бога, у Когото се събира цялото съвършенство.
Поради това е съвсем естествен, логичен и оправдан категоричeският императив на богочовешкия прогрес:
Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
Христовият човек върви по пътя на божественото съвършенство, побеждавайки с помощта на евангелските
добродетели греха и злото у себе си и в света. Той винаги се стреми напред от добро към по-добро, от малко
към по-голямо, от по-голямо към най-голямото. При това той никога не спира, защото застояването означава
духовна смърт. Чрез всяка чиста мисъл, чрез всяко свято чувство, чрез всяко добро желание и блага дума
човекът напредва към възкресението, към безсмъртието, към вечния живот.
Побеждавайки греха и смъртта, Христовият човек преминава в този живот три главни етапа на християнското
развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа. Крайната цел на неговата борба
е да възкръсне с Христа. А това значи да победи смъртта. Значи, ти вече си победил смъртта, ако с душата
си си повярвал във възкръсналия Богочовек, защото Той е казал: “Който вярва в Мене, има живот вечен...
преминал е от смърт в живот...”.
Щом повярва във възкръсналия Богочовек, човекът започва да става човек, защото се освобождава от греха
и смъртта и придобива усещане за безсмъртие. Грехът е болест, която притъпява чувството за безсмъртие,
и човек не достига до живия и истинен Бог нито с чувство, нито с мисъл. Такъв човек е осакатен, той е
получовек. Христос е победил греха и смъртта с възкресението Си, за да събуди човека за безсмъртие и
вечен живот, да оживи и обнови слабото му и притъпено чувство за безсмъртие и той да усети Бога и вечния
живот като смисъл на човешкия живот и на земята, и на небето.
Всъщност Църквата е божествена работилница, в която непрестанно се обновява и укрепява човешкото
чувство и съзнание за лично безсмъртие и безкрайност. Нима молитвата не прави душата безкрайна,
съединявайки я с Бога? Нима любовта не обезсмъртява душата, въздигайки я до Бога? Нима милосърдието,
добротата, смирението и праведността не обезсмъртяват човека, пренасяйки го в царството на Христовата
Истина? Да не се самозалъгваме: чрез всяка евангелска добродетел човек побеждава по малко смъртта у
себе си, докато най-накрая напълно я победи и си осигури безсмъртие и живот вечен.
При богочовешкия прогрес човекът постоянно върви с Христа като по Божи път чрез Божията истина към
вечния и безсмъртен живот. А всичко това е дарувал на човешкия род Богочовекът Христос със Своето
възкресение. Цялата истина в света, смисълът на всички творения, цялата радост на всички същества са
дадени на човешкия род чрез възкресението на Богочовека Христос. Затова Христовото възкресение е най-
съдбоносното събитие в историята на света, от него зависи непреходната, божествената стойност не само
на отделния човек, но и на всички хора.
цитирайи смъртта и придобива усещане за безсмъртие. Грехът е болест, която притъпява чувството за безсмъртие,
и човек не достига до живия и истинен Бог нито с чувство, нито с мисъл. Такъв човек е осакатен, той е
получовек. Христос е победил греха и смъртта с възкресението Си, за да събуди човека за безсмъртие и
вечен живот, да оживи и обнови слабото му и притъпено чувство за безсмъртие и той да усети Бога и вечния
живот като смисъл на човешкия живот и на земята, и на небето.
Всъщност Църквата е божествена работилница, в която непрестанно се обновява и укрепява човешкото
чувство и съзнание за лично безсмъртие и безкрайност. Нима молитвата не прави душата безкрайна,
съединявайки я с Бога? Нима любовта не обезсмъртява душата, въздигайки я до Бога? Нима милосърдието,
добротата, смирението и праведността не обезсмъртяват човека, пренасяйки го в царството на Христовата
Истина? Да не се самозалъгваме: чрез всяка евангелска добродетел човек побеждава по малко смъртта у
себе си, докато най-накрая напълно я победи и си осигури безсмъртие и живот вечен.
При богочовешкия прогрес човекът постоянно върви с Христа като по Божи път чрез Божията истина към
вечния и безсмъртен живот. А всичко това е дарувал на човешкия род Богочовекът Христос със Своето
възкресение. Цялата истина в света, смисълът на всички творения, цялата радост на всички същества са
дадени на човешкия род чрез възкресението на Богочовека Христос. Затова Христовото възкресение е най-
съдбоносното събитие в историята на света, от него зависи непреходната, божествената стойност не само
на отделния човек, но и на всички хора.
Приятели, аз ви изложих в общи линии християнската философия на прогреса. Какво е прогресът?
Преодоляване на смъртта и победа над смъртта, тоест преодоляване на злото и греха, победа над злото
и греха, а чрез това - осигуряване на безсмъртие за всяка душа и за народната душа като цяло. С други
думи, прогресът е да се придобие Господа Христа, да се живее с Него, в Него и за Него, и по този начин
да се преодолее грехът и смъртта в самите нас и в ближните. Богочовешкият прогрес се осъществява
с практикуването на богочовешките евангелски добродетели. Защото с тях се надмогва смъртта и се
обезсмъртява душата, обезсмъртяват се мислите, обезсмъртяват се чувствата. В личността на светиите
виждаме осъществен богочовешкият прогрес. С христожадуващи подвизи те от смъртни са преобразували
себе си в безсмъртни, от преходни в непреходни, от несвети в свети. За тях чудесният Господ Иисус е бил
всичко навсякъде: всичко в душата, в сърцето, в живота, всичко в народа, всичко в държавата. Без Христос
и животът, и сърцето, и душата, и народът, и държавата не са нищо друго, освен смърт, от която няма
възкресение. Осветявайки и просветявайки себе си с живот в Христа, светиите съграждат истински прогрес
чрез победата над смъртта, над злото, над греха, над тъмнината. Затова няма смърт нито за личността им,
нито за делата им, а във всичко, което е тяхно, се е изляло божествено безсмъртие и вечност. Побеждавайки
чрез евангелските подвизи всичко грешно и смъртно в себе си, светиите са постигнали безсмъртие и
вечен живот и са станали наставници и учители по пътя, който води от смърт към живот. Европейските
културтрегери непрестанно ни предлагат на нас, православните, хуманистичния прогрес, който систематично
убива усещането за безсмъртие у човека и народа, приравнявайки човешкото същество със смъртните
насекоми и животни. Ала ние имаме в светиите непогрешими и неустрашими водители към богочовешкия
прогрес, които претворяват душата ни в безсмъртна и вечна, с денонощни молитви невидимо я водят
цитирайПреодоляване на смъртта и победа над смъртта, тоест преодоляване на злото и греха, победа над злото
и греха, а чрез това - осигуряване на безсмъртие за всяка душа и за народната душа като цяло. С други
думи, прогресът е да се придобие Господа Христа, да се живее с Него, в Него и за Него, и по този начин
да се преодолее грехът и смъртта в самите нас и в ближните. Богочовешкият прогрес се осъществява
с практикуването на богочовешките евангелски добродетели. Защото с тях се надмогва смъртта и се
обезсмъртява душата, обезсмъртяват се мислите, обезсмъртяват се чувствата. В личността на светиите
виждаме осъществен богочовешкият прогрес. С христожадуващи подвизи те от смъртни са преобразували
себе си в безсмъртни, от преходни в непреходни, от несвети в свети. За тях чудесният Господ Иисус е бил
всичко навсякъде: всичко в душата, в сърцето, в живота, всичко в народа, всичко в държавата. Без Христос
и животът, и сърцето, и душата, и народът, и държавата не са нищо друго, освен смърт, от която няма
възкресение. Осветявайки и просветявайки себе си с живот в Христа, светиите съграждат истински прогрес
чрез победата над смъртта, над злото, над греха, над тъмнината. Затова няма смърт нито за личността им,
нито за делата им, а във всичко, което е тяхно, се е изляло божествено безсмъртие и вечност. Побеждавайки
чрез евангелските подвизи всичко грешно и смъртно в себе си, светиите са постигнали безсмъртие и
вечен живот и са станали наставници и учители по пътя, който води от смърт към живот. Европейските
културтрегери непрестанно ни предлагат на нас, православните, хуманистичния прогрес, който систематично
убива усещането за безсмъртие у човека и народа, приравнявайки човешкото същество със смъртните
насекоми и животни. Ала ние имаме в светиите непогрешими и неустрашими водители към богочовешкия
прогрес, които претворяват душата ни в безсмъртна и вечна, с денонощни молитви невидимо я водят
през шумната воденица на смъртта и я въвеждат в царството на Христовото безсмъртие и вечност, където
всички съвършенства и всички радости живеят заедно. Само предвождани от светиите в борбата с греха и
смъртта ние непрестанно ще вървим към победа, от победа над греха към победа над смъртта и само така
в човекоядната воденица на смъртта ще си осигурим безсмъртие и в този, и в онзи свят.
цитирайвсички съвършенства и всички радости живеят заедно. Само предвождани от светиите в борбата с греха и
смъртта ние непрестанно ще вървим към победа, от победа над греха към победа над смъртта и само така
в човекоядната воденица на смъртта ще си осигурим безсмъртие и в този, и в онзи свят.
Търсене
За този блог
Гласове: 1233
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие