Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2014 10:50
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме евангелското четиво за изцелението на йерихонския слепец. Веднъж Спасителят отивал в град Йерихон. По пътя срещнал слепец, който, узнал, че покрай него минава Спасителят, извикал: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” (Лк. 18:38). Господ чул вопълът на нещастния човек, откликнал на него и изцелил слепия, дарувал му зрение и назовал причината, поради която този човек получил изцеление. Той казал: „Твоята вяра те спаси” (Лк. 18:42).
”Когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала” (Лк. 18: 35-43).
Оказва се, ние всички погиваме заради неверие. Ако имахме крепка силна вяра, то тогава за нас не би имало никакви препятствия. Тогава не бихме имали никакви сложности при изпълнение на Божиите заповеди. Тогава бихме имали други отношения помежду си и животът би протичал съвсем другояче. Именно отсъствието на вяра и желанието да живеем, въпреки Божията воля, ни създават множество трудности, които после сами не можем да преодолеем.
При Серафим Саровски довели веднъж болен помешчик. Този помешчик живеел недалече от преподобни Серафим, на около петдесет километра. Той боледувал много дълго. Болестта вече била толкова напреднала, че лекарите се отказали да го лекуват. Краката му загнивали и стигнало дотам, че даже костите на краката започнали да се отделят на части.
В такова състояние го довели. Той знаел кой е Серафим Саровски. Мълвата за Преподобния се разпространявала и, тъй като помешчикът живеел недалече, той знаел за преподобния Серафим. Но все се надявал на лекарите, на себе си, когато вече всичките му надежди пропаднали, той помолил да го заведат в килията при преподобни Серафим. Преподобни Серафим го попитал: „Вярваш ли ти в Бога?” Той отговорил утвърдително. Тогава преподобни Серафим му казал: „Ако ти имаш вяра в Бога, тогава вярвай, че Господ може да ти дарува и здраве, и сила, и да те изцели от болестта, а аз, грешният Серафим, ще отида да се помоля”. Отишъл той в съседната стая в своята килия, дълго се молил, взел масло от кандилото пред иконата, пред която се молил, помазал с това масло нещастника, струпеите от краката му веднага видимо се махнали. Помешчикът почувствал такова облекчение и сила в краката си, че станал и на своите крака излязъл от килията на Преподобния. А дотогава много години въобще не можел да ходи.
Нашето неверие и слабоверие ни разслабва. То не ни дава сили да живеем пълноценен духовен живот. Ние от всичко се боим, страхуваме се. Ние вярваме в каквото ни е угодно, но в нас няма жива вяра в Бога. В това е нашето нещастие и ние трябва да се изправляваме, защото животът с вяра в Бога е по-лек, по-щастлив, по-благороден. Тя ни укрепява, помага ни да претърпяваме изкушения, изпитания.
Преподобни Антоний Велики имал един ученик. И ето този ученик загубил зрението си. Но той не просил от Бога възстановяване на зрението. А преподобни Антоний му казал: „Това зрение, което ти загуби, имат и животните, и даже насекомите. А това зрение, което ти е дарувал Господ, и с което ти виждаш Ангелския свят, Божествената благодат, Царството Божие, това трябва да ценим и с това трябва да живеем”. Ученикът до смъртта си, въпреки, че бил сляп с телесните си очи, радостно преживял своя дълъг живот и починал, предавайки душата си Божиите ръце.
Ако нямаме вяра, тогава всяко изпитание ще е непреодолимо за нас. Ние ставаме слаби, немощни, слепи, глухи, нищо не чуваме, не разбираме това, което ни говорят, нищо не виждаме и ставаме разслабени душевно и телесно. Но за да имаме вяра в Бога, трябва да победим в себе си греха. Защото грехът ни отделя от Бога, неговата стена за нас е непреодолима.
Нека помолим нашия Спасител и Творец, Господ да помогне и на нас, както на йерихонския слепец, да въззовем към Бога и Спасителя: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни, грешните!” И с тази твърда молитва нека молим Бога, Господ и на нас да дарува възможност да придобием вяра и да живеем, виждайки не само околния свят, но и съзерцавайки с духовните си очи Божията благодат и любов към нас. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
