Защо поменаваме починалите?

„Защото - отговарял Светителят - така ни е заповядано да правим. А че е заповядано, е видно от това, че в Божията Църква не е имало време, когато да не се е вършело такова поменаване. Значи това идва от Апостолите и от Самия Господ. Трябва да поменаваме не само своите близки, но и всич­ки православни християни по всяко време и във всяка мо­литва. И ние самите ще бъдем там и ще се нуждаем от такава молитва, както беднякът от парче хляб и чаша вода. Помни, че молитвата за починалите е силна поради това, че идва от лицето на цялата Църква. Както при естественияпорядък при бременност майката диша, а силата на диханието преминава в детето, така е и при благодатния порядък: Цър­квата диша с общи молитви за всички, а силата на молитви­те преминава на починалите, намиращи се в лоното на Цър­квата, която се състои от живи и от покойници. Не се поленявай да поменаваш при всяка молитва всички починали наши отци и братя: това ще бъде милостиня от тебе за тях."

Необходимостта от поменаване на починалите произ­тича и от това, че те продължават общението си с нас.

„Починалите са живи и общението между нас не се пре­късва. Както се молим за живите, без значение дали живеят праведно, или не, така се молим и за починалите, без да из­следваме дали са причислени към праведните, или към грешните. Това е дълг на братската любов. И всички ние сме длъж­ни да се отнасяме един към друг като членове на едно тяло, в дух на доброжелателно сърдечно общуване, и живите, ипочиналите, без да се разделяме на две от смъртта."

„Участта на починалите не е решена до всеобщия съд. Дотогава ние не можем да считаме никого за окончателно осъден и на това основание се молим, утвърждавайки се на надеждата в безмерното Божие милосърдие."

Особено горестна за родителите бива раздялата с децав ранна възраст. Мнозина дори са склонни да мислят, че това им се изпраща като наказание за греховете. В писмата на свети Теофан намираме такъв отговор:

„Това не винаги е за наказание. Но то може да бъде за благото на децата и на самите родители. Ние сме слепи и не го виждаме, и не виждайки, роптаем... и мислим хулно за Бога, като че ли Той не е прав. А Той всичко устройва по най-добрия начин."

На друго място, развивайки подробно същата мисъл, епископ Теофан пише следното за утешение на една скърбя­ща майка: „Дъщерята - хубава и добронравна - е починала. Трябва да казваме: „Слава Тебе, Господи, че си я взел по-скоро, не давайки да се заплете в съблазните и прелестите на този свят." А вие скърбите: защо Бог я е избавил от тези увлечения и я е взел в Своето свято Царство чиста и непо­рочна. Излиза, че е по-добре, ако тя беше израснала и се беше потопила във всичко това, което в наше време не е чудно, особено за такива симпатични момичета, каквато вие казва­те, че е била. Ето ти мъдра майка - скърбяща, че дъщеря й еспасена, а не погубена."

Накрая, в заключение, ще приведем още два откъса от писмата на епископ Теофан.

Из писмото към умираща сестра:

„Прощавай, сестрице! Господ да благослови твоя изход и твоя път след него. Нали ти не умираш. Тялото ще умре, а ти ще преминеш в свят на живите, жива, помнеща себе си и осъзнаваща всичко заобикалящо. Там ще те посрещнат тат­ко и майка, братя и сестри. Поклони им се и им предай на­шите привети и ги помоли да се грижат за нас. Ще те заоби­колят твоите деца, радостно поздравявайки те. Там ще ти бъде по-добре, отколкото тук. Затова не се ужасявай, като виждаш приближаващата смърт: за тебе тя е врата към по-хубав живот. Твоят Ангел пазител ще приеме душата ти и ще я поведе по пътища, каквито Бог повели. Ще се явяватгреховете - кай се за всички и имай твърда вяра, че Господ и Спасителят заглажда всички грехове на каещите се грешни­ци. Ще бъдат заличени и твоите, когато се покаеш. По-живо утвърждавай тази вяра в себе си и остани неразделно с нея. Дай, Господи, мирен изход! Още някой и друг ден - и пак ще бъдем заедно. Затова не тъжи за оставащите. Прощавай, Бог да е с тебе!"

Из писмото към мъжа на умиращата сестра: „ При починалите скоро започва подвигът на премина­ване през митарствата. Тук е нужна помощ на сестрата. По­мислете за това и ще чуете вопъл: помогни! Ето в каквотрябва да устремим цялото си внимание и цялата си любов към нея. Мисля, че най-действителният признак на вашата любов към починалата ще бъде това, ако от минутата на излизането на душата й се потопите в молитва за нея, за новото й състояние и новите й неочаквани нужди. Като за­почнете така, непрестанно се молете на Бога за помощ, особено в продължение на шест седмици, а и след това. В разказа за света Теодора чувалчето, от което ангелите са взимали, за да я освободят от злите духове, са били молитвите на нейния старец. Същото ще бъдат и вашите молитви. Незабравяйте да направите това - ето какво е любов! Известете и мене по-скоро... и аз също ще започна, нека и децата правят това... А да скърбим прекалено и да се съсипваме - няма смисъл."

Не се стремете към земното. Всичко е тленно - единст­вено задгробното щастие е вечно, неизменяемо вярно. И то зависи от това, как ще преживеем този наш живот.

Свети Теофан Затворник