4. ОБЩО ОЧЕРТАВАНЕ НА СТРАСТИТЕ И НА БОРБАТА С ТЯХ /Събесед. 5/ 

14. Главните страсти са осем: чревоугодие, блуд, сребролюбие, гняв, тъга, униние, тщеславие, гордост.

15. Има два рода страсти: естествени, изродили се от естествените потребности, като например чревоугодието и блуда; и неестествени, които не се коренят в природата, като например сребролюбието. Техните действия се проявяват по четири начина: някои действуват само в тялото и чрез тялото, като чревоугодието и блуда; а други се проявяват и без съдействието на тялото, като тщеславието и гордостта; по-нататък едни се възбуждат отвън, като сребролюбието и гневът; а други произхождат от вътрешни причини, като унинието и тъгата. Такова разкриване на действията им дава повод да се допуснат още два вида страстите се делят на плътски и душевни: плътските се зараждат в тялото и хранят и наслаждават тялото; а душевните изхождат от душевни склонности и хранят душата, а на тялото често действуват разрушително. Тези последните се лекуват с обикновено вътрешно лекуване на сърцето, а плътските страсти се лекуват с двойно лекарство - и външно, и вътрешно. 

16. Да поясним нещо от казаното чрез по-просторно разсъждение. Страстите на чревоугодието и на блуда, понеже се коренят в тялото, понякога биват възбуждани и без съдействието на душата само поради раздразване на потребностите, от които произхождат, но те увличат нея поради връзката`и с тялото. За тяхното обуздаване не е достатъчно само напрягане на душевното въоръжение против тях, но трябва при това да се укротява и самото тяло с пост, бдение, омаломощаване чрез труд; понякога е нужно временно уединяване, а нерядко и пълно отшелничество. И тъй като те произлизат от порочността и на душата, и на тялото, то и не могат да бъдат победени иначе освен чрез общия труд и на двете. Тщеславието и гордостта се зараждат в душата без посредството на тялото. Защото каква нужда има тщеславието от нещо телесно, когато само от желание за похвали и слава то довежда до падение пленената от него душа? Също така какво телесно действие е имало при възгордяването на Люцифера, щом той го заченал само в душата и помисъла, както казва Пророкът: "А в сърце си думаше: ще възляза на небето... и ще бъда подобен на Всевишния" /Ис. 14:13-14/. В тази гордост той не е имал подбудител отвън: тя се е зародила и узряла всецяло вътре в него. 
 
17. Тези осем страсти, макар и да имат различен произход и разни действия, все пак първите шест, т. е. чревоугодието, блудът, сребролюбието, гневът, тъгата и унинието са съединени помежду си с някакво особено сродство, при което излишеството на предходната страст дава начало на следващата. Така от излишеството в чревоугодието непременно произлиза блудната похот, от блуда - сребролюбието, от сребролюбието - гневът, от гнева - тъгата, от тъгата - унинието. Затова против тях трябва да се сражаваме в същия ред, като преминаваме в борбата с тях от предходните към следващите: за да победим унинието, трябва първо да потиснем тъгата; за да прогоним тъгата, трябва преди това да потиснем гнева; за да угасим гнева, трябва да потъпчем сребролюбието; за да изтръгнем сребролюбието, трябва да укротим блудната похот; за да потиснем блудната похот, трябва да обуздаем страстта на чревоугодието. И останалите две страсти - тщеславието и гордостта - са свързани помежду си по същия начин, т. е. усилването на първата от тях дава начало на другата: от чрезмерното тщеславие се заражда страстта на гордостта. В такъв ред се постига и победата над тях, т. е. за да се премахне гордостта, трябва да се потисне тщеславието. Обаче те не се съединяват по родствен начин с онези шест страсти, понеже не се зараждат от тях, а напротив подир тяхното премахване. В тези две страсти ние изпадаме особено след победата и възтържествуването над останалите страсти.

Впрочем при все че тези осем страсти се намират в такова отношение помежду си, както бе посочено, но по-частно те се разделят на четири свръзки: блудната похот се свързва с отделна връзка с чревоугодието, гневът - със сребролюбието, унинието - с тъгата, гордостта - с тщеславието. 
18. Всяка една от страстите не се проявява само в един вид.
Така има три вида чревоугодие: то или поражда желание за ядене преди определения час, или търси многоядене до преяждане, без да обръща внимание на качеството на храната, или пък изисква вкусна храна. Оттук безредното ядене преминава в пресищане и сластолюбие. От тези три произлизат разни лоши недъзи в душата: от първия се поражда досада против монастирския устав и ред, а от тази досада нараства недоволството от живота в монастира до непоносимост, след която обикновено следва бягство от обителта; от втория се възбужда плътската похот и сладострастието; а третият подтиква към сребролюбие и не оставя място за Христовата нищета.

Блудната страст също има три вида: първият вид е чрез съединяването на единия пол с другия; вторият се извършва без съединение с жена, за което е бил поразен от Господа Онан, синът на патриарх Иуда /Бит. 38:9-10/, и което в Писанието се нарича нечистота; а третият вид става в ума и в сърцето, за което говори Господ в Евангелието: "Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" /Мат. 5:28/. Тези три вида е посочил блаженият Апостол в следния стих: "И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блуд, нечистота и лоша похот" /Кол. 3:5/.

Има и три вида сребролюбие: в първия случай то не позволява на отреклия се от света да се лиши от всякакво имущество; във втория то го кара, след като е раздал всичко на бедните, отново да придобива такова имущество; в третия случай то разгаря желание за придобиване и на онова, което никога по-рано не е имал.

Гневът също е три вида. Първият е този, който гори отвътре; вторият - този, който си пробива път в слово и дело; третият е онзи, който гори дълго време и се нарича злопаметство.

Има два вида тъга: първият е тъгата, която ни посещава след прекратяването на гнева или се причинява от нанесени загуби и вреди и от неизпълнението на желанията; вторият вид тъга произлиза от опасения и страх за своята участ или от неразумни грижи.

Има и два вида униние: едното ни хвърля в сън, а другото ни гони от килията. Тщеславието, макар и да е многообразно, но все пак има два главни вида: в първия случай се превъзнасяме с материални преимущества и с видими неща, а във втория случай пламваме от желание за суетна слава поради духовни предмети.

Гордостта е два вида: първата е плътска, а втората - духовна, която е по-гибелна от първата. Тя изкушава особено ония, които са преуспели в някои добродетели. 

19. При все че тези осем страсти изкушават целия човешки род, те не нападат всички по еднакъв начин. Така у едного главно място заема духът на блуда; у другиго преобладава гневливостта; у трети властвува тщеславието; а у някого господствува гордостта. Така че макар всичките страсти да нападат всички, но всеки от нас по различен начин и ред раболепствува пред тях. 

20. Затова ние трябва да водим борба с тези страсти така, щото всеки, като открие коя страст особено му вреди, да насочи главно против нея борбата, като употребява всякакви старания и грижи, за да я наблюдава и потиска, като насочва против нея копията на ежедневния пост и като хвърля ежеминутно върху`и стрелите на сърдечните стенания и въздишки и непрестанно пролива сълзи в молитва към Бога за прекратяване на смущаващата го борба. Защото никой не може да възтържествува над която и да е страст, докато не се убеди, че със свои усилия и труд не може да получи победа над нея, при все че е необходимо, за да се очисти от нея, да пребивава ден и нощ във всякакъв вид труд и грижи за това. 

21. Такъв боец, когато почувствува, че се е освободил от най-първата си страст, трябва да разгледа отново с голямо внимание тайните ъгълчета на сърцето си, за да види каква страст има още в него, която да е по-силна в сравнение с другите, та да насочи срещу нея всичките си духовни оръжия. Побеждавайки по този начин винаги първо най-силната страст в себе си, той по-бързо и по-лесно ще побеждава и останалите по-слаби страсти. 

22. Когато победиш една или няколко страсти, не трябва да се превъзнасяш с тази победа. В противен случай Господ, като види надменността на сърцето ти, ще престане да го опазва и защитава и ти, изоставен от Него, пак ще почнеш да се смущаваш от същата тази страст, която си победил с помощта на Божията благодат. И Пророкът не би се молил: "Не предавай на зверовете душата, която Те прославя" /Пс. 73:19/, ако не знаеше, че онези, които се превъзнасят в сърцето си, отново биват предадени на страстите, които са победили - с цел да се смирят. 

5. БОРБАТА С ОСЕМТЕ ГЛАВНИ СТРАСТИ

23. Изобразявайки борбата с осемте главни страсти, ще описваме техните свойства, ще посочваме причините им и ще предлагаме подходящи лекарства против тях. 

 Борбата с чревоугодието /Кн. 5/ 

24. Първата борба, която трябва да започнем, е борбата с чревоугодието, или със страстта на пресищането. 

25. Относно начина на въздържанието в храната, или постничеството, не може да бъде установено еднакво за всички правило, защото не всички имат еднаква сила, а тази добродетел се упражнява не само със силата на душата, но трябва да се съобразява и със силата на тялото. Не за всички е възможно да постят по цяла седмица; някои не могат да прекарат без храна повече от три или два дни, а на други е трудно да останат без храна дори до залез слънце. Така също не за всички са хранителни плодовете или зеленчуците, или сухият хляб. Също за едного са необходими два фунта хляб (фунт = 400 грама), а друг чувствува тежест, ако изяде един фунт или дори половин фунт. Обаче всички въздържници трябва да имат една целкато приемат храна според мярката на нуждите си, да не изпадат в пресищане. Понеже не само качеството, но и количеството на храната разслабва душата, като запалва в нея вредоносен греховен огън. 

26. С каквито ястия и да се насища стомахът, от това се зараждат семената на плътската похот и умът, потиснат от бремето на храната, не е вече достатъчно силен, за да насочва кормилото на разсъдителността. Не само чрезмерното употребяване на вино опиянява ума, но и излишеството на всякакви ястия обикновено го прави неустойчив и колеблив и го лишава от чисти и непорочни помисли. Причината за развращаването на содомците и за тяхната гибел е било не само пиянството, но и пресищането на стомаха. Слушай как Господ чрез Пророка укорява Йерусалим: "Ето в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и на дъщерите`и: в гордост, пресищане, празност. В руския превод: че ядеше хляба си до насита и до пресищане." /Иез. 16:49/. Тъй като чрез такова насищане с хляба те били разпалени от неугасимия пламък на плътската похот, то били изгорени по Божия съд със серен огън. Щом по такъв начин само чрезмерната употреба на хляб чрез страстта на пресищането ги свалила в стремглавата пропаст на разврата, то какво да кажем за ония, които при цветущо здраве на тялото си позволяват да ядат месо и да пият вино в голямо количество - не толкова, колкото е нужно за тяхната немощ, а колкото им внушава пожеланието на самоугождението. 

27. Като мярка на въздържание в храната светите Отци са установили това - да преставаме да ядем от приеманата по необходимост за поддържане на тялото храна докато все още не сме заситили глада си. Съобразно това правило и немощният по тяло може напълно да проявява добродетелта на въздържанието наравно със силните и здравите, стига само със силата на волята си да обуздава желанието за ядене, когато това не е необходимо за тленната плът. И Апостолът казва: "Грижите за плътта не превръщайте в похоти" /Рим. 13:14/. Той не забранява напълно да се грижим за тялото, а заповядва само това да не става по похот - запретил е похотливата грижливост за плътта, без да изключва обаче разумното, необходимо за живота поддържане на тялото. Той запретил първото, за да не би чрез снизходителност към плътта да изпаднем до пагубните похотливи дела; а позволил второто, та да не би тялото, разстроено от неразумна строгост, да се окаже безсилно за изпълняване на нашите духовни занятия и трудове. 

28. И тъй, мярката на въздържанието трябва да се определя от съда на собствената съвест на всекиго. Всеки трябва да си определи дотолкова да се въздържа, колкото изисква това борбата, повдигната от плътта. Определените от устава пости трябва непременно да се спазват, но ако подир тях не се спазва въздържаността в употребата на храна, спазването им не ще доведе до съвършена чистота. Гладуването през продължителните пости ще има за плод само временно за момента изтощаване и изнемощаване на тялото, но не и чистотата на целомъдрието, щом след това последва достатъчно насищане на тялото; защото чистотата на душата е свързана неразривно с гладуването на стомаха. Не притежава постоянна чистота на целомъдрието онзи, който не спазва постоянно равномерно въздържание. Ако след строгите пости последва излишна снизходителност към себе си по отношение на храната, тогава те не принасят никаква полза и техният плод скоро се изблъсква от страстта на чревоугодието. Затова по-добре е разумно и умерено да се подкрепяш с храна всеки ден, отколкото да държиш временно дълъг и крайно строг пост. Неумереното въздържание от храна не само че разклаща постоянството и твърдостта на душата, но прави безжизнено извършването на молитвите поради изнемогване на тялото. 

29. За запазване на чистотата на душата и тялото не е достатъчно само въздържането от храна, ако към него не се прибавят и другите душевни добродетели. Така преди всичко друго трябва да се научим на смирение чрез добродетелта послушание, чрез съкрушение на сърцето и изморяване на тялото. Трябва да избягваме не само да притежаваме пари, но да изтръгваме от корен и самото желание за тях. Не е достатъчно да ги нямаме - което в повечето случаи става по необходимост, - но не трябва да допускаме и самото желание да ги имаме, ако те случайно ни бъдат предложени. Трябва да потискаме яростта на гнева, да преодоляваме теготата на тъгата, да презираме суетната слава, да потъпкваме високомерната гордост, а също така да обуздаваме чрез непрестанна памет за Бога неустойчивите и колебливи блуждаения на ума. Всеки път трябва да възвръщаме нашето сърце от разсеяното блуждаене към съзерцаване на Бога веднага щом врагът, опитвайки се да отвлече ума ни от това съзерцание, се промъкне в скривалището на сърцето ни. 

30. Който не е достатъчно силен да обуздае позивите (желанията) на чревоугодието, той никога не ще може да потисне възбудите на похотта, когато тя се разпали. Чистотата на вътрешния човек се познава по съвършенството му в тази добродетел. Защото не е вероятно да може да устои в борбата с най-силните противници онзи, когото виждаш победен от по-слабите при лека схватка. 

31. И тъй, най-напред трябва да потъпчем похотта на чревоугодието и да изтънчим ума си не само чрез постене, но и чрез бдения, а също чрез четене и непрестанно сърдечно съкрушение, като си спомняме за всичко онова, от което сме били измамени или победени, като при това стенем от чувство на ужас пред множеството на греховете си и горим от желание за съвършенство и чистота. И трябва да доведем ума си до това, щото той, бидейки зает и дори погълнат от такива подвижнически трудове и помисли, да смята и самото си подкрепяне с храна не толкова като позволен предмет на удоволствие, колкото наложено му за наказание бреме, и да пристъпва към него повече като към неизбежно необходимо за тялото, отколкото като към желано от душата. Ако държим постоянно себе си в такава духовна загриженост и съкрушение, то скоро ще укротим похотливостта на плътта, която достига до крайна ярост при подгряването`и с разни ястия, и ще притъпим нейните пагубни жила. Така ние ще можем при изобилни сълзи и непрестанен сърдечен плач да угасяваме пещта на нашето тяло, разпалвана в нас от вавилонския цар, т. е. от дявола, който ни устройва случаи за грехове и за възбуждане на страстите, от които ние тогава, както при добавяне на нефт и смола в пещта, още по-силно се разпалваме за разврат, докато по Божията благодат, чрез нейния лъх на росен дъжд в нашите сърца не бъдат напълно угасени в нас пламъците на плътската похот. И ето в що се състои нашето първо състезание - да потушаваме чрез желание за съвършенство похотта на многояденето и чревоугодието! Затова трябва не само да потискаме желанието за излишни ястия чрез съзерцаване на добродетелите, но и необходимата за природата ни храна да приемаме с твърде грижовна сърдечна предпазливост като неблагоприятна за целомъдрието. Самото протичане на нашия живот трябва да се установи по такъв начин, че никога да не се отвличаме от духовните занятия, освен когато слабостта на тялото не ни подбуди да се склоним към необходимата грижа за него. Но и тогава, когато се подчиняваме на тази необходимост, по-скоро за задоволяване потребностите на живота, отколкото от робуване на душевните желания - и тогава ние трябва да се стараем колкото може по-скоро да оставим това дело като такова, което ни отвлича от спасителните ни занятия. А през времето, когато приемаме храна, ние не бива да се отделяме от тези занятия. Защото никак не бихме могли да се отклоним от услаждаване с предложените ястия, ако душата ни с приковано внимание към Божественото съзерцание не се услажда в същото време повече от любовта към добродетелите и от красотата на небесните предмети. И изобщо всичко настоящо ние започваме да презираме като тленно, когато държим погледа на ума си неотлъчно прикован към нетленните вечни блага, като още докато сме в тяло, вкусваме вече със сърце блаженството на бъдещия живот. 32. След като победим с такова настроение похотта на чревоугодието и многояденето, ние, вече не като роби на плътта, ще бъдем признати за достойни да встъпим и в по-висши борби - да се сразим с нечистите сили, които обикновено встъпват лично в борба само с победителите. По такъв начин потискането на плътските пожелания се оказва като една солидна основа за всички борби. Без да победи плътта си, никой не може законно да се сражава; а пък онзи, който не се сражава по правилата, не бива увенчан с награда. 

33. Искаш ли да чуеш истинския воин Христов, който се сражава според законните правила на военното изкуство? - Внимавай какво казва той: "Аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана" /1 Кор. 9:26-27/. Виждаш ли как той в самия себе си, т. е. в плътта си като на твърда основа, е установил главното военно дело и целия успех на борбата е съвместил само в изнемощаването на плътта и покоряването на тялото си? "Аз тичам не като след нещо неизвестно" - казва той. Не тича подир неизвестното онзи, който, съзерцавайки небесния Йерусалим, го има за неподвижна прицелна точка, към която той трябва неуклонно да насочва бързото течение на своето сърце. Не тича подир неизвестното онзи, който, забравяйки всичко зад себе си, се стреми към това, което е пред него, тича към целта - "Към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса" /Фил. 3:13-14/. Насочвайки натам винаги погледа на ума си и бързайки натам с пълна готовност на сърцето си, той уверено заявява: "С добрия подвиг се подвизавах, пътя свърших, вярата опазих" /2 Тим. 4:7/. И тъй като съзнавал колко неуморно, с най-жива ревност на съвестта си е тичал подир аромата на Христовото благоухание /Песен на песн. 1:3/ и чрез умъртвяване на плътта успешно е победил в духовната борба, той с несъмнено упование прибавя, казвайки: "Прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване" /2 Тим. 4:8/. А за да открие и на нас подобна надежда за въздаяние, ако му подражаваме в подвига на това тичане, той добавил: "и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване". С това той заявява, че в деня на съда и ние ще участвуваме в неговия венец, ако победим в борбата чрез умъртвяване на плътта, движени от любовта към Христовото пришествие; не само към онова, когато Той ще се яви и за нежелаещите, но особено към това, когато Той винаги съпътствува светите души. За това последно пришествие Господ казва в Евангелието: "Аз и Отец Ми ще дойдем при него и ще направим жилище у него" /Иоан. 14:23/. И още: "Ето, стоя при вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене" /Откр. 3:20/. 

34. Впрочем Апостолът описва не само извършения от него подвиг на тичане, като казва: "Аз тичам не като след нещо неизвестно" - това особено се отнася към устрема на неговия ум и горещия му дух, с който той с усърдие последвал Христа, възпявайки: "... към Тебе се привърза душата ми" /Пс. 62:9/. Но той свидетелствува, че е победил още в друг вид битка, когато казва "удрям не като да бия въздух, но изнурявам и поробвам тялото си", което собствено се отнася към тежките трудове на въздържанието, към телесното постене и изнуряване на тялото. Тук той представя себе си като бодро воюващ с плътта си, посочвайки, че ненапразно`и е нанасял удари чрез въздържанието, но чрез умъртвяване на тялото си е успял да постигне победно тържество, когато, укротил го с бичуване чрез въздържание и изнурил го чрез ударите на поста, е спечелил за победилия дух венеца на безсмъртието и палмата на нетлението. Виждаш ли законния ред за воюването, забелязваш ли края на духовните състезания - как Христовият воин, след като е победил бунтовницата плът и я е хвърлил под нозете си, се носи на победна колесница като велик триумфатор?! - Той тича не след нещо неизвестно, тъй като е уверен, че скоро ще влезе в светия град, небесния Иерусалим. "Така се подвизава" в постене, т. е. в умъртвяване на плътта, "не като да бие въздух", т. е. не като такъв, който напразно нанася удари с въздържанието си, защото чрез тях той удрял не празния въздух, но поразявал в него духовете на злото чрез умъртвяване на тялото си. Защото, като казва "не като да бия въздух", той дава да се разбере, че не пуст и празен въздух поразява, а заедно с това и някакви същества в него. Тъй като, преодолял веднъж този вид битки (т. е. телесните), той отново излизал сега украсен с победни венци, то естествено почнал да бъде нападан от по-силни врагове и след като възтържествувал над първите завистници измежду тях, той, изпълнен с надежда, възкликнал: "Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тоя свят, против поднебесните духове на злобата" /Еф. 6:12/. 

35. За Христовия воин, докато е в тяло, никога не липсват случаи да получи палма (награда) за победа, но колкото повече се издига той в успехите на победите си, толкова по-страшна поредица от сражения му предстои. След като веднъж победи и покори на себе си своята плът, какви ли не тълпи от противници, каквили ли не пълчища врагове, раздразнени от неговите победи, се надигат против такъв победоносен Христов воин! А това става, за да не би, разнежен от покоя на мира, той да започне да забравя за славните битки на своето воюване и отпускайки се в бездействие, с чувство на безопасност от враговете, да загуби желание и мъжество да проявява победна доблест, достойна за висши награди. И тъй, ако желаем да постигнем висши победни триумфи, без да отпадаме, а напротив, като възрастваме в сила и мъжество, ние трябва в същия ред да извършим бойни подвизи - и отначало да извършим онова, по силата на което можем да кажем заедно с Апостола: Аз се подвизавам така - "удрям не като да бия въздух, но изнурявам и поробвам тялото си"; а после, когато вземем връх в тази битка, да встъпим в такава, след успеха в която да можем пак с Апостола да кажем: "Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тоя свят, против поднебесните духове на злобата." Защото ние не можем никак да встъпим в борба с тях, докато не победим плътта си - и никога не ще се удостоим да изпитаме борба с духовете, ако постоянно бъдем побеждавани в борбата с плътта си и поразявани в състезанието със стомаха си. И справедливо ще ни каже с укор Апостолът: "Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко" /1 Кор. 10:13/. 

36. Монахът, който иска да постигне подвига на вътрешните борби, нека отрано си определи и спазва тази предпазна мярка, щото преди определения общ за всички час на хранене и при това вън от трапезарията да не си позволява да приема никаква храна или питие, колкото и да го привлича тяхната приятност и сладост. Но и подир завършване на трапезата той да не си позволява да дръзне в нещо подобно, макар то и да е най-дребно. Също така той трябва строго да спазва времето и мярката на съня, както и определеното от правилника. Този вид пожелания ние трябва да отсичаме със същата ревност, с каквато трябва да отсичаме и движенията на блудната страст. Защото онзи, който не е смогнал да потисне излишните пожелания на стомаха, как ще може той да угаси разпалването на плътското пожелание? И който не е могъл да укроти явните и малки страсти, как ще може да победи тайните страсти, които се промъкват без никакви свидетели? 

37. Не от външния враг трябва да се боим: нашият враг е затворен в нас самите. Затова в нас се води непрестанна вътрешна война. Ако победим в нея, то и всички външни борби ще станат нищожни, а във воина Христов всичко ще се умири и всичко ще му се покори. Няма да има защо да се боим от врага отвън, ако всичко вътре в нас бъде победено и се покори на духа. Не бива да мислим, че за съвършенството на сърцето и за чистотата на тялото ни може да бъде достатъчен само този пост, който се състои във въздържане от видими ястия. Не, към него трябва да прибавим още и поста на душата. Защото и тя има вредни за нея ястия, от които затлъстява и изпада в обятията на сладострастието дори без обилно телесно хранене. Осъждането е за нея храна, и то извънредно приятна. Гневът е също така храна за нея, при все че не тъй лека, а понякога вредна и дори смъртоносна. Завистта е храна за душата, която като отрова поврежда нейните сокове и непрестанно я измъчва - тя е нещастна поради щастливите успехи на другите. Тщеславието е нейна храна, която временно я услажда с приятен вкус, а после я прави празна, оголена и лишена от всякакви добродетели, и я оставя безплодна и негодна да принася духовни плодове - и следователно не само я лишава от наградата за безмерните `и трудове, но и навлича големи наказания. Всяко похотно блуждаене на неустойчивото сърце е като пасене на душата на един вид пасбище, което я храни с вредни ястия, а я прави непричастна за небесния хляб и за твърдата храна. Затова, като се въздържаме в нашето свето постене от всичко това, доколкото имаме сили, ние ще направим целесъобразно и доброплодно спазването на телесния пост. Защото утрудването на плътта, съединено със съкрушението на сърцето, ще представлява най-приятна за Бога жертва и ще Му устройва достойно за Неговата святост жилище в чистите и благоукрасени тайни кътчета на сърцето. Но ако при телесно постене ние се оплитаме в най- пагубните душевни страсти, то изнемощаването на плътта не ще ни принесе никаква полза, щом ние при това оставаме осквернени в най-драгоценната част от нас, т. е. щом сме неизправни с тази част от нашата природа, която собствено става жилище на Светия Дух. Защото тленната плът не става жилище на Бога и храм на Духа Светаго, а чистото сърце. И тъй, ние сме длъжни, когато постим с външния наш човек, да удържаме и вътрешния си човек от вредни храни. Него най-вече трябва да представяме чист пред Бога, та да се удостоим да приемем в себе си посещението на Христа, както ни увещава Апостолът с думите: "Крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек, и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви" /Еф. 3:16-17/. Трябва да избираме такава храна, която да намалява, а не да възбужда горещината на плътската похот и при това тя да бъде лесна за доставяне и съобразна с общите обичаи и употреба на братята. Чревоугодието се проявява в три вида: едного то подбужда да изпреварва определения от правилника час за приемане на храна; друг пък обича да насища и препълва стомаха си с храна, каквато и да бъде тя; а трети се задоволява само с най-приятните и най-изисканите ястия. Затова против чревоугодието монахът трябва да спазва тройно правило: първо, да изчаква времето, определено от устава за хранене; после да не бъде снизходителен към себе си в пресищането; и трето, да се задоволява с някаква проста и евтина храна. А всичко, каквото се допуска в това отношение несъобразно с общия обичай и употреба, най-древното предание на отците не одобрява като осквернено от суетност, тщеславие и самохвалство. И сред онези, които се отличават с дар на знание и разсъдителност и които Божията благодат е изтъкнала като най-бляскави светила на подражание, ние не сме видели и не познаваме такъв, който да се въздържа от вкусване на хляб, смятан за прост и евтин. И обратно, никога не сме видели, щото някой от тези, които употребяват само зеленчуци, овощия и плодове, да бъде в числото на опитните мъже или да се е удостоил с благодатта на разсъдителността и познанието.

39. Делата на любовта трябва да бъдат предпочитани пред поста. Това научихме от египетските Отци. Защото, когато ние, желаейки да узнаем правилата на тези старци и преминахме от Сирия в Египет, там бяхме приемани с изумително жива сърдечна радушност и където и да отивахме, никъде нашето спокойствие не бе стеснявано от определения уставен час за приемане на храна, както бяхме свикнали да виждаме в палестинските монастири - но навсякъде там (в Египет) разрешаваха да се храним преди това, освен само в сряда и петък. Един от старците, когото запитахме защо у тях така свободно се обхожда правилото за ежедневното постене (т. е. на спазване на определения за хранене час - б. н.), ни отговори: "Постът е винаги с мене, а вас аз не мога да ви задържа завинаги при себе си. При това, макар и постът да е твърде полезен и винаги нужен, той представлява свободна (доброволна) жертва; а пък изпълняването на делото на любовта е неотложно изисквана заповед. И тъй, като приемам във ваше лице Христа, аз трябва да Го нахраня. А когато ви изпратя, тогава направеното заради Него снизхождение мога да възпълня с по-строг пост. Защото "Не можете накара сватбарите да постят, докато с тях е младоженецът. Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, в тия дни, ще постят" /Лук. 5:34-35/. 

40. Както казват св. Отци, крайностите са еднакво вредни от едната и от другата страна - и излишеството в поста, и пресищането на стомаха. Ние познаваме някои, които, без да бъдат пободени от чревоугодието, бяха повалени от безмерния си пост и изпаднаха в същата страст на чревоугодие поради слабостта, произлязла от извънредния пост. 

41. Ние трябва да се грижим и за двете неща: както поради плътското удоволствие да не се храним преди определеното време или извън мярката; така също и да се храним само в определения час, дори и да не ни се иска, защото както чрезмерното желание за плътско удоволствие, така и отвращаването от храна се възбужда от нашия враг. При това неумереното въздържание е по-вредно от пресищането, защото последното чрез разкаяние може да премине към правилно постъпване, а от първото такова преминаване е невъзможно. 

42. За това как да се премине между двете крайности, като се спазва разумната мярка, са разсъждавали често и нашите предишни Отци, като от всички видове храна са предпочели хляба и като мярка за употребата му са определили - две неголеми хлебчета, всяко от около фунт (400 гр). 

43. Общото правило на умереност във въздържанието се състои в това, щото всеки съобразно със силите си, състоянието на тялото и възрастта си да приема толкова храна, колкото е нужно за поддържане на здравето на тялото, а не колкото изисква желанието за насищане. Онзи, който не спазва еднаква мярка, а ту пости чрезмерно, ту пък се пресища - такъв вреди както на молитвата си, така и на целомъдрието си, защото поради неядене не може да бъде бодър при молитва, а клони от безсилие към сънливост; а на целомъдрието пречи с това, че този огън на плътската похот, който се разпалва от чрезмерна употреба на храна, продължава да действува и по време на строгия пост. 

44. Умерената употреба на храна според мнението на Отците се състои в ежедневно употребяване на толкова храна, щото подир изяждането`и да се чувствуваме още гладни. Такава мярка ще запази и душата, и тялото в еднакво състояние и не ще допусне човекът да се предава нито на прекомерен пост, който разслабва тялото, нито на пресищане, което потиска духа. 

45. Предлагаме още едно спасително наставление на блажения Макарий, та да приключим нашата книга за поста и въздържанието с мнението на един такъв мъж. Той казва, че монахът трябва така разумно да води делото на постенето, като че ли му предстои да остане в тяло сто години; и така трябва да обуздава душевните си движения - да забравя обидите, да разсейва скръбта, да смята скърбите и загубите за нищо - като такъв, който може да умре всеки ден. С това той съветва: по отношение към първото, т. е. към поста - душеполезно благоразумие, което да прави монаха да върви винаги по пътя на равната строгост във въздържанието, без да му позволява дори в случай на телесно изнемогване да преминава от строг пост към излишество; а по отношение към второто, т. е. към обуздаването на душевните движения, той съветва спасително дълготърпение, което да бъде силно не само да презира всичко, което изглежда благополучно в тоя свят, но и да остава несъкрушимо от нещастията и скърбите и да ги пренебрегва като нищожни, устремявайки постоянно погледа на своя ум натам, където очакваме да бъдем повикани всеки ден и всяка минута.  


Борбата с блудния дух /Кн. 6/ 

46. Втората наша битка според преданието на Отците е битката ни с блудния дух. Тя е по-продължителна от другите, постоянна и от малцина напълно преодоляна. Люта битка, която започва още от възрастта на първата зрялост и не престава, преди да бъдат победени другите страсти. Тъй като тук нападението е двояко, въоръжено с двояко оръжие за борба, то нужно е да му се противостои също с двояко оръжие в ръце. Не е достатъчен само телесен пост за придобиване на съвършена чистота на целомъдрието. Той трябва да бъде превъзхождан от покайно съкрушение на духа и неотстъпна молитва против този най-нечист дух; по-късно, от непрестанно поучаване в Писанията заедно с духовен подвиг, а също и от телесен труд и ръчна работа, което удържа сърцето от блуждаене и го възвръща вътре в себе си; и най-вече - от дълбоко и истинско смирение, без което никоя страст никога не може да бъде победена. 

47. Преобразяването на тази страст се обуславя от съвършено очистване на сърцето, от което според словото на Господа изтича отровата на тази болест: "Защото от сърцето излизат зли помисли,... прелюбодеяния, блудства" и т. н. /Мат. 15:19/. И тъй, преди всичко трябва да се очисти то, откъдето излиза изворът на живота и смъртта, както казва Соломон: "От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота" /Прит. 4:23/, тъй като плътта се покорява на неговото желание и власт. Трябва с цялото си усърдие да следваме закона за постническото оскъдно хранене, та да не би наситената с изобилни ястия плът, като се възпротиви на веленията на душата, в буйство да събори своя управител - духа. Ако ние обаче съсредоточим цялата същност на своето дело само върху изнуряване на тялото, без да постим в същото време с душата си от останалите страсти и без да я занимаваме с поучаване в Божественото и с други духовни работи, то никак не ще можем да се издигнем до самия връх на истинската чистота, защото в такъв случай това, което господствува в нас, ще осквернява нашето тяло, макар то и да е чисто. И тъй, според Господнето указание ние трябва "да очистим първо извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън" /Мат. 23:26/. 

48. Останалите страсти обикновено се очистват освен друго и чрез общение с хората и чрез ежедневни връзки и работа с тях и някак се лекуват чрез самата неприятност и досада поради това, че сме изпаднали в тях. Така например поривите на гнева, на оскърбленията, на нетърпеливостта, освен чрез сърдечно поучаване и зорко внимание се лекуват и чрез посещаване на братята и чрез често предизвикване на тези страсти. Тъй като те, раздразвани, по-често се проявяват, то по-често се и откриват, а затова по-скоро се и лекуват. Но тази болест наред с изнуряване на тялото и съкрушаване на сърцето се нуждае също така от усамотяване и отдалечаване от хората, та като отклони така поводите за пагубното и трескаво разпалване, да стигне по-скоро до състояние на пълно оздравяване. Както за болните от някаква болест е полезно да не им се показват пред очите вредните за тях ястия, та да не би като ги гледат, да се яви у тях смъртоносно желание, така и за прогонване особено на тази болест (похотливостта) много спомагат безмълвието и уединението, за да може болната душа, непредизвиквана отвън от разни лица и неща, по-свободно да възлиза към най-чистото духовно съзерцание и чрез него по-лесно да може да изтръгва из корен заразителната възбуда на похотта. 

49. Едно нещо е да бъдеш въздържан, а друго е да бъдеш чист - достигнал до невъзмутимо състояние на целомъдрена непорочност и на девствена невинност. Такава добродетел се приписва само на девствениците по душа и тяло, за каквито например се приемат в Новия Завет двамата Иоановци (Предтечата и Евангелистът), а във Ветхия Завет - пророците Илия, Иеремия, Даниил. Наравно с тях напълно справедливо почитаме и ония, които след падението си чрез дълги подвижнически трудове и ревностно търсене на загубеното са стигнали до подобно на тях състояние на душевна и телесна чистота и непорочност и които чувствуват жилото на плътта не толкова по нападки на срамна похотливост, колкото по движение на самата природа. Ето такова състояние, казваме, е крайно трудно да се постигне сред множество хора - та дори дали не е и невъзможно? Впрочем нека всеки сам се добере до това чрез изпитване на собствената си съвест, без да очаква да го разбере от нашите разсъждения. Не се съмняваме, че има мнозина въздръжници, които прогонват и потискат изпитваното от тях рядко или ежедневно нападение на плътта било чрез страха от геената, било чрез желание на Царството небесно. За тях старците мислят, че дори и да не бъдат съвсем разстроени и победени от страстни раздразнения, все пак те не могат да бъдат в безопасност от нападения и съвсем неуязвими. Защото онзи, който е в положение на боец, макар често и да побеждава и надвива противника, понякога неизбежно сам изпитва тревога и нараняване. 

50. Ако имаме присърце заедно с Апостола да се подвизаваме законно (правилно) в духовен подвиг /2 Тим. 2:5/, то нека се надяваме на помощта на Господа, а не на своите сили, защото човешките усилия не могат да извършат това; нека решим с цялата си ревност да побеждаваме този най-нечист дух. Защото дотогава тази страст не ще престане да оспорва победа на душата ни, докато тя (душата) не съзнае, че успешното водене на такава битка надминава силите`и и че само със своите трудове и усилия никога не ще може да победи, ако не бъде подкрепена от помощта и застъпничеството на Господа. 

51. И наистина, ако всеки успех в добродетелта е дело на Господнята благодат и преодоляването на всяка страст е победа на Господа, то предимно това дело (т. е. придобиването на чистота и преодоляването на похотната страст) е особен благодатен дар, както потвърждават това и мненията на св. Отци, а и опитите за очистване от тази страст според свидетелството на онези, които са се удостоили да го придобият. Защото да не чувствуваш жилото на плътта, донякъде значи, оставайки в тяло, да излезеш вън от плътта или облечен в плът, да бъдеш вън от естеството. Затова невъзможно е за човека да се издигне до такава небесна висота на съвършенство, тъй да се каже, на своите собствени криле, ако Господнята благодат чрез дар на чистотата не го извлече от земната тиня. Защото хората, носещи плът, чрез никоя друга добродетел не се уподобяват тъй близо на небесните Ангели в подражаване на живота им, както чрез придобиване на благодатта на чистотата, чрез която те, продължавайки да живеят на земята, според Апостола вече имат "жилище на небесата" /Фил. 3:20/ и още тук, в тленната плът, обладават вече онова, което е обещано на светиите в бъдещия живот след напускането на тленната плът. 

52. Слушай какво казва Апостолът: "Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа" /1 Кор. 9:25/. Той ни дава за пример подвизаващите се на хиподрума като образец за нас в нашето духовно подвижничество. Онзи, за да има успех в състезанията, се въздържа не само от всякаква запретена храна, от пиянство и нетрезвеност, но и от бездействие, празност и леност, като се старае чрез постоянно упражняване и вникване в работата да развие и своите сили, и да придобие умение; той изоставя всякаква житейска и съпружеска грижа и скръб, като се измъчва само от грижата как би могъл да има успех и да получи победния венец; а особено се старае да запази себе си чист от плътско оскверняване, та да не би дори и на сън някак да се измами от срамни сънища и чрез това да намали силата, придобита от дълго време и с немалко грижи. Оттук ти виждаш всичко, което трябва да върши и духовният подвижник; виждаш, че за да успееш в духовната си работа, ти трябва предимно да пазиш чистота и целомъдрие. Щом и там, при външните светски състезания, за тленни венци е тъй необходима чистота, то колко безмерно по-необходима е тя в нашия духовен вътрешен стремеж към небесни венци? От нас се изисква не само външна чистота от плътския грях или неволно осквернение, но най-вече вътрешна чистота на мисълта и чувствата... Ние трябва по всякакъв начин да запазим чисти най-тайните ъгълчета на сърцето си. Онова, което онези състезатели желаят да имат само телесно, това ние трябва да обладаваме в дълбините на своята съвест, в която нашият подвигоположник Господ вижда до най-малките чертички всички движения на волята ни. Нужно е прочее да не допускаме чрез непредпазлив помисъл да възникне вътре в нас онова, което се боим да извършим открито, и онова, което се срамуваме да разкрием пред хората, и не бива да се оскверняваме с него дори чрез тайно съгласие в сърцето си. Защото дори и да може да остане скрито за хората, то обаче не може да се утаи от Ангелите и от Самия всемогъщ Бог, от Когото никои тайни не са скрити. 

53. Като признак и мярка на съвършенството за придобитата чистота може да се постави това, щото, когато почиваме или се разнежваме в дълбок сън, да не възниква у нас никакъв съблазняващ образ или дори и да възникне такъв, той да няма сила да събуди никакви похотни движения. Такова движение, макар и да не се вменява като пълна вина на душата, все пак служи за сигурен признак, че душата още не е достигнала съвършенство, и показва, че страстта още не е напълно изтръгната, щом мечтателните образи успяват да доведат до такъв вид поругание. 

54. Качеството на помислите, което сред дневните развлечения не се пази съвсем грижливо, се проявява по време на нощния покой. Затова, когато се случи такова поругание, не бива да смятаме виновен за това съня, а непазенето на вниманието преди това. Тук ние трябва да виждаме проява на скритата вътрешна болест, която нощният час не тепърва е родил /като че ли преди това я е нямало/, а само я е извел на повърхността на кожата от скритите вътрешни фибри на душата. Така, докато подкрепяме тялото си със сън, се проявява вътрешната трескава жар на страстта, която ние сами сме разпалили, като сме се хранели през целия ден с недобри помисли. Така и телесните болести се зараждат не тогава, когато видимо се проявяват, но се придобиват отпреди, още когато невнимателно сме се хранили с всякаква вредна за здравето храна и така сме натрупали в себе си болезнените сокове. 

55. Ето че и Сам Бог, Творецът и Създателят на целия човешки род, Който най-добре познава природата на Своето творение, насочва лекуването натам, откъдето главно произлизат причините на тази странна болест, като казва: "Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" /Мат. 5:28/. Като забелязва сладострастието на очите, Той не толкова тях изобличава, колкото онова вътрешно чувство, което лошо се ползва от тяхната услуга при гледането. Това сърце, болно и наранено от стрелата на похотта, гледа с пожелание, като обръща поради страстността си зрението, дарувано му от Твореца за добро, в служба на лоши дела и извежда по този повод наяве скритата в самия него болест на сладострастието. Затова и към онзи, поради чиято страстност произлиза ло-шото нараняване чрез зрението, се отправя спасителна заповед. Защото не е казано: по всякакъв начин пази очите си, а: "Най-много пази сърцето си" /Пр. 4:23/. 

56. Първото и главно действие за опазване на чистотата на сърцето ни нека бъде това, че щом в нашия ум поради тънко насаждане на дяволска злокозненост се промъкне спомен за някакво лице от женски пол - макар дори за майка, за родни сестри и дори за свети жени, ние да побързаме колкото може по-скоро да го изгоним от нашите мисли. Иначе, ако дълго се забавим в такива помисли, нашият враг измамник незабелязано ще прехвърли ума ни от тези жени към такива, чрез които може да посее душевредни помисли. Затова, като се стараем да изпълним заповедта: "най-много пази сърцето си", ние сме длъжни според първоначалната Божия заповед грижливо да се пазим от отровоносната глава на змията /Бит. 3/, т. е. от начатките на лошите помисли, чрез които дяволът се опитва да впълзи в нашата душа; защото, ако поради нашата небрежност главата му проникне в сърцето ни, там ще впълзи и цялото му тяло, т. е. от нечистите помисли ще се породи и съгласие за греховно услаждение. А щом врагът бъде допуснат вътре, той ще плени душата и напълно ще я убие чрез отровното си ухапване. Възникващите на нашата земя грешници, т. е. плътските чувства, трябва да избиваме от заранта на тяхното рождение /Пс. 100:8/ и да ги разбиваме о камъка на вавилонските синове, докато са още младенци /Пс. 136:9/. Защото, ако не бъдат избити, докато са още слаби и нежни, то щом израснат поради нашето допущение, те с голяма сила ще въстанат против нас и или ще ни погубят, или пък, ако бъдат победени, това ще стане с големи въздишки и усилия. Защото, "когато силният", т. е. нашият дух, "отбранява с оръжие своя дом", т. е. охранява покоя на сърцето си със страх Божи, "тогава имотът му е в безопасност" /Лук. 11:21/, т. е. плодовете на неговите усилия и добродетелите, придобити от дълго време. "Когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи"", т. е. дяволът чрез съгласяване с внушените от него помисли, тогава "взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал", т. е. помненето на Писанията и страха Божи, "и разподеля плячката му" /Лук. 11:22/, т. е. разпилява добродетелните му навици чрез всякакви противоположни на тях пороци. 

57. Св. ап. Павел казва: "Тази е волята Божия: да бъдете осветени" /1 Сол. 4:3/. И за да не остави в нас съмнение или неясно разбиране какво именно нарича той святост - правдата ли или любовта, или смирението, или търпението, понеже тя се придобива чрез всички тези добродетели, по-нататък той направо посочва кое собствено е искал да нарече святост: "Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както езичниците, незнаещи Бога" /1 Сол. 4:3-5/. Виж с какви похвали превъзнася той целомъдрието, като го нарича чест на съсъда, т. е. на нашето тяло, и светост. Следователно онзи, който обратно живее в похотна страст, той се намира в състояние на безчестие и нечистота и живее чуждо на светостта. Малко по-долу св. ап. Павел прибавя още, като пак нарича целомъдрието - святост: "Защото Бог не ни призва към нечистота, а към светост. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас" /1 Сол. 4:7-8/. Той е придал ненарушима сила и важност на своята заповед, като е казал, че онзи, който отхвърля това, т. е. казаното от мене, той презира не човек, т. е. мене, който заповядвам това, а Бога, Който говори чрез мене, Който е дал нашето сърце за жилище на Своя Свети Дух. Виждаш ли с какви прости по думи похвали превъзнася той тази добродетел! Преди всичко на нея собствено той приписва святост; после утвърждава, че чрез нея съсъдът на нашето тяло се освобождава от всякаква нечистота; трето - че като изхвърли срамната нечистота, този съсъд ще живее в чест, като светиня; а най-после, а това е и най-висшето нейно предимство - чрез нея обитател на нашето сърце ще стане Дух Свети. 

58. Ще приведа и друго подобно свидетелство от този Апостол. Като пише на Евреите, той казва: "Залягайте да имате мир всички и светост, без която никой няма да види Бога" /Евр. 12:14/. И тук също така ясно утвърждава, че без святост, както той обикновено нарича непорочността и чистотата на душата и тялото, за човека е невъзможно да види Бога. 

59. Колкото по-висше и по-небесно е достойнството на целомъдрието, толкова по-силни вражески нашепвания предизвиква то. Затова толкова по-усилено трябва да спазваме не само телесното въздържание, но и сърдечно съкрушение, с непрестанните молитвени въздихания, та по този начин непрестанно да гасим и охлаждаме чрез слизащата в нашите сърца роса на Светия Дух пещта на нашата плът, която вавилонският цар непрестанно се опитва да запали с подпалките на плътските посевки. 

60. Такова настроение може да поддържаме постоянно, ако винаги помним, че Бог е и нощен, и дневен зрител, както и познавач не само на нашите тайни дела, но и на всичките ни помисли, а също така, ако вярваме, че на нас ни предстои да Му дадем отговор както за всичките си дела и постъпки, така и за всичко, което се движи в сърцето ни. 

61. За да не бъдем осквернявани дори по време на сън от нечисти мечтания (сънища), ние трябва да спазваме винаги равномерно умерен пост. Защото, който наруши мярата на строгост във въздържанието от храна, той непременно ще премине и отвъд необходимата мяра в снизхождение към себе си и в друго. А с изменянето на мярата на подкрепяне себе си с храна неизбежно трябва да се изменя и качеството на нашата чистота. Но при това трябва да имаме постоянно сърдечно смирение и търпение, както и внимателно да предпазваме себе си в течение на деня от гняв и други страсти. Защото, щом попадне в нас огънят на гнева, след него лесно ще проникне у нас и жарта на похотта. Най-вече е необходимо да се пазим зорко през нощта, защото както чистотата и предпазването себе си през деня подготвят нощната чистота, така пък и нощната бодрост придава на сърцето и на вниманието към себе си сила и твърдост да противостои на всичко нечисто през деня. 

62. Възможно ли е съвсем да се угаси огънят на похотта, чиято жар нашата плът чувствува като че ли вродена в себе си? - Да потърсим най-напред какво мисли за това блаженият Павел. "И тъй, умъртвете земните си членове" /Кол. 3:5/. Какви членове заповядва той да се умъртвят?- Разбира се, не ръцете или краката или други някои части да отсичаме; а да унищожаваме греховното тяло, за което на друго място той казва: "За да бъде унищожено греховното тяло" /Рим. 6:6/, което, както всяко друго тяло, има и свои членове. Тях именно заповядва да умъртвяваме Апостолът. А кои са те, той тук ги изброява. След като казал "умъртвете земните си членове", той продължава: "блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение" /Кол. 3:5/. Първият член е блудството: това е грехът на незаконното плътско съвокупление. Вторият член е нечистотата, която без всякакво докосване до жена става понякога на сън или в будно състояние. Третият член е страстта, която се намира спотаена в душата и може да се възпламенява и без въздействие на похотта в тялото. Четвъртият член е лошата похот, която може да се отнася не само към споменатата нечиста страст, но изобщо към всички пагубни желания и която е само болест на развратената воля. Като последен член на греховното тяло Апостолът поставя користолюбието, като ни внушава, че не само трябва да се въздържаме да пожелаваме чужди вещи, но и своите собствени трябва великодушно да презираме, както действително и постъпвали в споменатата в книгата "Деяния апостолски" първа община от вярващи /Деян. 4:32-35/... От всичко казано правя такова заключение: ако мнозина заради Христа са се отказвали от своето имущество, тъй че изкоренили от сърцата си не само притежаването на пари, но и желанието за такива, то следва, че по същия начин може да се угаси и блудното разпалване. Иначе Апостолът не би съединил невъзможното дело с възможното. Смятайки обаче и едното, и другото за възможни, той ни е заповядал да умъртвяваме еднакво и двете. И дотолкова блаженият Павел е бил уверен във възможността да се изкорени блудната страст от нашите членове, че не само заповядал да я умъртвяваме, но наредил дори и името`и да не се произнася между нас: "А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да не се споменават между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а напротив - да се чува благодарение" /Еф. 5:3-4/. Затова не може да има съмнение, че блудната страст може да бъде унищожена в нашите членове, тъй като Апостолът е заповядал да я отсичаме също така, както любостежанието, празнословието и смехотворството, отказването от които е лесно. 

63. Впрочем ние трябва да знаем, че дори и да спазваме пълна строгост на въздържанието, именно - глад, жажда, бдения, постоянен труд, и с неотпадащо усърдие да се занимаваме с четене на душеспасителни книги, то все пак не ще можем да придобием сами чрез тези подвизи непрекъснатата чистота на целомъдрие, ако не ни дойде на помощ особена Божия благодат. Нека всеки знае, че трябва неуморно да се упражнява в посочените подвизи, но само с цел щото, като понася търпеливо скръбта от тях, да привлече към себе си Божието милосърдие и да се удостои с Божествения дар на освобождаване от плътската борба и от господството на надделяващите страсти. Такъв обаче съвсем не бива да се надява, че само чрез тях сам по себе си може да постигне несъкрушима чистота на телесно целомъдрие, което той така желае и търси. 

64. Пожеланията на настоящите (земните) предмети не могат да бъдат потиснати и отхвърлени, ако на мястото им не бъдат възприети други спасителни желания. Затова, ако желаем да премахнем плътските пожелания от сърцата си, то на тяхно място трябва по-скоро да насадим духовни, та като се стреми винаги към техните предмети, нашият дух да няма нито охота, нито време да обръща внимание на измамните и преходни земни радости. И когато духът ни чрез ежедневно упражняване в духовна работа се установи в такова настроение на откъсване от всичко, тогава той опитно ще разбере и силата на следния стих, който всички ние често повтаряме, но чиято сила познават само малцина опитни: "Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна: няма да се поклатя" /Пс. 15:8/. Действително постига силата и смисъла на този стих само онзи, който, след като е стигнал до телесната и духовна чистота, за която говорим, съзнава, че той всяка минута е пазен от Господа да не би пак да се отклони както и преди и че десницата му, т. е. светите му постъпки, винаги са пазени от Господа. Бог винаги е от дясната страна на Своите светии, а не от лявата им страна, защото светият човек няма нищо ляво, т. е. лошо. А за грешниците и нечистите Той е невидим, защото те нямат дясна страна, от която Бог обикновено присъствува. 

65. Много са степените на целомъдрието, по които се изкачваме към непоклатимата чистота. Стълбата на това усъвършенствуване в целомъдрието аз разделям на шест степени, които обаче на дело се минават незабелязано, както нашите тела незабелязано нарастват и без нашето знание дорастват до съвършения си вид. Първата степен на целомъдрието е монахът да не се смущава от плътската похот в будно състояние; втората - умът му да не се задържа в сладострастни помисли; третата - при вида на жена ни най-малко да не го безпокои пожелание; четвъртата - в будно състояние да не допуска дори обикновено плътско движение; петата - умът му да не бъде наранен дори от най-тънко съгласие за плътско действие, когато разсъждението или четенето му напомни за рождението на човека; шестата - дори на сън да не бъде смущаван от съблазнителни мечтания (сънища) за жени. 

66. Пълната целомъдрена чистота се отличава от началното въздържание от похотни мисли и движения по това, че е напълно спокойна от плътски възбуди. Съвършено узрялото целомъдрие винаги пази невъзмутими и непоклатими телесната и душевната чистота; то не е нищо друго освен святост. Това става, когато плътта, престанала да "похотствува срещу духа", почне да се съгласува с неговите желания и добродетелност и когато те и двамата се съединят помежду си в твърд мир и според казаното от Псалмопевеца започнат да живеят като братя в мир помежду си /Пс. 132:1/. - Тогава и Бог е с тях, защото е казано: "В мира е Неговото място" /Пс. 75:3/, т. е. не в шума на войната и на борбата със страстите, а в мира на целомъдрието и в постоянния покой на сърцето. Затова онзи, който чрез угасяване на плътските страсти се удостои да придобие това място на мира, в същото време става и жилище на Бога. 

ОТ МОЯ ОПИТ В БЛОГА ЗНАМ, ЧЕ ТОЛКОВА ДЪЛГИ ТЕКСТОВЕ МНОГО РЯДКО СЕ ЧЕТАТ.
ПО ДОБРИЯТ ПОДХОД Е ПУБЛИКУВАНЕТО НА ЛИНК КЪМ ТЕКСТА И ВСЕКИ ДА ИЗБЕРЕ КОГА И КОЛКО И КАКВО ДА ЧЕТЕ.