Не вярват в Твоята светлост тия, чиито мрачни
похоти на сърцето ги влачат към пропастта. Няма
спиране за камък, който се търкаля надолу по
баира. Колкото по-стръмен е баирът и по-дълбока
пропастта, толкова по-бързо и неудъримо се
търкаля камъкът. 
Една мрачна похот извиква друга с успеха си,
другата - трета, докато всичко, що е добро у човека,
не повехне, а всичко, що е зло, не плисне буйно като
порой. Докато не рухне съвсем сградата на Светия
Дух и отвън и отвътре.
Докато презрелте светинята не презрат себе си и 
своите учители. 
Докато най-сластните им страсти не ги задушат със
своята смрад.
Докато всички блага, заради които са клали съседи 
и рушили градове, не се присмеят на грозотата им. 
Тогава те крадливо повдигат очи към небето и през
гнойта на своя живот, осквернен и въвонил се,
викват: Свети Боже!
Как ме боли от човешкото самохвалство, откак 
разбрах за Твоята мощна ръка, Свети Крепки!
Зидат кули от камък и казват: по-добри зидари сме
от твоя Бог! А аз и питам: вие или вашите бащи 
съзидахте звездите?
Намират извор на сила в земята и се хвалят: знаем
повече от твоя Бог! А аз ги питам: кой зарови
силата в земята, за да я намерите?
Хвърчат по въздуха и надменно говорят: сами си 
направихме крила, къде е твоят Бог? А аз ги питам:
кой ви подсети за крила и летене, ако не птичите -
вие ли ги направихте?
Но когато Ти им отвориш очите за немощта им;
когато безсловесните твари им покажат 
страховитата си мощ;
когато умът им се смае от звездните кули,
що се държат без опори и темели в пространството;
когато сърцето им се изпълни със страх от
слабостта и безумието им - тогава те в срам и 
покруса протягат ръце към Теб и викват:
Свети Крепки!
Колко жалка ми е човешката преценка за този 
живот, откак вкусих сладостта на Твоето безсмъртие,
Свети Безсмъртни!
Късогледите видат само този живот и казват: това
е животът ни и с делата си ще го направим 
безсмъртен между хората. А аз им казвам: ако
животът ви е като река, тогава трябва да има извор;
ако е като дърво, трябва да има корен; ако е като 
лъч, трябва да идва от слънцето. И още им казвам:
между смъртните ли сънувате безсмъртие?
Палите огън върху вода. 
Но като видят смъртта, изгубват кураж и мъка им
стяга сърцето. Като помиришат плътта на своите 
мъртви невести, като спуснат в гроба слепите лица 
на своите приятели, като турят ръка на охладнелите 
гърди на синовете си, като разберат, че нито царете
са могли да се откупят от смъртта с короните си,
нито юнаците с яките си мишци, нито мъдреците с
мъдростта си - тогава усещат студения вятър на
смъртта по лицата си, падат на колене, оборват
глави над поломенат си гордост и Ти се молят:
Свети Безсмъртни, помилуй нас!

свети Николай Сръбски