Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2013 03:48 - КАКВО Е СМЪРТ. ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА СМЪРТТА.
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 747 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.10.2013 03:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Отсъствие на научно определение за смъртта. Ние имаме един, а не два живота; животът на земята и след смъртта - непрекъснат процес. Веднага след преминаването. Християнството и науката за началото на живота след смъртта. Първият съд.

Смъртта е разделение на безплътната част на живата личност, душата, от нейната материална част - тялото.

Душата не е подложена на времето... Душата може да се среща и да беседва с духовете, с духа пазител.

По пътя от земята към бъдещия живот на душата има съд. Висшите същества съдят хората.

Платон

Какво е това смърт? Ние стигнахме до девета глава и още не сме се опитали да отговорим на този въпрос.

Науката дава определение за всички предмети, явления, феномени, единственото определение, което не дава е какво е това смърт. Във всеки случай, нито в научни, нито в популярни публикации ми се е удавало да намеря ясно положително определение за тази дума.

Оксфордският академичен речник дава съвършено безсъдържателно определение: "Смъртта е край на живота".

Има още няколко опита за определение на смъртта.

Британска енциклопедия от 1986 г.: "Пълно прекратяване на жизнените процеси".

Медицински ръководства: "Отсъствие на признаци за живот" и "Отсъствие на мозъчна активност, потвърдена от електроенцефалогарма".

22-ри световен медицински конгрес от 1968 г., специално изучаващ проблемите на смъртта: "Необратима загуба на функциите на целия организъм".

Често се среща и друго, написано на псевдонаучен език и също така празно определение: "Смъртта е окончателно прекратяване на жизнените функции у животното или растението".

Когато се говори за смъртта, се употребяват и други думи, например: "нищо", "небитие" и др. подобни слова, винаги с негативен смисъл, думи за това какво няма. И ето че човек се замисля, а може би и смъртта я няма?

Такова отсъствие на научно определение за смъртта отбелязват и учените, занимаващи се с този феномен. И не е чудно, че тези, които изучават не само антомия, а целия човек, все по-често съветват вместо думата смърт да се употребява думата "преход", защото под смърт обикновено се разбира край на човешкия живот, а сега е известно, че със смъртта на тялото животът на личността не свършва; тя продължава да съществува, преминавайки в други условия - оттук и думата "преход", която правилно определя произтичащото събитие.

Християнското разбиране за смъртта може да се види от писмата на епископ Теофан Затворник към неговата умираща сестра:

"Прощавай, сестро! Господ да благослови твоя изход и твоя път след него. Та ти няма да умреш. Тялото умира, а ти ще преминеш в друг свят, жива, помнеща себе си и узнаваща целия обкръжаващ свят. Там ще те посрещнат татко и мама, братята и сестрите. Поклони им се и предай нашите поздрави и помоли да се погрижат за нас... да ти дари Господ мирен изход! Ден-два и ние ще се срещнем. Затова не тъгувай за оставащите. Прощавай, Господ е с теб".

Хубаво писмо, съвсем спокойно и напълно уверено в бъдещия блажен живот. То сякаш изпраща сестрата не на далечен път, не в незнайна страна, а в бащин дом, където живеят нашите близки, умрели преди нас.

В Еклисиаста има такъв израз: "И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7).

Християнството разбира смъртта като разделение между душата и тялото и откровение на духовния свят. Към такова разбиране достига и съвременната наука за смъртта. Ние вече отбелязахме, че учените, бидейки невярващи, започвайки изучаването на процесите свързани с умирането, достигнали или достигат до вяра в Бога и в безсмъртието на душата.

Тук трябва да се поясним. Разбира се, науката не говори за безсмъртие на душата във вечността, това не може да докаже никоя наука; но тя потвърждава, че след смъртта на тялото част от човека го напуска и продължава съзнателния живот. Смъртта на тялото не е край на съществуването, а преход на личността или на душата от едно състояние в друго и от материалния в духовния свят.

Разбира се, смъртта е най-важното събитие в нашия живот, но не защото умира тялото, а защото цялото бъдеще на безсмъртната ни душа, на нашето настоящо "аз" зависи от това какви ще бъдем в самия момент на прехода, защото след смъртта не започва нов живот, а продължава предишния.

Сега ние знаем, че самият момент на смъртта на тялото - това, от което се боим най-много - е неусетен. След излизането от тялото душата преминава в друг свят и започва втората част от своя живот - безтелесната.

В течение на много векове за задгробния живот на душата учело християнството, а в наше време се появиха и обективни данни, получени и проверени от науката. Това ни дава възможност да се постараем да разгледаме потвърждават ли се религиозните вярвания от тези нови достижения на медицинската наука.

Допустимо ли е това? Един християнски богослов е казал, че в света има неща, за които "е по-пристойно да се пази мълчание". Това е добро предупреждение. Разбира се, най-добре е просто да се вярва, без да се правят опити да се проверява нищо с човешкия разум. Щастлив е този, който е способен на това. Но какво да правят тези, които нямат такава вяра? Да живеят в съмнения и да се откажат да мислят не е хубаво. Разумът е даден на хората от Господа и завесата над тайната пред смъртта също е приповдигната от Него. Струва ми се, че е необходимо да погледнем и да помислим; трябва само да отхвърлим, ако има такива, всички предубедени мнения и да подходим към въпроса спокойно, обективно и с известна доза скромност.

imageОтговор на този въпрос може да се намери в Евангелието. Един от апостолите на Иисус Христос,Тома също дълго не можел да повярва въввъзкресениетона своя Учител. Той казал: "...ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам"(Иоан 20:25). Тома не можел само с едната вяра да приеме възкресението Христово, нужни му били и материални доказателства. Иисус Христос му дал и тях: "После казва на Тома: дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ" (Иоан 20:27). След това Иисус Христос казал на Тома: "... ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, а са повярвали" (Иоан 20:29).

Иисус Христос упрекнал Тома за малката вяра, но не го отблъснал и му дал нагледни доказателства. Не е ли така и с много от нас? Свидетелства за живота на душата има отдавна и то не малко, но за мнозина това е недостатъчно. Нужно им е да се убедят нагледно. Сега ни е дадено и това.

 

image

Ако се запознаете по-близко с проблема, вие за свое удивление ще откриете, че много от явленията, описани от лекарите - реаниматори са били отдавна известни на християнските писатели, а ние не сме знаели това, защото не сме приемали на сериозно богословската литература и не сме я чели.

Въпреки, че християнската литература и медицинските изследвания от последните години в основата си свидетелстват за едно и също, те имат някои различия в описанията, а също и в разбирането и оценките на описаното. Затова е нужно детайлно и внимателно разглеждане на целия проблем.

Главното достижение от последните години се състои в това, че трудовете на лекарите - реаниматори напълно потвърждават християнското учение за душата. Първият, най-важен и неоспорим факт - след смъртта на тялото животът продължава - е потвърден и от религията, и от науката.

И второто - животът в задгробния свят протича в светлина, а не в тъмнина; във всеки случай, в тази си негова част, към която се стремим. Затова свидетелстват и Свещеното Писание, и разказите на хората, погледнали зад завесата. Ние приведохме много примери и няма да ги повтаряме.

Описанията на задгробния свят са много интересни. Това не е животът, на който сме привикнали на земята. Това не е светлината на слънцето.

В свещените книги пише, че хората възприемат тази светлина тогава, когато видят или почувстват присъствието на небесните духовни сили. Тази светлина сияела при кръщението на Иисуса Христа, при Неговото възкресение и при преображението Му на планината Тавор. Иисус Христос казал за Себе си: "Аз съм светлината на света". Тази светлина е необичайна. Ето няколко цитата:

На планината Тавор: "и се преобрази пред тях: и лицете Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина" (Мат. 17:2).

"Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели" (Марк 9:3).

При възкресението на Иисус Христос: "...Ангел Господен... отвали камъкаот вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг" (Мат. 28:2-3).

Когато Богородица, ангели или светци се явяват на живеещи на земята в сън или наяве, те винаги са обкръжени от светлина, често ослепително ярка.

Мотовилов пише за Серафим Саровски (вж. За целта на християнския живот Беседа на св. Серафим Саровски с Н.А. Мотовилов за целта на християнския живот), че когато светецът се молел, Мотовилов не можел да го гледа. Светлината, излъчвана от лицето на свети Серафим го заслепявала.

Мой приятел беше добър познат с един монах, водещ строг и аскетичен живот. Той ми е разказвал, че наблюдавал как през нощта в стаята на молещия се монах се появява светлина.

Пациенти на Муди и Сабом също виждали светлина в задгробния свят, но трудно намирали думи за описанието й. "Нямаше слънце, а светлината беше навсякъде". "Навсякъде светлина, а няма сенки".

Доктор Сабом на 66 стр. на своята книга привежда разказа на свой пациент, стараещ се да опише тази светлина:

"Светлината беше различна от тази, която знаем тук. Това не беше светлина, а отсъствие на тъмнина, пълно и съвършено. Тази светлина не създаваше сенки, беше просто отсъствие на тъмнина. Светлината не беше видна, но беше навсякъде, вие сте в светлина".

Светлината от задгробния свят не е нашата светлина. За нея са намерили много хубаво определение - "нетукашна светлина".

Душите, видели светлина в задгробния свят, понякога чували глас или виждали в светлината светла фигура, понякога не виждали, но "чувствали присъствие". Сходни описания има и в църковната литература.

На какво учел гласът или фигурата в светлината и на какво учел Иисус Христос по време на Своя живот на земята?

Когато един от фарисеите-законници запитал Христос за най-голямата заповед в Закона, Той му казал:

"...възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Мат. 22:37-40).

Иисус Христос учел какво е най-главното по време на живота на земята - да се учим да обичаме.

От тогава са изминали двадесет века, но в този час, в наше време, Светлината, явяваща се на душите на умрелите хора, учи на същото. Ние вече писахме за това в предишните глави. Излязлата от тялото душа в присъствието на Светлината изпитва Нейната неописуема любов и чувства, че е в безопасност.

В трета глава ние писахме за доктор Ритчи, на когото Иисус Христос показал, че са важни не личните успехи и достижения, а е важна любовта. Христос показал на Ритчи живота в задгробния свят и отговарял на всичките му въпроси. Ритчи видял нещо, приличащо на голям научен център:... огромни зали... хора в пълно самозабвение се трудят за някакви цели по-висши от самите тях... сложни машини... диаграми и чертежи... сякаш се провежда някакво сложно изследване. Ритчи попитал Христос какво правят те. Но този път никакво обяснение не осветило неговото съзнание. Той продължил да възприема от Христос, както и преди, една любов.

Христос не отговорил на неважния въпрос и още веднъж показал на душата на Ритчи правилния път - без любов дори полезните и добри дела не принасят полза на душата.

Но хората, срещнали се със Светлината, не говорят само за това. В наставленията на Светлината звучал и друг мотив. На душата на една жена било казано:

"Върни се към живот в тялото, ти още трябва да се учиш да обичаш и да натрупваш знания". Друга жена разказва: "Светлината ми показваше най-важното. Не ме обвиняваше, а някак ме наставляваше, че е нужно да се уча на любов и просто да се уча, да придобивам знания, защото това е непрекъснат процес и аз ще го продължа след като Той за втори път дойде за мен".

Тук може да възникне въпросът - какви знания? Всякакви? Известно е, че някои знания, особено повърхностните, далече не винаги принасят полза на човека. В "Поучения" на Тома Кемпийски има такова предупреждение: "Всеки човек желае да получи знание, но какво значи това знание без страха Божий... Колкото по-голямо и колкото по-хубаво е твоето познание, толкова по-строго ще бъдеш съден, ако с ръста на твоето познание не израства и твоето благочестие".

В Новия завет аз не открих преки указания за това, че е нужно да се учим и да придобиваме знания, но най-голямата заповед в Закона учи да възлюбим Господа не само със сърцето и с душата, а и "с всичкия си разум", а апостол Петър пише във второто си послание: "...но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа" (2Петр. 3:18). Отците на Църквата също учат да познаваме Бога в Неговите творения.

По-горе ние приведохме разкази на хора, възвърнати към живот на земята, за това какво са срещнали в задгробния свят. За това е писано и в християнските книги - в житията на светците и др.

За задгробния свят пише и епископ Теофан Затворник:

"Вътре или в глъбината на видимия за нас свят е скрит друг свят, толкова реален, както този, или духовен, или тънко материален - Бог знае... но е известно, че в него живеят светците и ангелите... Душата се стреми нагоре, но само до такава степен, до каквато я допускат духовните сили... Около душата сега всичко е ново. Тя е извън привичното пространство и време. Тя може мигновено да се принесе където пожелае, може да преминава през стени, врати, през всичко материално..."

Повествованията на свещените книги и разказите на нашите съвременници, погледнали зад завесата са почти идентични. Описват се едни и същи възприятия и феномени: излизане на душата от тялото, кратък период на тъмнина или преминаване през тъмен тунел, Светлина, способност за мигновено преодоляване на всяко пространство и за преминаване през всичко материално, сгъстеност на времето, безуспешни опити за контакти с живеещите на земята, наблюдаване на собственото тяло отстрани. Във втора глава ние писахме за древния лекар Генадий, видял тялото отделно от самия себе си. Задгробната природа - растения, животни, птици, небесна музика, хорово пеене са описани и там и тук. Нашите съвременници и древните християни, престъпили тайнствения праг, се срещали с едно и също.

Върналите се "от там" разказвали за срещи с различни духовни същества. Те виждали свои вече умрели родственици и други близки хора, патриарси, светци, ангели, "гидове". Християнството също обещава среща с починалите любими хора и учи, че душата на умрелия много скоро ще срещне ангела - хранител и ангела, на когото трябва да се моли в живота. Ангелите ще я направляват и съпровождат при нейните първи стъпки в новия свят. В същото време, обаче, когато съвременните ни свидетелства говорят главно за радостни срещи и светли духове, християнските източници пишат и за друго. Много рано душата среща уродливи и страшни същества. Те ще преграждат пътя й, ще я изкушават, ще я заплашват и ще искат своето. Християнските писатели предупреждават, че злите духове могат да приемат всяка форма, за да могат давайки лъжливи съвети, да направляват душата в неверния път. Ние ще се върнем към този въпрос малко по-късно.

В трудовете на реаниматорите се говори, че скоро след прехода пред душата "ясно като на екран", преминават картини от вече преминалия земен живот. Умрелият не се намира в тъмнина, а в присъствието на ярка светлина. В светлината понякога виждат Христос, ангел, светла фигура.

"В присъствието на светлината вие изпитвате неописуема любов и безопасност. Това е трудно да се предаде. Светлината е абсолютната любов. В нейно присъствие вие разбирате какво бихте могли да бъдете".

Светлината задава въпроси, в които няма порицание, а любов. Целта на въпросите е да се помогне на душата да намери верния път. При това светлината показва на умрелия най-главните събития от неговия живот. Това дава възможност на душата да проследи и преоцени своя живот в тялото. Върналите се помнят всичко, дори най-малките детайли и по техните собствени думи, сега се стараят да живеят по-различно, отколкото преди.

За такова показване знае и религията на Индия. Ето цитат от книгата "Философия на йогите" от Рамачарака

"Във времето, в което "аз"-ът бавно излиза от физическото тяло, целият живот на личността от детството до старостта преминава през неговия мисловен взор... картина след картина, бързо сменяйки се една с друга, преминават пред неговото съзнание и много неща стават понятни за излизащата душа... изяснява се смисъла на много от станалото... душата... разбира целия свой току що завършен живот, защото го вижда в неговата цялост. Тези видения имат характер на ярък сън, но оставят дълбоко и незабравимо впечатление, те ще изиграят своята роля в бъдещето".

Авторът не е индус. Рамачарака е псевдоним на Уйлям Уокър Аткинсън - англичанин, роден през 1862 г., изучавал философията на Индия, ученик на Свами Вивекананда. Под бъдещето той подразбира превъплъщенията на душата. Християнството също знае за това преглеждане на преминалия живот, но разбира смисъла му по друг начин.

 

 

image

Свети Атанасий Александрийски в своя труд "Животът на Антоний Велики", починал през 365 г. след Рождество Христово, описва ходенето по митарствата*. Той предава разказа на света Теодора, явила се след смъртта си в сънните видения на ученика на Василий Нови - Григорий. Тя му разказала, че душата разделяйки се с тялото, гледа на него, както човек гледа на съблечената дреха. После целият земен живот на света Теодора, с всичките й постъпки, особено грешните, бил подложен на преразглеждане и оценка от светлите и тъмни духове.

* Виж също: Православното учение за митарствата

По своя смисъл това свидетелство от IV в. след Р. Хр. е много близко до това, което знаем сега запървия съд. Това знание не представлява ново научно откритие, а само потвърждение на това, което е отдавна известно на вярващите.

Християнството винаги е учило, че скоро след смъртта на тялото в задгробния живот душата преминава на първи съд. Това не е вторият и окончателен Страшен съд, който ще настъпи в края на света. Сега развитието на душата още не е завършено. Всеки от нас много скоро след смъртта на тялото вижда целия си преминал живот и може да преоцени много неща. В светлината на истината ние виждаме не само нашите дела, но и техните последствия.

Първият съд е оценка на живота на душата на земята. Протойерей Сергий Булгаков пише за него: "След края на земния живот има личен съд; това е самоопределение на състоянието, в което умрелия преминава в задгробния свят. Това е изходното начало за продължаващия му живот, а не само "овъзмездяване"... това е по-скоро самосъзнание, самосъд, отколкото съдебен процес, това е съд на съвестта пред лицето на Бога".

Тези умозрителни заключения на християнския философ напълно съвпадат с откритията на учените, изучаващи смъртта през последните 15-20 години. "Светлината не обвиняваше и не хвалеше, а някак обясняваше и поучаваше".

Изглежда, преглеждането на собствения земен живот, за който разказват умрелите и възвърнати към живот на земята, е и личният съд. В същност това не е съд, а самооценка на своя живот на земята, помощ от Господа за душата, преминаваща във втората част на своя живот, в безтелесния живот.

Душата получава знание и сили да преразгледа всички свои мисли, чувства и дела в присъствието на духовните сили, като това е показ не толкова на делата, колкото на техните последствия за другите хора. При вида на делата, донесли страдания на други хора, могат да се появят угризения на съвестта, огорчение и желание да се поправи.

На този първи съд душата се чувства оголена. Възприятията тук са духовни. Лъжата и премълчаването са невъзможни. В своя живот ние крием много неща, а тук е видно всичко, включително мислите и намеренията ни. Видни са и мотивите: ако нещо се е правело от любов към другите, душата се радва, ако е поради егоистичен мотив - се срамува.

Виждайки светлината, душата изпитва радост и блаженство. Светлината е любов, разбиране и съчувствие. В присъствието й са невъзможни завистта, гнева, ненавистта - никакви негативни емоции.

Ние нямаме два живота, а един. След смъртта на тялото развитието на душата продължава. Първият съд прави равносметка, оценява извършеното в земния живот, показва на душата грешките й и я направлява в правилния път.

 

image

Най-голямото разминаване между Свещеното Писание и трудовете на някои съвременни нам учени се заключава в оценката на това, което е известно. Фактите и явленията в основата си са едни, но разбиването им е различно.

Православният богослов Серафим Роуз издава през 1980 г. книга на английски език "Душата след смъртта". Той пише, че свидетелствата на хората, преживели временна смърт на тялото, рисуват невярна и опасна картина. В нея има твърде много светлина. Създава се впечатлението, че не е нужно да се страхуваме от смъртта. Смъртта е по-скоро приятно преживяване, а след нея нищо лошо не заплашва душата. Иисус Христос не порицава никого и всички са обкръжени с любов. Разкаянието и дори мисълта за него са излишни.

Това може да наведе до мисълта, че докато ние сме на земята можем да се наслаждаваме на живота и да не мислим за последствията. Един от върналите се "от там" достигнал именно да такива изводи.

Серафим Роуз пише за опасностите. Тъмните духовни сили ще направят всичко, за да завладеят душата, излязла от мъртвото тяло. Серафим Роуз напомня, че князът на тъмните сили се нарича баща на лъжата и че и неговите слуги, а не само светлите духове срещат душата пред прага на задгробния свят. Тъмните сили могат да приемат всякакъв облик. Те могат да се явят на душата като светли ангели и могат да се стараят да й внушат всякакви мисли.

Последните минути от земния живот могат да бъдат решаващи. Отчаянието, отказът от покаяние, умирането без обръщение към Бога могат да се отразят тежко върху бъдещата съдба на душата.

Знаейки това, отците на Църквата учат да не се вярва на всеки дух в живота и особено, когато смъртта е наближила. Свети Иоан пише: "Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога... всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога" (1Иоан 4:1-3).

Прекаленият оптимизъм може да излъже. Християнството учи за различните съдби на праведниците и на неразкаялите се грешници. Свидетелствата на пациентите на лекарите - реаниматори също не винаги са светли. Има описания на сив мрак, страдания и дори на ада.

Мислейки за това, което ни чака след прехода, ни се иска, разбира се, да вярваме на светлината, открита от науката за смъртта. Тези открития, обаче, говорят само за началото на живота след смъртта. Изглежда, Господ е направил така, че самият преход е безболезнен и не е страшен, но какво ни чака във втората част от нашия живот, в духовния живот, науката не знае. Известно е само, че всеки от нас ще има своя, индивидуална съдба.

Това, което е известно за задгробния живот, ни е дадено от Божественото откровение. За това знае и учи християнството.

Пьотър Калиновски

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633497
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031