Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2013 21:58 - СВ. ПИСАНИЕ И ХРИСТИЯНСКИТЕ ФИЛОСОФИ ЗА ЖИВОТА В ЗАДГРОБНИЯ СВЯТ.
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1440 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Пълнотата на жизнения опит се достига в двата периода от живота на душата - на земята и след смъртта на тялото.

За задгробния свят и за условията на живот в него ние знаем много малко, но това, което ни е нужно да знаем ни е открито. За него пишат свещените книги и християнските философи - богослови.

Смъртта на тялото не нарушана непрекъснатия процес на живот на душата. Косата на смъртта идва между душата и тялото, отделяйки умрялото тяло от безсмъртната човешка душа.

Отците на Църквата учат, че основните черти на характера на личността не се изменят; тя преминава в задгробния мир такава, каквато е била при смъртта на тялото и продължава съществуванието си, започнато на земята. Преминавайки в задгробния свят и през личния съд, душата познава, че има Бог, жив и любящ и че самата тя е безсмъртна. Тя вече е започнала да се стреми да бъде близо до Бога и виждайки още веднъж земния си живот, вече е преоценила много и е разбрала кое е било действително важно, а кое - невярно и лошо.

Първият съд е направил равносметка на земния живот и съзнанието, че всичко земно е изпълнено, помага на душата да напусне телесния мир без съжаление. Душата сега е готова за започне втората част от своя живот. Ето няколко цитата за задгробния живот. Епископ Теофан, когото вече споменахме, пише: "Вътре или в глъбината на видимия от нас свят е скрит друг свят, толкова реален, като този или духовен, или тънко материален..." Християнският философ монах Серафим Роуз пише: "Душата след смъртта се посреща от ангелите. Ангелите имат "въздушно тяло" ; явявайки се на хората, те съхраняват човешката форма - юноши в бели одежди. Ангелите са единици и това означава че се намират някъде в пространството, а не само в духа. Те могат да бъдат само на едно място. Само Бог е чист и вездесъщ дух.

Демоните могат да се явяват на човека под всякаква форма. Те са множество... И също са единици.

Душите на умрелите също имат формата на човешко тяло, затова умрелият може известно време да си мисли, че е жив. Царството небесно не е просто състояние на ума, а е реалност. Простото разделение на вселената на материя и дух не е точно".

Християнските философи смятат, че е нелепо да се мисли, че със смъртта на тялото се унищожава и изчезва всичко, до което е достигнала личността по време на своето развитие на земята. Протойерей Сергий Булгаков пише: "Целият свят проявява великия закон за постепенното и безкрайно усъвършенстване на формите и е невъзможно да се допусне, че най-висшето съвършенство, достигнато в земната природа - духовността на човека няма по-нататъшно развитие зад пределите на земния свят... И ако на хората е даден законът "...бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец", то разбира се, трябва да бъде дадена и възможност за осъществяването на тази заповед, възможност за безкрайното усъвършенстване на духа. А за това е необходимо вечно, безсмъртно съществуване на духа".

Архиепископ Лука (професор Войно-Ясенецки)пише: "Животът на човека се разделя от смъртта на две половини: душевно-телесно и духовно-душевно битие".

Апостол Иаков учел, че човекът е само първата степен на духовността.

Архиепископ Иоан Максимович пише:

"Ако животът свършваше със смъртта, тя би била безцелна. За какво биха били тогава праведността и добрите дела? Но човекът е създаден за безсмъртие. Нашият земен живот е подготовка за бъдещия живот и подготовката свършва със смъртта. Тялото на човека се разрушава... душата продължава да живее, без да прекъсва нито секунда своето съществуване.

Когато се прекратява телесното зрение, се открива духовното зрение. След смъртта душата ще възприема по-ясно, отколкото по-рано".

Земното съществуване е само първата част от живота на личността - живот в тялото. Излизайки от него, личността (душата) не остава неизменна, тя и по-нататък ще живее и ще се развива.

Има хора, които си представят задгробния живот като едно еднообразно и неподвижно състояние - вечно блаженство в царството небесно или постоянно и също пасивно страдание в ада. Това съвсем не е така. Християнството не учи на това.Философите отдавна знаят, че всичко тече, всичко се променя. Неподвижния мъртъв покой не може да съществува и в смъртта. Към времето на смъртта на тялото развитието на личността не е завършило. Задгробния живот е продължение на това развитие, започнато на земята.

Животът на земята е пълен със съблазни. Безгрешни хора няма и всички ние ще преминем във втората част от нашия живот, в безтелесния живот, носейки със себе си голямата или малката тежест на греха. Веднага след смъртта душата не може, не е способна да приеме блаженството на духовния живот; по думите на един от светците: "... тя няма да понесе царящата там светлина". На душата й предстои продължителен период на израстване след смъртта.

Християнството учи, че по-татъшното развитие на душата - към светлината или против нея - ще зависи от нейната насоченост във времето на смъртта към доброто или злото и че след опита в задгробния живот човек ще стане съвсем друг в сравнение с това, което е бил при своята земна смърт. Човекът ще отиде на Страшния съд не такъв, какъвто е умрял на земята.

Пълнотата на жизнения опит се достига в два периода от живота на душата - на земята и след смъртта. Живеейки в тялото, човек не може да постигне духовния свят, това може да направи само в духовния живот.

Отец Сергий Булгаков пише:

"Смъртта е велико просвещение, откровение на духовния свят. Тя открива за човека вратата на духовния свят, проявява се реалността, самоочевидността на битието на духовния свят, битието Божие... За умиращия стават зрими съществата на духовния свят и самото небе с Живеещия в него... Задгробното състояние на човека на е смърт и дори не е припадане на душата, а продължение на неговия живот, започнал на земята. Душата, лишена от тяло, не може да взема участие в земния живот, но тя се променя и се развива в духовния живот. Тя получава връзка със света на духовете - светли и тъмни - и с другите души.

Съдбата на всеки и там е индивидуална, както и тук, но с тази разлика, че вместо лъжливата светлина и полумрака на тукашния свят в задгробния живот всичко е осветено от слънцето на правдата, проникнало в глъбините на душите и сърцата".

"Задгробният живот е..., - продължава отец Сергий, - но познанието на Бога става явно и смисълът на всички постъпки е по-ясен. Съвестта е светлината Божия. Там Бог е толкова ясно виден, както тук слънцето".

Авва Доротей (VI в. след Р. Хр.) пише:

"Душите на умрелите помнят какво е било тук... всички грижи за този свят ще изчезнат, но това, което сме вършили - порочно или добро ще остане. Душата след смъртта не спи, не губи съзнание, съхранява страха, радостта, мъката; тя започва да предчувства какво ще получи на общия съд. Напускайки тялото, душата среща други духове, добри или лоши, обикновено тези, под чието влияние се е намирала при живота на тялото. Тази зависимост остава и сега. По-нататъшната съдба и присъдата на Бога ще съответстват на вътрешната склонност на душата".

Богословът И. М. Концевич пише:

"Земният живот е кратък и изчезва напълно пред безконечната вечност; но последната всецяло зависи от първия. Залогът за истинския живот трябва да получи своето начало тук, на мястото на смъртта".

Бог е вложил в човека стремеж и воля към доброто, а не към злото; но свободата на човека не се нарушава и в земния живот той сам избира своя път и своята съдба. В задгробния живот душата ще върви по този път, на който е стъпила при излизането си от тялото. "... каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Мат. 16:26).

Отците на Църквата пишат, че на душата се открива само това, на което самата тя е сродна и за което е достойна. Стъпвайки на пътя, водещ към доброто или злото, душата вече не може да го промени сама в своя задгробен живот.

Престъпвайки прага, този който е бил в плът, сега се убеждава в съществуването на духовния свят. Той вече не се бои от смъртта и ако по време на своя земен живот е страдал за духовния свят, преходът за него ще бъде най-голямата радост.

Праведната душа ще изпитва блаженство. Нейното състояние няма да бъде пасивно съзерцание на разкриващите се тайни на мирозданието. Това няма да бъде покой, а развитие и удовлетворение на тези мечти и потребности, към които тя се е стремила в своя земен живот. Близост до Бога, просветлен ум и близост до другите без какъвто и да било фалш, братска любов и мир.

Хората, не вярващи в Бога и преминали в задгробния свят без разкаяние, познават накрая, че Бог и духовният свят съществуват. Те ще чакат своята окончателна съдба в тревога и мъчително съмнение. Всеки от тях, както и всеки умрял човек, ще има свой индивидуален задгробен живот и своя окончателна съдба.

Архимандрит Серафим Роуз пише, че преданията на всички народи - и просветените и най-примитивните, говорят за ужасното състояние на грешниците след смъртта.

Архимандрит Пантелеймон също пише за тях. Преминавайки в задгробния свят, "всички те ясно и в детайли виждат своите грехове на земята. Тяхната съвест, която след смъртта става много ясна, ще ги мъчи. Ще ги мъчат и желанията, към които е привикнала плътта им по време на земния живот, тъй като вече не могат да ги удовлетворят. Те не са се стремили към духовното, а сега е късно; и ще ги мъчи отдалечеността им от Бога и близостта на злите духове".

Не всички грешници имат еднаква съдба. Грешните души също претърпяват развитие. Неразкаялите се грешници и големите грешници ще станат неизправимо зли. Чака ги вечно страдание. Другите грешни души получават надежда от милостта Божия и вечен живот.

Протойерей Сергий Булгаков пише:

"Силата на Светия Дух в задгробния живот действа върху всички - вярващи и невярващи - освен върху този, на когото духовното ожесточение пречи за задгробното приемане на Светия Дух".

Евангелист Марко привежда думите на Самия Иисус Христос:

"Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с които биха хулили; но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане" (Марк. 3:28-29).

Душата на умрелия грешник сама изменя своя характер и вече не може да си помогне сама. Тя не може да върши добри дела. Най-висшата жертва - да положи живота си за своите приятели - също е невъзможна за нея. Но остава надеждата на милостта Божия и на помощта отвън - молитвите на Църквата, молитвите за душата на умрелия от неговите роднини и близки.

Християнството учи, че в края на вековете ще настане последния или Страшен съд. "Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му" (Мат. 16:27). За това говори и притчата за лозата: "...Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод" (Иоан 15:1-2).

Евангелист Матей привежда думите на Иисус Христос: "...защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме" (Мат. 13:12).

Иисус Христос не веднъж, обръщайки се към хората, говорел: "Който има уши да слуша, нека слуша". Но Господ е човеколюбив и милостив. Христос казвал също: "И аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава..." (Лука 11:9-10).

 

image



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - От кой източник е това?
26.10.2013 22:07
От кой източник е това?
цитирай
2. sourteardrop - http://www.pravoslavieto.com/books/prehod_bolest_smurt_posle.htm#gen34
26.10.2013 22:18
Преходът
Последната болест, смъртта и после
Пьотър Калиновски

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633235
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031