Миличка и скъпа Мария, здравей!

Бъди здрава, силна и спокойна! Такива трябва да бъдат всички християни, защото Бог ги закриля и пази и успокоява. Нищо лошо не може да ти се случи, ако ти сама не направиш грях, заради който трябва да изтърпиш временно някакво наказание, и щом се покаеш за греха, Бог ти връща здравето и спокойствието, и Ангел пазител идва близо да теб.

Ето една много интересна истинска история (не е приказка), от която можеш много да се поучиш.

Живяло не много отдавна едно момченце, кръгло сираче в Гърция и пасяло на село животни. Близо до поляната, където пасели животните, имало един каменен стълб, на върха на който била поставена глава на идол (идол е лъжлив бог нанехристияни). На него имало табела, на която пишело: "Който ме удари по главата, ще получи злато”. Някои хора се качвали и го удряли по главата, но никакво злато не излизало. Момчето също се качило и го ударило по главата, но и при него никакво злато не се появило. Но то било по-умно от другите и по-съобразително.

Когато слънцето започнало да залязва, момчето гледало точно къде главата на идола хвърля сянка на земята и на това място започнало да копае, но нищо не намерило. На другата сутрин дошло рано сутринта и гледало на кое място пада сянката на идола при изгрева на слънцето. На това място започнало да копае и скоро намерило една тежка каменна плоча, която не можело да повдигне, но успяло да си провре тънката ръка под нея и да извади няколко жълтици. Под капака имало голям съд, пълен със злато…

Зарадвало се момчето, но се размислило какво да прави. Ако извика някой от селото да му помогне, може да го убие заради многото жълтици, и решило да отиде до един манастир и да разкаже за имането на монасите. Точно по това време един благочестив човек изградил манастир и започнал да изгражда и Църква към него, но му се свършили парите и той се помолил на Бог за небесна помощ, тъй щото да довърши и украси Църквата. И момчето по Божия воля отишло право при този човек, който бил станал игумен на манастира. Разказало то всичко на игумена и той се зарадвал, и пратил веднага трима монаси с него да вземат златото. Но когато пристигнали на мястото, тримата монаси се отдалечили от момчето и единият казал на другите:

- Не може ли ние да вземем златото и да си направим къщи и да си изградим ние манастир, а да кажем на игумена, че не сме намерили злато?…

- Да, но момчето ще ни издаде – обадил се вторият монах.

- Ще го потопим и удавим в морето – казал първият.

- Аз съм против – казал третият. Но те го заплашили, че ще убият и него и той казал:

- Добре, заклевам се в Бога, че аз ще мълча, но не ви искам нищо от златото и вие ще ме оставите жив. Те се съгласили - дошло момчето и натоварили златото на лодката, с която дошли, като взели и големия камък в лодката и тръгнали. Щом обаче стигнали до средата на пътя в най-дълбокото място, двамата монаси вързали момчето заедно с тежкия камък, и въпреки неговите сълзи и молби, го хвърлили в морето. Но още тъкмо стигнало дъното, когато Архангел Михаил го грабнал и го отнесъл в Църквата на манастира, оставил го в олтара и изчезнал.

Било нощ и след малко дошъл един църковен служител в Църквата, и като чул пъшкане и викове от олтара, се уплашил и извикал игумена. Голяма била тяхната изненада, когато видели вързано момчето с камъка и още с мокри дрехи, от които изтичала вода.

- Какво правиш тук? – запитал го игумена.

- Твоите монаси ме вързаха и ме хвърлиха в морето, но когато паднах на дъното, се появиха двама светли мъже и единият каза: “Архангел Михаиле, отнеси това момче в Църквата” и Архангелът ме грабна и не помня нищо, докато не се озовах тук на пода.

- Добре, постой още малко тука – казал игуменът и отишъл да посрещне идващите монаси, които, заровили на друго място златото и идвали без него.

- А, къде е момчето и къде е златото? – попитал ги игуменът, щом ги видял да се приближават тримата.

- Никакво злато нямаше и момчето се загуби някъде, сигурно е било излъгало и сега се е скрило.

- А, така ли, елате сега след мен - казал игуменът и ги завел при момчето в олтара. Когато те го видели да лежи с камъка и с мокрите дрехи, загубили дума и ума, и дълго време не можели нищо да продумат, но накрая нямало как, всичко си признали.

Игуменът пратил други монаси да приберат златото, а двамата монаси проклел и изгонил от манастира. Третият монах го приел, защото той не пожелал да участва в злото и богопротивно дело. Момчето останало да живее в манастира и работило по украсата и довършването на Църквата, станало после монах и понеже било видяло небесен Архангел (Архангел се казва Началникът на Ангели), бързо напреднал във вярата и послушанието, и накрая, когато починал старият игумен, всички го избрали за нов игумен. Дълги години той ръководил манастира и поверените му монаси, служил ревностно на Бога и когато дошло време и той да се представи пред Господа, дошъл Архангел Михаил да носи душата му, както преди това носил тялото му…

Това е цялата история и аз се надявам, че ти е харесала. Прави добрини на Бога и Църквата и на всички около тебе, и Бог ще държи близо до теб Ангела Си, който ще те пази от лоши хора и лоши събития. Ако обаче минаваш край Църквата на Христос, нашият Бог, и се правиш че не Я виждаш, и не се кръстиш с лек поклон, и не влизаш вътре да се поклониш на Бога и Пресветата Богородица, на светиите, изобразени на иконите, то после може лесно да се спънеш и да паднеш, и може лесно да се разболееш.

Така ти ще разбереш, че това не е добро дело и Бог и Богородица се огорчават, когато ние ги забравяме и не им благодарим за големите благодеяния, които Те изливат върху нас и върху нашата грешна земя.

Моли се за мама, която е в Италия и бъди послушна на учителите си. Не забравяй молитвите сутрин и вечер, преди и след храна!
Поздрави на баба ти и целувки от мен:

Тати

11.02.2003 год.

гр. Свищов