Постинг
23.10.2013 10:14 -
Малката купувачка
Автор:
Теодора Димова
В големите вериги магазини, особено в Кауфланд, всички ние отиваме, за да пазаруваме много, за да напазаруваме поне за няколко дни. Особено около празниците.
Видях ги на опашката пред мен – баща и пет-шест годишната му дъщеричка. Той беше взел няколко глави лук в прозрачно пликче, в него имаше още един хляб и една кофичка кисело мляко. Толкова.
Момиченцето разглеждаше шоколадите, бисквитите, джуджетата, дядоколедите около касата. Доближаваше до тях личицето си и някак изведнъж го отдръпваше. Понякога докосваше с пръстче някое от тях и пак така рязко, внезапно оттегляше ръка. Беше отдадена, абсолютно отдадена на тези лакомства, бисквити, шоколади, обвити в толкова примамливи! опаковки.
Бащата имаше мрачно и навъсено изражение, каквото, впрочем, имаме повечето българи. Имаше излъчването на човек без бъдеще, без амбиции, без радост, без празници. Навярно е и много мълчалив, помислих си, навярно почти не разговаря с детето си, навярно му издава единствено нареждания – яж, спи, лягай, влез, излез, не вдигай шум, не разхвърляй играчките, събери ги, пази тишина. Навярно когато тя заспи, той застава до леглото й и унесено я наблюдава, представя си живота й, не иска нейния живот да прилича на неговия. Навярно единствено тогава я погалва по главицата, единствено тогава си позволява сълзите да изпълват очите му.
- Тате, искам да ми купиш този туикс! – внезапно каза момиченцето, той се наведе, прошепна й нещо съвсем тихо.
- Но нали обеща за Нова година! – настояваше тя за подаръка си, държеше го в ръката си и гледаше баща си с удивените си, разширени очи.
Човекът се огледа наоколо да не би някой да е чул дъщеря му или се е огледал наоколо, за да може да потъне вдън земя, аз се обърнах почти с гръб към тях, за да е сигурно, че не съм следила разговора им, че не съм навлязла в съдбата им. Той приклекна до нея и започна отново да й говори, този път дълго, прекалено дълго.
Детето остави туикса на рафта при другите, прилепи се до баща си, зарови главата си в ръката му.
Ето това беше най-тъжното от всичко – жеста, с който остави примамливото, недостъпно лакомство. Знаела е, че ще й бъде отказано, знаела е, че ще трябва да го върне, но детското е надделяло в нея, поне да го подържи за малко в ръката си, а може да се случи и чудо, нали съвсем скоро беше Коледа.
Така чакахме на опашка едни до други, чакахме да дойде реда ни. Опашката вървеше бавно, защото всеки буташе препълнена количка или най-малкото препълнена кошница с продукти. Един по един хората слагаха покупките върху лентата, после един по един също така ги прибираха в коледните си торби. Всички излизаха с най-малкото два огромни плика от магазина.
В съзнанието на детето – два огромни плика с лакомства, с недостъпни за нея неща. За нея имаше това – хляб и кисело мляко. И няколко глави лук за готвене.
Онова, което в действителност, обаче, ме потресе, беше смирението на момиченцето. Никакво детско мрънкане, никакво настояване, никакво разплакване. Какво й каза баща й, когато приклекна до нея, когато започна да й говори дълго, прекалено дълго, както ми се стори, шепнешком. Обясни й, че не може да й купи обещания за Нова година туикс. Но как й го обясни, какви вълшебни думи й каза, че тя така кротко се облегна на ръката му и зачака с търпението на възрастен опашката? Какво пълно разбирателство трябва да е имало между двамата, какво доверие един в друг, какво упование в милостта на другия, за да може тя така смълчано да преглътне отнетия подарък за
Нова година, а той така изчерпателно да й обясни защо й го отнема.
И ето чудото – упованието, милостта между тези две същества.
И колко странно стояха тези няколко глави лук на фона на препълнените колички, в които имаше неща за радостна трапеза, за подаръци, за украса, за веселие! А лукът, лукът беше възможно най-баналното и делничното, сякаш той най-ярко контрастираше с еуфорията около прииждащия празник.
Но в това беше и чудото – мълчаливото разбирателството, стаената нежност между този баща и неговото детенце. И още – излъчваха достойнство. То никога не би им позволило да приемат подарък от непознат. А ако го приемеха, наред с радостта, щяха да изпитат и болка.
Помислих си – онова ястие, което той ще наготви с главите лук – ще бъде сигурно най-вкусното. Помислих си как ние ще седнем пред нашите отрупани и пищни трапези. Как тяхната ще бъде бедна, смълчана, но сигурно с по-дълбока и вглъбена радост. Защото ние отрупваме нашите трапези с ястия, но на тяхната сигурно сяда Сам Господ.
Източник:
www.kultura.bg
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1234
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие