Постинг
23.10.2013 10:18 -
Бъди нащрек!
Автор:
Архиепископ Иoан Максимович
Живял някога един крал, който имал лош син. След като изгубил всякаква надежда, че синът му ще се промени към добро, бащата го осъдил на смърт. Но му дал един месец да се подготви.
Месецът изминал и бащата извикал сина си. Но за негова голяма изненада, той видял, че младият мъж бил видимо променен: лицето му било слабо и измъчено. Изглеждало така, сякаш цялото му тяло изпитвало страдание.
„Как е възможна такава промяна у теб, синко?”, попитал бащата.
„Мили татко и господарю”, отговорил синът, „Как можех да не се променя, когато помнех, че всеки с всеки изминал ден се доближавам до смъртта?”
„Добре, синко”, казал бащата, „Тъй като виждам, че наистина си се вразумил, ще ти простя. Но ти трябва да запазиш настоящото си състояние, да бъдеш винаги нащрек и да бдиш над душата си до края на своя живот.”
„Татко”, отговорил синът, „Това е невъзможно. Как да се възпротивя на безбройните изкушения и съблазни? Те са навсякъде.”
Тогава кралят заповядал да донесат един голям съд, пълен до горе с олио, и заръчал на сина си: „Вземи този съд и обиколи с него всички улици в града. От двете ти страни ще те следват двама войници с остри саби. Ако разлееш дори една малка капка от олиото, което е в съда, те ще ти отрежат главата.”
Синът се подчинил. С плахи и внимателни стъпки той преминал всички улици, а двамата войници го следвали навсякъде. Той не разлял нито една капка.
Когато се върнал в двореца, бащата го попитал: „Синко, какво видя докато ходеше из града?”
„Не видях нищо”, отговорил младият мъж.
„Как така не си видял нищо?, учудено попитал кралят, ”Днес е празник. Трябва да си видял множество сергии с различни видове накити, колесници, пременени и пируващи хора, животни....”
„Не забелязах нито едно от изброените, татко”, отвърнал синът, „Цялото ми внимание беше върху олиото в съда. Страхувах се да не го разлея и по този начин да изгубя живота си.”
„Много правилно, синко”, казал кралят, „Помни този урок до края на живота си. Пази душата си така, както си пазил олиото в съда. Изгони от мислите си това, което скоро ще премине и ги насочи към това, което е вечно и ще остане. Защото от сега нататък няма да те следват въоръжени войници, а смъртта, към която ще се приближаваш все по-близо с всеки изминал ден. Бъди нащрек и пази душата си от всички гибелни изкушения.”
Синът послушал баща си и живял щастливо до края на дните си.
„Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки.” (Кор. 16:13)
Апостол Павел дава тази заръка на християните, за да насочи вниманието им към опасността в този свят, да ги накара да изследват и изпитват сърцата си, защото иначе ще разрушат чистотата и пламъка на вярата и неусетно ще преминат към страната на злото.
Тъй както основната ни грижа е да сме внимателни с всичко, което може да застраши нашето физическото здраве, така трябва и да се браним от всички заплахи за духовния ни живот. Затова трябва грижливо да проверяваме вътрешните си импулси: дали те идват от Бог или злия дух? Нека се пазим от скрити, замаскирани изкушения, които идват от равнодушие, небрежност към молитвата, привързаност към земни неща.
Ако обърнем внимание на своя ум, ще забележим стремителен поток от мисли и идеи. Силното течение на този поток не спира. Блика вътре в нас по всяко време и навсякъде: вкъщи, в църквата, на работа, когато четем, когато общуваме. Същото се случва и със сърцето. Наблюдавали ли сте някога живота на сърцето? Случи ли се нещо неприятно – ставаме раздразнителни. Изпаднем ли в беда, започваме да се съжаляваме. Срещнем ли някого, който е постигнал повече от нас на житейско равнище, не усещаме как завистта се прокрадва и започва да управлява действията ни. Ако пък разсъждаваме над възможностите и талантите си, гордостта взима връх. Всичко това руши сърцето. И всичко това може да през мине през него в рамките на няколко минути. По тази причина, един аскет е казал следното: „Човешкото сърце е пълно с отровни змии. Само сърцата на светци са свободни от тези змии, страстите.” Но тази свобода се постига само чрез дълъг и труден процес на себеопознаване, усърдие и бдение върху душата. Затова нека не преставаме да бъдем нащрек.
Превод от английски: Галина МАРИНОВА
Източник:
http://prosphora.blogspot.com/
Живял някога един крал, който имал лош син. След като изгубил всякаква надежда, че синът му ще се промени към добро, бащата го осъдил на смърт. Но му дал един месец да се подготви.
Месецът изминал и бащата извикал сина си. Но за негова голяма изненада, той видял, че младият мъж бил видимо променен: лицето му било слабо и измъчено. Изглеждало така, сякаш цялото му тяло изпитвало страдание.
„Как е възможна такава промяна у теб, синко?”, попитал бащата.
„Мили татко и господарю”, отговорил синът, „Как можех да не се променя, когато помнех, че всеки с всеки изминал ден се доближавам до смъртта?”
„Добре, синко”, казал бащата, „Тъй като виждам, че наистина си се вразумил, ще ти простя. Но ти трябва да запазиш настоящото си състояние, да бъдеш винаги нащрек и да бдиш над душата си до края на своя живот.”
„Татко”, отговорил синът, „Това е невъзможно. Как да се възпротивя на безбройните изкушения и съблазни? Те са навсякъде.”
Тогава кралят заповядал да донесат един голям съд, пълен до горе с олио, и заръчал на сина си: „Вземи този съд и обиколи с него всички улици в града. От двете ти страни ще те следват двама войници с остри саби. Ако разлееш дори една малка капка от олиото, което е в съда, те ще ти отрежат главата.”
Синът се подчинил. С плахи и внимателни стъпки той преминал всички улици, а двамата войници го следвали навсякъде. Той не разлял нито една капка.
Когато се върнал в двореца, бащата го попитал: „Синко, какво видя докато ходеше из града?”
„Не видях нищо”, отговорил младият мъж.
„Как така не си видял нищо?, учудено попитал кралят, ”Днес е празник. Трябва да си видял множество сергии с различни видове накити, колесници, пременени и пируващи хора, животни....”
„Не забелязах нито едно от изброените, татко”, отвърнал синът, „Цялото ми внимание беше върху олиото в съда. Страхувах се да не го разлея и по този начин да изгубя живота си.”
„Много правилно, синко”, казал кралят, „Помни този урок до края на живота си. Пази душата си така, както си пазил олиото в съда. Изгони от мислите си това, което скоро ще премине и ги насочи към това, което е вечно и ще остане. Защото от сега нататък няма да те следват въоръжени войници, а смъртта, към която ще се приближаваш все по-близо с всеки изминал ден. Бъди нащрек и пази душата си от всички гибелни изкушения.”
Синът послушал баща си и живял щастливо до края на дните си.
„Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки.” (Кор. 16:13)
Апостол Павел дава тази заръка на християните, за да насочи вниманието им към опасността в този свят, да ги накара да изследват и изпитват сърцата си, защото иначе ще разрушат чистотата и пламъка на вярата и неусетно ще преминат към страната на злото.
Тъй както основната ни грижа е да сме внимателни с всичко, което може да застраши нашето физическото здраве, така трябва и да се браним от всички заплахи за духовния ни живот. Затова трябва грижливо да проверяваме вътрешните си импулси: дали те идват от Бог или злия дух? Нека се пазим от скрити, замаскирани изкушения, които идват от равнодушие, небрежност към молитвата, привързаност към земни неща.
Ако обърнем внимание на своя ум, ще забележим стремителен поток от мисли и идеи. Силното течение на този поток не спира. Блика вътре в нас по всяко време и навсякъде: вкъщи, в църквата, на работа, когато четем, когато общуваме. Същото се случва и със сърцето. Наблюдавали ли сте някога живота на сърцето? Случи ли се нещо неприятно – ставаме раздразнителни. Изпаднем ли в беда, започваме да се съжаляваме. Срещнем ли някого, който е постигнал повече от нас на житейско равнище, не усещаме как завистта се прокрадва и започва да управлява действията ни. Ако пък разсъждаваме над възможностите и талантите си, гордостта взима връх. Всичко това руши сърцето. И всичко това може да през мине през него в рамките на няколко минути. По тази причина, един аскет е казал следното: „Човешкото сърце е пълно с отровни змии. Само сърцата на светци са свободни от тези змии, страстите.” Но тази свобода се постига само чрез дълъг и труден процес на себеопознаване, усърдие и бдение върху душата. Затова нека не преставаме да бъдем нащрек.
Превод от английски: Галина МАРИНОВА
Източник:
http://prosphora.blogspot.com/
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1234
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
