автор: Александър Ткаченко

Митрополит Антоний Сурожки разказва как един негов познат свещеник имал разговор с някакъв мъж, който доста дълго обяснявал защо не вярва в Бога. Батюшката внимателно го изслушал, а след това му казал:

– Бедни човече, какво си сторил, че Бог да ти стане ненужен?.. Върви, помисли за момента, в който това се е посяло в тебе.

Мъжът се върнал вкъщи и започнал да мисли, озадачен от тази постановка на въпроса. Той очаквал някаква мисионерска реч, диспут или поне съвет да прочете някои умни книжлета, а вместо това чул – иди и разбери какво си направил и кога. Но той бил човек със скрупули, добросъвестен и все пак си спомнил. Оказало се, че в детството неговите родители му давали всяка неделя по една копейка, за да я сложи в шапката на слепия бедняк, който стоял до притвора на храма. Веднъж той си харесал една играчка в магазина – дървено конче, което струвало шест копейки. Той помолил майка си да му го купи, но тя отказала. Много се огорчил. И следващата неделя, когато влизал в църквата и стигнал до бедняка, си помислил, че ако шест пъти не му даде копейката, ще може да си купи кончето. И не му давал копейки. Така той постъпил четири пъти, а на петия си помислил: „Ами ако взема от него една копейка, то ще мога да си купя това конче две седмици по-рано.“ И откраднал копейката от слепеца. След това той „влязъл в храма и почувствал, че не може да стои отпред: нали веднага Бог ще го види – отишъл в единия ъгъл. Бил разбрал, че извършил нещо лошо и трябвало да се скрие от Бога.

И ето, че веднъж неговият по-голям брат се върнал от университета и започнал да му доказва, че няма Бог. Бедният малчуган с радост се хванал за тази мисъл. Нали ако няма Бог, тогава е абсолютно без значение това, че той бил откраднал тази копейка и не бил сложил другите пет. И от там започнал неговият атеизъм: учението за това, че няма Бог, той бил възприел като единственото спасение от укорите на своята съвест. Но пътят към духовното му възраждане започнал не с богословски диспут, а със спомена за дървеното конче и копейката, открадната от бедняка в детството му.

Разсъжденията за безсмислеността на мирозданието и жестокото равнодушие на Бога към теготите на падналото човечество ми се струват като израстъци, които имат един и същ корен. Това преди всичко е реакция на някакво греховно пречупване, от което има само една крачка до изгонването на Бога от сърцето. И вместо дълбокомислените терзания за световните съдбини, тук следва сериозно да се замислиш за съдбата на един-единствен човек – за своята собствена съдба. Нужно е да намериш в миналото твоето „конче“ и твоята „открадната копейка“, които са те отделили от Бога,  позволявайки да ти се подиграват духовете на злобата и лъжата.

откъс от интервю на Александър Ткаченко за списание „Фома“,
превод: Мартин Димитров