да обичаме слаби и бедни,

любовта ни към мила и събрат

да остане малко назад.

Най-първа любов към Тебе, Всемилий,

собич надземна да отдадем

и ако трябва живота ни свиден,

без колебание Теб да дадем.

Как неусетно покрихме живота си

със интереси, лъжи и измами

и не е никак, никак за чудене,

че толкова малко любов е останала.

Ние изцапахме с блуд Твоята обич

и я насочихме към „тебе и мен”

забравяйки, че след дните ни кратки

идва Твоят съд – Великият ден!

Господи Благий, прости ни!

Изпрати ни любов към врага,

и към злобни и лоши, към алчни и мили

както Ти за всички изпращаш дъжда!

Вопиюща нужда от дълго търпение,

изпитваме всички в последните дни,

и с Твоята любов и с Твоето смирение

свише, Иисусе ни подкрепи!

Време е вече да почнем да даваме,

нашето вземане много май натежа

да станем красиви и богати с раздаване,

докога ще отлагаме, докога?

Дай ни сълзи на покаяние и святост,

с тях да измием покварени души

и когато на Страшния Съд се изправим,

да Те погледнем с чисти очи.

Нашата надежда е Твоята милост!

Помогни ни, Иисусе Христе,

от всичко, което е Тебе противно,

да се отвърнем с чисто сърце!

Господи Боже, прости ни, прости!

Изпрати ни любов, доброта,

и сили зло и грях да надвием

да спасим най-ценното – своята душа.