Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2013 17:35 - Разбоишки манастир "Въведение Богородично"
Автор: sourteardrop Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
2



 
image

 

Там, където сръбската граница се врязва най-дълбоко в нашите западни предели, под южните склонове на старопланинските върхове Ком и Тодорини кукли, има двадесетина села. Едно от тях е село Разбоище, Софийско. Тази покрайнина спада към Комско-Кознишкия дял на Западна Стара планина.

На десния бряг на река Нишава, на 50 м височина над реката, на рида Тупаница, сред непристъпни голи скали има много пещери и скални ниши. При тази благоприятна природна даденост възникнал скален манастир според проучванията през XVIII-XIX век. Чрез допълнителна обработка пещерите се превърнали в монашески килии. Ридът се превърнал тогава в единен скален комплекс, изваян в меката варовикова скала. При обработката отделните пещери били свързани помежду си. Покрайнината е известна с много скални църкви и манастири, от които най-забележителен е Разбоишкият "Свето Въведение Богородично", разположен на два километра западно от село Разбоище.

imageВъзникването му е свързано със скалното отшелничество у нас. От изток на рида Тупаница има пещера над голяма пропаст. Преданието говори, че там имало много галерии, които излизали на западния скат при река Дракул. Връзката между тях и пропастта била прекъсната с времето, като отворът бил затрупан и забравен.

Изследователите намират, че първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит. С по-нататъшното му разширяване били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях на левия бряг на реката личат до днес. В по-голямата си част те са под насипа от ронещата се скала.

Скитският пещерен храм и самата пещера, сега обезличена отчасти поради иззидано циментово стълбище, поставили началото на един манастир, който съществува до днес.

Както се вижда, монашеството тук бележи три етапа на развитие. Най-напред се заселили отшелници, търсещи пълно уединение. Времето не може точно да се определи. Не е изключено това да е станало през Първото българско царство, когато българското отшелничество възниква на много места.

Вторият период със сигурност се определя през XVIII-XIX век, когато разцъфтява в цялата страна скалното отшелничество в строгата му исихастка форма. Това е времето на скитското отшелничество. Третият период е, когато възниква големият Разбоишки манастир, с участието му в общността на Софийската епархия. Макар и общежитиен, не е изключено в ранното му съществуване да е имало отделни монаси с духовна нагласа за уединение, които са заселвали в пещерите за отшелничество.

Този скален манастир претърпява разорения по време на турското робство. Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван. При последното монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката, но на сън Майката Божия го предупредила да изгради храма в скалите, както и направил.

Но при обновяването на манастира било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес.

Това е типичното за Разбоишкия манастир. То определя неговия старинен вид и насочва мисълта към някогашната духовна слава на мястото, свързано със скалното отшелничество. Забележително е, че Майката Божия, като не допуснала скалният храм да запустее, благоволила да не се забравя духовната атмосфера на скалното отшелничество, което е най-високият връх на подвижничеството.
И сега Разбоишкият манастир е скрит от погледите, потънал сред гори от леска и върби покрай реката. Но когато поклонникът стигне до него, се пренася в молитвена съсредоточеност в далечното минало, когато строги отшелници живеели в безмълвие.

Монахиня Валентина Друмева 

Светолик Милич, "Манастирът "Въведение на Света Богородица" край село Разбоище". С, 1998 г. стр. 5-21.




Гласувай:
2
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 2523089
Постинги: 5019
Коментари: 2643
Гласове: 1032
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930