64. Често външното единство у хората води до дълбоко вътрешно разединение.

65. Ако не се отървеш от свободното си държание с хората, ще се проваляш във всичките си дела и никога няма да си благополучен.

66. Плътският човек и да го предупредиш, пак ще те издаде.

67. Когато дяволът не може да те провали по верови въпроси, подбужда те към осъждане, блуд, гняв, за да те залови в морален грях.

68. Твърдо и кротко! Кротко и твърдо!

69. Авторитетът е свързан с достойното християнско смирение. Правилният възглед е да сториш всичко според силите си в посока стремленията си. Едва след това се моли, като всичко очакваш от Божията милост.

70. Въпросът не е в това дали си прав или не си прав. Всичко се свежда до възможности. Ако сега нямаш възможност, отложи битката или намерението си, докато набереш сила и средства, мълчи и чакай да му дойде времето.

71. Никому не се доверявай и не откривай сърцето си.

72. За нищо на света недей да доносничиш, клеветиш и съдиш и по отношение на най-големите си врагове. Не се съюзявай с властници и богаташи. Не свидетелствай, особено по разводни дела.

73. Винаги трябва да бъдеш мъж! Но мъжко ли е да съдиш, развратничиш и бърбориш врели-некипели?!

74. За всяко добро дяволът е направил фалшив дубликат, който трябва да умееш да разпознаваш.

75. Не бъди като кон, който всеки човек и бяс може да яха. Бъди сериозен, твърд и стабилен.

76. Никакви опити за спиране на разложителния процес в Църквата. Това е безсмислено и опасно днес! Използвай Божиите заповеди и избягвай приказките за религия и политика. Силата е в мълчанието, молитвата, самовглъбеността в собствената сърдечна килийка. Бъди незабелязан като бръмбар под листо. Пази съвестта си, като в никакъв случай не я афиширай и не я дискредитирай пред никого. Не бъди директен и конкретен, нито изследвай пред хората тънкостите. Ако това не спазваш, сетне ще те принудят да измениш на вярата си.

77. Спомни греховете си и ще се убедиш, че винаги си достоен за наказание.

78. Гневът произтича не от болест, а от гордост. За да не се предаваш на раздразнителност и гняв, не трябва да бързаш. Много внимавай над себе си да не оскърбиш някого с вид на презрение.

79. Ако приемаш хората в Божие име, то към тебе всички ще бъдат добри.

80. Потруди се в делата си и ще прогониш леността, унинието и скуката, и ако търпеливо се помолиш, от много злини ще се избавиш.

81. Когато те нападне мрачно настроение, не забравяй да укоряваш себе си, като помниш колко си виновен пред Бога. Осъзнай, че не си достоен за нещо по-добро и веднага ще получиш облекчение от мрачните, неприятни помисли. Почувстваш ли се неспокоен повтаряй често: „Търси мир“.




 

82. Самооправданието е голям грях. Непрекъснато грешиш, тогава непрекъснато се разкайвай. Така накрая, ако смъртта те завари в разкаяние, ще се спасиш. Каеш се? Тогава с милостиня изправяй живота си и се чисти от греховете си.

83. Когато враждуваш срещу някого, оскърбяваш Бога, а радваш дявола – враждотворец.

84. В света не съществуват дреболии. Всичко в света има своя цена и последствия.

85. Неизпълняване съвета на мъдрите води до нещастие.

86. За истинското покаяние не са нужни дни и години, а често, като при разбойника на кръста, само един миг.

87. Голямото добро и зло започват винаги от малкото и незабележимото.

88. Не забравяй, че разбойникът тридесет години разбойничел и като се покаял, влязъл в Рая, а Иуда цял живот бил при Господа, но накрая Го предал.

89. Хвалят ли те, не говори нищо, отпусни глава и очи и мълчи или пък посочи причината – Божието дарование.

90. Доброто прави само за Бога и никак не обръщай внимание на хорската неблагодарност. Очаквай награда само от Господа. Ако очакваш някакви благодарности тук – на земята, напразно се трудиш и напразно търпиш лишения. Човекът по природа е неблагодарен.

91. Вниманието ни трябва да е насочено към нашия вътрешен живот, така че да не забелязваме това, което става около нас. Тогава няма да осъждаме. От неправдите тук много да не се огорчаваме и към тях да се отнасяме равнодушно. Правдата не живее на нашата земя. Ние очакваме ново небе и нова земя, където обитава правдата. Не се огорчавай, ако хората не те ценят и са несправедливи. Ти работиш заради Бога, а не заради хората. На другите оказвай милост, а към себе си бъди строг. За другите няма да отговаряш, затова следи не тях, а себе си, защото само за себе си ще отговаряш.

92. По-добре е да предвиждаш и да мълчиш, отколкото да говориш и сетне да се разкайваш.

93. Който си мисли, че има добродетел, той я загубва.

94. Не се моли и не върши милостиня така, че да те виждат! Това е Христова заповед.

95. Мъдър е този, който у всички вижда хубавото, а у себе си лошото; глупавият у всички вижда лошото, а себе си счита най-достоен.

96. Като се събудиш, кажи: „Слава на Тебе, Боже!“ и не си припомняй сънищата си.

97. Когато работиш, казвай си: „Господи, помилуй!“.

98. В църква не говори, от такава привичка идват скърби.

99. Когато се молиш усърдно, внимавай – ще последват изкушения.

100. След изповед и причастие моли Бога да те предпазва да не се връщаш към прежните си грехове. Ако искаш да направиш нещо, дето не трябва, спомни си, че ще трябва да го изповядваш и може Бог да не ти го прости, тъкмо защото упорствуваш, като знаеш, че не е добро, а го вършиш.

101. Ако не вярваш на белези и сънища и други подобни, те няма да се изпълняват.

102. С хората, особено тези, които не са от твоя пол, не трябва да се отнасяш свободно, за да не служиш за съблазън.

103. Гредата, която имаш в очите си, когато съдиш другите, е гордостта – нея трябва преди всичко да извадиш от себе си. Гордият се лекува от Бога с вътрешни скърби, а смиреният търпи всичко, което иде от хората, като си казва, че е достоен за това. Бъди към всички почтителен, но не ласкателен. Поклони се и бързо си отиди. Гледай в земята, защото в нея ще отидеш. Смирението изисква да отстъпваш на другите, като се покоряваш и на по-младите, като считаш себе си за най-лош. Който отстъпва, той повече придобива. Смирявай се и всичките ти дела ще потръгнат. Ако някой ти се сърди, попитай го за причината. Ако някой ти е гневен, угаждай му. Мълчи пред всички и ще те обичат всички.

104. Когато си гневен някому, по-добре се шегувай. Нямай груби обноски. Най-добре е, когато те питат за съвет, да отговаряш: „Не зная какво да кажа“. Смей се малко. Смехът прогонва страха Божий.

105. Ако те нападнат хулни мисли по отношение на Бога и светите неща или осъждаш, укорявай себе си в гордост, а на мислите си не обръщай никакво внимание.

106. За да запазиш в себе си страха от Бога, изпълнявай заповедите Му, като Го молиш Той да ти помага в това.

107. Не трябва да човекоугодничиш. По-добре мълчи. Мълчанието е по-превъзходно от човекоугодието.

108. Не разказвай къде какво се прави и чуждите дела не предавай.

109. Бог обича трудовете.

110. Докато сме на земята, никъде не можем да бъдем без скърби.

111. Неизменно се дръж към правилото: там, където не предвиждаш успех, там не започвай да действаш.

112. Живот за Бога – това е нашето земно призвание.

113. На земята не са ни нужни никакви привързаности, нито към богатство, нито към знатност, нито към слава, нито към удоволствия. Всичко е временно и след тесния и тъмен гроб, те не ще ни последват.

114. За да се чуват молитвите ти, първо се помоли за враговете си, та и Бог да ти помогне, въпреки това, че ти с твоите грехове си станал Негов враг. Второ, простирай ръце към нуждаещите се и според силите си, задоволявай ги, защото само така ще можеш да достигнеш висотата на милостивия Бог. Трето, не забравяй да помолиш Бога да усили вярата ти. След това, необходимо е да си смирен, та към тази низина да могат да се стекат Божиите блага.

115. В отношението си към хората и особено към приятелите си винаги имай пред очи една мисъл, която се съдържа в най-старата книга на Библията, посветена на многострадалния Иов: „Който обрича приятеля си на плячка, на неговите деца очите изтичат“. Във връзка с тази мисъл Св. Иоан Златоуст е отбелязал, че Бог от нищо не се оскърбява така, както от обидата, която нанасяме на приятелите си. И ти винаги бъди благоразположен към приятелите си, дори и тогава, когато като хора с нещо са се провинили пред тебе.

116. Успехите ти ще бъдат толкова по-големи, колкото по-ясен образ на добродетелите начертаеш в сърцето си.

117. Предстои ти състезание или друг решителен и важен момент в живота? Преди това е необходимо да се съсредоточиш – това става с мълчание и молитва. Уедини се и накапвай по този начин в душата си благодатна сила, която единствено може да дарява с трайна победа.

118. Почти винаги, когато сме в добро физическо и духовно състояние, стават сривове. Това е защото се самозабравяме. Изпускаме позицията на предпазливост и въздържане. Успехите най-лесно се губят в момента на спечелването им. Древните подвижници са учили да се придържаме към един умерен, но постоянен режим на хранене и поведение. Бъди много внимателен именно, когато се чувстваш най-добре поради някакъв свой успех. Плодовете на многото ти усилия могат да бъдат изгубени за миг нехайство.

119. Христос изисква да бъдем като децата. Детето се чувства уверено, хванато за ръката на баща си. У него няма и следа от съмнение, че добрият татко ще му даде каквото то поиска. Когато се молим на Бога, трябва да имаме същата тази детска, жива вяра по отношение на нашия Небесен Баща. Това е едно от условията молитвите ни да бъдат чути. То е дар от Бога и затова преди да се помолиш за каквато и да е нужда, преди всичко измоли от Бога да те избави от неверието и усили вярата ти.

120. Наблюдавал съм те, че по време на пеенето се умиляваш и просълзяваш. Това е съвсем ярко доказателство за докосването на Божествената сила и благодат до сърцето ти. Внимавай обаче да не се самооблащаваш (самосъблазняваш, самопрелъстяваш). Въобще чувствата са нещо непостоянно и на тях не бива много да се доверяваме. Но специално за духовното пеене се знае, че много от светиите, благодарение на него, са получавали силна вяра. И добре правиш, че се заслушваш в нашия прекрасен църковен хор.