Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2019 05:45 - Икона на Свети Дух
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 237 Коментари: 4 Гласове:
1



 image



Гласувай:
1
0



1. sourteardrop - Дарбите на Светия Дух
18.06.2019 05:49
В дванайсетата глава на Първото послание до Коринтяни свети апостол Павел говори за различните дарби, които Светият Дух дава на членовете на Църквата. На кой еклисиологичен принцип свети апостол Павел основава своите възгледи в 1 Кор. 12?


Там можем да различим три тематични цялости, в които апостолът излага своето виждане за проявяването на духовните дарби като единство и различност в Църквата. Първата част е 1 Кор. 12:1-3 (увод), втората е 12:4-11 (единство на даровете на Духа) и третата – 12:12-31 (единство в различността).

Увод в тематиката (12:1-3)

В 1 Кор. 12:1-3 свети апостол Павел въвежда своите читатели в общата тема, която има намерение да изложи: „А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете“ (ст. 1). За по-нататъшния ход на мисълта на апостола е важно да обърнем внимание на ст. 3, в който той постулира ролята на Светия Дух в живота на вярващите: „И никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“. Следователно само Дух Свети е Този, Който учи вярващите да изповядват Христос като Господ. Друг важен момент е, че изповядването на Христос като Господ чрез Дух Свети не е лично и частно дело на отделния човек: то се отнася до цялата общност и нейното единство. По този начин е установен първият принцип: на събранието на християните Светият Дух прави така, че всички да бъдат едно, единодушно изповядвайки Христос като Господ.

Единство на дарбите на духа (12:4-11)

цитирай
2. sourteardrop - -
18.06.2019 05:50
В 1 Кор. 12:4-11 доминира тематиката за Светия Дух: „Има различни дарби, ала Духът е един и същ (ст. 4). Тук апостолът развива раннохристиянската пневматология. Духът дарява различни и разнообразни дарове, като в същото време прави възможно всички те да бъдат единни помежду си, тъй като Той е техен източник и гарант за тяхното единство. Различността и единството са най-важните характеристики на християнското събрание в Светия Дух. В рамките на това изложение не може да не ни направи впечатление известното триадологично измерение в еклисиологията на апостола, което се вижда особено в 12:4-6: „Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички“. В ст. 4 Духът е Този, Който раздава дарбите, докато в ст. 6 Бог е Този, Който действа. Трудно е да различим „дарбите“ на Духа от Божиите „действия“. Свети Йоан Златоуст казва: „Те се различават по наименование, но по своята същност са еднакви“. Същият свети отец тълкува цитираните стихове триадологично, с което на дарбите се дава триадологично измерение: единство на източника, от който произлизат, и различност на действията.

След това триадологично обосноваване на единството на дарбите, свети апостол Павел говори за тяхната различност. Това е тема, доминираща в 12-14 глава на Посланието. Апостолът показва богатството на духовните дарби в три каталога:

1) 12:8-10: „слово на мъдрост, слово на знание, вяра, дарби за лекуване, чудодействия, пророчество, различаване на духовете, разни езици, тълкуване на езици“ и 12:28-30: „апостоли, пророци, учители, чудотворство дарби за лекуване; застъпничество, управление, разни езици“.

2) 13:1-2: „езици, пророчески дар, знание, вяра, несебичност, мъченичество“, както и ст. 8: „пророчества, езици, знание“.

3) 14:6 и 26-27: „псалом, поучение, език, откровение, тълкуване“.

Каталог на духовните дарби откриваме и в Рим. 12:3-8. Много от посочените тук дарби съвпадат с тези от 1 Кор
цитирай
3. sourteardrop - -
18.06.2019 05:53
Сравняването на тези дарби води до следните изводи:

– Дарбите и тяхното практикуване на църковните събрания не са били характерни само за общността в Коринт, но и за останалите църковни общности в ранното християнство. Така може да се каже, че всичко, което апостолът посочва в 1 Кор., важи и за общите богословски убеждения, характерни за цялата общност. Според апостол Павел всяка общност черпи своя живот от Светия Дух, Който е един и същ у всеки член на Църквата (1 Кор. 12:11: „Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска“), за полза (ст. 7: „Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за полза“), която не е само индивидуална, лична полза, а полза за цялата Църква.

– Главна характеристика на каталога на духовните дарби е тяхното многообразие, както и липсата на какъвто и да било критерий, който би ги класифицирал по важност и значение за църковния живот. От посочените каталози също така ясно се вижда, че духовните дарби обхващат различни сфери на църковния живот (богослужение, поучение, пророчество и т. н.). Апостол Павел не подрежда дарбите в някаква стройна система. Той преди всичко се стреми да покаже изобилието от духовни дарби като дар на единия Дух и богатство на църковния живот. Почти ритмичното изброяване на дарбите подчертава тяхната специфичност и разпространеността им сред всички членове на общността, а не концентрирането им в една-единствена „духовна“ личност.

цитирай
4. sourteardrop - -
18.06.2019 05:54
Единство в различността (12:12-31)

Идеята за единство в различността на дарбите е тема на третата част. За да изкаже това фундаментално богословско убеждение, апостолът използва известната гръко-римска метафора на тялото. Както тялото се състои от много членове, всеки от които има своята уникална и незаменима функция, необходима за живота на цялото тяло, така и членовете на Църквата, всеки със своите духовни дарби, съставят Тялото Христово. Съобразно с това техните дарби функционират паралелно: допълват се едни други и така допринасят за израстването на Църквата като Тяло Христово. Метафората на тялото и химнът на любовта в гл. 13, в който любовта ясно се постулира като „още по-превъзходен път“ (1 Кор. 12:31), посочват един нов критерий за измерване на дарбите, а именно според това в каква мяра допринасят за съзиждането на Църквата като Тяло Христово. Показателно е положението на метафората на тялото в текста: тя се намира между двата каталога дарби (ст. 4-11/28-31). Още в ст. 4 апостолът съобщава на своите читатели, че множеството дарби се дават „за обща полза“ (ср. 8:7-11; 10:23).

От всичко казано дотук може да се направи изводът, че според свети апостол Павел дарбите на отделния човек в рамките на общността са дарби на Светия Дух и че същият този Дух е гарант за единството на отделните дарби. Дарбите се разпознават като такива само ако са църковно обосновани, съответно ако от тяхното проявяване има „полза“ за Църквата като Тяло Христово, като единство в различността.I wwwje.



*Доц. д-р Предраг Драгутинович е преподавател по Нов Завет в Православния богословски факултет на Белградския университет

Превод: Татяна Филева
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 3604323
Постинги: 5176
Коментари: 2769
Гласове: 1147
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829