Бог е любов :: ПО-ЧЕСТО СЕ ПРЕКРЪСТВАЙТЕ!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.09.2018 21:29 - ПО-ЧЕСТО СЕ ПРЕКРЪСТВАЙТЕ!

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 663 Коментари: 0 Гласове:

"ПОМНЕТЕ ! "
------------
По-често се прекръствайте.
Помнете: кръстът се издига и чиновете на въздушните.духове падат.
“Господи, за нас Твоят кръст е оръжие против дявола”.

За мое прискърбие, видях, че някои просто махат
с ръка, без дори да докосват челото и раменете.
Това направо е издевателство на кръстния знак.
Спомнете си какво е казал преподобни Серафим за правилния кръстен знак.
Прочетете това негово наставление.
Чеда мои, ето как трябва да се прекръствате - с молитва, която е призив към Пресветата Троица.

Казваме:

В името на Отца, събирайки трите пръста заедно,
показвайки с това, че Господ е един в три лица.
Като допираме със събраните три пръста челото, ние освещаваме разума си, възнасяйки се чрез молитвата към Бог-Отец, Вседържителя, Твореца на Ангелите, небето, земята, хората, Твореца на всичко видимо и невидимо.
И след това, като докосваме със същите пръсти долната част на гърдите, ние поменаваме всички мъки на пострадалия за нас Спасител, разпятието на нашия Изкупител, на единородния Син, роден от Отца, несътворен.
И освещаваме сърцето си и всичките си чувства, като ги възнасяме към земния живот на Спасителя, слязъл от небесата и въплътил се заради нас и заради нашето спасение, и казваме: и Сина.
След това, като издигаме пръстите към раменете, казваме:
и Светия Дух. Молим третото лице на Пресветата Троица да не ни оставя, да освети волята ни и милостиво да ни помогне; да насочи всичките ни сили, всичките
ни действия към това, да придобием Светия Дух в сърцата си.

И накрая смирено, благоговейно, със страх Божи и
надежда и с дълбока любов към Пресветата Троица завършваме тази молитва, като казваме: Амин,тоест: “наистина, да бъде така”.

Тази молитва завинаги е съединена с кръста.
Замислете се над това.

Много пъти съм чувствал с болка, че мнозина произнасят тази велика молитва съвсем механично, сякаш не е молитва, а е нещо, което е прието да се казва преди началото на молитвословие. Никога не постъпвайте
така.
Това е грях.
----------------------
Старецът Захария
(1860-1936)

СПАСИТЕЛНИЯТ КРЪСТ
(КРЪСТОВДЕН)
===============
Едва ли в историята на религиите и в човешката
история изобщо има по-възвишен и по-свят символ
от Христовия кръст.
Кръстното знамение е съвършено по своята
простота и неотразимо по въздействие.
То е така богато на смисъл, идеи и послания, че няма човешка душа, която, осенена от неговата благодатна сила,
да не изпита дълбоко вълнение и благоговеен трепет.
Кръстът Христов е символ на вярата – на нашата светла вяра в изкупителното дело на Господа Иисуса; той е символ на надеждата – на нашата неугасваща надежда, че ще бъдем спасени чрез изкупителната жертва на Божия Син; кръстът Христов е символ и на любовта -на все прощаващата Божия любов към всички нас, грешните и недостойните.

Как силно въздейства Христовият кръст на всеки, дошъл да потърси Господа и застанал смирено в подножието на нозете Му!

На 14 септември св. Църква празнува Въздвижението на Господния кръст (Кръстовден). Този голям християнски празник е установен в чест на чудното явяване на св. Кръст на император Константин Велики и в чест на намирането на Христовия кръст на Голгота.

Първото събитие станало през октомври 312 г., когато император Константин потеглил с войските си срещу Максенций – един от съуправителите (кесарите) на обширната Римска империя. Константин разполагал с по-малобройна армия и чувствал, че с тези сили няма да може да победи своя съперник и да завземе Рим.

Той ясно усещал, че му е нужна Небесната помощ и подкрепа. Езическата религия му била чужда, но не бил още и християнин. А гадателите по вътрешностите на жертвените животни му предвещавали поражение.

Обхванат от тревога и съмнения, Константин не знаел как да се помоли за помощ. Ала Бог му открил истината. Привечер, по залез слънце, императорът видял на небето сияещ кръст и надпис „С него побеждавай!”. Това му дало смелост да прехвърли легионите си от Галия в Италия. Същата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръст, както и да начертае кръст върху щитовете и шлемовете на войниците. С тези войници християни той разбрал смисъла на виденията и изпълнил всичко. Окуражен по този свръхестествен начин, Константин смело влязъл в битката и с 25-хилядната си армия разбил Максенций, който разполагал със 170 хиляди пехотинци и 18 хиляди конници, а можел да разчита и на укрепения Рим. Тази победа направила силно впечатление на езичниците, тъй като от всяка гледна точка била невъзможна и по безспорен начин сочела личната намеса на християнския Бог.

Намирането на самия Христов кръст се дължи на императрица Елена, майката на император Константин. Тя приела християнската вяра преди своя син. Отишла в Палестина, за да види страната, в която живял и страдал Спасителят. Там се погрижила да бъдат издигнати храмове по местата, осветени от евангелските събития. Но императрица Елена пожелала най-вече да открие истинския Кръст, на който бил разпънат Спасителят.

След дълги издирвания на хълма Голгота били намерени три кръста, зарити в земята. Но не се знаело кой точно бил Христовият. Накрая решили да докоснат последователно до кръстовете тежко болен човек. И при третия кръст той получил изцеление. А после по същия начин бил възкресен и мъртвец. Така не останало никакво съмнение, че това именно е Кръстът на Спасителя. Йерусалимският архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място и въздигнал Кръста високо, та целият народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки…

Християнските празници не са само едно просто възпроизвеждане на отминали събития от живота на Църквата. Възпоменаването на тези събития цели да ни въведе в същината на празника, изразяваща дълбоките истини на нашата вяра и произлизащия от нея светоглед. Празникът Въздвижение на Господния кръст разкрива именно основата на християнското световъзприемане – значението на Кръста както за отделния вярващ, така и за цялата Църква.

Да не забравяме, че християнството е преди всичко стоене пред Кръста Христов, защото преди тържеството на победата стои пътят към Голгота. Преди да се влезе в радостта на Възкресението, трябва да се премине през изкупителните страдания.

Нека се поклоним от сърце на светия и животворящ Кръст на Христа и всеотдайно да му служим като вечна и непреходна истина, която никой никога не може да отмени и отрече.

Пътят към храма
Свещ. Александър ЛАШКОВ

Нагоре