Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2018 12:46 - Успение Богородично - икона
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.08.2018 12:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image
ЧУДНИ СЪБИТИЯ, СЪПРОВОЖДАЛИ
ПОГРЕБЕНИЕТО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
АПОСТОЛ ТОМА-СВИДЕТЕЛ НА 
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И НА БОЖИЯТА МАЙКА
-----------------
Като оплакали своята загуба на земята, но и като се утешили духовно от придобиването на всесилна Застъпница и Молитвеница на небето пред Бога, апостолите пристъпили към погребение на Богоприемното тяло на Пресветата Дева. Светите Петър, Павел и Иаков, заедно с другите главни апостоли, понесли на раменете си одъра, на който лежало пречистото тяло. Свети Иоан вървял най-отпред с райското светозарно клонче; а другите светии и множество вярващи съпровождали одъра със свещи и кандила, пеейки свещени песни. Апостол Петър започнал да пее псалма Когато Израил излезе от Египет (Пс. 113), и други тържествени химни, и всички в един глас сливали с него гласовете си, повтаряйки след всеки стих: “Алилуя!”. Но - казва свети Дионисий - “великият Иеротей превъзхождаше всички извършители на свещените Тайни. Той бе сякаш излязъл от тялото си и целият се изливаше в песнопенията, така че, като виждаха чувството, което влагаше в пеенето, всички - и познати, и непознати - го считаха за Боговдъхновен”. В този ред това величествено шествие потеглило от Сион, насочвайки се през Иерусалим към Гетсимания. При потеглянето над пречистото тяло на Божията Майка и над всички съпровождащи Я внезапно се появил обширен и светозарен облачен кръг, подобен на венец, и към хора на апостолите се присъединил ангелски хор: радостното и пресладко пеене на небесните сили, които прославяли Божията Майка, било чувано от присъстващите и хармонично пригласяло на земните гласове. Този кръг с небесни певци и сияние се носил по въздуха и съпровождал шествието до мястото на погребението.

Невярващи жители на Иерусалим, поразени от необикновеното величие на погребалното шествие и озлобени от почестите, въздавани на Майката на Иисус, донесли за това на първосвещениците и на книжниците; а те, горейки от завист и отмъщение към всичко, което им напомняло за Христа, изпратили слугите и войниците си, за да разгонят участниците в погребалното шествие и да изгорят тялото на Мария. Разбуненият народ и войниците се устремили с ярост срещу християните. Но облачният венец, който съпровождал шествието по въздуха, се спуснал към земята и го заградил като със стена. Преследвачите чували стъпки и пеене, но не виждали никого от участниците в шествието. Мнозина от тях, поразени от слепота, се блъскали в къщите и стените и се наранявали.

Преданието свидетелства и за друго чудно събитие, съпровождало погребението на Пресвета Богородица. Един иудейски свещеник на име Антоний минавал по пътя, по който вървяло шествието. Когато облакът се вдигнал нагоре, той ясно видял светите апостоли и всички верни, които тържествено изпращали тялото на Богородица. Сърцето му се изпълнило със завист, предишната злоба против Христа закипяла в него и той възкликнал: “Ето какви почести въздават на тялото, което роди измамника, разорил закона на отците ни!”, и с тези думи, бидейки силен по тяло, яростно се хвърлил към одъра, с намерението да го прекатури на земята. Но едва докоснал с ръцете си одъра, когато един ангел му отрязал и двете ръце с невеществения меч на Божието отмъщение. Отсечените им части залепнали към одъра, а Антоний паднал на земята с вика: “Горко ми!”. Апостол Петър спрял шествието и казал на Антоний: “Ти получи това, което заслужаваше. И така, убеди се сега сам, че Господ е Бог-отмъстител и че не се бави! Ние не можем да изцелим раните ти, освен ако нашият Господ Иисус Христос, против Когото вие несправедливо се надигнахте и Когото убихте, не даде съгласието си за това. Но и Той не ще поиска да те изцели, докато не повярваш в Него с цялото си сърце и не изповядаш с уста, че Той е истинският Месия - Синът Божий!”. Тогава Антоний, като станал от земята, възторжено произнесъл: “Вярвам, че Иисус е предвъзвестеният от пророците Спасител на света, Христос! Ние и по-рано виждахме, че Той е Синът Божий. Но помрачени от завист и злоба, не поискахме да признаем в Него величието на Бога и несправедливо Го доведохме до позорна смърт. А Той чрез силата на Божеството възкръсна на третия ден и посрами нас, които Го мразехме! Напразно се опитвахме да потулим възкресението Му, като платихме много пари на стражата. Не успяхме да спрем славата, разпространила се навсякъде за Него”. Като чули тази гласна изповед и като видели искреността на разкаянието на грешника, светите апостоли се зарадвали духовно и свети Петър наредил на Антоний с усърдна молитва към Пресветата Дева да долепи останките от ръцете си до частите, висящи на одъра. След като изпълнил това, ръцете се сраснали и се изцелили и на мястото на отсичането останал само малък белег. Тогава Антоний паднал по лице пред одъра на Божията Майка и стоейки на колене, започнал да Я облажава с много похвали, цитирайки пророчества от Свещеното Писание за Нея и за Сина Й. Като се присъединил към шествието, Антоний вървял с него до Гетсимания, пеейки от дълбините на прогледналото си сърце хвалебни песни на Божията Майка. Също и поразените от слепота войници и хора, докосвайки се с разкаяние до одъра на Богородица, получавали духовно и телесно зрение. Благодатната Дева не пожелала да оскърби никого при успението Си, а утешавала и радвала всички, без да изключва даже и враговете Си.

Когато шествието достигнало до Гетсимания, там с нов плач и стенания започнало последното целуване на пречистото тяло. Едва привечер светите апостоли успели да го положат в гроба и да затворят входа на пещерата с голям камък
Те останали три дни на мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и песнопения; и през цялото това време, както и преди, във въздуха се чувало ангелско пеене, облажаващо Пренепорочната Дева!

На апостол Тома, който със своето съмнение съдействал за по-голямото удостоверяване на славната истина на Христовото възкресение, му било съдено да послужи на откриването на възкресението и на Пресвета Богородица. По премъдър Божий промисъл, Той не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Като пристигнал на третия ден в Гетсимания, този любознателен Христов ученик се хвърлил с вопъл и отчаяние пред гробната пещера и високо изразил съжалението си за това, че не е бил удостоен с последно благословение от Божията Майка и прощаване с Нея. В сърдечната си жал към него апостолите решили да отворят пещерата и да му доставят утешение - да се поклони пред светите останки на Приснодевата. Но какво било удивлението им, когато видели, че пречистото тяло на Богородица вече го нямало там, а лежали само погребалните Й повивки, от които се разливало чудно благоухание!

Като целунали с благоговение останалата в гроба света плащаница, те помолили Господа да им открие волята Си относно пречистото тяло на Богородица. И ето, същия ден вечерта, когато апостолите и онези, които били с тях, се събрали, за да се подкрепят с храна, Самата Небесна Царица разрешила недоумението им. Според преданието, от деня на възкресението на Господ на трапезата на апостолите оставало едно незаето място и на него, в памет на Иисус Христос, поставяли част от хляба, която се наричала “част на Господа” след края на трапезата всички участвали в нея ставали, благодарели на Бога за това, че ги е нахранил, и като издигали Господнята част, славели великото име на Пресветата Троица, като накрая произнасяли молитвените думи: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!”, и после изяждали Господнята част, приемайки я като Божие благословение. По време на Гетсиманската трапеза апостолите мислели и беседвали само за това, че тялото на Божията Майка не било в пещерата; и като вдигнали по обичая си частта на Господа, започнали да пеят хвалебни химни на Пресветата Троица. Внезапно се чуло ангелско пеене; и когато повдигнали очите си нагоре, видели Пречистата Дева, стояща във въздуха, заобиколена от небесни сили и сияеща с неизказана слава. Тя им казала: “Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни!”. Това явление така зарадвало апостолите и всички, които били с тях, че всички те възкликнали: “Пресвета Богородице, помагай ни!”

След това не останало никакво съмнение, че гробът на Пресветата Дева станал “стълба към небето” и че - както се изразява светата Църква - “Иисус, Нейният Син и Спасителят на душите ни, като се възнесе на небесата, възнесе” и Нейното тяло. Всички се уверили, че Божията Майка е възкресена на третия ден от Господа и е възнесена с пречистото Си тяло в небесната слава. Като взели оставената в гроба света плащаница, за да уверят отсъствалите и да утешат скърбящите, светите апостоли се върнали с радостната вест в Иерусалим, след което отново се пръснали по различни страни на света, за да проповядват Евангелието. 

Славянобългарски манастир Свети Великомъченик 
Георги - Зограф  



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4629208
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031