Евангелието, което сега чухме, е едно от много драматичните. Действително, представете си, че сте на мястото на бащата, чийто единствен син не просто е тежко болен, както бихме казали днес, болен от епилепсия, но всеки ден се намира на границата между живота и смъртта, защото демонът го хвърля ту в огън, ту във вода, опитвайки се да го погуби. Да сте на мястото на този баща е страшно. И ситуацията, която ни описва евангелистът, е много необичайна. Ние знаем, че същото време в Юдея имало голямо количество различни хора, представящи се за пророци или даже за Месията.

И ето, от гледна точка на бащата, пред него е един, вeроятно, пророк. Той се обръща към Христос с молба да изцели неговото нещастно дете. В отговор слушаме странни думи: „Вярваш ли?” В този момент бащата отговаря на Христос със сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми”. И тутакси бесът хвърля детето на земята с такава сила, че околните възприемат случващото се като знак за последните минути от живота на отрока. В главата на бащата пробягва само една фраза – тази фраза, която той произнесъл: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми”. Всичко останало за него е престанало да съществува. Той разбира, че тук от него не зависи вече абсолютно нищо. Пред него се разкрива перспектива от съвършено друго битие. Това е моментът на някаква пределна истина, на крайно напрежение на целия живот – той разбира, че тук действа Бог. Той не знае какво ще стане сега, ще оздравее ли синът му, или ще умре. За него, в крайна сметка, това вече има малко значение, нали той е почувствал, че в живота действа Този, Който единствен е стопанин на този живот.

Ние често възприемаме вярата като състояние на комфортен ескалатор, на който е достатъчно един път да застанеш и той гарантирано ще те изведе в царството небесно. А днешното Евангелие ни убеждава в противоположното. Там, където няма кризис, там няма и възхождане. Там, където няма риск, там няма и вяра. В този смисъл, бащата, поверил своето нещастно дете на Христос, рискувал много. Нали той не само не знаел Кой стои пред него, той даже до края не Му се доверявал.

Но, какъвто е залогът, такава е и победата. Победата в този двубой между Бога и сатаната се оказва несъизмерима с това, което очаквал бащата. Той не само получил детето си здраво, но и получил отговор на тази молитва, с която, може би, най-напред се обърнал към Богa: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми”.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев