При Преображението Христовите ученици са свидетели на едно явяване на Господа в трите Лица - теофания на Троицата. Гласът на Отца свидетелства, Духът осветява, а Синът приема и проявява словото и светлината - това е явяването на Светата Троица при Преображението.

     

Автор: Епископ Пахомий (Брусков)
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, сърдечно поздравявам всички вас с празника Преображение Господне!


В този ден Христос взел Своите ученици Петър, Иаков и Йоан, изкачил се на високата планина и се преобразил пред тях. Светите отци казват, че Господ ненапразно взел именно тези най-близки ученици, чийто живот и добродетели може да се изразят с три думи: вяра, надежда и любов. Вярата на апостол Петър нямала равна на себе си. Господ казва: „на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Апостол Иаков е един от първите мъченици, отдал своя живот за вярата Христова, за проповед на Евангелието. Църквата свързва неговото служение с добродетелта на надеждата, защото ако няма надежда за вечен живот, човек не може да се спаси. Свети Йоан Богослов – това е апостолът на любовта. Целият му живот, цялото му служение – това е проповед за любовта.


И ето Господ се преобразява, Неговият лик, дрехите Му стават дотолкова прозрачни, бели като светлина, която не може да се сравни с нищо. Апостолите изпадат в страх, те не знаят какво да говорят, не разбират какво чудо се разкрива пред тях. И Петър казва: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия” (Мат. 17:4). Той не знаел какво да каже, но сърцето му подсказвало, че Божията благодат утешава човека, както нищо друго в тоя живот.


За нас, братя и сестри, това е велико чудо е важно още и, защото „светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5). Бог Отец известява човешкия род за Своя Син и дава заповед да слушаме своя Спасител, да вникваме в това, което Той ни говори и да вярваме на тези думи. Апостолите вложили това Божие слово в своето сърце и в своя живот се стараели да го изпълняват. Те разнесли по много страни благата вест – учението на Господа Иисуса Христа.

Но това слово се отнася и до всеки от нас. И ние трябва да бъдем истински ученици на своя Господ, истински апостоли. А словото Божие ни се открива в Евангелието. Именно затова на всяко богослужение и у дома в своето молитвено правило ние четем Свещеното Писание. Свети Игнатий (Брянчанинов) казва, че човек трябва сякаш да разтвори своя ум в Евангелието, всяка постъпка да оценява и сравнява с това, което е описано в Свещеното Писание. Например, човек е обзет от гняв, а апостолът казва, че „човешкият гняв не върши Божия правда” (Иак. 1:20). Ако ние таим обида от някого, трябва да си припомним думите на Христос, Който казва: „Прощавайте, простени ще бъдете” (Лк. 6:37).


Този празник от дълбока древност наричали монашески. И действително във всички времена отричането от себе си и от света, следването на Христос, изпълнението на всички Негови заповеди било главно за монашестващите, за тези, които избирали подвига и теснотата на християнския път. Ние виждаме, че Христос взема учениците и ги възвежда на планината. Това също е символичен образ. Човек, желаещ да се преобрази, да се срещне с Бога, трябва да отложи всички житейски грижи, да се откъсне от земните дела. И тук става дума не само за монашестващите – всеки християнин трябва да намери за себе си начин да подражава на този образ. В своето сърце трябва да се отречем от всичко земно. Нали Господ казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Когато започнем да живеем, поставяйки на първо място християнските заповеди, много неща в нашия живот ще започнат да се променят.


Апостолите, съзерцавайки Лика на преобразилия Се Христос, вложили тази радост в своето сърце. И, когато те отивали на смърт, на подвиг, те винаги си спомняли за нея. А когато апостол Петър се отрекъл от Христос, единственото, което го спасило от страшното отчаяние, в което изпаднал Юда, това е споменът за Преображението Господне.
Поздравявам всички вас с празника и искам да пожелая на всички ви,

и ние, вкусили радостта от молитвата, от Божията благодат, да носим светлината на Преображението в света, на своите близки. Излизайки от храма, ние се сблъскваме с проблеми, с трудности, с изкушения. И важнo е да имаме в сърцата си вяра в Бога. Тогава ние можем и на другите да помогнем, и себе си да не загубим. Честит празник, скъпи братя и сестри! Амин!





Превод: Иконом Йоан Карамихалев