Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05 20:19 - ТЪЖНИЯТ ПАРЦЕЛ
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 68 Коментари: 1 Гласове:
2



 ОТЕЦ ВЛАДИМИР ДОЙЧЕВ Имам една дарба. Умея да провалям златни възможности. Да, знам, не е кой знае какво… Колко пъти ми казваха: “Не трябва да правиш нищо. Попаднал си на такова място във водовъртежа на живота, че той сам ще те изхвърли нагоре. Без прояви на идеализъм, без изблици на ненужна чест, без опити да оправиш света. Просто не прави нищо, не е сложно!” После обърквам всичко. И не без да искам. Съвсем преднамерено. 

 

Сетих се за това на Бакърената фабрика. Трябваше да отида на панихида веднага след Томина неделя. Виждаше ми се логично. Къде да отиде човек насред Пасхалната радост, ако на не гробища, за да се присмее на всепоглъщащата смърт. Все едно пак да си дете и да срещнеш най-страшния хулиган от квартала с посинено око. “Охо, намери ли си майстора?!” Вървях по алеите между парцелите и си мислех: Не, няма да променя света… Дори се засмях.

На панихидата присъстваше един опечален. Не се случва толкова рядко, колкото си мислите. Починалият имал много роднини, но май нямал близки. Затова като се разболял, един съсед го взел да го гледа. После го погребал. И ето сега се навършваха 40 дни. Наистина Божие благословение са истинските приятели, а ако са ти съседи – триж повече. Имаше си всичко – и жито, и питка, и вино, и свещи…

imageЧовекът беше погребан на “онзи” парцел… Тъжния. На него има само кръстове и една плоча. Тя изглежда като паметник на изчезващата човечност. Тук погребват социално слабите. И хора, които си нямат никого. Или пък на никой не му пука за тях. Тела, търкаляли се с години по разни морги, преди да намерят покой в земята. Парцелът е разположен точно зад новостроящата се църква. Към покойните гледа само Кръстът на купола. И, разбира се, Разпнатият на него и Възкръснал Господ. “Христос, истинният наш Бог, Който владее над живи и мъртви и възкръсна от мъртвите…” Така започва отпустът на панихидата…

Човекът, на чийто гроб служих, имаше същото име като един големец. Такъв, който се е научил как да не пречи на водата на света да го изхвърля нагоре. Нещо повече, умее да яха вълните. Някои се възхищават на това, други угодничат, трети завиждат. А аз си помислих: Дано се намери и за него един такъв съсед, че да има кой да го погребе. И това не би било малко. Непостоянно нещо са водовъртежите и горко на тези, които са възложили надеждите си на тях.

imageСякаш като потвърждение погледът ми попадна на съседния гроб. На кръста имаше надпис: “Лице – мъжки пол с неустановена самоличност”. Година на смъртта. И номер. Представяте ли си? Човек с мечти, планове, с надежда за развитие. И накрая никой не знае дори името му… В целия свят никой не знае дори малкото му име. Или как са му викали на галено… Или поне прякор… Само номер…

imageПопадията беше дошла с мен, за да идем после заедно на гробовете на нашите хора. Тя беше третият присъстващ на панихидата. Помоли ме после да прочета трисагий за всички християни, които лежат тук и чиито имена са известни само на Бога. За всички онези, отишли си с надежда за възкресение и вечен живот. И заедно с молитвата, насред пустеещия парцел, израсна надеждата.

Понякога чета акатиста за починал. В него се казва: “…Когато забравата стане дял на починалия, когато неговият образ избледнее в сърцата и времето заличи гроба и ревността по молитва за него, Ти не го оставяй, дай отрада на самотната душа.” (Икос 7). Разбирате ли? С много ли ни е изпреварил imageтози, който днес ни изглежда като анонимен? Нима Бог не знае кой е той? Нима не е видял всяко негово дихание, всеки помисъл, всяка емоция от висотата на Кръста? Нима в книгата на живота не е записано всичко това? Нима земните привилегии важат на Небето? Да, човеците не знаят, но ангелите знаят! Нима те не обичат повече от нас? Щом ние не се молим, ще се молят те!

И много ли ще бъдем помнени? Колко години делят известните в този свят от гроба, а гробът – от забравата? След не много време ние и “лицето с неустановена самоличност” ще сме еднакви. Големецът и човекът, който носи като неговото име – също. Отиват си близките, любимите, своите, помнещите. Времето изтрива всичко като да не е било. Питайте свещениците. На Опелото идват много хора, на 40 – по-малко, на година – още по-малко… За 20 г. оставят само свещ с молба за “панихида без присъствие”. Защото хората са на работа, заети са с децата или внуците и т.н. Както казват – животът продължава. В този свят без теб.

imageДори и да си станал толкова известен, че да те помнят като “звезда”, пак ползата не е голяма. Кой се моли за “звездите”?! Единственият близък е Христос, няма надежда, освен Него. Той помни, Той знае, Той обича. И Той реши проблема със смъртта като Възкръсна от мъртвите. Без Възкресението земята е просто един тъжен парцел на Бакърената фабрика! Сега обаче и тя, и този парцел, са пълни с очакване, с надежда. И наистина тъжното е, че светът не разбира тази надежда. Мнозина търсят да прославят името си тук. Опитват се да уловят вятъра, да задържат въздуха. Вместо да дирят небесна слава. Да, добре е казано, че първите ще се окажат последни, а последните – първи. Мнозина именити на земята ще са посрамени, а анонимните ще получат бели камъчета с написано на тях “ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава” (Откр. 2:17).

Както казах в началото – няма да променя света. Проумях го още като бях малък. Повтаряха ми го постоянно и накрая ме убедиха. Всъщност, не беше трудно, защото аз никога не съм се и опитвал (освен няколко пъти). Светът си е такъв, какъвто е – лежащ в зло и устремен към своя край. Идеята ми винаги е била да съхраня душата си. Да не се явя при Христос като чужд. Пък после – каквото Той иска.

Излязохме от гробищата с жена ми и се насочихме към автобуса за вкъщи. Мълчахме. Мислех си колко жалки са златните шансове на света, които са заредени с компромиси и лишени от перспектива. Христос дава истински “златното”. Стиснах момичето си за ръка и се затичахме, за да не изпуснем рейса.

Христос Воскресе!




Гласувай:
2
0



1. ivoki - РАЗТЪРСВАЩО !
16.05 20:31
РАЗТЪРСВАЩО !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 2880344
Постинги: 5110
Коментари: 2711
Гласове: 1096
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031