В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сега ние с вас извършихме чина на погребение на Плащаницата на нашия Господ Иисус Христос.

Страстната седмица отива към края си. И в песнопенията вече започват да звучат ноти от Възкресение Христово.  Да се замислим, защо наричат Великия пост Четиридесетница, а Страстната седмица сякаш не е и пост. През Великия пост ние постим четиридесет дни, готвим се за Страстната седмица. А тя е най-особената седмица.

Скоро ще е Пасха и много хора очакват да вкусят блажна храна след поста. Но за душите ни, които са поизтънели за четиридесетте  великопостни дни разговяването е през Страстната седмица. Започвайки от първия й ден, ние слушаме в храма чудни песнопения. В понеделник се пее „Виждам Твоя палат, Спасителю мой, украсен, а нямам одежди , за да вляза вътре”. Нима тези думи не са разкошно ястие за душата и нима не се отнасят за всеки от нас?” Всеки може така да каже за себе си.  После ние слушаме  – „Днес виси на Кръста, Този, Който надвеси земята над водите” и душите ни се изпълват с чувства на най-дълбоко състрадание, ние сякаш сами стоим край кръста Господен и с цялото си сърце, с всичките си мисли разбираме  същността на ставащото – доброволните страдания на Твореца на всичко, и не просто правим земен поклон, но с цялата си душа се покланяме на Неговите Страдания.

Накрая слушаме – „Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, 
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи”. И се покланяме на Плащаницата, сякаш и ние сме тук, заедно с Йосиф и снемаме от Дървото Скъпоценното Тяло Христово и Го обвиваме с плащаница.

Всички четива, всички песнопения през Страстната седмица са необикновени, тайнствени, разкошни ястия за душата. И след всяка служба ние си тръгваме с наситена от тези ястия душа, пълни с размишления за това, което сме слушали. Страстната седмица е разговяване за нашата душа, от такова разговяване душата оживява и трепти, и, следователно, още по-близко чувства самия Спасител Христос. И ако тя, душата, е жива, тогава Духът я оживотворява.

Наближава Пасха и ние, изминали Великопостния път, трябва да встъпим в Празника на Празниците с облекчена душа, с изтъняла плът, но при това, без да се потапяме в неудържимо веселие и празнуване. И пристъпвайки сега към Плащаницата, докосвайки се до нея, нека молим Господа: „Господи, помогни ни да запазим това, което сме придобили през времето на Великия пост, не ни давай да пропилеем това, което е скъпоценно и най-важно за нас”. Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев