Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03 01:18 - НАД ИЗТОКА И ЗАПАДА - част 1
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.03 01:22


 Светител Николай Велимирович 

(Осем философски размисъла за православните Балкани) 

СЪДЪРЖАНИЕ: Въведение. 
Размисъл първи. Христос между Изтока и Запада. 
Размисъл втори. Балканският Христос. 
Размисъл трети. За алчните и измамените. 
Размисъл четвърти. Страх от бесовете и игра с бесовете. 
Размисъл пети. Източната философия и западната наука. 
Размисъл шести. За мира и неспокойствието. 
Размисъл седми. Измъчване заради душата, измъчване заради тялото. 
Размисъл осми. Борба за видимо и за невидимо проклятие. 
Бележки на преводача 
Сръбският оригинал, по който бе направен настоящия превод, се намира на адрес: http://www.rastko.org.yu/svecovek/duhovnost/vlnikolaj/vlnikolaj-istokzapad.html * * * 

По своето географско положение Балканите се намират между Изтока и Запада, но идейно те стоят над Изтока и Запада. Коя е идейната сила, която спасява Балканите от това да бъдат между Изтока и Запада, но ги възвисява над тях? Това е Православната вяра, единствено Православната вяра. Всички останали фактори като географско положение, култура, наука, ислям, политика, земни тежнения и стремежи, удържат Балканите между Изтока и Запада. А над Изтока и Запада ги въздига Православната вяра, единствено Православната вяра. Няма нищо по-непоносимо от това да бъдеш между две сили. Ако идейните, сиреч православните Балкани се свържеха единствено с географските Балкани и останеха между Изтока и Запада, те щяха да приличат на онова магаре от баснята, което умирало от глад между две копи сено. За жалост от началото на ХIХ век до днес православните Балкани твърде много приличат на легендарното Буриданово магаре [1], което издъхвало от глад между две копи сено, без да знае на коя от двете да отиде. Ту едната му се струвала по-голяма и по-сладка, ту другата. То изнемогнало от сноване от едната копа до другата, та паднало и издъхнало. И цял свят се надсмял на магарешкия му ум. Балканите са застрашени от гладна смърт поради многото бъбриви езици, които ги поставят в междинно положение. Или ще умрат от глад между Азия и Европа, или поне една от тези сили ще ги погълне като акула, ако те не се издигнат над тях. Над Изтока и Запада. 

РАЗМИСЪЛ ПЪРВИ. ХРИСТОС МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА Когато азиатецът чете Христовото Евангелие, той казва: „Ето, Този е наш — азиатец, постник, молитвеник, мъдрец и чудотворец“.Когато европеецът чете христовото Евангелие, той твърди: „Ето, Той е наш човек, европеец, активен учител, бърз помощник на хората, добротворец, лекар, сиропитател, хуманист, деен човек“. Какъв е тогава Христос? Дали е азиатец или пък европеец, източен или западен човек? Наистина, Той е и едното, и другото. Той е източен Човек в най-висока мяра, и западен Човек в най-висока степен. Той е източен над Изтока и западен над Запада. Негова е цялата земя и всички земни краища. Трансцедентността е особеност на Изтока, натурализмът — на Запада. Източният човек седи с кръстосани нозе в размисъл за вечното, а западният е с нозе, убити от търчане по преходното. И кой от тях е по-близо до Христа? И двамата са еднакво отдалечени от Христа. Христос стои над Изтока и Запада. Изтокът дотолкова се углъбява в мисли, че няма време за усилна дейност. Западът пък дотолкова е зает с дейности, че няма време за размисли. А тези две неща са у Господа Иисуса Христа и то в пълна и съвършена мяра, тъй че Той превъзхожда и Изтока, и Запада. Той стои над Изтока и Запада. На многобожния Изток му е тежко да вярва в Човека. На материалистичния Запад му е трудно да вярва в Бога. Иисус представлява Човека, а Христос — Бога. Две природи — една Ипостас. Западът лесно приема Човека Иисус и Го туря в „Пантеона“ на своите велики личности. Изтокът лесно приема Бога Христа, но не усеща нужда от Човека Иисуса. Между това Спасителят на света е и Бог, и Човек. Следователно Иисус Христос стои над Изтока и Запада. Когато говорим за Изтока, сещаме се за дом, разделен отвътре. Мислим за две несродни човешки общности — мохамедани и индуисти-будисти. Техните свети места са Мека, Бенарес и Тибет. Тия две общности представляват главното съдържание и основната бедност на Изтока. Когато пък говорим за Запада, отново си мислим за дом, разделен отвътре. Това са папизмът и антипапизмът (т.е. различните видове протестантство). Тези са двата главни пътя на западното човечество — и двата погрешни. Те пък представляват заблудата и бедността на Запада. Христос стои над такъв Изток и над такъв Запад. Никога нито един азиатски мъдрец не е могъл да покори Запада. Единственият Човек, роден в Азия, Който е покорил Запада, т.е. цяла Европа и Америка с островите им, е Господ Иисус Христос. Единственият източен човек, тачен на Запад. И никога нито един западен учител и идеолог не е могъл да придобие Азия, нито за най-кратък отрязък време. Само един западен Човек е успял да стори това — западен не по рождение по плът, но по Своята власт над Запада. Това е роденият в Азия Иисус Христос. Неговата Азия се е разпростряла над Средна Азия и малко по-навътре в Далечния Изток, а също тъй и в Египет и в Етиопия. По-далечното разпространение на християнството на Изток е било възпрепятствувано от исляма, а той е една отчуждена юдео-християнска секта. Ислямът се е изпречил като крепостна стена между християнска Мала Азия и Индия. Ала и това не е без Промисъла Божий, който по всякакъв начин пазел Христовата победа над целия Изток за бъдни времена. 

РАЗМИСЪЛ ВТОРИ. БАЛКАНСКИЯТ ХРИСТОС Балканският Христос е същия като Иерусалимския, Синайския и Руския, и като нявгашния Европейски. Защото Той е един. Балканският Христос — това е Христос на Балканите, в балканската житейска драма, в балкански дрехи, в балканските песни и легенди, в балканските въздишки и сълзи, и балканските гробове, в балканското възкресение. Той е олицетворен във всички балкански светци: в благочестивите царе и в благоверните царици, в богоносните патриарси и свещеници, в светогорските преподобни и плачещи монаси, постници, мълчалници, пещерници, духовници и чудотворци; във византийските царе и воеводи, които браниха Цариград и Иерусалим от мюсюлманите, в сръбските жупани, крале, князе и деспоти, които браниха честния Кръст, т.е. правата вяра и от мюсюлмани, и от монголи, и от еретици латиняни; в коронованите мъченици, в мъчениците — селяни и занаятчии, в мъчениците с архиерейски омофор и свещенически епитрахил, в мъчениците във воеводска риза и в монашеско расо; в мъченица Злата и много други девойки-мъченици, отвека и довека; в мъченик Георги Кратовчето-златаря и в многото мъченици-занаятчии, отвека и довека; в мъченика патриарх Гавриил Печки, в мъченика дякон Авакум, игумена Паисий Търновски и игумена Атанасий Светониколски, побит на кол на Кале-мегдан, и в преподобномъчениците от светата Пелопонеска лавра, и в безбройните други, отвека и довека; в светогорските преподобномъченици, които блаженият Акакий благослови за подвига на мъченичеството, и в преподобномъчениците от Света Гора, които бяха избити и живи изгорени от еретиците-латиняни, и в старозагорските мъченици, и останалите множество мъченици, отвека и довека; в преподобните наши отци и майки: света Петка, царица Евгения, Евтимия и други, в светците Прохор, Гавриил, Иван, Иоаким, Климент, Наум, Нектарий, Иоасаф, Василий Острожки, Петър Коришки, Иоаникий Дивички и останалите безброй, отвека и довека; в драговолните мъченици и пещерници Балкански — от пещерите на Печ, Черногорието, Охридските, Албанските, Пелопонеските, Търновските, Студеницките, Моравските, векове и векове наред; в равноапостолния свещеномъченик Козма Албански и в безбройните мъченици Приморски, Далматински и Босненски, които пострадаха от латинските еретици, изгниха в дубровнишките тъмници или бяха отровени заради Христа, векове и векове наред. Трябва ли да спрем? Тъкмо сме започнали да изброяваме. Кой ще ги назове по име всичките? Това са полкове мъже и жени мъченици от Солун до Дунава, и от Синьо до Черно море [2]. Безбройни полкове от святи православни души, които не може ги побра ни един земен календар и които всинца са вписани единствено в небесния календар, в книгата на вечния живот. Всички те са били поругавани, заплювани и бити от враговете на честния Кръст, както Христос — от юдеите. Всички те, носейки кръста си, са отишли на своята Голгота, с трънен венец на главата, отвсъде обкръжени с омраза, облечени в тръни, отхвърлени от света през вратата на смъртта като последни, ала поети от другата страна, отвъд смъртта, от благата ръка Христова като първи. Наистина, последни откъм тая страна на вратата на смъртта, но първи от другата и страна. За Христовото име са пострадали от Изток до Запад, в името Христово са победили и Изтока, и Запада — Изтока, в лицето на турския ислям и монголското многобожие, Запада — в лицето на еретическия папизъм. На губилището те са се усещали по-високи от своите палачи, пред източните палачи — над Изтока, а пред западните палачи — над Запада. Никой от тях не е протягал своите мисли към географията, та да рече — ние сме между Изтока и Запада. Но всички те са въздигали своите мисли и своите сърдца право към небесата, към вечната истина, за която са страдали. И с целия си дух те са стояли над Изтока и Запада. 

РАЗМИСЪЛ ТРЕТИ. ЗА АЛЧНИТЕ И ИЗМАМЕНИТЕ Планината е по-висока от мравуняка. И Божията сила е по-голяма от човешката сила. Това признава всеки в ясен ден. Ала когато човешките нозе и конските копита вдигнат прахоляк по пътя, мнозина се заслепяват и от страх признават човешката сила за по- голяма от силата на Бога. Изпущат от поглед планината, а се препъват о мравуняка. Па още се и покланят на мравуняка. Това станало и с онези сърби, които се потурчили след Косовската битка. Преди тях на Кръста изневерили много българи и гърци и се зачислили в Мурадовата войска на Косово, застанали под полумесеца, за да воюват против украсения с везан Кръст сръбски байряк. Ала Лазар, най-славният човек с това име в историята на света, не се препъна о мравуняка на турската сила и не изгуби от взора си планината на Божията сила, но събра решимост да приеме с народа си всякакви удари от людете, та да приеме от Бога всички награди. Препънаха се много сръбски господари на юг и на запад. Забравиха Христовото предупреждение: „Гледайте и се пазете от користолюбие“ (Лука 12:15), та се полакомиха за богатство и наслади, и за всички измами на тоя свят. Изпочупиха кръстовете в домовете си, па увиха около главите си чалми и започнаха да правят омовения и по джамии да се кланят. Тъй те удължиха с малко своя земен живот, а честта си завинаги загубиха. Не се засрамиха от Лазаровата кръв в Косово, но тръгнаха по пътя на българските, гръцките и елинските потурнаци. Турците бяха представители на Изтока на Балканите, докато ги владееха, а потурнаците представляват Изтока след оттеглянето на турците. Православните Балкани не могат да се отъждествяват с този алчен и насилствен Изток, с мохамеданството, което е юдео-християнска ерес. Балканите трябва да стоят над такъв Изток. Сръбското селско въстание против турците, оглавявано от Кочо, Караджордже и Милош [3], е най-яркото доказателство, че сръбският народ искаше да се освободи от мохамеданския Изток. Този народ се самоизобрази с вяра и с нрав, извисени много над Изтока. С кръстоносен байряк сръбските въстаници отидоха на неравен бой против байряка с полумесец. С вяра в Христа като сила по-голяма от Мохамедовата, и в Кръста Христов, като знамение по-крепко от полумесеца, те победиха ислямска Азия. Тъй те въздигнаха православните Балкани над мохамеданския Изток. Но едва освободили се от Изтока, те попаднаха под робството на Запада. Шумадийските селяни бидоха измамени от западняците-сърби, от своите братя от Австрия [4]. Тези сърби-западняци навлязоха в освободена Шумадия [5] и почнаха да създават закони и уредби по примера на протестантите и католиците — а това са две западно-християнски ереси. Почнаха да уреждат централната сръбска земя по подражание на западните еретици. Те бяха грамотни и образовани, затова и слабограмотните въстаници ги ценяха и им дадоха властта. Ала усташките князе страшно се измамили. Техните братя от Австрия били изхабени съдини на Православието, калайдисани с протестантски и католишки калай, със западняшки калай. Те били кобен авангард на западното влияние в Сърбия. Те отворили всички врати и проходи към Запада и сторили тъй, че освободената турска рая се превърнала в рая на разтления Запад. Седемдесет години подир поражението на Косово поле Сърбия е била напълно покорена от източните еретици. Седемдесет години подир второто си въстание Сърбия паднала под пълното робство на западните еретици. Говорим за идейно робство: духовно, интелектуално, морално, политическо и културно. И княз Милош, и Любица [6], па дори и Вучич [7] съгледали опасността, идеща откъм „немците“, ала не могли да им надделеят. Издигали глас и предупреждавали, ала прокъртения зид не могли да укрепят. Княз Александър [8] понасял западното влияние безволно и малодушно, княз Михаил [9] — драговолно, а крал Милан — от все сърце и душа [10]. Турците предали на княз Михаил ключовете от градовете, а той започнал да предава ключовете на сръбската духовна самостоятелност на Запада. Последните Обреновци и Караджорджевци довършили това дело. Тези ключове Западът и до ден днешен продължава да държи и продължава да царува над Сърбия. Кой се разбунтувал против това доброволно предаване на Запада? Православната Църква заедно със селския си народ. През целия ХIХ век сръбските свещеници писали и зовели: „Западът гние! Западът гние! Да се браним от гнилия Запад!“ Една част нека бъдат свещениците. Друга част — селският сръбски народ. Срам за безглавите сръбски господа! Срам и за ония сръбски владетели, които в името на Запада презряха и Сръбската Светосавова църква, и селския сръбски народ. Но както са работили, тъй са и преминали. Техният край свидетелствува за Божия гняв, и за гнева на свети Сава върху тях. Четете и се ужасявайте от страшната кончина на сръбските владетели след крал Милоша, ужасявайте се от гнева Господен [11]. Много са претърпели сръбските свещеници и сръбските селяни заради своето решително противене на еретическия Запад. Свещениците били осмивани като „русофили“ и „назадничави“, а сръбските селяни — като „тъмна и непросветена маса“, като „тъпи селяци“. И то не толкова от ония „немци“, от ония калайдисани сърби от Австрия, колкото от синовете на Шумадия, получили образование на Запад. Първите са цвете пред последните. Последните били бясна клика и безбожна орда от агенти на западната „култура“, „просветеност“ и „прогрес“. Нови потурнаци, още по-опасни от старите. Всичко сръбско те отхвърляли като турско, всичко турско презирали като азиатско. Между това, те не познавали същината ни на това, що е сръбско, ни на онова, що е турско и азиатско. Плиткоумни commis voyageur (търговски пътници, бел. прев.) на западните търговци. Предатели по- върли и по-ужасни от Вук Бранкович [12]. 

РАЗМИСЪЛ ЧЕТВЪРТИ. СТРАХ ОТ БЕСОВЕТЕ И ИГРА С БЕСОВЕТЕ Изтокът се страхува от демоните; Западът си играе с демоните. Милиарди човешки същества на Изток се пазят на всяка крачка, да не би да се натъкнат на някой бяс. Никой там не е открил демоните — за демони там се е знаело и демони там се усещат всеки ден и всеки час още от първото човешко поколение. Западът е земята на откритията. Подир много открития, носещи смърт или търговски печалби, Западът е открил и това, че съществуват демони. И това той е разгласил гръмко тъкмо в нашето столетие (ХХ в., бел. прев.). На Запад не съществува нищо, което всички биха приели за истина. Всичко там се дели „на специалности“, на партии и секти. Така и откритието, че съществуват безтелесни духовни същества не се признава от цялото западно човечество и му е отредено място само в една западна секта от хора, които се наричат спиритисти. Спиритистите се гордеят, че им е дадено да разговарят с духове. Те се радват, че поддържат връзка с духовния свят. Те скачат от радост, без да знаят, че тяхното хоро го води сатаната. Изтокът не чувствува ангелите, добрите Божии духове, пазителите и покровителите на човеците. Той отдавна е престанал да ги усеща. Останал е само със злите духове, които му правят зло и които трябва да умилостивява с жертви — всеки ден, да, всеки ден. Има вече няколко стотин години, откак Западът е престанал да усеща, да съзнава и ангелите, и демоните. Затова пък е приел спиритическото евангелие с удивлението на човек, който е знаел нещо, пък го е забравил, а после пак се е сетил за него. Някога Западът е вярвал и в ангелите, и в демоните. Ала едновременно той е разпилял тези два свои имота. Сега бесовете му се явяват чрез спиритистите и той се досеща за тяхното битие в полусън. Досеща се, ала не различава духовете. Радостно приветствува всички духове, които му се явяват като добри духове. Затъпял му е усетът за различаване и разпознаване.Изтокът няма усет за добрите духове. Западът няма усет за различаване на добрите духове от злите. Изтокът се брани от злите духове чрез жертви — непрестанни жертви пред каменни и дървени идоли. Западът, т.е. спиритическият Запад, се отдава на всички духове, които му се явяват било чрез медиум, било чрез гадалец. И на всички тях отдава пълна вяра. Изтокът е дълбинно песимистичен. Защо? Затова, че знае за злите духове, ала не знае за благия Бог. Познава и усеща върху кожата и душата си присъствието и действието на злите демони, ала не усеща присъствието на благия Бог, който може да прогони злите демони и да защити човеците. Спиритическият Запад е повърхностно оптимистичен. Съвсем повърхностно и съвсем глупаво. Спиритистите достигат до познание за Бога посредством демоните; не посредством въплътения Син Божий Христа, но с помощта на демоните, които им се явяват чрез медиуми, гадалци и тем подобни. И тутакси бившите безбожници, спиритистите, узнават от дявола, че съществува Бог и душа. И това познание твърде много ги изненадва и те ненаситно призовават духове да им рекат и предрекат какво-годе. Ето на такъв плъзгав пясък е основана вярата им. Те обаче виждат в това нещо модерно, някакво съвременно откритие. А да бяха чели Свещеното Божие Писание, щяха да знаят, че Всевишният още чрез Моисея е предупредил човечеството да се пози от спиритизма (Втор. 18:11). Великият Изток е под властта на демоните, а и спиритическият Запад е под властта на демоните. И тъй — демонокрацията властвува и в двете земни полукълба, които заедно се изправят срещу Православието и поотделно — срещу Балканите. Идва ни наум такъв въпрос: искаме ли да бъдем между две разновидности на демонокрацията? Не, в никакъв случай. Не Между, но Над. Ние знаем, че съществува духовен свят. Знаем, че има зли духове, но има и добри. Съществува благ Бог, Който е по-могъщ от всички духове, взети заедно. С името на Христа, на Богородица и с кръстния знак ние прогонваме злите духове, а чрез молитва привличаме към себе си добрите духове, ангелите на светлината, които ни пазят и помагат. По такъв начин ние се въздигаме над езическия и песимистичен Изток. От друга страна ние не се радваме на всяко явяване на духове от отвъдния свят, понеже знаем, че това може да са зли духове, които ни изкушават и отклоняват от спасителния път. Още по-малко пък призоваваме духове от отвъдния свят и търсим от тях съвети и пророчества за бъдещи събития; защото който върши това, неугоден е Богу. Но ние се надяваме на Царя на духовете, на Господа Всевишния, нашия Творец и небесен Отец, а не общуваме крадешком от Него с духовния свят. По тоя начин ние, балканските жители, се издигаме и над спиритическия Запад. И както нашият Спасител е стоял над Изтока и Запада, тъй и ние се стараем да не бъдем притиснати между тях, а с Христовата помощ всякога да се извисяваме и над единия и над другия. Над Изтока и Над Запада.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 3033317
Постинги: 5148
Коментари: 2735
Гласове: 1117
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930