Бог е любов :: Литургийно Свето Евангелие - Седма неделя след Петдесетница

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.07.2017 01:07 - Литургийно Свето Евангелие - Седма неделя след Петдесетница

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 328 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.07.2017 01:13

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ (9:27-35)

"В онова време, когато Иисус си отиваше, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде повашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа."

Апостолско четиво - † Седма неделя след Петдесетница
ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ (15:1-7)

"Братя, ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание. Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене". А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда. А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса, та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа. Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.""
ВЯРА И ЧУДЕСА (Проповед за 7 Неделя след Петдесетница)
Братя и сестри,

Странно същество е човекът. Той никога не се задоволява, иска всичко да знае, да стигне и до най-дълбоките тайни. Отдаде ли му се да открие нещо, търси нови простори. И това не е само в областта на видимото. Ние искаме да разберем Бога, да разгадаем чудесата, които Иисус Христос е вършил. Така често стигаме до мъртва точка. Като разглеждаме делата на Спасителя Господа Иисуса Христа стигаме до две крайности: страх от самото чудо или стремеж към чудеса.

През ХІХ век съпоставяли записаното в св. Евангелие и откритията на науката и сочели чудесата като невъзможни. Днес не е така. Забелязва се едно упорито търсене на чудеса. На много места у нас и в чужбина се разказват странни случаи и пророчества, украсени с подробности. Всичко това създава смущения и обърканост у вярващите. Някои извървяват стотици километри, за да видят чудеса.

Днес ще разгледаме едно от чудесата на Иисуса Христа и ще се постараем да изясним християнското становище за тях. Св. евангелист Матей разказва за изцерението на двама слепци. След Господа Иисуса тръгнали двамата нещастници и викали: „Помилуй ни, Иисус, Сене Давидов!" (Мат. 9:27). Този вик свидетелствал за тяхната вяра във всемогъществото на известния вече на всички Чудотворец. „Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра!" (Мат. 9:28-29). Какво щастие било за тях! Досега те живеели в пълен мрак и единственото нещо, което ги свързвало с околния свят, били звуците на подхвърлените им монети. Сега с първия жив поглед пред тях се изправил Творецът и Разпоредителят на живота, Който обновява, оживотворява, лекува. Как да разбираме чудесата?

Някои отричат чудото поради скептицизъм. Други смятат, че внезапното проглеждане на сляп човек не може да бъде обяснено без лекарска помощ и лекарства. Трети допускат, че Иисус Христос е действал с внушение над слабопросветените нещастници. Остава обаче неясно, защо днес не се намери нито един лекар или психиатър с такъв силен дух и да въздейства по тоя начин? Не се е случило някой да изцери проказа или даже обикновена болест само с дума.
Ние трудно ще разрешим тайната на чудесата с наши средства. Ще се задоволим да отбележим, че чудесата стават там, където има вяра.
Някои и днес искат чудеса, за да повярват. „Учителю, искаме да видим личба от Тебе!" (Мат. 12:38) - казвали и съвременниците Христови. Нека видим и ще повярваме - заявяват мнозина от нас днес. Това е един стремеж, водещ до наивност и желание за сензации. Като че човек може да се докосне до Бога и с очите си да види духовния свят!
На този стремеж св. Евангелие отговаря отрицателно. Господ Иисус Христос заповядва строго на изцерените: „Гледайте, никой да не узнае!" (Мат. 9:30) При нито едно чудо Спасителят не е целял поразяващ ефект. Той не е някакъв фокусник, който цели да смае зрителите. Не е гонел някакви материални изгоди или преходен успех. Всичко, което вършел, бил да посочи: кой е Господар на живот, да затвърди Своето пратеничество от Бога, като Негов Син. Чудесата Му са само свидетелство на Божията сила, на Неговата необикновена обич и милосърдие към нещастните. Той насочвал всекиго да търси и се доверява на милостивия небесен Отец. Не е излязъл, за да печели привърженици за някакъв политически възход. Напротив! Всичко у Него цели промяната на хората, издигането нравствения уровен и най-вече възстановяване връзката с небето.

Този е урокът, който ни дава днешното евангелско четиво: да видим онова, което става около нас и в нас. Над всеки човек и над всяка твар стои Бог, Който всичко твори.

Така гледа Църквата и днес на двете крайности. Тя винаги е поддържала и поддържа истинността на евангелските чудеса. От друга страна, тя е строго критична срещу други чудеса. Изследва ги внимателно и даже използва научни средства за проучване. Сигурно знаете, че днес най-добри специалисти от различни области на науката изследват с най-съвършени радарни фотографически и други уреди чудно запазената в музея на гр. Торино в Италия плащаница, с която било обвито тялото на Иисуса Христа при погребението Му. Благодарение на обилното помазване с благовонни масла, потта и кръвта на Господа, на нея са останали отпечатъци от нараненото тяло, от побоя на войниците, от трънения венец, от гвоздеите, от копието. И тези учени - безпристрастни очевидци поставят вярно заключение: Иисус Христос е живял и всичко, записано в евангелията, е истина.

Църквата обаче е много снизходителна по отношение на съмняващите се. Тя никога не задължава, а оставя всеки свободно и на свое време да повярва. Господ не натрапва Своята милост, а оставя всеки сам, като слепците, да се насочи към Него. Ако днес стане чудо, също ще се намери някой да го отрече. На скептиците Иисус Христос ще каже: „Делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене, но вие не вярвате!" (Йоан. 10:25-26).

Братя и сестри,

Бог да ни предпази от съмнение и опасността да търсим сензация чрез вярата. Той ни е дал едно постоянно чудо - вечно в историята, което ще свидетелства за Него - св. Църква. В нея от две хиляди години ние намираме доказателство за изпратения на земята Богочовек, Който я крепи, въпреки всички вътрешни и външни изкушения. „Ако... това дело... е от Бога, заявява фарисеинът Гамалиил на Синедриона, вие не можете го разруши" (Деян. 5:38-39). Устояването на Църквата, въпреки всички промени на времето, във всички случаи е явно чудо, както и някогашните чудес а на Иисуса Христа. Причината на това чудо е у Бога, Който знае кога и какво да стори и с нас. Да не изкушаваме Господа с търсене на чудеса и да не отричаме онова, което Той е вършил и върши с нас днес.

Господи, дай ни в Твоята светлина да видим истинската светлина! Амин!

Нагоре