Постинг
30.04.2017 08:18 -
3 Неделя след Пасха - ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 1281 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2017 08:21
Прочетен: 1281 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.04.2017 08:21
“След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати,за да дойдат и Го помажат” (Марк 16:1)
Христос Възкресе!
Намираме се в третата неделя от празника на Възкресение Христово. Все още пасхалното тържество е в душите и сърцата ни. Като ни припомня това най-славно в историята на човешкия род събитие, светата Православна Църква насочва вниманието ни към ония мили образи, чувствата, по-стъпките и делата на които извикват сълзи на възхищение, - образите на светите женимироносици и на светите Иосиф Ариматейски и Никодим. Събрали сме на този чуден ден да честваме тия чудни жени и мъже, които показаха при земния живот на Спасителя най-голяма преданост и любов към Него. Но кои са те? – Поименно са споменати в светото Евангелие: Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия,Саломия (Марк 15:40), Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов (Лука 8:3), Мария Клеопова (Иоан19:25), Сусана (Лука 8:3). Тук трябва да споменем още; сестрите на Лазар – Марта и Мария и Мария, майка на апостол Марко (Деян 12:12). Кой е Иосиф Ариматейски? – Той бил богат човек (Мат. 27:57), от Ариматея, иудейски град (Мат. 23:51), “виден член на съвета” (Марк 15:43), “човек добър и справедлив”, който очаквал царството Божие (Лука 23:50-51), таен ученик Иисусов (Иоан 19 :38). Иосиф не се съгласил с решението и деянията на съвета, който осъдил на смърт Господ Иисус Христос (Лука 23:51). А кой е Никодим? – Той бил фарисей, началник иудейски, учител Израилев (Иоан 3:1-10), който ходил при Спасителя нощем (Иоан 3:2) и пред първосвещениците и фарисеите той също защитавал Божествения Учител (Иоан 7:50-51). След като Спасителят издъхнал (Марк 15:37), Иосиф Ариматейски – казва свети евангелист Марко, - “дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово” (Марк15:43). Снел Го от кръста (Марк 15:46) и купил плащаница. “Дойде също и Никодим... – повествува св. евангелист Иоан Богослов, - и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха във повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват (Иоан 19:39-40). След това го положили в гроб, изсечен в скала, където още никой не бил полаган (Лука 23:53). Гробът принадлежал на Иосиф (Мат. 27:60). Накрая превалили много голям камък върху вратата гробни (Марк 15:46). С погребението на Спасителя Иосиф и Никодим извършиха велик подвиг. Те го извършиха, защото вярваха в Него, защото го обичаха и почитаха, защото виждаха в смъртта Му непостижими божествени тайни, които разбраха след Неговото възкресение. Величествен е и подвига на жените-мироносици. Те непрекъснато следваха Господ Иисус Христос и Му служиха с трогателна преданост. Те са с Него при Неговия тържествен вход в Иерусалим, с Него са те, когато Той носи кръста си към Голгота и плачат. Този път на страдание е ясно очертан. Ревът на злодеите е страшен. Присмех, хули, подигравки, бич, трънен венец и кръв по пречистото лице на Спасителя! Кой ще устои? Учениците бягат. Бягат всички, които вярваха в Него. Само те жените мироносици вървят след Него и гледат всичко (Лука 23:49).
Каква голяма любов към Христа, каква беззаветна преданост и каква велика себежертвеност! Всичко това прави жените-мироносици, особено при кръстните страдания на нашия Спасител, по-мъжествени дори от самите апостоли. Тогава, когато Голгота вече утихва и всичко е свършило, мироносиците продължават да стоят самотни и тревожни до кръста. Тук са те и тогава, когато Иосиф и Никодим снемат пречистото Тяло, помазват Го с благовония, обвиват Го в плащаница и Го полагат в гроба. Събота преваля. Тялото на Господа е в гроба. А трябва още една почит да Му се отдаде: с драгоценно миро да се помаже. Кой ще стори това? Единствено пак тези чудни жени. За Него те купуват миро, аромати и се запътват рано сутринта към гроба. Първа тръгва Мария Магдалина, която най-дълго се е задържала при гроба на Небесния Учител. Нейната безкрайна любов към Спасителя я кара да стане по-рано от другите и да тича към гроба на възкръсналия Жизнодавец, презирайки всички нощни опастности и възможности за оскърбление. Дълбоката, дивна, неподражаема любов и преданост на жените-мироносици към Христа не е останала без награда. Те първи отначало от ангелите (Марк 16:6) чули радостната вест за възкресението, което е краеъгълния камък на нашата вяра. А след това Сам Възкръсналият Победител на смъртта ги срещна и им рече: “ Радвайте се!” (Мат. 28:9). Те пък развълнувани до сетни сили с грейнали от радост очи се спускат към нозете Му и се покланят. А Той ги отпраща към града, да кажат на всички, че са го видели жив и възкръснал! От този свещен миг жените-мироносици, изпълнени с пасхална радост, стават най-смели и вдъхновени апостолки и благовестителки на Възкресението, вестителки на новия благодатен живот в света. Когато светата Църква се създава и утвърждава, наред с апостолите и те тръгват по земята да проповядват Словото Божие. Според Свещеното Предание Мария Магдалина стига дори до Рим и тук, смела, вдъхновена, безстрашна влиза в двореца на императора Тиберий, приветства го с думите “Христос воскресе”, като му поднася червено яйце, символ на възкресението.
Сестри и братя , християнството особено цени и издига жената, зачита нейните високи качества и големи заслуги, отдава и дълбока почит и я сочи като образец за подражание. И Словото Божие, и психологията, и историята говорят за това, че жената всякога се е отличавала със силата на въображението и на сърцето, с интуитивност, нежност, съчувствие, свенливост, търпеливост, преданост, религиозност, жертвеност. Прославяйки днес светите жени-мироносици,светата Православна Църква говори на всички жени християнки: “Гледайте, да не забравите техния благ пример, като употребявате излишъците на своите богатства не толкова за украшение на самите себе си, колкото за служение на Бога, за дела на благочестие и християнска любов”. Особено в днешно време нашият народ се нуждае от жени добри християнки. И ако ние мислим,че светът в утрешния ден ще бъде по-чист и по-хубав, това идва от жената, която може да облагороди с кротост и търпение естествената грубост на мъжа, да насочи децата към вярата, да пръска светлина от висотата на своето семейно и обществено положение. Христос воскресе, жени християнки! Бъдете нови мироносици в света! Нека чрез вашите сърца пасхалната радост да стане радост на живота! АМИН !!!
Христос Възкресе!
Намираме се в третата неделя от празника на Възкресение Христово. Все още пасхалното тържество е в душите и сърцата ни. Като ни припомня това най-славно в историята на човешкия род събитие, светата Православна Църква насочва вниманието ни към ония мили образи, чувствата, по-стъпките и делата на които извикват сълзи на възхищение, - образите на светите женимироносици и на светите Иосиф Ариматейски и Никодим. Събрали сме на този чуден ден да честваме тия чудни жени и мъже, които показаха при земния живот на Спасителя най-голяма преданост и любов към Него. Но кои са те? – Поименно са споменати в светото Евангелие: Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия,Саломия (Марк 15:40), Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов (Лука 8:3), Мария Клеопова (Иоан19:25), Сусана (Лука 8:3). Тук трябва да споменем още; сестрите на Лазар – Марта и Мария и Мария, майка на апостол Марко (Деян 12:12). Кой е Иосиф Ариматейски? – Той бил богат човек (Мат. 27:57), от Ариматея, иудейски град (Мат. 23:51), “виден член на съвета” (Марк 15:43), “човек добър и справедлив”, който очаквал царството Божие (Лука 23:50-51), таен ученик Иисусов (Иоан 19 :38). Иосиф не се съгласил с решението и деянията на съвета, който осъдил на смърт Господ Иисус Христос (Лука 23:51). А кой е Никодим? – Той бил фарисей, началник иудейски, учител Израилев (Иоан 3:1-10), който ходил при Спасителя нощем (Иоан 3:2) и пред първосвещениците и фарисеите той също защитавал Божествения Учител (Иоан 7:50-51). След като Спасителят издъхнал (Марк 15:37), Иосиф Ариматейски – казва свети евангелист Марко, - “дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово” (Марк15:43). Снел Го от кръста (Марк 15:46) и купил плащаница. “Дойде също и Никодим... – повествува св. евангелист Иоан Богослов, - и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха във повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват (Иоан 19:39-40). След това го положили в гроб, изсечен в скала, където още никой не бил полаган (Лука 23:53). Гробът принадлежал на Иосиф (Мат. 27:60). Накрая превалили много голям камък върху вратата гробни (Марк 15:46). С погребението на Спасителя Иосиф и Никодим извършиха велик подвиг. Те го извършиха, защото вярваха в Него, защото го обичаха и почитаха, защото виждаха в смъртта Му непостижими божествени тайни, които разбраха след Неговото възкресение. Величествен е и подвига на жените-мироносици. Те непрекъснато следваха Господ Иисус Христос и Му служиха с трогателна преданост. Те са с Него при Неговия тържествен вход в Иерусалим, с Него са те, когато Той носи кръста си към Голгота и плачат. Този път на страдание е ясно очертан. Ревът на злодеите е страшен. Присмех, хули, подигравки, бич, трънен венец и кръв по пречистото лице на Спасителя! Кой ще устои? Учениците бягат. Бягат всички, които вярваха в Него. Само те жените мироносици вървят след Него и гледат всичко (Лука 23:49).
Каква голяма любов към Христа, каква беззаветна преданост и каква велика себежертвеност! Всичко това прави жените-мироносици, особено при кръстните страдания на нашия Спасител, по-мъжествени дори от самите апостоли. Тогава, когато Голгота вече утихва и всичко е свършило, мироносиците продължават да стоят самотни и тревожни до кръста. Тук са те и тогава, когато Иосиф и Никодим снемат пречистото Тяло, помазват Го с благовония, обвиват Го в плащаница и Го полагат в гроба. Събота преваля. Тялото на Господа е в гроба. А трябва още една почит да Му се отдаде: с драгоценно миро да се помаже. Кой ще стори това? Единствено пак тези чудни жени. За Него те купуват миро, аромати и се запътват рано сутринта към гроба. Първа тръгва Мария Магдалина, която най-дълго се е задържала при гроба на Небесния Учител. Нейната безкрайна любов към Спасителя я кара да стане по-рано от другите и да тича към гроба на възкръсналия Жизнодавец, презирайки всички нощни опастности и възможности за оскърбление. Дълбоката, дивна, неподражаема любов и преданост на жените-мироносици към Христа не е останала без награда. Те първи отначало от ангелите (Марк 16:6) чули радостната вест за възкресението, което е краеъгълния камък на нашата вяра. А след това Сам Възкръсналият Победител на смъртта ги срещна и им рече: “ Радвайте се!” (Мат. 28:9). Те пък развълнувани до сетни сили с грейнали от радост очи се спускат към нозете Му и се покланят. А Той ги отпраща към града, да кажат на всички, че са го видели жив и възкръснал! От този свещен миг жените-мироносици, изпълнени с пасхална радост, стават най-смели и вдъхновени апостолки и благовестителки на Възкресението, вестителки на новия благодатен живот в света. Когато светата Църква се създава и утвърждава, наред с апостолите и те тръгват по земята да проповядват Словото Божие. Според Свещеното Предание Мария Магдалина стига дори до Рим и тук, смела, вдъхновена, безстрашна влиза в двореца на императора Тиберий, приветства го с думите “Христос воскресе”, като му поднася червено яйце, символ на възкресението.
Сестри и братя , християнството особено цени и издига жената, зачита нейните високи качества и големи заслуги, отдава и дълбока почит и я сочи като образец за подражание. И Словото Божие, и психологията, и историята говорят за това, че жената всякога се е отличавала със силата на въображението и на сърцето, с интуитивност, нежност, съчувствие, свенливост, търпеливост, преданост, религиозност, жертвеност. Прославяйки днес светите жени-мироносици,светата Православна Църква говори на всички жени християнки: “Гледайте, да не забравите техния благ пример, като употребявате излишъците на своите богатства не толкова за украшение на самите себе си, колкото за служение на Бога, за дела на благочестие и християнска любов”. Особено в днешно време нашият народ се нуждае от жени добри християнки. И ако ние мислим,че светът в утрешния ден ще бъде по-чист и по-хубав, това идва от жената, която може да облагороди с кротост и търпение естествената грубост на мъжа, да насочи децата към вярата, да пръска светлина от висотата на своето семейно и обществено положение. Христос воскресе, жени християнки! Бъдете нови мироносици в света! Нека чрез вашите сърца пасхалната радост да стане радост на живота! АМИН !!!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1233
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие