До освещения клир, боголюбивото монашество и благочестивия Божи народ на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия.
Възлюбени в Господа чеда на светата Христова Църква,
Христос Воскресе!
Възкресението е нашият мир, защото сам Христос е нашият мир (Еф. 2:14). Понеже ние изповядваме, че Иисус е мир за нашите души и за цялото човечество, обръщаме сърцата си към Възкръсналия с молитва да осени с мир нашите сърца и домове, нашата страна, цялото човечество, за да се изпълнят думите на благословението в нощта на Неговото раждане: Да бъде на земята мир, и между човеците благоволение!
С благословението на мира дойде Иисус, благословението на мира завеща на всички хора и утвърди мира с възкресението Си!
Поводът да се обърна към всички вас е провеждането за втори път в пределите на Варненската и Великопреславска Епархия т.нар. "Събор на богомилите" в периода 28.04 - 01.05.2017 г. в гр. Велики Преслав.
Като се въздържам от коментар относно „приноса”, който една отдавна осъдена от Църквата и изучена от науката ерес може да има към духовното развитие на което и да било общество и на когото и да било в личен план, в това мое пастирско обръщение ще си позволя две неща.
На първо място – отново да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че приносите на моя народ, – който иначе с гордост обича да се определя като православен, – продължават да се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни” учения, само едно от които е богомилското, но които, уви, и днес, в началото на третото хилядолетие, продължават своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души. Тъжно и обезсърчително е нехайството и понякога дори неприкритото любопитство, с което все повече хора сред нас са готови да прегърнат не само богомилската, но и която и да било друга екзотична „духовност”, обръщайки гръб на здравото и спасително „Христово учение, което вече две хилядолетия се проповядва в света и в което и нашият народ бе откърмен и възпитан в зората на своята европейска и християнска цивилизована история. Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни „учители” като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят – личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза-Покръстител Борис І Михаил, като Всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много-много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани, които днес се радват на такъв голям успех и на такова щедро медийно внимание. Тъжно и пагубно е всичко това, но ние добре знаем, че силата на Христовото учение не е в агресията и не е в атрактивността, че Христос предоставя свобода на всеки и на всички – да следват или не спасителното Му учение.
Затова и второто, което бих желал с това мое пастирско обръщение към вас, е, – вярно следвайки завета Христов – като православни християни, и ние да не проявяваме агресия към никого, но да си спомним за съвета на нашия Господ Иисус Христос: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си” (Мат. 10:14). Към това сме призвани особено сега, в светлите дни след Възкресение Христово. Ето защо, като отърсим и ние праха от нозете си, нека се помолим на Господа за вразумление и спасение на всички наши братя и сестри.
Божият Син дойде, когато се изпълни времето. Изпълнено ли е времето за нас, за да дойде и за нас Иисус, за да се родим и ние в Него, да се родим за спасение? Времето ни ще се изпълни, когато и ние като древните човеци осъзнаем, колко зле ни пленява грехът, как трагично угнетява сърцето ни и го лишава от своето истинско виждане и изживяване; когато се отвърнем от мрачния образ на греха, както се открива в богоотстъпни дела; когато се ужасим от проявите на греха, които понякога лекомислено приемаме като постижение на човешката култура; когато силно закопнеем за нов живот, който ще бъде за нас и за всички човеци по света радост.
Като постъпваме така, ще изпълним добре завета Христов, а на онези, които все още не са стигнали до Неговата свята истина и вечна правда, ще дадем добър пример и ще посочим верен път към Божия храм, а оттам и към спасението, Царството Божие и вечния живот в лоното на нашия единствен и любящ Небесен Отец.
Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!
Христос Воскресе!
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
Свещеник Васил Василев
На 11 февруари 1211 г. или точно преди 806 години в Търново по инициатива на Цар Борил се свиква събор срешу богомилската ерес. В Царевец се събират всички епископи, висшата аристокрация, монашество, свещенство, дребни феодали, селски вождове и старейшини и представители на различни гилдии. Решението на събора е еднозначно – легитимните структури в обществото на българската държава се отнасят към богомилството по единствения възможен за ереста начин – анатема. Богомилите са прогонени от България и ереста им е прекратена и заклеймена.
Съборът от 11 февруари 1211 е бележита дата в духовната, обществената и политическата история на българите. Той е български исторически принос в световното християнство. Борбата срещу ересите достига един от своите върхове на събора, но не започва с него. Писаното в края на X в. "Слово против богомилите" на Презвитер Козма векове наред се преписва във всички краища на православния свят като бисер на богословската мисъл в защитата на чистата вяра.
Съборът на Цар Борил е проява, която в съвременен прочит можем смело да наречем консерватизъм. С този събор целия български елит легитимира и поставя ясна граница между Христовото учение и ересите, между доброто и злото, между верния път и лошите пътища.
Борбата с ересите ще се води докато го има днешния свят. От сектите и разколите в историята, през безбожието и атеизма, днешните повърхностни модерни увлечения по будизма или глупавите романчета с мистична фабула, , консуматорската разпътица, до гласовете за кан
© Православието по света написано на 11 февруари 2011 година
Определения и анатеми на богомилството в Боиловия синодик
"38 [45]. Понеже вселукавият наш враг разсея по цялата българска земя манихейската ерес, като я смеси с масалианската, на онези, които са основоположници на тази ерес, анатема,
39 [46]. [На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос Бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.
40 [47]. И на всички, които поддържат тази ерес, на техните обичаи, техните нощни събрания и тайнства и безполезното тяхно учение, както и на онези, които ходят с тях, анатема.
41 [48]. [На] онези, които се обичат с тях и в единодушие с тях ядат и пият и взимат дарове от тях като техни единомишленици, анатема.
42 [49]. [На] онези, които на 24-ия ден от месец юни, на Рождеството на Йоан Кръстителя, извършват влъшвения и влачене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ, анатема.
[50]. [На] онези, които наричат сатаната творец на видимите неща и го назовават разпоредител на дъжд, град и на всичко, което произлиза от земята, анатема.
44 [51]. [На] онези, които говорят, че сатаната е създал Адам и Ева, анатема.
45 [52]. [На] онези, които отхвърлят свещените писания, що боговидецът Мойсей, Илия Тезвитянин и останалите свети пророци и патриарси приеха от Бога, и казват, че те са на с
46 [53]. [На] онези, които казват, че жената зачева в утробата си със съдействието на сатаната и оттогава сатаната пребивава неотстъпно дори и до раждането на младенеца, което не може да бъде прогонено чрез светото кръщение, но само чрез молитва и пост, на онези, които говорят така, анатема.
47 [54]. [На] онези, които ругаят Йоан Кръстител, като казват, че той идва от сатаната, както и кръщението във вода, и поради това се отвръщат от водното кръщение и се кръщават без вода, само като кажат „Отче наш", анатема.
48 [55]. [На] онези, които се отвръщат от всички пения в свещените и божествени църкви и от самия дом Божий, какъвто е църквата, и казват, че трябва да се пее само „Отче наш", на което и място да се случи, анатема.
49 [56]. [На] онези, които отхвърлят и ругаят светата и свещена служба и цялото светителско устройство, като казват, че те са изобретение на сатаната, анатема.
50 [57]. [На] онези, които отхвърлят и подиграват причастието е честното Тяло на нашия Господ Иисус Христос, като отхвърлят и цялото тайнство, което е било извършено от Христа Иисуса Господа наш заради нашето спасение, анатема.
51 [58]. [На] онези, които отхвърлят поклонението на честния и животворен кръст и на светите и свещени икони, анатема.
52 [59]. [На] онези, които приемат някого от тези еретици в светата Божа църква, преди изповядването им и проклятие на цялата ерес, както е казано, анатема.
53 [60]. [На] Василий Врач, който в Константиновия град разся тази триокаяна богомилска ерес при православния цар Алексий Комнин, анатема." ald-bg.narod - Из "Синодик, който се
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие