Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03 02:16 - “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое Воскресение Твое славим! (На твоя Кръст се покланяме, Владико, и святото Твое Възкресение славим)”. Амин!
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1294 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.03 02:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Image may contain: 1 person

“Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое Воскресение Твое славим! (На твоя Кръст се покланяме, Владико, и святото Твое Възкресение славим)”. Амин!

Image may contain: 2 people

''И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.'' (Марк 8:34)
Image may contain: 7 people

No automatic alt text available.

Нашият житейски кръст

"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, 
да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 16:24)

На всекиго от хората е отсъдено да носи - кой по-лек, кой по-тежък кръст. Затова днес, когато се празнува Въздвижението на животворния кръст Христов, Евангелието ни напомня думите на Спасителя за доброволното носене на нашия житейски кръст.

Но какви са нашите кръстове, от какво се състоят те? - Много и разнообразни са техните съставни части. Преди всичко, животът е пълен с недъзи, болести, скърби и страдания. Трудовете, грижите за насъщния, изпитанията и бедствията, които всеки човек като член на семейството и обществото е принуден да понася, също тъй са обикновени елементи в житейския кръст.

Ала особено тежък бива той за едни, които на всяка стъпка срещат огорчения, несполуки и злополуки. Други недостойно изгубват имот и богатство и биват осъдени на бедност и нищета. Трети внезапно изгубват и погребват мили на сърцето си синове или дъщери, изобщо близки, от които са очаквали радост и утеха и които сега през целия си живот оплакват. Четвърти са принудени да се грижат за недъгави и сакати или пък да носят срама и позора на неблагонадеждни и морално паднали членове от семейството. Пети се измъчват от съпружески недоразумения, раздори и недоверия, които често пъти биват непоносимо бреме...

Ето, това са само някои от безбройните елементи, от които се образуват житейските кръстове на хората. И всеки от нас може да види и познае от какво и какъв е неговият малък или голям кръст.

И тоя кръст ние често пъти сме принудени да носим през целия си живот. Не е ли това една жестока пречка за свободния полет на нашата душа? Да, но то е заслужено! Небесното правосъдие е безпристрастно. Бог не иска страданието и смъртта на хората. И за да ги опази от това, Той чрез Спасителя им е изпратил семето на вярата и любовта, на правдата и братството. Плодовете от това семе могат да премахнат игото на кръста.

Посяхме ли и сеем ли ние това спасително семе в сърцата си? Сеем ли го в сърцата и душите на нашите деца? Разнасяме ли го между нашите ближни, из нашите учебни заведения и обществени учреждения? За нещастие, това се върши твърде малко или дори никак. Прави се и нещо по-лошо. Тия благодатни семена се потъпкват, оскверняват се съзнателно, заменят се със семената на безверието, омразата, егоизма, неправдата и покварата.

Ала щом ние допущаме и дори помагаме да се засява цялата ни земя с остри тръни, можем ли да ходим по нея, без да се нараним? Щом ние с груби си егоизъм, с ненаситната си алчност и с моралната си поквара привличаме бедствието и злополуките в нашето отечество, можем ли да избегнем техния ужасен гнет? Щом не си даваме труд да развием и възпитаваме добрите качества в сърцата на нашите деца, можем ли да избегнем срама и позора, когато те, възмъжали, вършат мерзости и престъпления?

И тъй, за тежестта на нашия житейски кръст ние сме допринесли и допринасяме твърде много. Повикът за помощ и облекчение се засилва. Ала никой не се обажда. Отзовава се, както винаги, само Христос чрез Евангелието Си и милостиво призовава и казва: който иска да му бъде лек житейският кръст, нека се отрече от себе си, да вземе тоя кръст и да следва подир Мене.

Ние и сега носим кръста си; но го носим по неволя, без съзнание и смирение, без да следваме с вяра подир Христа. Ала тъй облекчение не може да се получи. Защото тежестта на нашия кръст е заслужена. Потребно е да съзнаем колко много сме допринесли за тежестта на тоя си кръст, да се разкаем за греха си, да се отречем от егоизма си, да вземем кръста си и доброволно да тръгнем подир Христа. Потребно е да се отречем от себе си, от порочните желания на сърцето, и да опрем нашия кръст о спасителния кръст Христов, който ще влее в нас сила от вяра, любов и надежда. Защото, колкото и да е тежък нашият житейски кръст, носен по стъпките на Спасителя, той ще се обърне в спасително оръдие за нас. В противен случай облекчение няма...

Нека почнем ревностно да сеем навред спасителното семе на вярата, правдата и братолюбието. Да сеем това благотворно семе в сърцата на младежта и в сърцата на нашите ближни. Защото само плодовете на това семе могат да облекчат тежестта и на най-големия житейски кръст. Те могат да привлекат върху нас и чудотворната сила на Христовия кръст, която да ни крепи и пази от всички беди и напасти сега и вовеки веков. Амин.

†Видински митрополит Неофит, из "Проповеди", 1921 година
 
 
 
 
 
 
 
 
 





Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 2416822
Постинги: 4996
Коментари: 2632
Гласове: 1013
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31