Много тежко съгрешават против Божието име и ония,  които роптаят против Божия промисъл. 
Когато ги сполети скръб или претърпят някакъв неуспех, те говорят обикновено с огорчение така:
„Јог ни е забравил! 
Ето, към другите благоволи, а към нас — не! 
Та с какво сме ние по-грешни от другите? 
С какво сме заслужили тия наказания?“
Тъй говорят неразумните християни и обвиняват Бога, вместо да обвиняват себе си и греховете си. 
Та има ли човек без грях ?
А всеки грях заслужава наказание! Наказанието пък може да бъде или в тоя живот, и тогава то е краткотрайно, или в бъдещия, и тогава то е вечно. Щом Бог ни праща за греховете ни наказания още в тоя живот, значи Той не ни е забравил, а се грижи за нас. Той иска да-ни спаси и с временните страдания да ни избави от вечните страдания! А ние роптаем: „Бог ни е забравил! Бог не ни обича!“ Напротив, страданията в живота ни ха доказателство за Божията грижа и любов към нас. Той Сам говори: „Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам“ (Откр. 3:19). От нас той иска само едно — да бъдем ревностни в спасението си, да търпим и да се каем.
Но защо Господ търпи нечестивците, а добрите наказва? Защо дава щастие на явни беззаконници, а праведните лишава от благоволението Си ? — Тъй продължаваме ние да съдим Бога, да негодуваме лротив Неговия неизследим промисъл и да оспорваме справедливостта Му.
А св. пророк Малахия говори: „Вие гневите Грспода с думите си и казвате: с какво Го разгневихме ? С това, че казвате: всеки, който прави зло, добър е пред учите на Господа, и към такива Той благоволи, или: де е Бог на правосъдието?“ (Мал. 2:17),
„Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима може да каже на майстора си: защо си ме тъй направил?“ (Рим. 9:20)"
Ние, грешните твари, нямаме право да съдим своя Създател, а сме длъжни да преклоним главите си пред Неговия дълбок и неизследим промисъл, като вярваме, че Бог като Всеблаг иска всички да се спасят и достигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4). Вярвай, търпи, и ще видищ, че във всичко, що се е случило с тебе, има смисъл, че дори и злото те води към добро, че във видимата бъркотия и без- смисленост на ръководения от Божия промисъл свят има смисъл и цел. „Погледни, казва един проповедник, хилядите телефонни жици, в какво видимо безредие се крастосват те под къщните покриви! И все пак всяка има една цел, нали ? Всяка се стреми към една точка, влиза в една къща. Това хората не виждат, но те го знаят. И аз не виждам, но знам и вярвам, че всички събития, всички случки в човешкия живот и в света изобщо са събрани в бащинската ръка на безкрайно мъдрия Бог.“ (Тот.). Това, което сега не виждаме, че ще дойде ден да го видим. И тогава, колко благодарни ще бъдат на Божия промисъл онези, които не са роптали против скърбите в живота си, а са ги приемали като горчиви лекарства, с помоща на които са се излекували от греховете си.
Ние не бива да роптаем против Бога, макар че наблюдаваме праведни да страдат, а грешни да благоденствуват. Св. Йоан Златоуст мъдро поучава: „Както няма праведник, който да е без грях, тъй няма и грешник, който да не е извършил някакво добро. А понеже има въз- даяние за всичко, грешникът получава за добрите си дела съответна награда, колкото и малко да е неговото добро (т. е. наслаждава се на временно щастие в тоя живот), а праведникът възприема за своя грях съразмерно осъждане (т. е. понася временни скърби и напасти), макар и да е извършил маловажна злина“.
От тия светоотечески думи се вижда, че няма никаква неправда в Бога. Напротив. Той е милосърдно справедлив, когато възнаграждава и най-малките добрини. Той е справедливо милосърд, когато лекува и най-малките грехове!
Един благочестив монах отишел в града по работа. Тук той заварил тържествена траурна процесия. С големи почести погребвали градоначалника, който бил навред известен със своя порочен живот. Монахът си рекъл: „За какво този недостоен човек е удостоен с такава почит при смъртта си ?
Смутен духом той си тръгнал за манастира. Наблизо край св. обител той намерил своя игумен разкъсан от звяр. Монахът бил поразен. Той знаел колко свет живот е водил добрият старец и недоумявал, защо Бог му е пратил такава грозна -смърт. Мислите му, объркани и тревожни, го довели до дълбоко съмнение в Божието правосъдие.
Тогава по Божие повеление му се явил ангел, който му обяснил, възвишените пътища на Божествения промисъл. „Градоначалникът, рекъл ангелът, макар и да бе наистина с порочен живот, имаше все пак едно добро дело. Като награда за него той получи- тържествено погребение. Но сега го чака грозният Божи съд и наказанието за не- праведните му дела. А светият старец бе подхвърлен на скоропостижна смърт за това, че като човек той имаше един грях, заслужаващ наказание. Божията благост, за до го омие от тоя грях, му прати бедствената смърт, след което той ще се яви пред Божието лице очистен и оправдан“..
Като получил това ангелско откровение, инокът се успокоил и продължил своя подвиг в мир.
Възлюблени, много са поводите, по които човек роптае. Един съди Бога за това, че му е пратил болест, друг е недоволен от Него поради това, не се е родил беден, трети му се сърди поради това, че му е взел скъпото чедо. Каквито и да са поводите за ропота, те не могат да оправдаят бунтуващия се срещу Божия промисъл.
Кажи, недоволни човече, ти по-добре ли от Бога разбираш, какво с полезно за тебе, та роптаеш ? Нима Бог не знае какво върши ? Ти сигурен ли си, че, ако беше всичко по твоята воля, щеше да е по- добре?
Една майка имала 3 годишно момченце. То се разболяло много тежко. Лекарите, събрани на консулт, решили, че то няма да доживее до утрешния ден.
Отчаяната майка се обърнала с гореща молба към Бога да й подари живота на детето, Тя се молела тъй, както никога дотогава — с цялата си душа. След дългата молитва я налегнал някакъв непонятен сладък сън, и ето тя чува ясно като че с физическите си уши един глас, който й казва:
— Опомни се 1 Не моли Бог да оздравее твоят син! Това няма да е добро нито . за него, нито за тебе. Бог е Всезнаещ. По Неговото мъдро всезнание по-добре сега да умре детето ти. Нима, ако ти покажа бъдещето му, ти пак ще се молцш за неговото оздравяване ?
— Да, ще се моля! Аз не искам.то да умре! Всичко с^м готова да понеса само то да ми е живо, моето съкровище!
Тук тайнственият посетител показал пред смаяния поглед на майката разни картини из живота на нейния син, как той расте, как се учи, как се събира с лоши другари, как става порочен, как се предава92
на безпътен живот и как най-сстне за престъпленията си бива изправен пред бесилката.
— Не е ли по-добре да се покориш на Божията воля и да не продължаваш да се молиш за здравето на сина си? — продължавал гласът. — Ето, сега е той невинен ангел, който не познава злините на живота!
— Не, не, аз искам той да живее!
Желанието на неразумната майка било изпълнено. Детето й оздравяло. Но и пророческият й сън се изпълнил. Тя доживяла да види сина си окачен на бесилката!...
Възлюблени, да не роптаем. Бог по-добре от нас знае, защо става това или онова. Той праща често първи страдания в живота, за да ни избави чрез тях от великите страдания в ада. Той допуска да се случи нещо, което ние наричаме зло, за да ни спаси от по-голямо зло. Най- сетне Той ни изпитва чрез превратностите в съдбата ни. Той иска да види, дали ще Му останем докрай верни, за да ни възнагради толкоз по-богато след това.
Спомнете си трогателната история да праведния Иов. Той бил богат човек и щастлив баща. Но в един ден — по Божие допущение — вичко загубил — и имуществото си, и добитъка си, и най-скъпото — децата си. Ала въпреки непоносимостта на струпалите се върху него нещастия той не пороптал, не съгрешил с езика си и не е изрекъл нищо неразумно за Бога. Чуйте, как описва Библията поведението му: „Иов стана, раздра горната си друха... и падна на земята, та се поклони и рече: „Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе... да бъде благословено името Гос- подне!“ (Иов 1:20 — 21).
Образът на тоя праведник ще си остане за всички времена класически пример за търпеливо понасяне на нещастията в живота и за покорност на Божията воля.
Нека и ние, възлюблени, не зачерняме Божието име с ропота си; напротив, нека го прославяме с търпението си! „Хвалете, раби Господа, хвалете името Господне! Да бъде благословено името Господне отсега и до-века!“ (Пс. 112:1—2). Амин.
.................................
Нашата любов
Архим.Серафим (Алексиев)                  

Свети Серафим Саровски казва:"Придобий смирен дух и много около тебе ще се спасят!". Само така можем да променим някой друг, извън нас самите.