Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 19:10 - Божията отсъда
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.03 01:46


  Архим. Серафим Алексиев

image

 

Това бе някога… далеч … отдавана

Свети Никола свършил своя път

на таз земя, върви из нива равна,

за да отиде при Христа отвъд.

 

Той беше се потрудил твърде много,

докато бе на тоя грешен свят,

да подпомогне – в името на Богa –

при скърб и нужда всеки страдащ брат.

 

А мислеше, че нищо не е сторил,

че има толкоз хижи на скръбта,

вратите дето той не е отворил,

за да внесе дара на любовта.

 

И ето смъртният го час завари,

без да е свършил своя дълг свещен.

Не бе успял на всички бедни, стари,

да подари по някой хубав ден.

 

Тъй много сълзи имаше все още

и толкова неправда на света.

Ах, не за туй ли той по цели нощи

тъгуваше за бедните в Христа?!

 

Така животът отлетя, и ето

върви той вече към съда Христов

подир час-два ще бъде на небето.

А толкова се чувства неготов!

 

 

За себе си бе мислил той тъй малко.

Та имаше ли време за това!

И на сърцето му бе някак жалко,

затуй бе свел замислено глава.

 

Но изведнъж зад слог един изскача

Свети Иван наречен Касиян.

Той бодро в утрината е закрачил,

от радостна надежда осиян.

 

-         Къде така? – Свети Никола пита.

-         При Бога, да получа своя дар!

Мен ангели ми вчера възвестиха,

че вика ме Небесният ни Цар.

 

-         Блазе ти! Колко чисто си облечен. –

шептят на стареца благите уста.

-         Ти дето бе в монастир обречен

и цял живот прекара в чистота!

 

-         Зад твоята бяла дреха сякаш свети

невинността на чистия ти дух!

-         Върви … Навеки ангелски привети

заслужено ще радват твоя слух!….

 

-         Но нека тръгнем заедно нагоре -

подканя Касиян, че сам е той.

-         О, аз съм стар и с моята умора

ще ти досаждам в пътя, сине мой!

 

Докле те водят дружеска беседа,

се чува шум… Кой вика там така?

Свети Никола тича пръв и гледа –

една кола, затънала в калта.

Коларят дърпа конче слабо, сухо.

То тръпне и напъва сетна мощ,

па се отпуска и запъшква глухо…

тъй мъчило се е то цяла нощ!

 

Селякът стене в скръб и отчаяние.

Деца го чакат гладни, може би.

Свети Никола пламнал в състрадание

му вика: Ей, човече, не скърби!

 

Па се обръща към Свети Ивана:

-         Ела да му помогнем двама ний! -

А тоз мълчалив стои и явно

в борба със себе си се двоуми.

 

На любовта закона как да спази,

тоз свят закон, що сам Христос е дал.

За да помогне трябва кал да гази,

а как ще се яви пред Бога в кал?!

 

Не е за него таз задача тежка!

(Ех, как се той с Никола залови!)…

Тя край не знае мъката човешка.

Какъв да си, не можеш й надви!…

 

Ала Свети Никола пак поглежда

унилия колар от мъка ням

и дума: – Братко, не губи надежда!

Ще ти помогна колкот’ мога сам!

 

И бързо цял се пъхва под колата.

Затъва във калта, напъва гръб,

забравил себе си и небесата

пред чуждата голяма, тежка скръб.

В миг кончето каруцата издърпва..

Селякът прост благодари честит…

Свети Никола скромно се отдръпва

и вижда, че е цял със кал покрит.

 

И сам се чуди как се той забрави

дотам, че тъкмо днес, в деня щастлив,

да се окаля. Ех, какво да прави!

Дано пък Господ бъде милостив!

 

Но няма време! Чакат го светците…

и тръгва той да гони своя брат.

Ала едва го стига пред вратите

на грейналия в блясък горен свят.

 

Във рая ги посрещат с радост, с песен,

Завеждат ги пред трона на Христа.

Над тях летят рой ангели небесни

и пълнят небесата с красота.

 

Христос, спрял поглед на Свети Никола,

го пита: – А защо си цял във кал?!

-         Прости греха ми, Боже! – той се моли

и казва що е сторил и видял.

 

-         Не можех, ех не можех на селяка

да понеса безпомощната скръб.

Той бе отчаян и пред мен заплака

и тъжно стана ми за брата скъп!

 

Христос го слуша, тихо се усмихва

и благославя го със две ръце.

На стареца- светец скръбта утихва

и бликва мир в смутеното сърце.

-         Загдето си помогнал на колата,

излязла от калта – реди Христос –

два пъти ще те честват на земята

иди, умий се, ще ми бъдеш гост!

 

Свети Иван дочул такваз присъда,

си дума: „Що Бог на мен би дал?

Аз четири пъти може би ще бъда

празнуван, че опазих се от кал!”

 

Но чува друго: – Ти пък, мили братко,

задет’ не се смили над онзи мъж,

ще бъдеш чествуван съвсем на рядко,

на четирте години сал веднъж!

 

Архим. Серафим

 

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 2523062
Постинги: 5019
Коментари: 2643
Гласове: 1032
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930